№ 1365
гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110101295 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
Ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.Париж, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България сочи, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№611/2021 г.,
връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предявява иск, с който моли да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сумата от 5129,01 лева главница ; сумата от 5471,59 лева
възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 г. – 20.02.2022 г.; сумата от
1756,56 лева мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 16.02.2021 г. ,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира разноски. Вземането си основава на договор за
потребителски кредит от 30.01.2017 г. , по силата на който дружеството е
предоставило сума в размер на 5000 лева при посочени в договора срокове и
условия за погасяването и. Заявява , че длъжникът е преустановил плащането
на 20.07.2017 г. , като е погасил 4 месечни вноски. Излага, че съгласно
договора кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 20.08.2017 г. ,
за което е изпратено уведомително писмо до длъжника. При евентуалност,
ако установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
1
предсрочна изискуемост предявява осъдителен иск за същите суми , като
прави волеизявление за обявяването и чрез връчване препис от исковата
молба. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище
поддържа исковата претенция.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Р. АНГ. АНГ. , чрез
особения си представител адв. М. от ВТАК е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва иска, като неоснователен и заявява, че твърденията за
наличие на договорни отношения са недоказани. Сочи, че не са доказани
претендираните вземания по размер. както и тези, посочени като погасени.
Оспорва приложения договор, като навежда възражения за неговата
недействителност поради неспазване императивни изисквания на закона
относно вида и съдържанието му. Оспорва и обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита. Оспорва като недопустим предявения при
евентуалност осъдителен иск. В съдебно заседание поддържа изложеното
становище и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че след
подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от 24.02.2021 г. е образувано
ч.гр.д. № 611/2021 г. на ВТРС. Издадена е заповед за изпълнение №
271/26.02.2021 г. за сумите от 5129,01 лева главница , ведно със законна
лихва върху нея от подаване на заявлението -24.02.2021 г. до окончателното
изплащане; възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 г.- 20.02.2022 г. в
размер на 5471,59 лева ; сумата от 1756,56 лева мораторна лихва,
начислена за периода 20.08.2017 г.- 16.02.2021 г. Основанието, на което се
претендира вземането е сключен на 30.01.2017 г. договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS – 14421842 , оторизационен код а260t24a,
видно от който на заемателя -ответник по делото е предоставена сумата от
5000 лева със срок на погасяване 60 месеца при ГПР от 46,26%, ЛП 36,66 %
и застрахователна премия от 1680 лева за закупуване на застраховка „Защита
на плащанията“. Начислена е такса ангажимент от 175 лева и така общата
сума по кредита възлиза в размер на 12870,60 лева. В договора е
обективиран погасителния план, видно от който дължимите месечни вноски
2
са 60 броя с падеж двадесето число на месеца . Падежът на първата
погасителна вноска е на 20.03.2017 г. , а на последната - на 20.02.2022 г.
Вноската е в размер на 214,51 лева , в която като компоненти са включени
главница; надбавка, съставляваща печалба на кредитора и съгласно чл.2 от
договора, вноска по кредита за покупка на застраховка "Защита на
плащанията". Таксата ангажимент, според която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент се заплаща от кредитополучателя при
отпускане на кредита. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на
дължимите месечни вноски на 20.07.2017 г., като към тази дата са погасени 4
месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на кредитора е
обявено за предсрочно изискуемо поради неплащане на две или повече
месечни вноски , считано от падежа на втората пропусната месечна вноска-
20.08.2017 г. Назначена е съдебно-икономическа експертиза, според която на
30.01.2017 г. сумата от 4825 лева след удържана сумата от 175 лева за такса
ангажимент е преведена по посочена от ответника банкова сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД, тоест, процесният кредит по договора е усвоен от ответника.
Ответникът е внесъл еднократно сумата от 870 лева на 20.06.2017 г. , след
което преустановява плащанията по кредита. С внесената сума са погасени,
както следва: 38,99 лева от главницата; 719,01 лева от лихвата; 112 лева
главница по застраховка кредит. Дължимите суми по кредита съобразно
приложеното извлечение по кредит и погасителен план са в размер на 5129,01
лева главница, включваща главница по кредита от 4961,01 лева и главница
застраховка кредит от 168 лева; лихва в размер на 5471,59 лева,
представляваща разликата между лихвите по погасителен план в размер на
6190,60 лева и заплатените лихви от 719,01 лева. За периода 20.07.2017 г.-
/падежът на първата неплатена изцяло вноска/ до 24.02.2021 г.- подаване на
заявлението непогасената главница е в размер на 3278,58 лева, от които
3149,57 лева главница по кредит и и 280 лева дължима главница по
застраховка кредит , намалени с направени плащания в размер на 38,99 лева
за главница и 112 лева за главница застраховка кредит. Размерът на
непогасената възнаградителна лихва е 5083,90 лева , намален със заплатената
сума от 719,01 лева. Към датата на изготвяне на заключението- 25.10.2021 г.
размерът на дължимата главница е 4307,63 лева , размерът на главницата по
договора за застраховка е 280 лева , намалени съответно с платените суми от
38,99 лева и 112 лева. Възнаградителната лихва е в размер на 5417,92 лева,
3
намалена с платената сума от 719,01 лева. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си. Заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза е, че използваният шрифт при
изписването на процесния договор за кредит е графично идентичен с шрифта
Garamond и като се изключи надписа „подпис на клиент“ и „ подпис на
кредитор“, както и номерата на страниците изписани долу на всеки лист с
размер 10 пункта, всичко останало като съдържание е изписано с размер на
шрифта 12 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника - ответник по иска по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата
на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството
длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които
претендира вземането, както и неговия размер. По делото се установи по
безспорен начин, че между страните са възникнали облигационни отношения,
основани на подписания от тях договор за потребителски кредит от
30.10.2017 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер
на 5000 лева. Според заключението на вещото лице, прието и несопорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано, на същата
дата ответникът е получил по посочена от него сметка разкрита в «Банка
ДСК» ЕАД сумата от 4825 лева, след удържане според условията на договора
на 175 лева, представляваща «такса ангажимент». Установи се реалното
предаване на заетата сума на ответника, което води до неоснователност на
релевираното от особения представител възражение досежно липса на
доказателства за реално ползване на договорената услуга. Договорът за
кредит е сключен на хартиен носител и има минимално изискуемото
съдържание и доколкото в него не се твърди, че е сключен при Общи
условия, както и при анализ на основните му параметри относно общия
размер на кредита, начина на усвояването, ГПР, ЛП , информацията относно
4
броя, размера и периодичността на месечните погасителни вноски съдът
намира, че същият отговаря на изискванията на закона. Съобразена е
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с
постановление на МС на Р България. Договорената възнаградителна лихва
също не надвишава съществено трикратния размер на законната лихва, приет
от съдебната практика като съответен на добрите нрави при предоставени
кредити без обезпечение. Относно възражението за неспазване на
изискването договорът да бъде изготвен при минимално допустим шрифт 12,
същото е неоснователно. Установи се по безспорен начин, чрез заключението
на съдебно-техническата експертиза, прието и неоспорено от страните и
кредитирано от съда, като компетентно и обосновано, че шрифтът на
договора е 12 и отговаря на изискването на чл. 10,ал.1 от ЗПК. Неоснователно
е и възражението относно липсата на погасителен план, тъй като същият е
обективиран в договора за кредит, подписан от страните, следователно
ответникът е бил запознат с него. Отделно от това следва да се има предвид,
че в договора е посочено какви компоненти формират размера на
погасителната вноска. Възражението относно недоказаност на вземането в
частта относно договора за застраховка е основателно. Няма никакви
доказателства относно плащането на процесната застрахователна премия от
1680 лева от ищеца на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД, не е
приложен договор, сключен с този застрахователен агент, нито договор за
застраховка, видно от който да се установи кои са страните и какви са
условията по него. С оглед горното съдът не може да прецени дали
ответникът е обвързан от действителен договор, поради което в тази част
исковата претенция, като недоказана следва да се отхвърли. Относно
възражението за неуизпълнение на задължението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, на която се позовава ищеца:
При позоваване от страна на заявителя на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита ищецът следваше да докаже настъпването на
предпоставките за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем според условията на договора, когато освен обективния факт на
5
неплащането изпълни задължението си да уведоми надлежно длъжника
относно упражненото си право. В случая макар кредиторът да е изпратил
последна покана до длъжника от 16.01.2018 г. , с която го уведомява за
възможността да търси вземането по съдебен ред, ако длъжникът не изпълни
просрочените задължения в предоставения му 7-дневен срок от получаването
на поканата, няма доказателства същата да е достигнала до адресата си.
Според мотивите на ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото към приключване на
съдебното дирене , а не към момента на предявяване на иска съгласно чл.
235,ал.3 от ГПК, независимо от вида на претенцията по чл. 415,ал.3 от ГПК-
установителен, или осъдителен иск. В т.1 на цитираното ТР се допуска съдът,
разглеждащ установителен иск по договор за кредит, обявен за предсрочно
изискуем, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска поради
ненадлежното и обявяване преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение , да уважи иска относно вноските с настъпил падеж
към деня на приключване на съдебното дирене. Ако обаче кредиторът –ищец
направи волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
в исковата молба, или в приложение към нея, в тези случаи това изявление
поражда правните си последици от момента, в който длъжникът- ответник по
иска е получил исковата молба и преписите към нея и ако са налице и
обективните предпоставки / факта на неплащането/ , съдът следва да съобрази
това обявяване на основание чл. 235,ал.3 от ГПК. / в този смисъл Решение №
10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. и Решение № 60009/02.06.2021 г. по т.д.
№ 2891/2019 г., двете на II т.о., на ВКС/. Видно от съдържанието на исковата
молба ищецът, предявявайки осъдителен иск при условие на евентуалност ,
ако съдът счете, че е налице ненадлежно уведомяване, е поискал да се приеме
факта на обявяването на тази предсрочна изискуемост с връчването на препис
от исковата молба и приложението към нея на ответника. В светлината на
изложеното по-горе настоящият състав следва да вземе предвид това
волеизявление на кредитора и съотнасяйки го към момента, в който
ответникът, чрез особения си представител е получил препис от исковата
молба и приложенията приема, че предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника-ответник на 16.07.2021 г. В случая няма значение факта, че
книжата са получени не лично от ответника, а от особен представител, тъй
6
като последния е назначен , за да гарантира правата и интересите му, а
лицата, които се представляват по този ред поради собственото си
неправомерно поведение , наложило призоваване по реда на чл. 47 от ГПК не
следва да се третират по-благоприятно от останалите длъжници. От
заключението на вещото лице безспорно се установи, че длъжникът е внесъл
еднократно сумата от 870 лева на 20.06.2017 г., след което е преустановил
плащанията. С тази сума длъжникът е погасил 38,99 лева от главницата ,
лихва в размер на 719,01 лева и 112 лева главница по застраховка кредит.
Имайки предвид доводите на съда относно недължимост на плащането по
застраховка кредит в размер от 280 лева, направеното плащане от 112 лева
следва да се отнесе към главницата по кредита. При съображенията изложени
по-горе с оглед доказания факт на неплащане на дължмите суми за главница
и възнаградителна лихва съобразно заключението на вещото лице, както и
обявената предсрочна изискуемост на кредита, считано от 16.07.2021 г. съдът
следва да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4849,01 лева главница по договора за кредит, както и
възнаградителна лихва в размер на 5471,59 лева за периода 20.07.2017 г.-
20.02.2022 г. За разликата от 280 лева до пълния претендиран размер на
главница от 5129,01 лева, претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от 16.07.2021 г. до окончателното изплащане. Относно
претенцията за обезщетение за забава предявена за периода 20.08.2017 г.-
16.02.2021 г. в размер на 1756,56 лева същата е неоснователна и следва да се
отхвърли, доколкото изискуемостта на задължението не е настъпила за този
период. При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединения иск поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие за
неговото разглеждане.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно уважената част от иска. От общо
претендираните разноски в размер на 887,15 лева за заплатена ДТ от 247,15
лева, възнаграждение за особен представител от 200 лева, депозит за СИЕ от
200 лева, депозит за СТЕ от 140 лева и юрисконсултско възнаграждение от
100 лева, дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК ответникът следва да
заплати сумата от 740,94 лева. С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
7
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 127,53 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 611/2021 г.
на ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание
чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Р. АНГ.
АНГ. от гр.***** дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с
рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
"Младост 4", "Бизнес парк София", сграда 14, сумата от 4849,01 /четири
хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 1 ст./ главница по договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14421842 от
30.01.2017 г. , ведно със законнна лихва върху нея от 16.07.2021 г. до
окончателното изплащане и възнаградителна лихва в размер на 5471,59
/ пет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 59 ст./ за периода
20.07.2017 г.- 20.02.2022 г ., като за разликата от 280 / двеста и осемдесет/
лева до пълния претендиран размер на главница от 5129,01 / пет хиляди сто
двадесет и девет лева и 1 ст./ и за претенцията за обезщетение за забава за
периода 20.08.2017 г.- 16.02.2021 г. в размер на 1756,56 / хиляда седемстотин
петдесет и шест лева и 56 ст./ , исковете следва да се отхвърлят , като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. АНГ. АНГ. от **** да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес парк София",
сграда 14 сумата от 740,94 / седемстотин и четиридесет лева и 94 ст./
разноски в исковото производство и сумата от 127,53 /сто двадесет и седем
лева и 53 ст./ разноски в заповедното производство.
8
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
След влизане в сила на решението препис да се приложи към ч.гр.д.№
611/2021 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9