№ 3669
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110214419 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. Д. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
021368/15.09.2023 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, вр. чл. 188, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира отмяна на НП. Жалбоподателят оспорва
извършването на нарушението, като изтъква, че в НП не са установени правилно фактите.
Сочи, че е подал възражение срещу АУАН, в което са подробно описани неговите доводи.
В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от упълномощената адв. ***, която поддържа жалбата. В хода на съдебните
прения тя моли за отмяна на НП, като твърди, че скоростта на движение на автомобила е
била измерена неправилно и изразява съмнения в начина на работа на техническото
средство. Допълнително излага доводи, че е налице разминаване между посочения
регистрационен номер на автомобила в АУАН и в НП. Представя по-подробни доводи в
писмен вид, като претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2023 г. около 13:37 ч. неустановено лице управлявало лек автомобил марка
„***”, модел „***“ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя Д. Д., в гр. София, по бул.
*** с посока на движение от бул. **** към ***, като до блок 32 на бул. ***, в населено
1
място, автомобилът се движел със скорост 109 км./ч. при ограничение за движение в
населено място от 50 км./ч. Скоростта била измерена посредством мобилна система за
видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 567, (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение с 59 км./ч.
Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и
изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер.
Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението
от екипа на ОПП СДВР. А на неустановена дата преди 25.08.2023 г. клипът от мобилната
система бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила,
неговият регистриран собственик – жалбоподателят Д. била призована да се яви в ОПП
СДВР. На посочената дата – 25.08.2023 г. се явил Д. Д., който посочил, че не може да посочи
кой е управлявал автомобила на 26.06.2023 г. В декларацията обаче не бил посочен
регистрационен номер на автомобила, за който тя се отнасяла и по никакъв друг начин не
бил идентифициран този автомобил.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 567, която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата – 26.06.2023 г., в 13:37:33 ч., в района на Столична община, с координати EL **** и NL
***, е засечена скорост на движение от 112 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към
разпечатката е приложен и клип № 13964, от който се установява местоположението на
техническото средство. Към преписката е представена и снимка на самото техническо
средство, поставено в служебен автомобил, като от протокола за използването на
техническото средство се установява и неговият рег. номер.
От представените пред съда снимки и протокол се установява, че мястото за контрол с
техническото средство в рамките на населено място. Като скоростта в процесния пътен
участък е отразена и в представения протокол за използване на техническото средство на
26.06.2023 г.
При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от
ЗДвП – 25.08.2023 г., бил съставен АУАН № 069201 от *** – младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели на съставянето на акта, което се
установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу
акта, като такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, видно от изричното писмо
на ОПП СДВР в хода на съдебното следствие. В АУАН изрично е посочено, че водачът на
автомобила е неустановен и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.
188, ал. 1 ЗДвП като негов собственик. В акта е посочен рег. номер на процесния автомобил
******.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на
15.09.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция” СДВР. Но в НП е посочен правилният регистрационен номер на
автомобила ***, а именно ****.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя
на 29.09.2023 г., което е удостоверено с подписа му. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП
СДВР на 12.10.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по
делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за
описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР справки от Полицейската лаборатория и
БИМ; декларация от жалбоподателя като собственик на автомобила; писмо от ГДНП;
2
протокол за използване на техническото средство; инструкция за употреба на техническото
средство; справка-картон на водача и др.), приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК.
Извършването на нарушението в рамките на населено място се потвърждава от
протокола за използване на техническото средство, където е посочено, че ограничението на
скоростта до 50 км./час е общото ограничение, което важи за населено място. А от
приложения снимков материал се установява конкретното място в рамките на гр. София,
където е извършено нарушението, а именно на бул. ***. От протокола за използване на
техническото средство и от снимковия материал за нарушението се установява и видът на
използваната система за видеоконтрол. От приложения снимков материал е виден номера на
процесния автомобил и отчетената от радара скорост. От приложения снимков материал е
видно и че автомобилът е бил сам на пътното платно.
Съдът се довери и на приложените доказателства относно техническата годност на
използваното техническо средство, като прие, че липсват данни то да е било използвано по
начин, който да противоречи на инструкцията за експлоатацията му и това да е дало
отражение на отчетената скорост на движение. Видно от приложената снимка, АТСС е било
поставено в служебен автомобил на подходяща височина, като е заснемало скоростта на
автомобилите в посока отдалечаване от техническото средство.
По отношение на приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от
наказателна отговорност, жалбоподателят собственоръчно е посочил, че не знае кое лице е
управлявало автомобила на посочената дата и час, съдът отчете, че в нея не е посочен
регистрационен номер на автомобила, за който се отнася. Доколкото в нея не са посочени и
каквито и да е други индивидуализиращи признаци на този автомобил, съдът прие, че тази
декларация не представлява годно доказателствено средство, тъй като в нея липсва
съществен реквизит, а именно за кой автомобил се отнасят декларираните обстоятелства. В
този смисъл съдът прие, че не е изпълнена процедурата по чл. 188, ал. 1 ЗДвП и липсва
декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на автомобила, с който е извършено
нарушението. Но съдът отчете също, че и в хода на процеса жалбоподателят не е твърдял, че
е подал надлежна такава декларация и е посочил кое лице е управлявало собствения му
автомобил *** на процесната дата.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка в Регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване на Българския институт по метрология, скоростомер „Трафик
радар” TR4D е бил одобрен на 24.02.2010 г., регистрираната скорост попада в обхвата му,
като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3
% над тази скорост. Видно от представения протокол № 1-9-23 от Полицейската лаборатория
за проверка, към датата на нарушението мобилната система за видеоконтрол – TFR1-М с
радар TR4D № 506 е била преминала периодична последваща проверка на 18.05.2023 г., като
срокът на валидност на същата е една година. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Законът за
измерванията, след изтичане на срока на валидност на одобрения тип средство за измерване,
3
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат за одобрен тип и следователно са редовни. А използването именно на това
техническо средство се установява от отразеното върху снимките на нарушението и
отбелязването в протокола за използване на АТСС. В случая липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост,
така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 от същата заповед наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Като заеманата
длъжност от подписалата НП *** към датата на издаване на НП се установява от
представената заповед от 23.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган
са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
дава възможност на наказващия орган да отстрани допуснати нарушения при издаването на
АУАН, когато са несъмнено установени нарушението и нарушителя. В този смисъл съдът
прие, че в рамките на своите правомощия наказващият орган в НП е посочил правилния
регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението.
В акта и в НП като квалификация на нарушението е посочена чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което
изцяло съответства на словесното описание на нарушението. Действително, в АУАН е
посочена и връзката с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, но това е свързано с начина на
установяване на нарушението, без да има отношение към нарушената разпоредба. В този
смисъл наказващият орган отново в изпълнение на правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН е
посочил по-точната правна квалификация, като не е изписал привръзката с чл. 165, ал. 2
ЗДвП. Съответно на словесното описание на нарушението е и използването на привръзката с
чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
В НП наказващият орган е описал вида и характера на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, като по този начин НП отговаря на изискванията на чл. 57,
4
ал. 1 ЗАНН.
Воден от изложените съображения, съдът прие, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, като освен това правилно е приложен и
материалния закон.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. В случая е без значение липсата на специално поставен знак В 26 с въвеждане на
това ограничение, доколкото то е общото ограничение за движение в населено място.
Несъмнено по делото е установено конкретното място на нарушението, а именно в рамките
на населено място – гр. София, бул. ***, до бл. 32, с посока на движение към ***.
От приетите доказателства и преди всичко от клип № 13964 за радар № 567, несъмнено
се установява, че лекият автомобил „***” с рег. № **** се е движил в населено място със
скорост от 109 км./ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. Действително измерената
скорост на движение на автомобила е 112 км/ч., но допустимата грешка при измерването в
тези случаи обичайно е +/- 3 %, поради което правилно в АУАН е отразена скорост от 109
км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за
жалбоподателя, като при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е
намалена на 109 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 59 км./ч.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са изискани от ОПП СДВР и не са представени поради отпадането
на законовото изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая
поради наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е необходимо
издаването на АУАН и съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно
установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с радар TR4D № 567, към датата на нарушението
– 26.06.2023 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие по категоричен начин се доказа самоличността на
собственика на МПС, местонарушението, условията, при които е извършено нарушението,
както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Правилно е определено и санкционираното лице – регистрираният собственик на
автомобила. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с
електронен фиш или НП е собственикът на автомобила или лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото
съдът прие, че не е представена надлежна декларация от законния собственик на автомобила
5
Д. Д. за друго лице, което да е управлявало автомобила, са налице предпоставките на чл.
188, ал. 1 ЗДвП за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Именно в качеството му
на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е наказан жалбоподателят Д.,
като в НП изрично е посочена разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл
подаването на непълна декларация без посочен номер на автомобила, не променя изводите
на съда за отговорния субект. Отговорността на собственика на автомобила по чл. 188, ал. 1
ЗДвП е обективна, безвиновна, поради което и не се налага излагането на съображения
относно субективната страна на нарушението.
С оглед същественото превишение на скоростта и извършването на нарушението в
рамките на населено място, не са налице и основанията на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране
на деянието като маловажно, независимо от липсата на други нарушения на ЗДвП на Д. към
датата на настоящето нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като в населено място за конкретното превишение от 59 км./ч. законодателят в
актуалната редакция към момента на нарушението на разпоредбата на ал.1, т.6 от същия
текст е предвидил глоба от 700 лева за превишаване с над 50 км./ч. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от три месеца. Разпоредбата предвижда, че за всяко
допълнително превишаване на скоростта над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лева за
всеки следващи 5 км./ч., като по този начин за превишаване на разрешената скорост с 59
км./ч. се получава глоба в размер на 750 лева. Глобата е в абсолютно установен размер,
който се изчислява в зависимост от установеното превишение на скоростта. В този смисъл
правилно от наказващия орган е определен срокът за налагане на наказанието „лишаване от
право на управление на МПС” – три месеца, както и размера на глобата – 750 лева. ЗАНН
не позволява налагане на наказанието под предвидения в закона минимум или абсолютно
определен размер, освен при провеждане на някое от нововъведените специални
производства, каквото не е налице в настоящия случай.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание
„лишаване от право на управление на МПС” и „глоба” за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Поради това се явява неоснователна и претенцията за присъждане на разноски за
жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-021368/15.09.2023 г.
издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя Д. А. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, вр. чл. 188, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6