Р Е Ш Е Н И Е
№ 712/5.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. Г. ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 682 по описа на съда за 2021
г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационната жалба на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата гр. София
против Решение № 161/23.03.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1699/2020 г.
по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 05239 от 21.10.2020 г. издадено от Председателя на Държавна комисия
по стоковите борси и тържищата гр. София (ДКСБТ), с което на В.С.Ш. с ЕГН **********,
на основание чл. 65 ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева и на основание чл. 65,
ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН от ЗСБТ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение на Районен съд гр. Пазарджик е неправилно и необосновано. Според
касатора първоинстационният съд неправилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване
на процесното НП не са спазени изискванията, визирани в чл. 42 и 57 от ЗАНН. Посочено
е, че районният съд е направил неправилен извод, че по делото не са налице
категорични и безспорни доказателства за извършени нарушения на разпоредбите на
закона. Счита мотивите на първоинстанционния съд за некоректни и неправилни,
тъй като противоречат на материалния закон. Моли Административен съд –
Пазарджик да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да реши делото по същество,
като потвърди наказателното постановление.
По делото е постъпило възражение по
касационната жалба от В.С.Ш., чрез процесуалния
му представител адв. Д., в което се излагат доводи за недопустимост на касационната
жалба, а в условията на евентуалност се оспорва същата като неоснователна.
Счита се, че решението на районния съд е обосновано и законосъобразно, поради
което моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от юриск. Г., съгласно представено пълномощно.
Същият поддържа касационната жалба, като моли да се отмени оспорваното съдебно
решение като неправилно. Претендира присъждане на разноски и оспорва размера на
разноските на насрещната страна.
Ответникът по касационната жалба – В.С.Ш., редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище с вх. № 9952/02.06.2021 г.,
с което адв. Д., по изложени съображения, моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита жалбата за допустима
и моли касационната инстанция да се произнесе с решение, с което да остави в
сила обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
чрез Районен съд – Пазарджик в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 05239 от 21.10.2020 г., издадено от Председателя на ДКСБТ гр. София,
с което на В.С.Ш. с ЕГН **********, на основание чл. 65 ал. 1, във вр. с чл. 55,
ал. 2 от ЗСБТ и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева и на основание чл. 65 ал. 1, във вр. с чл. 57 ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, е наложена глоба в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е възприел следната фактическа обстановка
по делото:
На 02.10.2020 г. била извършена проверка от служители на
ДКСБТ на пазар на производителите „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД в с.
Огняново, обл. Пазарджик, м. „Долна Ада”. В хода на проверката било установено,
че В.С.Ш. извършвал продажби на едро на налични храни на територията на пазара,
без да е търговец, регистриран по реда на Търговския закон или Закона за
кооперациите, или лице, регистрирано по Закона за подпомагане на земеделските
производители или по съответното законодателство на държава – членка на ЕС или
друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо
пространство. В.С.Ш. не представил на проверяващите поисканите от тях
документи, удостоверяващи регистрацията на лицето до приключване на проверката,
която започнала в 07:00 часа и продължила до 08:30 часа. Въпросната стока –
зеле, била изложена на територията на пазара, а продажбите били извършвани от лек
автомобил „Лада“ с ремарке. Жалбоподателят използвал кантари на съседни
търговци. Същият не съхранявал и не представил на проверяващите документи за
произход, собственост и безопасност на наличната хранителна стока – зеле – в
кашони от банани по 7-8 кг, общо около 250 кг. Документите на лицето били
поискани от проверяващите с цел извършване на контролна покупка на 1 кашон зеле
по 7-8 кг на цена от 0,40 лева/кг или общо 3:00 лева. Всичко това според
контролните органи съставлявало нарушение на чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и на чл. 57,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ. По повод на горните констатации,
против В.С.Ш. е съставен АУАН
№ 0005239 от 02.10.2020 г. в негово присъствие и в присъствието на двама
свидетели. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на лицето, което
собственоръчно вписало обяснение, че ще представи допълнителни документи в
тридневен срок.
На 07.10.2020 г. в ДКСБТ – София било депозирано
писмено обяснение от В.С.Ш., в което същият е изложил, че нямал документи за
производство, че продукцията била насадена за вкъщи, но била в повече, поради
което отишъл на борсата, за да я продаде за лекарства на съпругата си. Прилага
експертно решение на ТЕЛК на А. И. Ш.. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
пред Районен съд – Пазарджик НП № 05239 от 21.10.2020 г. При така установеното от
фактическа страна, предходната съдебна инстанция е приела, че при съставянето
на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е установил, че в съставения АУАН и издаденото
НП не са описани всички обстоятелства, включващи се във фактическия състав на
вменените нарушения. В описанието
на нарушението е посочено единствено по отношение на стоката, че е зеле в
кашони от банани по около 7-8 кг и с общо тегло около 250 кг. Не е изяснено
дали тези кашони от банани представляват транспортни опаковки и дали стоката е
била в количество, съгласно правилника за организацията, дейността и охраната
на стоково тържище „Пазар на производителите – Пазарджик“ АД. В АУАН и в НП не
са посочени извършвани ли са продажби от страна на жалбоподателя, колко, на
кого са продавани стоките, в какви количества и на какви цени на едро или на
дребно, имало ли е изобщо обявени цени на предлаганата стока. Не става ясно от
къде е почерпена информация за цена 0,40 лева/кг на сочената стока, обявена ли
е била и как, дали това е цена на едро или на дребно, също не е установено. От
свидетелските показания пред районния съд също се потвърждава, че не е имало
обявена продажна цена на стоката, както и че по време на проверката не имало
сключена сделка, не е констатирана продажба на зеле от страна на В.Ш., както и
наличие на кантар у същия – обстоятелство потвърдено от свидетеля Г. , участващ
в проверката. Установено е също при разпита на свидетеля, че не е имало обявена
продажна цена на стоката, която била в кашони, а количеството на зелето било преценено
от същия свидетел на око. Не е извършена контролна покупка от страна на
проверяващия орган, нито е констатирано, че В.Ш. е извършвал продажби, докато е
бил на територията на пазара. Липсва и издаден съответен документ, доказващ
осъществяване на сделка от страна на жалбоподателя на стоковото тържище. Правилно
е съобразил първоинстанционният съд, че обстоятелството, че В.Ш. се е намирал
на пазара на производителите в момента на проверката, не води автоматично до
извода, че той е продавач на едро на процесната стока – зеле, какъвто извод е
направил актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган. Предвид това, че
В.Ш., при извършената му проверка, не е заявил изрично пред контролния орган,
че стоката е негова и това е потвърдил свидетелят Г. , районният съд правилно е
заключил, че липсват убедителни доказателства за това, че изложената за
продажба стока е била собственост на жалбоподателя. От доказателствата по
делото се установява, че лицето не е извършвало сделки с тази стока, т.е. не
имало качеството на продавач (търговец), още по-малко на едро, а от там не е
имал и задължението да съхранява и носи документи за регистрацията му като
търговец по съответния ред и такива за безопасност, произход и собственост на
стоката. Тези изводи съдът е формирал, като изцяло е съобразил разпоредбите на чл.
3а, ал. 1 от ЗСБТ и § 2, т. 10 от ДР на ЗСБТ, като е препратил и към
релевантната съдебна практика на ВАС. Съдът основателно е заключил, че подходът
на наказващия орган да приеме, че жалбоподателят е автор на нарушението само
поради факта, че същият се е намирал на територията на стоковото тържище и до
хранителна стока е необоснован. Авторството на нарушението не може да се
предполага, а следва да се докаже по безспорен и несъмнен начин с убедителни
доказателства, а в настоящия случай липсват такива. Съгласно чл. 57, ал. 2
от ЗСБТ продавачът на стоково тържище и на пазар на производителите е длъжен да
съхранява и предоставя документите по ал. 1, т. 2 и 3, но с оглед
обстоятелството, че не се доказало в проведеното от АНО производство жалбоподателят
да е притежавал качеството „продавач“, то същият не е имал и задължението да
съхранява и представя изброените в ал. 1 на чл. 57 от ЗСБТ документи. С оглед
гореизложеното, Районен съд гр. Пазарджик е приел, че незаконосъобразно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършени от него нарушения на разпоредбите на чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и на чл. 5,
ал. 2, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ. Настоящата касационна инстанция
намира, че правилно и законосъобразно районният съд е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление, като споделя изцяло мотивите, изложени в
оспореното решение. Същото е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на решението му, предвид което същото ще следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
По отношение претендираното от
адв. Д., възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
следва да се има предвид, че посочената законова разпоредба задължава съда да
определи възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално представителство, в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди
другата страна да го заплати тогава, когато това е станало при условията на чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото е представено пълномощно (л. 14)
от В.С.Ш., с което упълномощава адв. Г. Д.
да изготви възражение по касационната жалба против решението по н.а.х.д. 1699/2020
г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик и да го представлява пред
Административен съд – Пазарджик до окончателното приключване на делото. В
пълномощното е отбелязано: „Договорно възнаграждение: на основание чл. 5. т. 1
от Наредба № 1/2004 г. правната помощ е безплатна и ще се определи по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.“. По делото не се представят доказателства, от които да
може да се приеме, че осъщественото от адв. Д. процесуално представителство е
станало при условията на т. 2 от чл. 38, предвид което не е изпълнена нормата
на посочения текст, даваща му право да иска присъждане на адвокатско възнаграждение
по този ред.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260052/05.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 839/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
(П) |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
(П) 2.
(П) |