№ 40
гр. Кюстендил, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
265000/04.03.2021 г. от СВ. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №
2В, чрез пълномощника й адв. *** насочена против решение № 260080 от 04.02.2021 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 697/2019 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение като
неоснователен и недоказан иска на С.Г. против В. К. Г. за премахване на незаконосъобразно
изградена от него ограда между имоти със стар идентификатор – имоти планоснимачен
номер 3933, който заедно с имот планоснимачен номер 3932 – собственост на ответника –
образуват парцел ХХІІІ в кв. 59 от плана на града, с което си действие последният е лишил
ищцата от правото й да ползва 2 кв. м. от дворното място – с настоящ идентификатор №
41112.500.3 по кадастралната карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК София, като събори изградената от
него ограда в частта от т. 556 до необозначена точка и от необозначена точка до т. 502 –
отбелязани на трасировъчен карнет № 500/17.04.2015 г., в която се отклонява от
действителната регулационна линия между двата имота № 3933 и № 3932, заедно
образуващи парцел ХХІІІ в кв. 59 от плана на гр. Кюстендил и е осъдил С.Г. да заплати на
ответника сумата в размер на 400 лв. деловодни разноски.
Въззивницата твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради
1
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че при постановяване на обжалваното
решение съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 50 от ЗС и
конкретизира доводи в тази насока: процесната ограда била изградена на границата между
два имота и на място с навлизане с 30 см в собствения на ищцата имот, не по
регулационната линия, вследствие на което ответникът е отнел около 2-3 кв.м., а ищцата
била лишена да ползва около 3 кв.м. от имота си; сочи, че в случая не се касаело за пречки
ищцата да ползва цялостно собствения си имот, повече от обикновените, като се акцентира
върху обстоятелството, че релевантният въпрос бил има ли отклонение, а не както съдът бил
приел превратно, че отклонението е допустимо съгласно техническите норми и правила.
Счита, че при постановяване на атакуваното решение, съдът е обсъждал доказателствения
материал избирателно и твърди, че по делото липсвали доказателства, че оградата е
изградена въз основа на строителни книжа, какъвто бил изводът на първоинстанционния
съд. Посочва, че при постановяване на решението си съдът не бил съобразил и е игнорирал
трасировъчния карнет като писмено доказателство, а се обосновал въз основа заключението
на в.л. като гласно доказателство.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноските за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от
адвокатско дружество „А. и Канева“, представлявано от адв. Р.А. и адв. ***, като
пълномощник на ответника В. К. Г., с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 2-Д, с
който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърдението
на въззивницата, че оградата била изградена на границата между двата имота, се определя
като недоказано, отделно се сочи, че същото се излага за първи път във въззивната жалба,
без да е поддържано в първовинстанционното производство, с оглед на което се приема за
преклудирано. Противопоставят се като неверни на твърденията на въззивницата за
навлизане на оградата с 2 кв.м. в имота й и за необсъждане от страна на съда на
трасировъчния карнет и сочи, че същият е бил оспорен многократно в първоинстанционното
производство предвид нанесени в него корекции от неизвестно лице. Позовава се на
цитираната съдебна практика в атакуваното решение на КнРС, според която най-важно било
реалното препятстване на собственика да упражнява своето право и заявява, че ще се полза
от признанието на въззивницата, че в случая не се касаело за пречки ищцата да ползва
имота си, по-големи от обикновените. Твърди, че по делото са представени доказателства,
че оградата е изградена въз основа на издадени строителни книжа.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на
първоинстанцинонното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както
и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено, че по силата на нотариален акт № 78/1990 г. *** Г. – баща
2
на ищцата С.Г., е бил признат за собственик по наследство и делба на имот планоснимачен
№ 3933, който заедно с имот № 3932 образуват парцел № XXIII, в кв. 59, ведно с
построената в имота полумасивна жилищна сграда, целият с площ от 1032 кв.м., а само имот
пл.№ 3933 с площ от 516 кв. м., по плана на гр. Кюстендил, при граници и съседи *** Г., ***
и ул. „***“.
Впоследствие с Нотариален акт № 50, том IV, дело № 1165/02.11.1990 г. на РС
Кюстендил, *** Г. продал на дъщеря си С.Г. имот планоснимачен № 3933, находящ се в гр.
Кюстендил, на ул. *** № 2в, който заедно с имот № 3932 образува парцел № XXIII, в кв. 59,
ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, целият с площ от 1032 кв.м., а
само имот пл.№ 3933 с площ от 516 кв. м., по плана на гр. Кюстендил, при граници и съседи
*** Г., *** и ул. „***“.
По делото е представен и Нотариален акт № 153, том I, дело № 78/20.03.2009 г. на
Нотариус ***, според данните в който ищцата била призната за собственик на 422/502 ид.ч.
от поземлен имот с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 2в, придобит по
давност.
Според отразеното в приложената Скица № 15-527044/25.10.2017 г., издадена от
АГКК, имотът е с идентификатор № 41112.500.3 /землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот трети/ по кадастралната карта на
гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК София, стар идентификатор 3933 /три хиляди деветстотин тридесет и трети/, кв. 59
/петдесет и девети/, парцел IXX /деветнадесети/, при граници и съседи на целия имот: имоти
с идентификатори № 41112.500.2; № 41112.500.304; № 41112.301.69.
От друга страна като собственик на имот № 3932, понастоящем с идентификатор
според Скица № 544/27.01.2010 г. № 41112.500.4 /землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот четири/ по кадастралната карта на
гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК София, стар идентификатор 3932 /три хиляди деветстотин тридесет и две/, кв. 59
/петдесет и девети/, парцел XXIII /двадесет и трети/, при граници и съседи на целия имот:
имоти с идентификатори № 41112.500.3; № 41112.500.304; № 41112.500.5, № 41112.500.71 и
№ 41112.301.69, се легитимира ответника по иска – В. К. Г., по което обстоятелство няма
спор между страните.
Приложен е трасировъчен карнет № 500/17.04.2015 г., от отбелязването върху
който се установява, че за отсечката от т. 556 до т.502 в продължение на 6.34 метра и от
т.556 до необозначена точка преди т.502, е налице 0.30 метра отклонение. Същото
отклонение е отбелязано и върху Комбинирана скица на ПИ 500.3 и 500.4 по КК на гр.
Кюстендил.
Видно от приложено по делото Разрешение за строеж № 51/30.04.2014 г. на
ответника е разрешено да изгради прозирна ограда с плътна част до 0.60 м. и обща височина
до 2.20 м. по страничната регулационната линия на УПИ XXII – 3932 с УПИ XIX – 3933,
3
изцяло в имота на възложителя.
От Протокол за определяне на строителна линия и площадка се установява, че
техническо лице е определило строителната линия и ниво на строежа, въз основа ни
издаденото Разрешение за строеж.
От изготвеното поделото и прието като обективно експертно заключение по
допусната съдебно – техническа експертиза, се установява, че след прецизни измервания и
анализ на получените резултати е установено, че процесната ограда попада в имот с
планоснимачен номер 3932 при точки с номера 5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26
см). Засегната площ (между геодезическото заснемане и оцифрената имотна граница) е в
размер на 1 кв.м. Сочи още, че отстоянието на изградената паянтова (ажурна) ограда в
размер на 14 см (при точка 5) и 26 см (при точка 6) от имотната граница между ПИ с
планоснимачни номера 3932 и 3933, е в нормативно допустимите стойности, съгласно
заложеното в чл. 18, ал. 4, т. 16 (до 0.30 м за трайно материализирани и до 0.60 м за нетрайно
материализирани граници) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /в сила от
13.01.2017 г./.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд, позовавайки се на
приетото по делото експертно заключение, е приел, че процесната ограда е изградена
съгласно издаденото разрешение за строеж изцяло в имота на възложителя – ответник в
производството. Отчетено е, че същата попада в съседния имот с планоснимачен номер 3932
при точки с номера 5 (на разстояние 14 см.) и 6 (на разстояние 26 см), като засегнатата площ
е 1 кв.м. Отчитайки, че това отклонение се допуска от нормите за застрояване, съгласно
приетото в чл. 18, ал. 4, т. 16 (до 0.30 м за трайно материализирани и до 0.60 м за нетрайно
материализирани граници) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /в сила от
13.01.2017 г./, е приел, че същото не може да се квалифицира като действие, с което се пречи
на "пълноценното" упражняване правото на собственост на ищцата, при което е отхвърлил
иска с правно основание чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е
в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилността:
4
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Наведеният с въззивната жалба спорен предмет обхваща необосноваността на
обжалвания съдебен акт, свързана с необсъждането на всички събрани в производството
доказателства, както и неговата незаконосъобразност.
Произнасянето на съда по предявения негаторен иск в разглеждания случай се
обуславя от установяването на точните граници между двата имота – с пл.№ 3933 –
собственост на ищцата и с пл.№ 3932 – собственост на ответника, тъй като спорът касае
пространството разположено по дължината на съществуващата между двата имота ограда.
Уважаването на иска изисква от ищцата Г. да бъде установено, че това пространство попада
в границите на собствения й недвижим имот – УПИ 3933, съгласно стария кадастрален план
на гр. Кюстендил, към момента представляващ поземлен имот с идентификатор №
41112.500.3 по КК на гр. Кюстендил, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК София, в който случай би бил осъществен фактическият
състав на чл.109 ЗС, както и че с така изградената с неточно местоположение ограда й се
пречи да упражнява правото си на собственост..
Съгласно приложимата норма на чл. 48, ал.1 ЗУТ урегулираните поземлени имоти
могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.
Минималните изисквания на които трябва да отговарят оградите са изрично посочени в
чл.48, ал.3 – ал.12 ЗУТ.
Доколкото оградите представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ за изграждането им е необходимо разрешение за
строеж, което съгласно чл. 147, ал.1, т.7 и ал.2 се издава въз основа на становище на
инженер-конструктор, без да е необходимо одобряване на инвестиционен проект.
Законодателят е уредил процедурата за ограждането на УПИ в чл. 48 ЗУТ, като в
ал.3 /Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г./ е уточнено, че оградите към съседните урегулирани
поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, въз основа на изрично писмено
съгласие на собствениците на засегнатите имоти. Допустимо е също така оградата да се
разположи и изцяло в имота на възложителя, при липса на съгласие на собственик на
засегнат имот, при спазване изискванията на ал. 3, изречение второ.
По настоящото дело от издаденото разрешение за строеж и протокол за определяне
на строителна линия и площадка се установява, че оградата е следвало да бъде изградена
5
изцяло в имота на възложителя – ответник.
От експертното заключение се установява, че процесната ограда попада в имот с
планоснимачен номер 3932 при точки с номера 5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26
см).
Негаторният иск по чл. 109 ал 1 ЗС е средство за правна защита на собственика на
вещта, срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи
на собственика да упражнява своето право, според предназначението на имота или в
съответния обем на правото.
По реда на чл. 109 ЗС, ищецът може да иска преустановяване на определено
действие, само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от
него право на собственост, т.к. по този ред не може да се навлиза в правната сфера на
ответника и то по начин, да се препятства упражняването на неговите права. Ето защо, ако
действието на ответника не засяга и не ограничава правата на ищеца, то в тежест на ищеца е
да докаже правото си на собственост и основанията, които са предизвикали търсената
съдебна защита и че негово право е нарушено от ответника с посегателства, които без да
отнемат владението му върху имота, ограничават и/или му пречат, да осъществява спокойно
и в пълен обем своите правомощия.
В решение № 411 от 2.03.1999 г. по гр. д. от 1998 г. на ВКС, Пето г.о., е прието, че
не може да се уважи негаторен иск, когато допуснатото нарушение не създава пречки на
правото на собственост на ищците.
Действително по делото се установява навлизане на процесната ограда в имот с
планоснимачен номер 3932 при точки с номера 5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26
см). Това навлизане обаче, с оглед даденото експертно заключение, е допустимо. Такова
отклонение нормите за застрояване допускат, съгласно приетото в чл. 18, ал. 4, т. 1б (до 0.30
м за трайно материализирани и до 0.60 м за нетрайно материализирани граници) от Наредба
№ РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /в сила от 13.01.2017 г./, и то не може да се
квалифицира като действие, с което се пречи на пълноценното упражняване правото на
собственост на ищцата.
Определянето на границите на недвижимия имот на място на практика означава
отразените в регулационния план такива да бъдат пренесени реално върху земната
повърхност. Това е сложен технически процес с възможност за неточности, които именно
допустими граници са обхванати от нормативната уредба на чл.18, ал.4 на Наредба № РД-
02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
С Инструкция за геодезическите работи по прилагане на подробните
градоустройствени планове на населените места и други селищни територии, с цел да се
установят общозадължителни технически норми, *** и технологии за работа при
6
прилагането на регулационните планове, застроителните планове и плановете за вертикално
планиране на населените места и строителни обекти, са дадени форми за регистриране на
първичните данни, за обработването и ползването им, както и други геодезически работи,
свързани с тези планове. В част ІV от същата инструкция е предвидено прилагане на
регулационни и застроителни планове, посредством трасировъчна мрежа включващо:
изработване на проекта, схема, съставяне на трасировъчен карнет, трасиране, стабилизиране
на реперите, изчисляване на координати, схематичен план и пр. В инструкцията са описани
подробно дейностите, които подлежат на извършване, свързани с определяне на разстояния
въз основа на които да бъде определено точното местоположение на границата.
Установените с регулационния план графически данни се трансформират в цифрови, за да
може най-точно чрез измерване да се определи дадена граница. В приложения по делото
трасировъчен карнет обаче е дописано, от необозначено лице, соченото от ищцата като
допуснато отклонение, при което въззивният съд не може да съобрази като акуратни
данните от същия. От друга страна при изготвяне на експертното заключение вещото лице е
използвало нужната техническа апаратура, спазени са и изискванията на Инструкция № РД-
02-20-25 от 20.09.2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на глобални
навигационни спътникови системи, при което същото се приема за обективно и технически
издържано.
Действително, в случая има навлизане в имота на ищцата, но то следва да се
прецени в контекста на чл. 50 ЗС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Ако
ищцата беше предприела действия по ограждане на собствения й недвижим имот, оградата
би била изградена върху мястото, сочено като завзето от ответника при изграждане на
процесната ограда, което обстоятелство безспорно сочи на липсата на създадени пречки на
последната да упражнява правото си на собственост в пълен обем. След като има
нормативна уредба, която сочи допустимите отклонения от техническите изисквания,
свързани с нанасянето на границите на имотите в кадастралната карта и след като в случая
нарушаването на техническите правила и норми при поставянето на оградата е в рамките на
допустимото отклонение, то минималното навлизане в имота на ищцата не представлява
пречка, по-голяма от обикновеното по смисъла на чл. 50 ЗС, която да бъде отстранена по
реда на чл. 109, ал. 1 ЗС.
По тези съображения крайният извод на районният съд за неоснователност на
предявения иск по чл.109 от ЗС е правилен и решението следва да се потвърди.
По разноските:
На въззивницата не се дължат разноски предвид неоснователността на въззивната
жалба. При тази изход на производството на въззиваемия В. К. Г. се дължат сторените във
въззивното производство деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, доказани като сторен разход с приложения Договор за правна защита и
съдействие и преводно нареждане от 19.04.2021 г.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260080 от 04.02.2021 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 697/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, СВ. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „***“ №2, вх.В, да заплати на В. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „***“ № 2, вх.А, деловодни разноски за въззивното производство в размер
на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8