О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е
№
23.11.2018г., гр. В. Търново
Великотърновският
районен съд, Гражданска колегия, осемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димо
Колев
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2735/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129 ал. 4 вр. 3 ГПК.
Ищецът е предявил
срещу ответника частични претенции за установяване дължимостта на сумата от
1000 лв. – главница, част от общо задължение в размер на 17 484, 81 лв. и
на сумата от 2000 лв. – договорна лихва, част от общо задължение в размер на
4228, 91 лв. по договор за потребителски кредит от 10.05.2008г. Посочва се, че
кредитополучателят е следвало да върне отпуснатия му заем в размер на
17 800 лв. на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва,
съгласно приложимия погасителен план, като падежа на последната вноска е
10.05.2018г., както и че кредиторът на ответника е цедирал на ищеца вземанията
си по този договор, за което длъжника е надлежно уведомен.
С отговора ответникът
е навел оплакване за нередовност на исковата молба, доколкото в нея не е
посочено как са формирани предявените частични претенции /от кои погасителни
вноски и за кой период/, тъй като липсата на такава конкретизация затруднява
правото му на защита, с оглед релевираното от него възражение за давност.
По реда на чл. 129
ал. 4 ГПК с разпореждания от 23.10.2018г. и от 02.11.2018г. съдът е указал на
ищеца да посочи конкретно дали заявения частичен размер на вземанията за
главница и лихва е формиран съразмерно от всяка погасителна вноска за целия
срок на договора или този размер е формиран от конкретни погасителни вноски и
кои са те. В дадения му срок ищецът е депозирал по делото допълнителни молби,
но видно от изложеното в тях, същият не е изпълнил указанията на съда и не е
отстранил нередовностите на исковата молба. Уточняването на начина на формиране
размера на претендираните суми следва от това, че предмет на иска по чл. 422 ГПК са частични претенции за главница и лихви по договор за кредит, който по
уговорка на страните следва да се върне разсрочено. Уговорка за връщане на
дълга на погасителни вноски е не само привилегия на длъжника, както сочи ищеца,
а и негово задължение, тъй като с настъпване на падежа на всяка вноска,
кредиторът може да иска изпълнението й. В тази връзка изискуемостта на
вземането настъпва поетапно, тъй като падежът на всяка отделна вноска води до
нейната изискуемост, а оттам и до това, че давностния срок тече поотделно за
всяка вноска съобразно уговорения срок за плащането й. Неизпълненията на
конкретните указания за поправяне на исковата молба по посочения от съда начин граничи
със злоупотреба с права /арг. чл. 3 ГПК/ от страна на ищеца и цели отнапред да
изключи възможността за разглеждане на възражението на ответника за изсрочване
по давност на задълженията му, което очевидно накърнява процесуалните му права.
Предвид на това и на
основание чл. 129 ал. 4 вр. 3 ГПК, подадена искова молба
следва да бъде върната като нередовна, а производството по делото прекратено.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на
основание чл. 129 ал. 3 ГПК, исковата молба на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***против И.М.А., ЕГН: ********** ***, по
която е образувано гр.д. № 2735/2018г. на ВТРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2735/2018г. на ВТРС.
Определението
подлежи на обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: