Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, XXI състав, в открито съдебно заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм.
дело № 2641 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба на „Тракиявин”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ч.В.“ № *,
ет. *, офис *, срещу Уведомително писмо № 86/26.10.2021 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен Фонд „Земеделие“, в частта, с която не е одобрена за
изплащане сума в размер на 7 923,10 лева, представляваща окончателно
плащане по чл. 94 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 година /Наредба № 6 от
26.10.2018 г./.
В жалбата се релевира незаконосъобразност
на оспорения акт поради липса на мотиви, нарушение на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че актът, в оспорената част, е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК, тъй като не са посочени фактически основания за издаването му. Сочи
се, че от съдържането на уведомителното писмо не става ясно кое от изискванията
на Наредба № 6 от 26.10.2018 г. не е спазено, за да бъде отказано частично
подпомагането. Счита се, че посоченото в акта фактическо описание не
представлява основание за частичен отказ при подадено заявление за окончателно
плащане, а е фактическо основание, което евентуално следва да обоснове частичен
отказ при издаването на заповед по чл. 92, ал. 10 Наредба № 6 от 26.10.2018
година. Аргументира се допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в неизпълнение от страна на административния орган на задължението по чл.
93, ал. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за уведомяване на кандидата за
установените непълноти при допълнителната административна проверка по документи
и за констатираните несъответствия между проверката на място и представените
документи. Твърди се нарушение на регламентирания в чл. 13 АПК принцип на
последователност и предвидимост поради добавянето на ново основание за отказ от
подпомагане и то след приключване на производството и без да е уведомен
кандидатът. Изтъква се, че административният акт е необоснован поради
противоречие между представените доказателства и установените факти, както и
между последните и направените изводи. Навеждат се доводи, че не са налице
посочените основания за отказ от финансово подпомагане. Според жалбоподателя
наличието на описаното в уведомителното писмо обстоятелство – неустановяване на
одобрените количества вино при извършената документална проверка на Дневник № 6
и неспазване на одобрения срок за съхранение, е основание за отказ при
издаването на заповедта по чл. 92, ал. 10 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., но не и
за отказ от окончателно плащане. Посочва се, че при извършената проверка на
място не е установено разминаване между количеството бутилирано вино по
документи и тези, съхранявани в склад, като дори да се приеме, че несъответствията
са налице, същите са санирани след издаването и влизането в сила на заповедта
по чл. 92, ал. 10 Наредба № 6 от 26.10.2018 година. Отправеното до съда искане
е за отмяна на уведомителното писмо в обжалваната част, с която не е одобрена
за изплащане сума в размер на 7 923,10 лева.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
чрез представител по пълномощие, като се претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.
Ответната страна – Заместник-изпълнителният
директор на Държавен Фонд „Земеделие“, в депозирана чрез процесуален
представител писмена молба-становище, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице – адресат на оспорения индивидуален
административен акт, в законоустановения срок, като е налице правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление идентификационен номер /ИН/
********** от 11.03.2021 г. /л. 1-2/ „Тракиявин” ООД е кандидатствало за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“.
Със Заповед № 429810/23.03.2021 г. на
Началник отдел на Регионален технически инспекторат към Разплащателна агенция
/л. 41/ е наредено извършването на проверка на място в периода 23.03.2021 г. –
26.03.2021 година. Констатациите от проверката са обективирани в контролни
листове. В приложение КЛ_1А „Общи изисквания“ /л. 45/ е посочено, че е
представена счетоводна справка, удостоверяваща налични количества вино в
предприятието /т. 2/, както и че складираните партиди и количества вино са
налични в склада/помещението за съхранение /т. 3/. В Приложение КЛ „Проверка на
бутилирани вина“ /л. 54/ е отбелязано, че при проверката на място е установено,
че представеният технологичен Дневник № 6, съгласно Раздел III от Закона
за виното и спиртните напитки, съответства на приложения към заявлението, както
и че отразените в него данни удостоверяват, че заявените партиди, видове и
количества вина отговарят на партидите, видовете и количествата вина, измерени
при проверката на място.
На основание чл. 92, ал. 10, т. 1 Наредба №
6 от 26.10.2018 г. е издадена Заповед № 03-РД/1400/07.05.2021 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 66-70/, с която е
одобрено финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ
ИН ********** на кандидата „Тракиявин” ООД в размер на 86 003,20 лева.
Въз основа на Заповед №
03-РД/1400/07.05.2021 г. между Държавен фонд „Земеделие“ – ФОНДЪТ, и
„Тракиявин” ООД – ПОЛЗВАТЕЛ, е сключен Договор № WCSW-98/14.05.2021
г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ по
Национална програма подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 –
2023 година /л. 71-86/. Съгласно чл. 1 от договора ФОНДЪТ предоставя на
ПОЛЗВАТЕЛЯ финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ по Национална
програма подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. в
размера и при условията съгласно този договор за изпълнение на дейностите,
посочени в одобрено заявление за предоставяне на финансова помощ с УИН
29/110321/61198 и ИН ********** и приложенията към него. Одобрените със Заповед
№ 03-РД/1400/07.05.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ дейности са посочени в Приложение № 1 „Таблица за одобрените
разходи“, неразделна част от договора. Според чл. 3, ал. 1 от договора
първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от
ПОЛЗВАТЕЛЯ на етапа на кандидатстването документи е в размер на 86 003,20
лева съгласно Приложение № 1 „Таблица за одобрените разходи“ и представлява 100
% от стойността на допустимите разходи, заявени от ПОЛЗВАТЕЛЯ за изпълнение
посредством заявлението за предоставяне на финансова помощ. В ал. 2 на чл. 3 от
договора е регламентирано, че окончателният размер на помощта се определя от
ФОНДА след представяне на всички изискуеми документи за извършени дейности и
след извършване на всички проверки, предвидени в договора, българското
законодателство и правото на ЕС, както и след приключване на всички проверки от
компетентните държавни органи.
Видно от Приложение № 1 „Таблица за
одобрените разходи“ /л. 87-88/ е договорено съхранението на 9 600,75 литра
Каберне фран 2017 г. бут. 0.750 л. Бордо с одобрена дата на въвеждане
08.01.2021 г. и одобрена дата на извеждане 20.09.2021 г., чиято допустима
стойност за подпомагане е в размер на 4 400,52 лева /т. 25 от Таблицата/;
3 000,75 литра Мерло 2016 г. бут. 0.750 л. Бордо с одобрена дата на
въвеждане 16.10.2020 г. и одобрена дата на извеждане 20.09.2021 г., чиято
допустима стойност за подпомагане е в размер на 1 761,29 лева /т. 26 от
Таблицата/; 3 000,75 литра Пино ноар 2018 г. бут. 0.750 л. Бордо с
одобрена дата на въвеждане 16.10.2020 г. и одобрена дата на извеждане
20.09.2021 г., чиято допустима стойност за подпомагане е в размер на
1 761,29 лева /т. 27 от Таблицата/.
След изтичане на договорения срок за складиране
на всички партиди вино, в срока по чл. 94, ал. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. „Тракиявин”
ООД е подало заявление ИН ********** от 21.09.2021 г. за окончателно плащане по
мярка „Кризисно съхранение на вино“ /л. 98-100/, към което са приложени копие
на Дневник № 3 „За извършени производствени манипулации“ и на Дневник № 6 „За заприходена и реализирана продукция“ /л. 105-1 – л.
105-17/.
Извършена е документална проверка от
административния орган, при която е установено, че част от одобрените с
договора за предоставяне на финансова помощ партиди бутилирано вино Каберне
фран 2017 г. бут. 0.750 л. Бордо, Мерло 2016 г. бут. 0.750 л. Бордо и Пино ноар
2018 г. бут. 0.750 л. Бордо не са установени в Дневник № 6.
Видно от работен лист за изчисляване на
размера на окончателното плащане /131-132/ за посочените партиди вино е
отбелязан период на съхранение 0 дни и допустима стойност за изплащане 0,00
лева.
С Уведомително писмо № 86/26.10.2021 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“ /л. 151-152/
„Тракиявин” ООД е уведомено, че по подаденото заявление за окончателно плащане №
********** от 21.09.2021 г. са одобрени следните суми:
Заявена сума съгласно заявлението за
плащане: 86 003,22 лева;
Одобрена сума за плащане: 78 080,12
лева;
Неодобрена сума за плащане: 7 923,10
лева.
Посочено е, че общата стойност на
неодобрените разходи в размер на 7 923,10 лева е на основание чл. 91, ал.
1, чл. 92, ал. 4 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., както и чл. 15 от договора.
Изложени са мотиви, че одобрените
количества вино в литри, както следва: Каберне фран 2017 г. бут. 0.750 л. Бордо
– 9 600,75 литра, Мерло 2016 г. бут. 0.750 л. Бордо – 3 000,75 литра,
и Пино ноар 2018 г. бут. 0.750 л. – 3 000,75 литра, не са установени при
документална проверка на Дневник № 6, като по отношение на партида бутилирано
вино Мерло 2016 г. бут. 0.750 л. Бордо не е спазен и одобреният срок за
съхранение по договора – от 16.10.2020 г. до 20.09.2021 година.
В Приложение I –
одобрени/неодобрени разходи по извършени разходи за съхранение /л. 153/, към
уведомителното писмо, разходите по посочените партиди вино са посочени като
недопустима стойност за изплащане.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът
констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Заместник-изпълнителния директор на
Държавен Фонд „Земеделие“, на когото по силата на т. II.2.8 от Заповед № 03-РД/2033#5 от 24.0.2021 г. /л.
7-10 от делото/ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
издадена на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4
и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, са
делегирани правомощия да взема решения и да подписва заповеди/уведомителни
писма за отказ от изплащане на финансова помощ до ползвателите, в това число и
частично одобрение/отказ от изплащане на финансовата помощ по подадени заявки
за плащане по сключени договори за предоставяне на финансова помощ.
Обжалваното уведомително писмо е издадено в
предвидената в чл. 59 АПК писмена форма, като противно на твърдяното в жалбата
същото съдържа както фактически, така и правни основания. Макар и лаконично,
административният орган е изложил фактите, мотивирали го да постанови оспорения
частичен отказ, а именно: липса на част от одобрените количества вино по
конкретно посочени в писмото партиди, както и неспазване на одобрения срок за
съхранение по договор относно една от партидите. Посоченото представлява
неспазване на изискванията на чл. 91, ал. 3 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., която
норма действително не е посочена от органа като правно основание за издаване на
обжалваното уведомително писмо. В писмото обаче като правно основание, освен
чл. 91, ал. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., определящ размера на финансовата
помощ, и чл. 92, ал. 4 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., въвеждащ забрана за
съхраняване на една партида вино в два различни склада, които са неотносими към
фактическите установявания на органа, е посочена и разпоредбата на чл. 15, ал.
1 от сключения между „Тракиявин” ООД и Държавен фонд „Земеделие“ договор за
предоставяне на финансова помощ. Съгласно посочената договорна клауза
ПОЛЗВАТЕЛЯТ /„Тракиявин” ООД/ се задължава да извърши изцяло всички одобрени
дейности, посочени в заявлението за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Кризисно съхранение на вино“ и в сроковете по чл. 7, в съответствие с този
договор, българското законодателство и правото на ЕС. Несъмнено несъобразяване
с изискването на чл. 91, ал. 3 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. покрива хипотезата „несъответствие
с българското законодателство“, поради което е налице правно основание за
постановяване на частичния отказ от финансиране. Дори да се приеме обратното,
доколкото лицето гради своята защита срещу акта въз основа на отразените в него
фактически констатации, погрешно посоченото правно основание за издаването му
/при наличие на коректно отразено фактическо основание/ не нарушава правото му
на защита. Налага се извод, че уведомителното писмо съдържа мотиви за частично
отказаното подпомагане.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя,
че посоченото в акта фактическо описание не представлява основание за частичен
отказ при подадено заявление за окончателно плащане, а евентуално би могло да
обоснове частичен отказ при издаването на заповед по чл. 92, ал. 10 Наредба № 6
от 26.10.2018 година. Описаното от органа основание изрично е посочено като
такова за постановяване на частичен отказ за финансово подпомагане – аргумент
от чл. 95, ал. 4 Наредба № 6 от 26.10.2018 година. Освен това в ал. 2 на чл. 3
от договора изрично е регламентирано, че окончателният размер на помощта се
определя от ДФЗ след представяне на всички изискуеми документи за извършени
дейности и след извършване на всички проверки, предвидени в договора,
българското законодателство и правото на ЕС, както и след приключване на всички
проверки от компетентните държавни органи.
Неоснователно в жалбата се възразява, че е
допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Посочената норма на чл. 95, ал. 2
Наредба № 6 от 26.10.2018 г. предвижда уведомяване на кандидата при
установяване на нередовност и/или непълнота на документите при извършването на
документалната проверка по ал. 1, както и при установяване на несъответствия
при проверките на място по чл. 93, ал. 1, като целта е в предвидения в
разпоредбата срок от 5 работни дни да се даде възможност на кандидата да
отстрани констатираните нередовности в документите от външна страна и да
представи изисканите документи или да отстрани констатираните при проверките на
място несъответствия. В разглеждания случай не са установени непълнота или
нередовност на представените от „Тракиявин” ООД документи, нито несъответствия
при извършената проверка на място. Напротив, именно при преглед на
представените от жалбоподателя документи е установено неспазване на изискването
на чл. 91, ал. 3 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. – извеждане на складирани партиди
вино от склада за съхранение, преди да е изтекъл периодът на съхранение,
посочен в заявлението по чл. 92, ал. 2. Това обстоятелство не представлява
непълнота или нередовност на представените документи, което би могло да бъде
отстранено от кандидата, поради което не е било необходимо същият да бъде
уведомяван в хода на административното производство.
Дори да се приеме, че в нарушение на
административнопроизводствените правила административният орган не е спазил
изискването на чл. 95, ал. 2 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за писмено
уведомяване на кандидата за установеното несъответствие, това нарушение не може
да бъде квалифицирано като съществено, респ. да послужи като самостоятелно
основание за отмяна на акта. Според трайно наложилото се в правната доктрина и
съдебната практика становище нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне
до издаването на акт с различно съдържание. В случая правото на защита на
жалбоподателя не е било нарушено по никакъв начин, като същото е надлежно
упражнено с подаването на жалба срещу уведомителното писмо, по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство.
Противно на твърденията в жалбата, не е нарушен
и принципът на последователност и предвидимост, регламентиран в чл. 13 АПК. Последният
се състои в своевременно публично огласяване от административните органи на
критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на
своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите
му, като в жалбата няма доводи за допуснати нарушения в тази насока.
Твърдението на оспорващия търговец, че е добавено ново основание за отказ от
подпомагане след приключване на производството и без да е уведомен кандидатът,
не се установява от данните по делото предвид гореизложените съображения.
Обжалваното уведомително писмо е издадено в
съответствие с материалноправните разпоредби.
По силата на сключения с Държавен фонд
„Земеделие“ Договор № WCSW-98/14.05.2021 г. за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ по Национална програма
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. „Тракиявин”
ООД се е задължило да съхранява описаните в Приложение № 1 „Таблица за
одобрените разходи“ видове и количества вино за посочения в колони 5 и 6 на
таблицата период, за което следва да получи определената в колона 7 допустима
стойност за подпомагане. След като при извършената документална проверка на
Дневник № 6 „За заприходена и реализирана продукция“ /поради допусната
техническа грешка неправилно посочен в писмото като Дневник № 6 „За извършени
производствени манипулации“/ е установено, че по три партиди не са налице
одобрените количества вино в литри, чието съхранение е договорено с договора за
предоставяне на финансова помощ, правилно административният орган е отказал одобряването
на сумите по тези партиди и е постановил частичен отказ за изплащането им,
квалифицирайки ги като неодобрена сума за плащане. С оглед горното актът е
обоснован от събраните в хода на административното производство доказателства,
поради което релевираното с жалбата възражение в обратен смисъл е
неоснователно.
Не може да бъде споделено твърдението в
жалбата, че неустановяването на одобрените количества вино при извършената
документална проверка на Дневник № 6 и неспазване на одобрения срок за
съхранение, е основание за отказ при издаването на заповедта по чл. 92, ал. 10
Наредба № 6 от 26.10.2018 г., но не и за отказ от окончателно плащане. Със
заповедта по чл. 92, ал. 10, т. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. се одобрява
подаденото заявление за предоставяне на финансова помощ след извършването на
проверки на място. Същото предхожда както сключването на договора за
предоставяне на финансова помощ /чл. 92, ал. 13 Наредба № 6 от 26.10.2018 г./,
така и административната проверка на документите, която се извършва след
изтичането на договорения период за складиране на всички партиди вино и
подаването от ползвателя на финансова помощ на заявление за окончателно
плащане. Следователно към момента на издаване на заповедта по чл. 92, ал. 10
Наредба № 6 от 26.10.2018 г. не е възможно извършването на проверка относно
спазването на одобрения съгласно сключения впоследствие договор за предоставяне
на финансова помощ, поради което не може да се приеме тезата на жалбоподателя,
че отказът следва да бъде постановен при издаването на тази заповед. Заповедта
за одобряване на подаденото от „Тракиявин” ООД заявление за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ е издадена с оглед
липсата на несъответствия при извършването на проверката на място /чл. 92, ал.
8 Наредба № 6 от 26.10.2018 г./. С това обаче не се преклудира възможността на
органа да извършва и други проверки относно спазването на договорните клаузи,
както и на разпоредбите на българското и европейското законодателство – вж. чл.
95, ал. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 година. В случая именно при извършената
документална проверка след подаденото от кандидата заявление за окончателно
плащане е констатирана липсата на част от одобрените количества вино в литри по
три партиди, поради което правилно първоначално догореният размер на одобрените
разходи е намален със счетените за недопустими разходи по тези партиди вино,
посочени в Приложение I – одобрени/неодобрени разходи по извършени
разходи за съхранение, към уведомителното писмо.
Лишено от основание в релевираното от
жалбоподателя възражение, че установените несъответствия между количеството
бутилирано вино по документи и тези, съхранявани в склада, са санирани след издаването
и влизането в сила на заповедта по чл. 92, ал. 10 Наредба № 6 от 26.10.2018
година. Както бе посочено, тази заповед не финализира производството по
предоставяне на финансовата помощ, а с нея се приключва неговият начален етап,
касаещ одобряване на подаденото заявление за подпомагане. Ето защо заповедта
няма как да заздрави пороци, настъпили и констатирани след нейното издаване,
какъвто е налице в разглеждания казус. По силата на чл. 3, ал. 2 от сключения
между Държавен фонд „Земеделие“ и „Тракиявин” ООД Договор № WCSW-98/14.05.2021
г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Кризисно съхранение на вино“ по
Национална програма подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 –
2023 г., окончателният размер на помощта се определя от ФОНДА след представяне
на всички изискуеми документи за извършени дейности и след извършване на всички
проверки, предвидени в договора, българското законодателство и правото на ЕС,
както и след приключване на всички проверки от компетентните държавни органи. В
пълно съответствие с тази договорна клауза административният орган е определил
окончателния размер на предоставената помощ след извършване на предвидената в
чл. 95, ал. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 г. административна проверка на
документите към заявлението за окончателно плащане, при която именно са
установени описаните в уведомителното писмо несъответствия, обусловили частичен
отказ на първоначално одобрените разходи за подпомагане.
Не се установяват обстоятелства, от които
да следва извод за превратно упражняване на правомощия от страна на
административния орган. Постановеният частичен отказ да бъде одобрена за
изплащане сума в размер на 7 923,10 лева, представляваща окончателно
плащане по чл. 94 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., при установена липса на част от
одобрените за съхранение количества вино, констатирана при документалната
проверка по чл. 95, ал. 1 Наредба № 6 от 26.10.2018 г., се явява съответен на
преследваната от закона цел – предоставяне на финансова помощ по Национална
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.
само за одобрени суми, представляващи допустими разходи.
При този изход на правния спор
своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143,
ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, жалбоподателят следва бъде осъден да заплати
в полза на Държавен
Фонд „Земеделие“ сумата
от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната
сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тракиявин” ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ч.В.“ № *, ет. *,
офис *, срещу Уведомително писмо № 86/26.10.2021 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен Фонд „Земеделие“, в частта, с която не е одобрена за
изплащане сума в размер на 7 923,10 лева, представляваща окончателно
плащане по чл. 94 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 година.
ОСЪЖДА „Тракиявин” ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ч.В.“ № *, ет. *,
офис *, да заплати в полза на Държавен
Фонд „Земеделие“ сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд –
Варна.
СЪДИЯ: