Определение по дело №509/2020 на Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 109

гр. В* 07.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание на седми  ноември  две  хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан* П*

                   2.В* М*

                   

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно частно  гражданско дело №509 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по чл.418,ал.4 от ГПК.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо разпореждане по определение по чл.418,ал.4 от ГПК , поради което е допустима.

По съществото на спора

          За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№111/20г.  на КРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК подадено от жалбоподателя.Със заявлението е поискано да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист за сумите подробно посочени в заявлението-497,19лв. главница,27,57лв. –договорна лихва от 25.10.19г. до 25.02.20г. и 84,30лв.-обезщетение за забава.Посочено е,че вземането произтича от договор за потребителски кредит №********** от 20.07.20г.Към заявлението са приложени извлечение от сметка към 15.07.20г.,договора за кредит и заявление-декларация за установяване на договорни отношения.С разпореждане от 22.07.20г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок да конкретизира как  е формирана претендираната главница от 497,19лв.,а именно дали в претендираната сума е включена и сумата 38,71лв.-еднократна такса за оценка на риска и ако е включена да бъде посочена каква част от главницата е,както и да бъде посочено дали върху тази сума е начислявана претендираната договорна/възнаградителна лихва и ако да-размера на същата.С молба от 28.08.20г. заявителят е уточнил  как е формирана претендираната сума.С разпореждане от 08.09.20г. съдът отново е указал на заявителя  в тридневен срок да посочи каква част  от главницата е претендираната сума за еднократна такса за оценка на риска и ако е включена да бъде посочена каква част от главницата е,както и да бъде посочено  дали върху тази сума е начислявана претендираната договорна/възнаградителна лихва и ако да-размера на същата.С молба от 29.09.20г. жалбоподателят е посочил,че таксата за оценка на риска  и застраховките са включени в главницата.За да постанови обжалваното разпореждане и остави без уважение искането КРС е приел,че включената в договора еднократна такса за оценка на риска е нищожна,поради противоречие със закона.Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК,съгласно която кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиониза действия свързани с усвояване и управление на кредита.Съдът е приел,че включената в договора сума представлява такса за усвояване на кредита,а съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителския кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.Поради това,че въпреки даваните указания жалбоподателят не е посочил каква част от претендираната главница и договорна лихва  е за оценка на риска,то за съда е невъзможно да прецени в каква част заявлението следва да бъде уважено и в каква отхвърлено,поради което го е отхвърлил изцяло.

        При така установената фактическа обстановка съдът счита,че частната жалба е  неоснователна,поради което обжалваното разпореждане следва да потвърдено.Законосъобразно, с обжалваното разпореждане КРС е приел,че договорената такса за оценка на риска е нищожна на основание  на чл.10а,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗПК,поради което следва да бъде изключена от главницата.В тази насока съдът е положил усилия като двукратно да укаже на заявителя да конкретизира каква част от главницата и от претендираната лихва, към момента на извлечението, представлява договорената такса  за оценка на риска за да е в състояние с крайния съдебен акт да уважи искането за едното и да отхвърли за другото като противоречащо на закона.Въпреки дадените указания жалбоподателят не е отстранил тази нередовност,поради което законосъобразно КРС е постановил обжалваното разпореждане.Макар да е ясно,че за по-голямата част от претендираните главница и лихви вземането е основателно,то тази част не може да бъде уточнена без съдействието на заявителя,който разполага /или би следвало да разполага/ счетоводно с  тази информация.Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане е налице неяснота относно размера на претенцията за таксата за оценка на риска и лихвата върху тази претенция,които размер ще се отрази върху размера на дълга.След като заявителя е включил тази такса за оценка на риска в договора за кредит,то същия следва да е в състояние да представи исканата информация във връзка с таксата.

           С оглед на горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното съдът  

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л И:

 

          Потвърждава разпореждане  №2057 от 29.09.20г.  по ч.гр.д.№111/20г. на КРС.

 

          Определението  не  подлежи на обжалване. 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                                    2.