Р Е Ш Е
Н И Е № І-108
град Бургас
,16.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............десети юни …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 576
по
описа за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната
жалба на процесуалния представител на Ф. М.Д. от с. *** –ответник по гр.д. № 875 /2019 год. по описа на Карнобатския районен
съд против решение № 275/27.11.2019 год. постановено по същото дело в частта ,с
която е оставено без уважение искането на въззивника
за предоставяне ползването на семейното жилище ,представляващо къща в с. ***.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано .
Сочи
се ,че на първо място,че неправилна е преценката на съда ,че въззивникът нямал доказана
жилищна нужда.Действително към момента на постановяване на решението
той не е бил в страната поради работа в
чужбина ,но той не се е установил трайно извън страната и на територията на
България не разполага с жилище.Освен това ,семейното жилище и с два годни за
обитаване етажа и няма конфликт между
собствениците и въззивника .
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се предостави
ползването на семейното жилище на въззивника.Не се
сочат нови доказателства
В писмения си отговор
по реда на чл. 263 от ГПК въззиваемата Д. чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба .Поддържа се на първо място ,че твърденията на въззивника
,че няма конфликт между него и собствениците на
жилището ,са голословни . Установено е по делото ,че и двете страни са
извън страната и няма убедителни
доказателства за жилищните им нужди .Отношенията им били нетърпими –Освен
това не са установени вещни права върху
семейното жилище ,то е собственост на трето лице.Затова и правилна е преценката
на съда ,че претенциите и на двете
страни за ползване на семейното жилище са неоснователни .
Моли се за
потвърждаване на решението. След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 49 ал. 1 от СК и с
влязлото в сила решение от 27.11.2019 г. постановено по гр.д.№875/2019 г. по
описа на Карнобатския районен съд е
прекратен брака между страните
Ф. М. Д. и С.Р.Д. като дълбото и непоправимо разстроен ,без съдът да се произнася по вината за разстройството на брака ,като заедно с това
съдът е постановил възстановяване
на предбрачното име на съпругата и е отхвърлил претенцията й за предоставяне
ползването на семейното жилище ,
разпределил е и разноските за развода.
Решението
е обжалвано само в частта ,с която е отхвърлена претенцията на ответника Д. за предоставяне ползването на
семейното жилище .
За
да отхвърли претенцията за ползването на семейното жилище и на двамата бивши
съпрузи,първоинстанционният съд е приел ,че жилището
, находящо се в с. *** представлява двуетажна масивна
жилищна сграда ,собственост на родителите на ищцата , а след смъртта на баща й Р.
К. е станало съсобственост между майка й
А. К. и децата им-С. К. и ищцата С.Д..При това положение и доколкото не са представени доказателства
за конкретната жилищна нужда на всяка от страните по делото ,както и имайки
предвид ,че към момента и двамата се намират извън пределите на страна за
продължителен период от време,съдът е преценил ,че претенциите за предоставяне ползването на семейното жилище са неоснователни и ги е отхвърли.Посочил е и че
не може да се приеме ,че отношенията между страните са търпими ,за да
бъде постановено съвместно ползване на жилището .
Решението
е правилно .
Съгласно чл. 56,
ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на
спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не
признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на
материалните субективни права. Във всички хипотези на предоставяне ползването
на семейното жилище по силата на съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно
отношение - чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота - в
качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването
- в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение
замества съгласието на наемодателя. Доколкото този акт на съдебна администрация
от една страна ограничава правомощията на собственика да ползва лично вещта си,
а от друга страна е противопоставен обществен интерес от по-висш порядък -
гарантиране правото на жилище на непълнолетните родени от брака деца като израз
на прокламираната с чл. 2, т. 4 СК особена закрила на децата, с оглед
постигането на правна симетрия в Закона е предвидено, че в случаите на
предоставено ползване на съпруг, който упражнява родителските права върху
ненавършили пълнолетие родени от брака деца, наемното правоотношение се
учредява за определен срок - докато се упражняват тези права, когато семейното
жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е
собственост на неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за срок до
една година, когато семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия
родителските права съпруг.
Когато семейното
жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва поотделно от
двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия
от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили
пълнолетие деца - служебно). Ако жилището е обременено от вещно право на
ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване. Когато
семейното жилище е на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на
част от него) може да бъде предоставено на другия само докато упражнява
родителските права върху родените от брака деца. Когато семейното жилище е на
близки на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от
него) може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг
само за срок до една година. За да се произнесе по мерките относно ползването
на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик (или притежава
вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то. Семейно жилище са
тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца.
Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от
пълнолетни низходящи на съпрузите, както и помещенията, които се ползват
самостоятелно от близки на съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. В
последния случай самостоятелно ползваните помещения от близък на единия от
съпрузите са част от семейното жилище. Като се произнася по мерките относно
ползването на семейното жилище съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания
на правото на собственост. Съдът преценява и възможността за обособяване на
самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на
помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя,
независимо от това какви са отношенията между съпрузите - търпими или
нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения
за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той
упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които
той упражнява родителски права), а други помещения трябва да останат за общо
ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между
съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои
помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
В случая семейното жилище е съсобствено на
единия съпруг и негови близки и ответникът-въззивник няма
права на собственост върху жилището .Страните нямат и ненавършили
пълнолетия деца .Макар и да са дадени указания на страните за изясняване на
въпроса какво представлява семейното
жилище ,от какви помещения се състои и възможностите за реално обособяване на
две самостоятелни части за ползване /още с доклада по дело /,от представените
писмени и гласни доказателства не става ясно
от какви точно помещения се състои това жилище .От представеното
удостоверение от кметството на селото и от показанията на свидетелите е било
установено ,че жилището представлява
масивна къща на два етажа ,като и двата етажа са обитаеми .дали обаче вторият жилищен етаж може да се ползва
самостоятелно ,дали притежава необходимите сервизни помещения за ползване ,или
ще се налага общо ползване на тези помещения на обитателите на къщата не става
ясно .
За да се
произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява
собствеността и помещенията, от които се състои то, за да установи и прецени на
следващо място възможността за обособяване на самостоятелни реални части без
общо ползване на помещения, а ако помещения ще се ползват общо, изрично ги
посочва в решението си, както е длъжен изрично да посочи и помещенията, които
бившите съпрузи ще ползват самостоятелно. От фактическата установеност на
помещенията, вида и годността им - в случай че при разпределението ще има и
общо ползване, зависи относимостта на въпроса дали
отношенията между съпрузите са търпими и следва ли този въпрос да бъде
определящ при решаващата дейност на съда.
Съдът на първа инстанция при
доклада по делото, е бил достатъчно активен, като е посочил на страните необходимостта , с оглед законосъобразно упражняване на компетентността си на съд по
същество,от представяне на доказателства за правото на
собственост върху семейното жилище и конкретизация на помещенията ,от които се
състои .Въпреки това обаче не са представени доказателства за възможността семейно жилище да се обособи за ползване и от
двамата съпрузи, или от необходимостта преди това да се установи за колко на
брой жилища се касае. Не са представени
доказателства и за жилищната нужда на ответника-въззивник
–макар и да твърди ,че той се връща в
България за определени срокове,още в отговора на исковата молба той твърди ,че първоначално
5 години е работил в Израел , а
през февруари 2019 г. отишъл да работи във Франция.Твърди се също и че в
жилището живее и пълнолетната дъщеря на страните с детето си. Всичко това
,заедно с факта ,че от събраните
доказателства не може да се приеме ,че отношенията между страните са търпими
,за да ползват съвместно семейното жилище , е дало основание на районния
съд да приеме ,че претенцията на
ответника за предоставяне ползването на семейното жилище е неоснователна .
Настоящият
съдебен състав счита извода за правилен ,поради което решението следва да бъде
потвърдено в атакуваната част.
С оглед на горното и Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/27.11.2019 г. постановено по
гр.д. № 875/2019 г. по описа на Районен съд –Карнобат в атакуваната част
относно претенцията на ответника Ф. М. Д. за предоставяне ползването на
семейното жилище в с.***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.