Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от Р. С. Ц., [ЕГН], Затвор Бургас, 3-та група против заповед № ЗН 1395/21.12.2023 г. на началника на Затвор Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразен административен акт. Жалбоподателят намира, че при издаването са допуснати съществени нарушения на производствените правила – нарушена процедура по събиране на доказателства. Неправилно било наложено наказанието „изолиране в наказателна килия”, тъй като не съответствало на извършеното нарушение. Иска се отмяна на заповедта.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата и иска заповедта да бъде отменена. Твърди, че не е извършил вмененото нарушение.

Ответникът – началник на Затвор Бургас, редовно уведомен, се представлява от инспектор Режимна дейност, с висше юридическо образование К. Оспорва жалбата и твърденията за незаконосъобразно проведено производство по нейното издаване. Представя административната преписка.

Факти:

С докладна записка № ДЗ-9247/15.11.2023 г. мл. инсп. надзирател Т. Н. сезирал началника на Затвор Бургас за това, че на 14.11.2024 г., в 15 ч., при извършване на скайп връзка по утвърден от началника на затвора график от инсп. СДВР И. Л., възникнал спор с л.св. Ц. Същият отправил към Л. заплахи, закани и псувни: „Ще те оправя свиня мръсна”, „Ще ти еба майката”, „Ти ще видиш какво ще ти се случи”. Николов разпоредил на Ц. да преустанови действията си и същият изпълнил разпореждането, след което бил приведен в групата си. Николов уведомил командир на отделение мл. експерт Д. З..

В писмено сведение (л.14) от мл. инспектор К. И. се сочи, че на 14.11.2023 г., след провеждане на скайп връзка, Ц. започнал да ругае ИСДВР Л., което продължило до прибирането му в групата.

Към докладната е приложено писмено обяснение от л.св. Ц. Същият описал, че Л. му отказала по брутален начин да проведе скайп разговор, при което Ц. започнал да псува, но не нея, макар, че го заслужавала, тъй като Л. отказвала да работи с него и с нагло поведение уронвала престижа на званието ИСДВР. Приложено е още едно писмено обяснение от Ц. с дата 07.12.2023 г., в което твърди, че на 14.11.2023 г. по време на скайп разговорите не псувал лично Л. Бил афектиран и започнал да вика и крещи, а ако е обидил Л. се извинява. Сочи, че е наясно, че поведението му е недопустимо, поради което ще понесе дисциплинарна отговорност.

По преписката са събрани обяснения на лишени от свобода, които са възприели лично поведението на Ц. на сочената дата. В писмено обяснение на л.12 от делото е посочено, че на 14.11.2023 г. след обяд, след разговор по скайп, Р. Ц. се качвал по стълбите и псувал Л.. В писмено обяснение на л.13 от делото е описано, че на 14.11.2023 г. Р. Ц. викал в коридора и наричал „курва” и „майка ти ще еба” ИСДВР Л.

Видно от протокол за изслушване на лишен от свобода от 21.12.2023 г., на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС л.св. Ц. е бил изслушан по повод нарушението, извършено на 14.11.2023 г. Протоколът е подписан от дисциплинарнонаказващия орган и от лишения от свобода.

В докладна записка № 10588/14.12.2023 г. (л.7), в резултат от извършената проверка, Д. Р. – ИСДВР, 3-та група, като описал, че провел разговори със служителите от НОС станали свидетели на случилото се, служителят от администрацията към когото са били насочени обидите и заканите – инсп. Л., л.св. Ц. и други лишени от свобода. Всички, с изключение на л.св. Ц., потвърдили данните, изнесени в докладна записка № 9247/15.11.2023 г. от мл. инсп. надзирател Т. Н.. Ц. не отричал, че е псувал, но твърди, че не е псувал конкретно инсп. Л. В писменото си обяснение, дадено непосредствено след случилото се, л.св. Ц. твърди, че инсп. Л. му отказала по „брутален“ начин да проведе скайп свиждане след което той започнал да псува, но не нея, „макар да го заслужавала“. След преглед на записите от камерите за видеонаблюдение се установило, че л.св. Ц. извършил два предходни опита за контакт с близките си. Първият опит от 14,14 ч. до 14,17 ч., същият не успял да осъществи контакт и извършил втори опит за контакт от 14,38 ч. до 14,41 ч., който също бил неуспешен. Р. приел, че твърдението на л.св. Ц., че му е отказано провеждане на скайп свиждане е неоснователно. За разлика от него, останалите лица потвърдили, че думите на л.св. Ц. са били насочени конкретно към инсп. Л. Цялото поведение на л.св. Ц. било крайно демонстративно и противоречащо на добрите нрави. Същият отправял обиди и заплахи към инсп. Л. от втори етаж, където се провеждат скайп свижданията, до четвърти етаж, където е коридорът на групата. В подкрепа на горното е описано и даденото от инсп. К. И. сведение (л.14), относно поведението на л.св. Ц.

Описани са събраните в хода на проверката писмени сведения. Посочено е, че л.св. Р. Ц. има наложено едно дисциплинарно наказание със заповед № 399/30.11.23 г. – грубо отношение към служител. Същият няма дисциплинарни поощрения.

В заключение инсп. Р. приел, че на 14.11.2023 г., в 15 ч., л.св. Р. Ц. проявил обидно отношение към служител от администрацията на Затвор Бургас – инсп. И. Л., отправял закани и заплахи към нея. Така Ц. извършил нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4 от ЗИНЗС, което се явявало дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.5 и т.7, вр. с чл.100, ал.1, предл. първо от ЗИНЗС, поради което, с цел да се поправи и превъзпита към спазване на нормативната уредба регламентираща поведението в МЛС, както и да се въздейства предупредително към него и към другите лица настанени в МЛС по силата на нормативен акт или законово разпореждане, и като се отчита здравословното му състояние, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС е предложено на л.св. Р. Ц. да бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”. Предложението е съгласувано с инспектор РД, Н. Н., Н. С., ЗНРНОД.

Като приел изложеното в докладната, началникът на затвора издал заповед № ЗН 1395/21.12.2023 г., с която наложил на лишения от свобода Р. Ц. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“.

Правни изводи:

Заповедта била връчена лично на лицето на 21.12.2023 г. срещу подпис. Жалбата е подадена чрез органа на 22.12.2023 г., в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.104, ал.1, предл. първо от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора. Конкретният административен акт е издаден именно от началника на затвора. Спазена е изискуемата писмена форма. Актът е мотивиран и съдържа предвидените в закона реквизити.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в хода на събиране на доказателства. Производство е проведено по реда на специалния ЗИНЗС, който съобразява спецификата на конкретните обществени отношения и предвижда специален ред за издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е указан в глава IX, раздел II, Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания от ЗИНЗС и в глава II, раздел II на Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС указва, че преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е бил изслушан и му е била предоставена възможност, в писмена форма да изрази становище относно фактът на нарушението, което му се вменява. Тези доказателства са представени с административната преписка – две писмени обяснения от жалбоподателя, подписани и датирани лично от него на 14.11.2023 г. и на 07.12.2023 г. Представен е и протокол/21.12.2023 г. за изслушване с посочено правно основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС. В този протокол е вписано, че лишеният от свобода се изслушва именно във връзка с извършено от него дисциплинарно нарушение, в Затвор Бургас, на 14.11.2023 г. Освен това, данни за изслушване на Ц. са налични и в докладна записка № 10588/14.12.2023 г. (л.7) от инспектор Д. Р. до началника на затвора.

Съгласно чл.89, ал.3, изр. първо от ППЗИНЗС със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и дата, каквото връчване и отбелязване са доказани в настоящия случай. Не се установява изпълнение на разпоредбата на ал.4, съгласно която екземпляр от всяка заповед се връчва на лишения от свобода. Доколкото жалбоподателят е бил надлежно запознат с издадения акт и надлежно е упражнил правото си на защита, съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Според чл.96, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.

Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал.2, т.7 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

Лишеният от свобода Р. Ц. не отрича, че на посочените в заповедта дата и място отправял обиди и закани, но те не били срещу Л. Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда да приеме, че на посочените в обжалваната заповед дата и място л.св. Р. Ц. е отправил обиди и закани, подробно описани в материалите по преписката срещу служител на Затвор Бургас. Съдът намира, че с обяснението, че викал и псувал, но не Л., Ц. се домогва да изгради защитна теза с цел отклоняване от дисциплинарна отговорност, каквато сочи, че осъзнава, че ще понесе. С. Ц. квалифицира поведението си като недопустимо (л.11).

Изложеното мотивира съда да приеме, че на 14.11.2023 г. в Затвор Бургас, л.св. Р. Ц. отправил закана за саморазправа спрямо служител на администрацията на Затвор Бургас – ИСДВР И. Л., като така нарушил установената в чл.96, т.3 от ЗИНЗС забрана, а така извършил дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.

Според чл.101, т.7 от ЗИНЗС, изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия е дисциплинарно наказание, което на основание чл.102, ал.2, предл. първо от ЗИНЗС, може да се налага само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7. По делото е установено, че Ц. извършил нарушение именно по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Наказанието е правилно определено като вид и размер. С оглед корекцията, извършена върху заповедта в цифровото отразяване на размера на наказанието, в съдебно заседание беше направено уточнение, че наказанието е наложено за 7 денонощия, а липсата на корекция в словесното отразяване на размера (четиринадесет) е поради технически пропуск. Съдът приема, че като коригирал цифровото изражение на размера на наказанието и го потвърдил с подписа си, органът изразил воля да наложи наказанието в размер на 7 денонощия. В подкрепа на този извод следва да се вземе предвид и факта, че с цифровото определяне на размера на наказанието същият е определен в по-благоприятен такъв.

По изложените съображения, на основание чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС заповедта следва да бъде потвърдена.

С оглед характера на конкретното съдебно производство – бързо, преди насрочване на съдебното заседание съдът не остави жалбата без движение и не указа на жалбоподателя да внесе д.т. за разглеждане на жалбата. Произнасяне по дължимостта на д.т. следва да се извърши с този съдебен акт, а именно Р. С. Ц., [ЕГН], Затвор Бургас, 3-та група следва да бъде осъден да плати по сметка на Административен съд – Бургас д.т. в размер на 10 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд – Бургас, II-ри състав,

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА заповед № ЗН 1395/21.12.2023 г. на началника на Затвор Бургас.

ОСЪЖДА Р. С. Ц., [ЕГН], Затвор Бургас, 3-та група да плати по сметка на Административен съд – Бургас д.т. за производството по разглеждане на жалбата в размер на 10 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от обявяването му на страните.