№ 1734
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110109818 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във
ВРС на дата 02.07.2021 г. от ищцовото дружество „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: **** № **** (****), представлявано от управителя Ж. С. Ж., чрез
процесуален представител адв.К.Д. Т. - ВАК, личен № **********,със съдебен адрес: **** №****
(****) против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление : ****, ****, бул. „****“ № ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Д. Д..
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което съдът
да осъди ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна 9009 район р-н „**** “, ****, да заплати на ищцовото дружество „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ******* /****/, в качеството му на частен правоприемник
на потребителя Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата в размер на 19,00
(деветнадесет) лева, представляваща дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена
на 26.06.2017г. без основание по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, по фактура ТП №
**********/26.06.2017г., за партида с абонатен № **** и клиентски № ****, на която титуляр е Г.
Д. Г., ЕГН:**********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.07.2021 г.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
По силата на договор за цесия от 02.07.2021г., сключен между цедента Г. Д. Г.,
ЕГН:********** и цесионера „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, ищецът по настоящото дело твърди, че
изцяло встъпил в правата на кредитор по вземане за сумата от 19,00 лв. представляваща, платена
на 26.06.2017 г. без основание стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен №
**** и клиентски №****, с титуляр на партидата Г. Д. Г., ЕГН:**********, за което била издадена
фактура ТП №**********/26.06.2017г. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Съгласно Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. по търг. д. № 1711/2013 г. на Върховен касационен съд , цитира ищцовата
1
страна: „ Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 , ал.3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл. 235, ал.З ГПК.
„Горецитираното решение пояснява ищцовата страна, че било постановено по реда на чл. 290 ГПК
и по смисъла на т. 2 от TP 1/19.02.201 Or. на ОСГК на ВКС попадало в обхвата на задължителната
съдебна практика. Ето защо ищцовото дружество счита, че ответника е уведомен чрез
приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от стария кредитор.
Твърди се ясно от ищеца, че претендираното парично вземане произтичало от следните
обстоятелства: Съгласно договор за цесия от 02.07.2021г. „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя Ж. С. Ж., чрез надлежно упълномощения представител - адвокат
К.Д. Т. - ВАК, твърди, че е придобило процесното вземане за сумата от 19.00 лева,
представляваща, платена на 26.06.2017г., без основание стойност за възстановяване на
ел.захранване на обект с абонатен № **** и клиентски №****, с титуляр на партидата Г. Д. Г.,
ЕГН:**********, за което била издадена фактура ТП № **********/26.06.2017г. на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Сумата от 19,00 лева, която представлявала такса повторно включване била заплатена
на 26.06.2017г. за което ищцовота страна представя с исковата си молба като писмено
доказателство Справка за платени и неплатени фактури за потребител Г. Д. Г., ЕГН: ********** по
клиентски № ****, издадена от „Е. П. П.“ АД.
Ищецът счита, че таксата от 19,00 лева била платена без основание поради следните
причини: 1. „Е. П. П.“ АД не отчитало никакви разходи при прекъсване и възобновяване на
захранването в случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия
по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване на електрозахранването по
принцип се извършвала от друго търговско дружество - „ Е. П. М.“ АД (сегашно име „Е. С.“ АД
.2.Клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Е. П. П.“ АД
(цитирана: „Продажбата на ел. енергия се възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „Е. П.
П.“ АД цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия“ ) противоречала на чл. 122 - 124 ЗЕ, които не
предвиждали като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от потребителя.В
подкрепа на този извод ищцовото дружество цитира нормата на чл.124 от ЗЕ: „Енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им „, а и се позовава на практиката на ВКС Решение
№ 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I т.о.,ТК, с което била прогласена
неравноправността, респ. нищожността на клауза от ОУ, с която потребителят се задължава
да заплати изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след
отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването. 3.Твърди се още, че освен, че „Е. П.
П.“ АД (респ. негови служители) не било извършвало разходи във връзка с прекъсване или
възобновяване на захранването, налице било и ограничаване правата на потребителя, произтичащи
от закон и нормата била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 от Закона за защита на
потребителя. Налице била и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. При наличие на
договор между дружеството и потребителя трябвало да се докажат неизпълнение на задълженията,
виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителят бил
поставен в неравноправно положение, като се позволявало на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване
на снабдяването.Следователно,обобщава ищцовото дружество, обсъдените клаузи се явявали
неравноправни, а доколкото не били договорени индивидуално, същите били нищожни. Твърди
се,че било налице и нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП
с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на
защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2 ал. 2 ЗЕ. С
оглед гореизложеното, сумата от 19.00 лева, заплатена на „Е. П. П.,, АД,заявява ищцовата страна,
2
че се явява недължимо платена и като такава, следвало да бъде установено, че се дължи в полза на
ищцовото дружество в качеството му на правоприемник по договор за цесия от дата 02.07.2021г.
Изрично е заявено и искане за присъждане на направените по делото съдебно - деловодни
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.В подкрепа на твърденията и искането си ищцовата
страна е направила доказателствени искания. На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова
сметка на която могат да бъдат платени разноските по делото,водена при „****“ АД Клон Варна. С
оглед становището на ответника, ищцовото дружество моли да му бъде дадена възможност да
посочи и представи други доказателства, да направи доказателствени искания, като даде
становище по същите, както и да посочи фактите и средствата, чрез които те да бъдат доказани.С
исковата молба е направено изрично искане при невъзможност да се яви ищецът в първото по
делото съдебно заседание, делото да бъде разгледано в негово отсъствие.Изрично на основание чл.
78, ал. 5 ГПК още на този етап ищецът прави възражение за прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответното
дружество в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г.за
минималните адвокатски възнаграждения или Наредбата за правната помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез адв. адв. Х.И.,
вписан в Адвокатска колегия - гр. Варна, личен номер **********, редовно преупълномощен от
Адвокатско дружество „ ****“, Булстат: **** с адрес на кантората: **** представлявано от адв. Г.
В. В. от САК; с адрес за призоваване и съобщения: ****.
Становището на ответника по допустимостта на предявения иск е, че искът е
допустим. Становището на ответника по основателността на предявения иск е следното:
Осъдителният иск за присъждане на сумата от 19 лева, представляваща дължима сума платена без
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД по фактура № ТП
**********/26.06.2017г.,представляваща платена сума за възстановяване на ел. захранване
по партида с абонатен№**** и клиентски № ****, на която титуляр е Г. Д. Г., според
ответника е , че е основателен. Предвид съвпадението между твърдения на ищеца и
изложеното в настоящия отговор на искова молба, ответника счита, че следва да се приеме,
че е налице признание от страна на ответника на заведения от ищеца осъдителен иск.
На второ място, ответното „Е. П. П.“ АД възразява, че не е дало повод за започването на
производството и с отговора на искова молба признава заведения срещу дружеството
осъдителен иск, тоест твърди, че са осъществени всички елементи от хипотезата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
Съображенията на ответника за това са следните: 1. Както сочело ищцовото дружество в
исковата молба, по силата на договор за цесия от 02.07.2021 г. цедентът Г. Д. Г., ЕГН **********
прехвърлил на „Б. *“ ЕООД, ЕИК **** вземането предмет на осъдителната претенция в размер от
19,00 лв., което представлявало платена на дата 26.06.2017 г. такса за възстановяване на
захранването с електрическа енергия. За посочената сума била издадена фактура № ТП
**********/26.06.2017 г. В Решение № 242 от 21.03.2019 г. по т. д. № 3097/2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение решаващият състав приемал, че от момента на съобщаването
от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен, както за наличието на договор за
прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор.Следователно длъжникът се
освобождавал от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД престира
на стария кредитор, а след получаване на съобщението - на новия кредитор.
Твърди се от ответното дружество, че до депозиране на исковата молба ответното
дружество „Е. П. П.“ АД не е получавало представеното с исковата молба Уведомление по
реда на чл. 99, ал. 4 от цедента - Г. Д. Г., ЕГН **********. Доколкото уведомлението от цедента
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД било представено с исковата молба, но без доказателства за връчването му
ответното дружество счита, че е редовно уведомено на 15.07.2021г. -датата на която е
получена исковата молба. Това разрешение е посочило ответното дружество, че било прието и в
съдебната практика, а именно: „Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В този случай това
3
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК." (Определение № 291 от 11.05.2018 г.
по т. д. № 2055/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
Твърди се по същество от ответното дружество, че след като ответното дружество узнало
за прехвърлянето на вземането и за личността на новия кредитор, незабавно предприело правни и
фактически действия, като на 29.07.2021г. (в срока за отговор на исковата молба) сумата от
19,00лв. била заплатена по посочената на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка с
титуляр -адв. К.Д. Т.. Предвид гореизложеното, и след преценка на представените писмени
доказателства следвало да се приеме, че ответното дружество за пръв път било информирано за
прехвърлянето на вземането с уведомлението изходящо от цедента получено с исковата молба от
„Б. *“ ЕООД, ЕИК ****. Т.е.след като до получаване на исковата молба на „Е. П. П.“ АД не му
било известно обстоятелството, че считано 02.07.2021г. „Б. *“ ЕООД, ЕИК **** е негов кредитор,
ответникът не бил дал повод за завеждане на делото от цесионера .След узнаването за цесията и
с оглед процесуалното поведение на „Е. П. П.“ АД, което доброволно заплатило задължението си,
като признало предявения иск още с отговора на исковата молба,сочи ответника, че следвало да се
приеме, че е изпълнена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Тоест, в тежест на ответника не
следвало да се възлагат сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящето
производство. В съответствие с изложеното по-горе, ответникът моли съда, след като се
съобрази с извършеното признание на иска с отговора на искова молба, както и извършеното
доброволно плащане на претенцията предмет на делото, да прекрати поради отпаднал правен
интерес производството по осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 19,00 лева, представляваща платена без основание сума съгласно фактура №
ТП **********/26.06.2017 г., представляваща платена сума за възстановяване на ел. захранване по
партида с абонатен №**** и клиентски №****, на която титуляр е Г. Д. Г.. Поддържа се искането
за прилагане на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, като не се възлагат в тежест на ответника съдебно -
деловодни разноски, а се иска присъждане на разноски в полза на ответното дружество. В случай,
че съда приеме горното искане за неоснователно, ответното дружество е направило възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли същото да
бъде съобразено с предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум. В подкрепа на твърденията и
исканията си ответното дружество е представило с отговора на искова молба заверено за вярност с
оригинала копие на Платежно нареждане за кредитен превод.
В проведеното по делото открито съдебно заседание,ищцовото дружество,
представлявано от адв.М. изразява становище по същество, предвид това, че ответното
дружество изпълнило в хода на процеса, счита, че искът следва да бъде отхвърлен, но разноските
следва да бъдат възложени на ответната страна. Това е така, според адв.М., тъй като при
неоснователно обогатяване сумата се дължала от момента на имущественото разместване, а покана
била нужна единствено и само в случай, че се претендира акцесорно задължение за лихва върху
главницата, каквото не било прететендирано.
В същото съдебно заседание, ответното дружество чрез адв.И. моли съда, след като се
съобрази с извършеното плащане, предмет на делото, да прекрати същото поради отпаднал правен
интерес, препращайки към отговора на искова молба, като поддържа и искането за присъждане на
сторените разноски.
Адв.М. е репликирал адв.И., че плащането е станало в хода на процеса, след завеждане на
исковата молба, като смята, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото, а плащането
в хода на производството не прави иска недопустим. Поддържа иска изцяло и в случай, че съдът
отчете факта на плащане, то счита, че същият следва да бъде отхвърлен поради плащане за 19 лв. и
разноските да бъдат възложени на ответника заради това, че е станал причина за завеждане на
делото. Не оспорва плащането.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
4
Предявения от ищцовото дружество иск с правно основание чл.55 ЗЗД,вр. с чл.86 ЗЗД
е бил заведен във ВРС,както бе посочено и по-горе на дата 02.07.2021 год.Още с исковата
молба ищцовото дружество е ангажирало относимите към предмета на делото писмени
доказателства, а именно заверените за вярност с оригинала копия на: пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег.№ **** г. на нотариус В. Г., рег.№ **** на НК; пълномощно
от 25.08.2017 г.; Договор за прехвърляне на вземане от 02.07.2021 г.; уведомление от 02.07.2021 г.;
извлечение за фактури и плащания за период към дата 19.07.2017 г. за клиент с клиентски № ****.
Съвкупния и поотделен анализ на цитираните по –горе писмени доказателства налага
извода от фактическа страна, че трето на спора лице Г. Д. Г. , ЕГН ********** има качество
потребител на ел.енергия, респ. се намира в договорна връзка за доставка и продажба на
ел.енергия с ответното дружество „Е. П. П.“ АД , за обект на потребление на ел.енергия, находящ
се в ****, отчитана при ответника с клиентски номер ****.Видно от приложеното заверено за
вярност с оригинала копие на извлечение за фактури и плащания към дата 19.07.2017 г./ л.14- 15/
към абоната ответното дружество е издало ТП № **********/ 26.06.2017 г. за сумата от 19,00 лева,
платена от потребителя на дата 26.06.2017 г.
Установено е по делото,а и не се и спори, че Г. Г. е упълномощил адв. К.Т. , както и
адвокати Г., М. и Г. да го представляват както пред ответното „Е. П. П. „АД, така и към други
енергийни дружества в страната и ВиК оператори ( л.12 и л .10)
Не спорно ,че на 02.07.2021 г. ( а е доказано на база приобщеното на лист 11 заверено за
вярност с оригинала копие на писмено доказателство), Г. Д. Г., чрез адв.Кр.Т. в качеството си на
цедент е прехвърлил на ищцовото дружество „****“ ЕООД, в качеството му на цесионер, исковата
сума от 19,00 лв. по силата на договор за цесия. Видно от договора за цесия и цесинера е бил
надлежно представляван също от адв. Кр.Т. по силата на пълномощно, приобщено на л. 7-9 по
делото в заверено за вярност с оригинала копие .
Съгласно вписаното в цесионния договор цедентът е прехвърлил на цесионера вземането
си към длъжника „Е. П. П. „ АД за сумата от 19,00 лв. представляваща платена на 26.06.2017 г. без
основание стойност за възстановяване на ел.захранване ,на обект с абонатен номер **** и кл.номер
****,с титуляр на партидата Г. Д. Г., ЕГН **********, за което е издадена фактура ТП №
**********/ 26.06.2017 г. на основание чл.55, ал.1, пр.1 –во ЗЗД – за цена 10,00 лв. Съгл. чл.3 от
договора за цесия цедентът и цесионерът са постигнали съгласие цената от 10,00 лв. да бъде
платена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на
подписване на договора, а съгл. чл. 4 от същия договор цедентът се е задължил в 3 м. срок от
подписване на договора да съобщи писмено на длъжника за прехвърляне на сумите описани в т.1 и
да предостави на цесионера документите, доказващи получаването на съобщението от длъжника ,
като цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на
вземането описано в т.1 А от договора .
Видно от л. 13 –ти от делото, на дата 02.07.2021 г. , в деня на предявяване на исковата
молба в съда е било изготвено и подписано уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД от Г. Г., чрез адв.Т.,
адресирано до „Е. П. П. „АД за извършеното на 02.07.2021 г. прехвърляне на вземането с цена
19,00 лв. от Г.Г. към „Б. *“ ЕООД .Уведомлението е било получено от ответното дружество с
преписа от искова молба,а именно на дата 15.07.2021 г. ( л.24 от делото ).
И на последно място,от фактическа страна е установено и също не и спорно,че на дата
5
29.07.2021 г. по банков път ,ответното дружество е заплатило по сметка на адв- Т. сумата от 19,15
лв. (л.31 ) .
При така изложената по-горе фактическа страна на спора,съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.с чл.86 ЗЗД и
цена 19,00 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.07.2021 г. и до окончателното плащане на
вземането.
Видно от окончателния доклад по делото съдът е отчел факта,че ответникът е
признал иска, като е обявил на страните, че не разпределя тежест на доказване,давайки
възможност на ищеца най – късно до края на първото открито съдебно заседание да изрази
становище дали оспорва плащането, желае ли постановяване на Решение при условията на
чл.237 ГПК, в случай че твърди, че все още има правен интерес от водене на исковото
производство.
Ищцовата страна, чрез адв.М. не е оспорила плащането, твърди че има правен
интерес от водене на иска, т.к. плащането е станало в хода на съдебното дирене и желае
присъждане на разноските.
Ответникът, чрез адв.И. счита, че с плащането на исковата сума производството е
станало недопустимо , а в условията на евентуалност искът се явява неоснователен ,като
също желае присъждане на разноските.
Сравнителния анализ на твърденията на двете страни налага единствения извод от
правна страна, че спор между страните по делото затова,че на дата 2.7.2021 г. е цедирано
вземане от 19,00 лева от Г. Г. към „****“ ЕООД няма .Цесията видно от доказателствата е
действителна, сключена в писмена форма и обективира прехвърляне на парично вземане ,
което е съществувало в патримониума на цедента – платена сума от 19,00 лв. към Е. П. П.
АД на дата 26.06.2017 г. за възстановяване на ел.захранване на обекта на потребление на
ел.енергия на цедента .
Видно е също така от материалите по делото,че едва с получаването на 15.07.2021 г.
на исковата молба ,предявена във ВРС на дата 2.7.2021 г. ,ответната страна е уведомена по
реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД за цесията, респ. уведомяването е надлежно извършено .Спор няма и
че на дата 29.07.2021 г. е извършено надлежно плащане на исковата сума от 19,00 лв. от“ Е.
П. П. „ АД към адв.Т. в качеството му надлежно упълномощен представител на цесионера и
ищец „ **** „ ЕООД .
При всичко изложено по-горе, съдът приема че е несъмнено доказано наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , а именно : недължимо
плащане на сума от 19,00 лв. извършено от Г. Г. към ответното дружество за възстановяване
на ел.захранване на обекта на потребление на ел.енергия, ползван от Г..Трайна е съдебната
практика, че плащането на сумата от 19,00 лв. за да бъде възстановено ел.захранването на
един абонат на ответното енергийно дружество води до неоснователно обогатяване на
6
ответника , т.к. липсва действителна клауза, въз основа на която „Е. П. П.“ АД да търси цена
за тази услуга .Или след като е доказано че Г.Г. е платил през 2017 г. на ответника сумата от
19,00 лв. без правно основание, то е могъл да прехвърли паричното вземане. Процесното
парично вземане за главница от 19,00 лв. е било цедирано на 02.07.2021 г. в полза на
ищцовото дружество с договор за цесия, срещу продажна цена 10 лв. , цесията е била
съобщена на длъжника –ответник на 15.07.2021 г., а на 29.07.2021 г. ответника е погасил
паричното вземане чрез плащане.
Спорът по делото между страните,към края на съдебното дирене реално се
концентрира върху отговорността за разноските, като и двете страни претендират
репарирането йм.
Въз основа на писмените доказателства по делото и изявленията на процесуалните
представители на страните, съдът не може да се произнесе по реда на чл.237 ГПК, т.к.
искане от ищеца не е направено ,поради което е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал.2
ГПК.
За да прецени съда кому да възложи разноските по делото, а и в какъв размер
съобразява следните факти : Сезирането на съда е сторено на 02.07.2021 г., като е предявен
осъдителен иск с цена 19,00 лв. ведно с акцесорно искане за присъждане на законна лихва,
начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане .
Плащането на сума от 19,15 лв. е извършено на 29.07.2021 г.
С помощта на програмния продукт „Апис - изчислителни системи „, без да са
необходими специални знания ,съдът пресмята размера на лихвата за забава върху
главницата от 19,00 лева за периода от датата на сезиране на съда 02.07.2021 г. до датата на
плащането – 29.07.2021 г. ,като констатира,че лихвата възлиза на точно 15 стотинки. Т.е.
ответника е погасил на 29.07.2021 г. в пълен размер и главницата и законната лихва за
забава.
Действително ответника е узнал за цесията на 15.07.2021 г., като е предприел
действия по погасяване на паричните вземания и за главница и за лихва на 29.07.2021 г.или
точно 14 дни след уведомяването.Т.е. за периода от 15.07.2021 г. до 29.07.2021 г. се налага
извода,че ответника е станал причина за воденето на настоящия исков процес, поради което
и следва съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК да понесе отговорността за
разноски.Видно от л. 48 –ми от делото, в списъка по чл.80 ГПК ищцовата страна претендира
два разхода по делото – сумата от 50,00 лева за заплатена държавна такса и сумата от 300,00
лева за заплатен адвокатски хонорар. Двата разхода са доказани и по основание и по размер
на база приложените по делото на листи 19 и 47 преводно нареждане и договор за правна
защита, поради което и съдът присъжда в полза на ищеца сумата от общо 350,00 лв.
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
В обобщение, зачитайки фактите и обстоятелствата настъпили в хода на
производството по делото , съдът отхвърля предявения иск,така както е заявен с исковата
7
молба,като неоснователен поради извършено плащане в хода на процеса от дата 29.07.2021
г. на главното и акцесорно вземания, като присъжда в полза на ищцовата страна съдебно –
деловодни разноски в претендирания минимален размер от общо 350,00 лв., на осн. чл.
78,ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното съгл. чл.235, чл.236 ГПК, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно осн. чл. 55,ал.1 пр.1 ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
от ищцовото дружество „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** №
**** (****), представлявано от управителя Ж. С. Ж., чрез процесуален представител адв.К.Д. Т. -
ВАК, личен № **********,със съдебен адрес: **** №**** (****) против ответното дружество
„Е. П. П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : ****, ****, бул. „****“ № ***,
представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Д. Д., с искане да бъде осъдено ответното дружество „Е. П.
П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009 район р-н „**** “, ****, да
заплати на ищцовото дружество „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
******* /****/, в качеството му на частен правоприемник на потребителя Г. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ****, сумата в размер на 19,00 (деветнадесет) лева, представляваща
дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 26.06.2017г. без основание по чл.
55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, по фактура ТП № **********/26.06.2017г., за партида с абонатен № **** и
клиентски № ****, на която титуляр е Г. Д. Г., ЕГН:**********, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 02.07.2021 г.,поради погасяване на паричните вземания в хода на процеса чрез
плащане.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : ****, ****,
бул. „****“ № ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Д. Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Б. *“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** № **** (****), представлявано от
управителя Ж. С. Ж. СУМАТА от общо 350,00лв .(триста и петдесет лева) - представляващи
сторените от ищцовото дружество в настоящото исково производство съдебно-деловодни
разноски, пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители .
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9