№ 427
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503629 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5100/24.08.2020 г., постановено по гр. д. № 13038/2019 г. по описа на
СГС, I ГО, 26 състав, частично е уважен предявеният от М. Н. И., осъществяваща
процесуални действия чрез своята майка и законен представител Т. К. И., осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
40000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 70000 лв.),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 17.05.2019 г., ведно със законната лихва от 03.09.2019 г. до окончателното й
изплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 17.05.2019 г. до 02.09.2019
г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 40000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като в процеса на доказване ответникът не е установил по несъмнен начин своевременно
релевираното частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец (не са изложени обаче конкретни
съображения за това правно съждение).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 40000 лв. до 70000 лв., поддържайки, че то е необосновано,
тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за
1
справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не
е съобразил в достатъчна степен факта, че към настъпването на процесния транспортен
инцидент ищцата е била на 6-годишна възраст, като е получила едновременно фрактура на
двата долни крайника, което е довело до много по-интензивни болки и страдания.
Решението на СГС е обжалвано и в частта, в която е била отхвърлена акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание за периода от
17.05.2019 г. до 02.09.2019 г. (в тази част обаче не се навеждат конкретни правни доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което в тази част въззивната жалба е
бланкетна).
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, но с молба от 20.04.2021 г. неговият процесуален представител
изразява становище за нейната неоснователност. Не поддържа релевирания довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалата.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е
уважен за сумата от 40000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 26 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
2
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 17.05.2019 г. – за сумата от 40000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не
поддържа своевременно релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, поради което САС не следва да обсъжда неговата основателност.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо
да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата
болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,492 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура (закрито счупване)
на долния край на двете голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период
за тези увреди около 4 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на
представените по делото медицински документи и личен преглед на пострадалата, изяснява,
че по спешност, но без оперативна манипулация, е извършено наместване на счупванията,
като са поставени гипсови превръзки. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за
около 2 седмици, след което той е намалявал за около 30 дни. За около 45 дни е преживяла
страдания поради невъзможност за самостоятелно придвижване, с необходима помощ от
близките и затруднения да извършва обичайните за възрастта занимания, игри, разходки и
контакти с деца. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице се установява, че
походката на детето е нормална, без помощни средства, като движенията на двата крака са
възстановени в нормален обем - счупванията на двете голямопищялни кости са зараснали
3
напълно.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалата, като вещото
лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля Р. И., баба на ищцата, се изяснява, че след настъпване
на процесния пътен инцидент пострадалата е изпитвала силна уплаха, сънувала кошмари,
била в гипс около 45 дни. Детето страдало поради невъзможността да тича и да играе с
останалите деца.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищцата и
изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента А. Р. К. неимуществени вреди е в размер на 40000 лв. Наистина, законодателят
е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,492 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура (закрито счупване) на долния
край на двете голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период за тези
увреди около 4 месеца; без извършване на медицинска операция и пълно възстановяване на
двигателните функции на увредените крайници), на пострадал на млада възраст - на 6
години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполага по-бързо
възстановяване на травмите, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
възлиза на сумата от 40000 лв. Този размер е съобразен с обстоятелството, че в един
продължителен период от време детето не е могло да стъпва на двата си увредени крака,
което му е причинило значително неудобство при своето обслужване; не е могло да
осъществява обичайните дейности на тази възраст - да играе със своите връстници.
4
Тъй като въззивницата не навежда конкретни правни доводи относно неправилността
на първоинстанционното решение в частта, в която е оставена без уважение акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за
периода от 17.05.2019 г. до 02.09.2019 г., в тази част въззивната жалба е бланкетна (съдържа
общо оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт), поради което
въззивният съд, преценявайки, че решението и в тази част е валидно и допустимо, като не е
постановено при нарушаване на императивни материалноправни норми, следва да го
потвърди в тази част (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
Следователно, първоинстанционното решение - в обжалваната му част, трябва да
бъде потвърдено.
Тъй като въззивната жалба е изцяло неоснователна, в полза на въззиваемия трябва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 1500 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5100/24.08.2020 г., постановено по гр. д. №
13038/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 26 състав – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК М. Н. И., ЕГН
**********, осъществяваща процесуални действия по делото чрез своята майка и законен
представител Т. К. И., ЕГН **********, с адрес с. ***, област ***, ул. „***” № ** да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 1500 лв. – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5