Решение по адм. дело №1347/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на О. И., [държава], с настоящ адрес в [населено място], [улица], чрез адв.Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2079 от 03.07.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, с която е отказана месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД – за родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, по отношение на детето И. Б.. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и прави искане да бъде отменена.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява. Представлява се от адв.Д. О., който поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Поморие, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмен отговор, видно от който позовава се на сключения между България и Украйна договор за социално подпомагане, в чийто обхват не са включени семейните помощи за деца.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните, намира, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателката О. И. е [държава], по отношение на която е предоставена временна закрила, видно от издадената регистрационна карта на чужденец. Подала е заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/2079/27.06.2025г. до Дирекция „Социално подпомагане“ - Поморие за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, за детето И. Б., освидетелствано с влязло в сила решение на ТЕЛК с 80 % вид и степен на увреждане.

В процеса на разглеждане на заявлението е извършен предварителен контрол за законосъобразност на заявлението, за което е изготвен нарочен лист. Становището на длъжностното лице, разгледало заявлението, видно от отбелязването в него, е, че на основание чл.3, т.3 от ЗСПД детето не е български гражданин, а на основание чл.3, т.5 от ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна, като няма сключена спогодба между България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

По подаденото заявление е постановена процесната Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2079 от 03.07.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие, издадена на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, с която, на основание чл.3, т.5 от ЗСПД, на жалбоподателката е отказано отпускането на месечна помощ по чл.8д, ал. 1 от ЗСПД – за родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, по отношение на детето И. Б..

Заповедта е незаконосъобразна.

Кръгът от лицата, с право на семейни помощи за деца, е очертан в нормата на чл.3 от ЗСПД. Видно от неговата точка 5, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата, а с разпоредбата на чл.51, ал.1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Нормата на чл.26, ал.2 от КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Жалбоподателката, като [държава], е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане на основание чл.39, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, съгласно който чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане по арг. от Решение № 3 от 27.06.2013г. по к. д. № 7/2013г. и Решение № 2 от 2006г. по к. д. № 9 от 2005г. на Конституционния съд на Република България, следва да се приеме, че лицата-чужди граждани, с предоставена закрила по реда на ЗУБ, имат право на социални помощи за деца по ЗСПД като форма на социално подпомагане, респ. посочената норма от ЗЧРБ следва да се приеме като хипотеза на предвидено в друг закон съобразно посочената т.5 на чл.3 от ЗСПД.

Нормативното ограничение на чл.3, т.5 от ЗСПД не съответства и на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г., като видно от т.45 от нейния преамбюл - с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на Закона за убежището и бежанците.

Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

В случая не е спорно между страните, че детето на жалбоподателката е освидетелствано от ТЕЛК като дете с трайни увреждания и има определени 80% вид и степен на увреждане. Към момента на подаване на заявлението детето е на възраст под 16 години, живее постоянно в страната заедно с майка си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, т.е. по отношение на него са налице установените в нормата предпоставки за отпускане на поисканата месечна помощ, поради което заповедта за отказ, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

Предвид естеството на спора, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съобразно този изход на делото следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на адв.О. в размер на 400лв. на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание изложеното и чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, чл.174 от АПК и чл.10, ал.6 от ЗСПД, Административен съд – Бургас, дванадесети състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2079 от 03.07.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/2079/27.06.2025г., подадено от О. И., съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие да заплати на адвокат Д. Г. О., Адвокатска колегия – Бургас, с личен № **********, с адрес в [населено място], [улица], ***, сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.