РЕШЕНИЕ
№ 1815
гр. Пловдив,
21.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ- ХХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1054/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 118 КСО, вр. чл. 145 АПК.
Образувано е по
жалба на Д.Х.П., ЕГН********** *** против
Решение № 2153-15-121 от 04.04.2022г., издадено от Директор на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********
Протокол № 01019 от 17.01.2022г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което му е отпусната пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 23.03.2017г.. Жалбоподателят иска отмяна на оспореното
решение, като излага съображения относно това, че за изпълнение на съдебно
решение е създаден служебно регистрационен индекс №2175-15-224/20.09.2021г., което
е неоснователно. Сочи на липса на мотиви относно обстоятелствата, които са наложили
неговото създаване и относно твърденията, че той съставлява заявление от негова
страна, което е основание за издаване на оспорения административен акт. Според
жалбоподателя това представлява съществено нарушение на административните
правила и е основание за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. Твърди се и неизплащане на дължима пенсия на П. за периода от
01.06.2016г. до 04.11.2019г.. Навеждат се доводи за неизпълнение на съдебно
решение № 3586/12.03.2019 г. по административно дело № 3816/2018 г. на ВАС и
съдебно решение № 406/22.02.2018 г. по административно дело № 1979/2017г. на
Административен съд – Пловдив. Твърди се още, че с процесното разпореждане,
спрямо преизчислената пенсия не са извършени всички осъвременявания,
преизчисления и индексации съобразно действащата до 24.12.2021г. нормативна
уредба. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- Директор на ТП
на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва
същата като неоснователна. В писмено становище по съществото на делото счита
издаденият административен акт за правилен и законосъобразен, а жалбата като
неоснователна се иска да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и прецени събраните в производството доказателства, прие следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законово установения
14 дневен срок от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, след изчерпване
на реда за административно обжалване, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това
съображения:
От фактическа страна се установява, че
с решение № 2365/18.10.2020г., постановено по административно дело №174/2020г. по
опис на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение
№9409/14.09.2021г. по административно дело № 4117/2021г. на ВАС, е отменено
решение № 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ и потвърденото
с него разпореждане № **********/протокол № 2140-15-796/04.11.2019г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, в която е отказано отпускане
на лична пенсия за ОСВ на Д.Х.П. и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне, за изпълнение на дадените указания по приложение на
закона. Съгласно съдебните решения, времето през което П. е отбивал наборна
военна служба в периода от 10.10.1970 г. до 30.10.1972 г. с продължителност
02г. 00м. 21 дни трябва да бъде зачетен за трудов стаж от трета категория труд и
респективно като действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно
действащото законодателство до 31.12.1999г.. Посочен е, че този стаж попада в
обхвата на 9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до
31.12.1999 г. разпоредби. За изпълнение
на съдебните решения с разпореждане № ********** Протокол №N01019/17.01.2022 г.
на Ръководител пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, времето, през което
от жалбоподателят е положена наборна военна служба с продължителност 02г. 00м.
21дни, е зачетено за действителен осигурителен стаж. На база преценката за
наличието на обстоятелства за изискуемият се действителен осигурителен стаж и
считано от 23.03.2017г. /датата на навършване на 66 години от лицето/, му е
отпусната лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Личната
пенсия е отпусната при данни за осигурителен стаж от втора категория труд 00г.
11м. 10дни; осигурителен стаж от трета категория труд 14г. 04м. 20дни и общ
осигурителен стаж от трета категория, превърнат по чл.104 от КСО в размер на
15г. 06м. 25дни, при индивидуален коефициент - 1.362, като определен размер на
личната пенсия за ОСВ. В тази връзка са приети представените писмени
доказателства, касаещи удостоверение обр.УП-2, обхващащо период от три
последователни години - от 01.01.1982г. до 08.12.1995г. с прекъсване и доходът
от 09.03.2017г. до 14.03.2017г.. Посочен е средномесечен осигурителен доход за
времето м.03.2016 г. – м.02.2017г. в размер от 777.36 лв. и доход за
изчисляване размера на пенсията в размер 1058.76лв. (777.36 х 1.362). Със
същото разпореждане е извършено и преизчисление на пенсията от 25.12.2021г. на
основание §7е от ПЗР на КСО, както следва: осигурителен стаж без превръщане
15г. 04м.; осигурителен стаж, представляващ разлика между общия осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без превръщане 02м.
и индивидуален коефициент 1.362. Проценти осигурителен стаж за определяне
размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал.1 от КСО - 20.90%, определени както
следва: 15 г. 04 м. х 1.35% =20.70% и 02 м. х 1.2%=0,20%. Средномесечният
осигурителен доход за страната за времето от 06.2016 г. до 02.2017 г. в размер
на 777.36 лв. е умножен с индивидуален коефициент 1.362 и полученото
произведение 1058.76лв. - с процент
осигурителен стаж - 20.90%, в резултат на което е определен размер на пенсията
221.28 лв.. След това пенсията е осъвременена съгласно чл.100 КСО/2020 г.
(221.28*1.067=236.11 лв.) и съгласно чл.100 КСО/2021 г. (236.11*1.05= 247.92
лв.). Съгласно чл.70, ал.13 от КСО пенсията е определена в минимален размер
314.50 лв.. Недоволен от така постановеното разпореждане № ********** Протокол
№N01019/17.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив, Д.П. го оспорил по административен ред. С решение №
2153-15-121/04.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, жалба
вх.№1012-15-149/02.03.2022 г. срещу разпореждане № ********** Протокол № N01019/17.01.2022
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив е оставена
без уважение. В тази връзка жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно
производство, по което е поискал събиране на допълнителни доказателства,
касаещи заключение на проведена ССчЕ. Според заключението, като се приложат
всички осъвременявания, преизчисления и индексации съобразно действащата до
24.12.2021г. нормативна уредба, размерът на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст на жалбоподателя е правилно изчислен на 272,00 лв. и правилно определен
в размер на 314,50 лв. съгласно чл.70,ал.13 от КСО относно минималния размер на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Оспореното решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Пловдив е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и
правните основания за издаването му. Оспореният в настоящето производство акт е
мотивиран. Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като
мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението. Същото се отнася и до
разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, издало
Разпореждане № ********** Протокол № 01019 от 17.01.2022г. При произнасянето
си, то се е позовало на зачетен и незачетен осигурителен стаж с предходни
разпореждания, съобразило е и дадените с влязло в сила съдебно решение №
2365/18.10.2020 г. по административно дело № 174/2020 г. на Административен съд
– Пловдив указания, като периода от 10.10.1970 г. до 30.10.1972 г. с
продължителност 02г. 00м. 21 дни е зачетен за трудов стаж от трета категория
труд и като действителен осигурителен стаж.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя че в обжалваното разпореждане, с цел изпълнение на съдебно
решение е служебно създаден регистрационен индекс № 2175-15-224/20.09.2021 г.,
като липсват изложени мотиви, кое налага неговото създаване и защо същият е
посочен като заявление от П., представляващо основание за издаване на
административния акт. Действително
датата, посочена като дата на заявление на лицето, е 20.09.2021 г. Посочената
дата, обаче, не е от значение за пенсионните права на жалбоподателя, тъй като
разпореждането е постановено в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт и
правото на пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, се придобива от Д.Х.П.,
считано от 23.03.2017 г. - датата на навършване на 66 години, от която и дата,
е отпусната и въпросната пенсия. Поради тази причина се приема, че оспорения
акт е мотивиран. Дори да има процесуално нарушение, то е несъществено и не може
да породи отмяна на акта на това основание.
Възражението на жалбоподателя за
неизплатени суми за пенсия, за периодите от 01.06.2016 г. до 04.11.2019 г. е
неотносимо към настоящият спор, но за пълнота на съдебното решение следва да
бъде посочено, че от 01.06.2016 г. до 23.03.2017 г. безспорно е установено, че лицето няма право на пенсия за
ОСВ. Относно изплащането на пенсията, отпусната с разпореждане № **********
Протокол №N01019/17.01.2022 г., по делото е представена справка от Националната
система за отпускане и изплащане на пенсии (НСОИП), с информация, че сумите в
размер на 14 021,29 лева за периода от 23.03.2017 г. до 28.02.2022 г. са
изплатени на Д.П. чрез пенсионен запис, с ведомост от 14.02.2022г..
По отношение възражението за
неизпълнение на решения № 3586/12.03.2019 г. по административно дело №
3816/2018 г. на Върховен административен съд и решение № 406/22.02.2018 г. по
административно дело № 1979/2017 г. на Административен съд - Пловдив, следва да
се посочи, че този въпрос е бил разгледан и разрешен по административно дело
№174/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поради което не следва
да бъде повторно обсъждан в настоящето съдебно производство. Неоснователно е и
възражението,
че с процесното разпореждане, спрямо
преизчислената пенсия не са извършени всички осъвременявания, преизчисления и
индексации съобразно действащата до 24.12.2021 г. нормативна уредба. С процесното
разпореждане № ********** Протокол №N01019/17.01.2022 г., считано от 23.03.2017
г. на Д.П. е отпусната лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Пенсията е отпусната при индивидуален коефициент 1.362, средномесечен осигурителен
доход за 03.2016 г. - 02.2017 г. - 777.36 лв. и доход за изчисляване размера на
пенсията - 1058.76 лв. Размерът на пенсията е определен в съответствие с чл.70,
ал.1 от КСО - в относимата редакция при тежест на осигурителния стаж от 1.126
на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от
процента за месеците осигурителен стаж (за 15 г. и 06 м.). Средномесечен
осигурителен доход за периода м.03.2016г. - м.02.2017г. е 777,36 лв. и дохода
за изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е равен
на 1 058,76 лв. ( 777,36 лв. * 1,362 ). На основание §7е , ал. 1 и 22 от ПЗР на
КСО, преизчислението на пенсиите, считано от 25.12.2021г. се извършва без да се
променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към 24.12.2021 г. Доходът,
от който е изчислен размерът на пенсията се умножава с нормативно определените
проценти за всяка година и месец осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021г. и
по-точно: 3а всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът 1,35 и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж; 3а
осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж,
зачетен на лицето, и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е
1,2 за всяка година осигурителен стаж, зачетен на лицето и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Така
определеният размер на пенсията се осъвременява, преизчислява и се индексира
съгласно приложимата нормативна уредба от датата на отпускане на пенсията до
24.12.2021 г. включително. На основание ал.3 на §7е от ПЗР на КСО
преизчисляването на пенсиите по §7 е, ал.1 от ПЗР на КСО се извършва, ако това
е по-благоприятно за лицето. Увеличение на размера на пенсиите за трудова дейност
отпуснати с начална дата до 31.12.2019 г./ 31.12.2020 г., считано от 01.07.2020
г. е с 6,70% за пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до
31.12.2020 г., считано от 01.07.2021 г. е с 5,00%, а за пенсиите за трудова
дейност отпуснати с начална дата до 31.12.2021г., считано от 01.07.2022 г. е с
10 на сто плюс 60,00 лв. Видно и от заключението на ССчЕ, от органите по
пенсиониране са приложени всички осъвременявания, преизчисления и индексации
съобразно действащата до 24.12.2021г. нормативна уредба и размерът на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е законосъобразно
определен на 272,00 лв. и осъвременен съгласно чл.70,ал.13 от КСО в размер на
314,50лв., касаещ минималния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст. При издаването на решението не са налице противоречия с
материалноправните разпоредби и същото е съобразено с целта на закона.
Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и са
съответни на събраните доказателства и на законовите разпоредби. Поради изложеното, жалбата се явявя неоснователна, а
обжалвания административен акт като законосъобразен да бъде оставен в сила.
При
посочения изход на спора и направени искания от страните за присъждане на
разноски, такива се дължат на ответника. На същият следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, определено на основание
чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.144 АПК, по реда на чл.37 ал.1 ЗПрП вр. 24 от НЗПрП в
размер на 100.00 (сто) лева.
Ето
защо и поради тези мотиви, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.П., ЕГН: ********** ***, против Решение №
2153-15-121 от 04.04.2022г., издадено от Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив,
което е отхвърлена жалба против Разпореждане №********** Протокол № 01019 от
17.01.2022г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Х.П., ЕГН:**********
***, да заплати на ТП на НОИ – гр. Пловдив разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Върховен Административен съд.
СЪДИЯ: