№ 112
гр. В., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря НИН
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20251300500131 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от С. Р. Г. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ Против Решение
№ 185 от 05.04.2025г по грд 2452 от 2024г на ВдРС.
Поддържа, че Решението на Съда в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно.
В процесния договор е уговорено обезпечение : безусловна банкова гаранция
или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
предвидените в чл. 5, т. 2.1 - т. 2.7 условия, а именно: при един поръчител -
осигурителният доход да е в размер на не по-малко от 7 пъти минималната
работна заплата, а при двама поръчител - не по-
малко то 4 пъти минималната работна заплата; да не са поръчители по други
кредити, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различен от редовен, както по
активни, така и погасени задължения съгласно справка ЦКР към БНБ и да
1
представят служебна бележка от работодателя си, удостоверяващ размера на
техния доход.
Уговорено е между страните, че ако кредитополучателя неизпълни това свое
задължение му се начислява неустойка.
Вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения
процент по договора, така и в годишния процент на разходите.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Сочи се,че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на
дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва и
все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя.
Излага, че следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като
разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. В процесния случай
действителния размер на ГПР надхвърлял императивно предвидения праг в
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването
2
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт.
Поддържа се, че като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което целият
договор е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС
от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение No
264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. No 9991/2020 г. и др./.
Молят Съда да постанови Решение, с което да отмени атакуваното в
обжалваната част и уважи предявения установителен иск. Претедират се
разноски за двете инстанции.
По делото е постъпил писмен отговор от „Н.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. С.,
ПК 1797, район „И.“, ул. „ЛС“ № 3 (ЛТ), **, в който изразяват становище за
допустимост, правилност и законосъобразност на горепосочения съдебен акт.
Твърди се , че Районен съд - В. е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че процесният договор за кредит отговаря на императивните
изисквания на ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал.
4 ЗПК и не надвишава определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите
са част от компонентите, формиращи ГПР.
Уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са
нищожни.
Неустойката по чл. 6, ал. I от договора не е елемент от ГПР по кредита и от
същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил
сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от
същественото му съдържание ), понеже представлява разход при
неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал.З, т. 1 от ЗПК.
При положение, че съдът е обявил неустоечната клауза за недействителна,
3
механично добавяне в общите разходи по кредита на размера на неустойката е
незаконосъобразно, доколкото вземанията по нищожни клаузи са изначално
недължими.
С оглед горните съображения, молят Съда да отхвърли като
неоснователна подадената въззивна жалба и да постанови решение, с което да
потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
В.ският окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки ги в
съвкупност, прие за установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
С въззивната жалба не се оспорва установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
РС-В. в тази част, като по този начин те стават част от настоящия съдебен акт
и не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба на С. Р. Г. от гр. В. за неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на С. Р. Г. от гр. В., чрез адв. Д. М.
против „ Н.“ООД- С., с която са предявени обективно съединени искове за
нищожност на договор за потребителски кредит, а при условията на
4
евентуалност е предявен иск за нищожност на клауза от договора за кредит.
С решение № 185/05.04.2025г. по грд № 2452 от 2024г., ВдРС е отхвърлил
предявеният от С. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Б*** против
"Н.“ ООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. ЛС
№ 3 / ЛТ/, **, представлявано от И. Н. Х. - С. иск за прогласяване на
недействителността на договор за потребителски кредит №
202210191052270058 от 19.10.2022г. на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, като неоснователен,като е признал
за установено, че клаузата на чл. 6, ал. 1 в договора за потребителски кредит
№ 202210191052270058 от 19.10.2022г., с която е уговорена неустойка, е
нищожна.
По делото е установено, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 202210191052270058 от 19.10.2022г. като на ищцата
е отпуснат заем в размер на 1000.00 лева, който е следвало да бъде върнат в
срок до 20.10.2023г. съгласно погасителен план, а именно на 12 равни месечни
погасителни вноски, всяка по 103.00 лева с включена главница и лихва при
месечен лихвен процент 3.42%. Посочен е лихвен процент по кредита -
41.05% и ГПР - 49.72%.
В чл. 4, ал. 3 от договора, е уговорено че в срок до края на следващия работен
ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да представи на
кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, посочени в ОУ по
договора. Посочено е също, че банковата гаранция или гаранцията, издадена
от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на
1236.00 лева със срок на валидност до 21.10.2023г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
договора, при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1080.00 лева, която се начислява на месец,
считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора, а съгласно ал. 5 на чл.
6 неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения погасителен план.
Видно е от представената на л. 31 от делото Гаранция за плащане от
19.10.2022г., по процесния договор за кредит е издадена гаранция от „КГ БГ“
ООД по искане на С. Р. Г. за сумата от 1236.00 лева. Посочено е, че гаранцията
е валидна до 21.10.2023г. и изтича изцяло и автоматично в случай, че до 17.00
часа на тази дата при гаранта не е постъпило искане, съдържащо посочената
5
по - горе декларация. След тази дата и час, гаранцията се обезсилва.
Вещото лице по назначената и приета по делото ССче е посочило, че по
сключения договор за кредит всичко за плащане по погасителен план е в
размер на 1236.00 лева, от които 1000.00 лева - главница и 236.00 лева -
договорена лихва. Според експертизата, на 19.10.2022г. ответното дружество е
превело на ищцата сумата от 1000.00 лева по сключения договор за
потребителски кредит чрез каса на Изи пей. Ищцата е извършила 6 броя
плащания по договора за времето от 13.02.2023г. до 29.09.2023г. в общ размер
на 366.00 лева, с които са погасени 243.63 лева - главница и 122.37 лева -
договорена лихва. Така остават непогасени 870.00 лева - главница и договорна
лихва, които не са платени и към момента на изготвяне на заключението на
вещото лице - 28.02.2025г.
Вещото лице е посочило, че няма данни ищцата да е платила неустойка в
размер на 1080 лева.
Извършено е преизчисление на ГПР, което според заключението е в размер на
49.7268%.
Оплакването във въззивната жалба се свежда до това, че неправилно е
отхвърлен иска за прогласяване на недействителността на договор за
потребителски кредит № 202210191052270058 от 19.10.2022г. на основание
чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, като
неоснователен, поради това, че ГПР бил посочен единствено като процент без
изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото
изчисляване.
От договора за потребителски кредит съотнесен към разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
6
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал.
4 ЗПК и не надвишава определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите
са част от компонентите, формиращи ГПР.
След като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не
следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора
фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на допустимия от
закона размер, като част от ГПР по заема.
Уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са
нищожни-изчисляването на ГПР по формулата, залегнала в Приложение 1 към
чл. 19 ал. 2 от ЗПК, ГПР се изчислява на 49.7268%., като същият не надхвърля
максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неустойката по чл. 6, ал. I от договора не е елемент от ГПР по кредита и от
същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил
сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от
същественото му съдържание ), понеже представлява разход при
неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал.З, т. 1 от ЗПК.
С оглед на това, въззивният съд приема, че постановеното
първоинстанционно решение в обжалваната част е правилно и обосновано.
РС е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че процесният договор за
кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на целия договор
правилно е отхвърлен, като постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателя
С. Р. Г. с ЕГН **********, следва да заплати на "Н.“ ООД, ЕИК *** седалище
и адрес на управление: гр. С., район И., ул. ЛС № 3 / ЛТ/, **, представлявано
от И. Н. Х. – С. разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
7
Водим от горното, Съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 05.04.2025г. ПО ГРД № 2452/2024Г.
по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. Г. с ЕГН
********** с адрес: гр. В., ж.к. Б*** против "Н.“ ООД, ЕИК *** седалище и
адрес на управление: гр. С., район И., ул. ЛС № 3 / ЛТ/, **, представлявано от
И. Н. Х. - С. иск за прогласяване на недействителността на договор за
потребителски кредит № 202210191052270058 от 19.10.2022г. на основание
чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Р. Г. с ЕГН **********, да заплати на "Н.“ ООД, ЕИК ***
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. ЛС № 3 / ЛТ/, **,
представлявано от И. Н. Х. – С. разноски пред въззивната инстанция в размер
на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в законна сила като
необжалваемо.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8