№ 79
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от Ц. Д. К. , в качеството му на длъжник по и.д. №
20178240407832, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на
действие ПОС, против разпореждане №103005/25.11.2022г., с което е оставена без
уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 90546/15.11.2022г. за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити
са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че
молбите на взискателя нямах характер на предприето изпълнително действие,
доколкото реално принудително изпълнение не е осъществявано. Отделно от това
оспорва постановлението за разноски / без да посочва кое точно/ , като счита, че при
размер на дълга от 467,53лв. няма как разноските по делото да възлизат на 2205,25лв.
Твърди , че не му е известно да има присъединени взискатели, а видно от
удостоверението от НАП няма публични задължения. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови прекратяване на делото, а ако намери че
липсват предпоставките за перемпция, то да отмени начислените разноски по делото.
Ответната сне е взела становище.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но
неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване
1
на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да
настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в
рамките на две години, като не е необходимо изпълнителното действие да е
предприето. Счита, че жалбоподателят тълкува разширително нормата и че в случая не
е налице период, в който взискателят е бездействал и са предприемани действия по
принудително изпълнение. По отношение на разноските посочва, че по делото е
налице присъединен взискател по закон – НАП, като е извършено извънсъдебно
плащане на дълга, но дори и в този случай се начислява такса по т.26 от ТТЗЧСИ, при
което размерът на разноските възлиза на 2205,25лв.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице
– длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена
против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2,
т.6 от ГПК, както и против постановление за разноски, съгл. чл.435,ал.2, т.7 от ГПК..
По същество намира следното :
Производството по и.д. №20178240407832, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№
824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано пред ЧСИ В. Апостолов през
2015г. и след прекратяване на дейността му е предадено за продължаване на
принудителното изпълнение на ЧСЕ Павлов. Взискател е ЕВН България Топлофикация
ЕАД и длъжник – жалбоподателя Цв. К..
При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира
следните действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК :
на 11.06.2015г.- молба за налагане на запор на банкови сметки и на възбрана на
идеални части от недвижим имот; на 27.07.2015г.- молба от длъжника, с която
представя доказателства за частично извънсъдебно изпълнение на дълга към
взискателя; на 03.10.2016г. молба за принудително изпълнение върху недвижими
имоти, движими вещи и вземания от трети лица, на 07.02.2017г.- запор върху МПС; на
08.02.2017г. молба от взискателя за запор на банкови сметки и дружествени дялове, на
08.03.2017г. налагане на запор върху дружествени дялове и насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника, на 29.03.2017г. е постъпила молба от длъжника за
разсрочване на задължението като е предложил и план за плащане, на 04.05.2017г.
доброволно заплащане на част от дълга, на 31.05.2017г. доброволно заплащане на част
от дълга, на 12.09.2017г. – насрочване на опис на движими вещи, на 06.12.2017г.
насрочен опис на движими вещи, на 16.11.2018г. – молба за налагане на запор върху
банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи, на 12.04.2019г. наложен запор
на банкови сметки, на 22.04.2019г. е постъпило частично плащане по запора на
банкови сметки, на 15.05.2019г. молба от длъжника за погасяване на части на
задълженията по изпълнителното дело, на 01.07.2019г. частично плащане от длъжника,
2
на 30.07.2019г частично плащане от длъжника, на 26.08.2019г. молба от взискателя за
налагане на запор върху трудово възнаграждение, сметки, възбрана върху недвижими
имоти и опис на движими вещи, на 03.09.2019г. частично плащане от длъжника, на
15.10.2020г. и на 04.10.2021г. молби за запор върху банкови сметки, трудово
възнаграждение, възбрани на имоти и опис на движими вещи, на 30.09.2022г. наложен
запор върху пенсията на длъжника.
С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2015-2022г., спорът
се заключава дали име период, в който не са предприемани изпълнителни действия,
които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност
жалбоподателят твърди единствено, че молбите на взискателя от 2019,2020,2021г.
нямат характер на предприети действия по принудително изпълнение.
Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна
практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Следва да се посочи и че при възлагане на съдебния
изпълнител да извърши действията по събиране на вземането, взискателят може и да
не е внесъл авансово дължимите такси и разноски за конкретно действие. В този
смисъл насрочването на опис или налагането на запор, макар и без предварително да са
внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на
вземането. Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на
насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на
изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и
3
че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също
прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това.
Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето
на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния
изпълнител.
С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в
изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е
прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които
да не са предприемани действия от взискателя по събиране на дълга или действия на
ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи. Видно от посочените факти по
изпълнителното дело взискателят не е бил пасивен в нито един период от две години,
като е приемал и на два пъти молбата на длъжника да изплаща разсрочено/ макар и не
по смисъла на разсрочено плащане в изпълинтелния процес/. Постъпвали са и суми от
запори , както и доброволно изплащане на дълга. Независимо от това, взискателят не е
бездействал в нито един двугодишен период от време от образуване на изпълинтелния
процес до настоящия момент. Ето защо съдът намира, че не са настъпили
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е
прекратено по силата на закона.
Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е
законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
По отношение обжалването на постановлението за разноски
Макар длъжникът да не е посочил кое постановление за разноски обжалва, съдът
намира, че следва да бъде разгледано последното такова, т.к. предходните на практика
са влезли в сила и по тях е извършвано частично погашение на разноските.
Последното постановление за разноски се съдържа в ПДИ изх.№97969/10.11.2022г.,
връчена на длъжника на 10.11.2022г. Жалбата против постановлението за разноски е
постъпила на 08.12.2022г. Съгл. чл.436, ал.1 от ГПК срокът за обжалване е
едноседмичен. В случая процесната жалба е подадена почти месец след връчване на
постановлението за разноски. Вярно е, че длъжникът може да обжалва всяко
постановление за разноски, но за конкретното постановление срокът за обжалване е
изтекъл. Предвид изложеното в тази част жалбата се явява просрочена и същата следва
да бъде оставена без разглеждане и върната.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№1600/18.01.2023г. на Ц. Д. К., ЕГН
4
**********, в качеството му на длъжник по и.д. № 20178240407832, по описа на ЧСИ
К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, в частта , в която е
насочена против разпореждане №103005/25.11.2022г., с което е оставена без уважение
молба с вх.№ 90546/15.11.2022г. за прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпила перемпция.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх.№1600/18.01.2023г. на Ц. Д. К., ЕГН
**********, в качеството му на длъжник по и.д. № 20178240407832, по описа на ЧСИ
К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, в частта , в която е
насочена против постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ изх.
№97969/10.11.2022г., като ВРЪЩА същата като просрочена. В тази част решението
има характер на определение и подлежи на обжалване пред ПдАС в едноседмичен срок
от съобщението до страната.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5