РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. гр. Хасково, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102753 по опИ. за 2023 година
С подадената искова молба ищецът Р. Й. Ю., от с.Караманци, Община
Минерални бани, е предявил срещу ответниците Ш. Ю. С., Ф. Ю. М., Н. Я.
М., Б. Я. Ю., Ю. Ю. И., Ф. Ш. Ю., Н. Е. Ю., Е. Е. Ю. и Б. Е. Ю., иск с правно
основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 от ГПК - за делба на недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 139, кв.34, с площ от 1030 кв.м., за
който имот според плана на с.Караманци, Община Минерални бани, одобрен
със Заповеди № 231/1997г. и № 170/2012г., е бил отреден парцел II, ведно с
построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 84 кв.м. и
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТ с площ от 11 кв.м., при граници на имота: от
две страни улици и земеделска земя.
В исковата молба ищецът твърди, че всички страни в процеса са
съсобственици на описания по-горе недвижим имот. През 2014г. обаче
съделителят Б. Я. Ю. се снабдил с Нотариален акт за собственост на
процесния недвижим имот на основание давностно владение. С Решение №
677/09.11.2015г., постановено по гр.д.№ 360/2015г. по описа на РС-Хасково,
цитираният нотариален акт е бил отменен. С оглед на казаното твърди, че
съсобствеността върху процесните имоти не е прекратена, поради което за
него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Определя
правата на страните в следните квоти: по 4/28 ид.ч. за ищеца и съделителите
Ш. Ю. С., Ф. Ю. М., Н. Я. М., Б. Я. Ю. и Ю. Ю. И., както и по 1/28 ид.ч. за Ф.
1
Ш. Ю., Н. Е. Ю., Е. Е. Ю. и Б. Е. Ю.. Моли съда да постанови решение, с
което да допусне делба на описаните подробно в исковата молба имоти и
извърши делбата с оглед притежаваните от страните права.
На основание чл.344, ал.2 от ГПК ищецът Р. Й. Ю. прави искане да бъде
осъден ответника Б. Я. Ю. да му заплаща обезщетение в размер на 20.14 лева
месечно за това, че ищецът не ползва своята част от делбения имот, а същият
се ползва изцяло от ответника Б. Я. Ю., което обезщетение се дължи за
времето от влизане в сила на определението на съда до окончателното
извършване на делбата, ведно със законната лихва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. Я. Ю. е подал отговор на
исковата молба с твърдение, че така предявеният иск за делба е допустим, но
неоснователен. Не оспорва, че имотът е останал в наследство от общия
наследодател Ю. Ю. М., починал през ****г. и С. А М., починала през ***г.
Твърди обаче, че той винаги е живял в имота, а след смъртта на родителите им
е продължил да ползва и стопанисва имота, извършвал и необходимите
ремонти и подобрения в него. От своя страна ищецът заминал за Република
Турция през 1989г. и оттогава престанал да се интересува от имота, като дори
след смъртта на родителите си не е посещавал имота. Твърди, че в
продължение на повече от 10 години владее имота, което владение е утановил
със знанието и съгласието и по волята на праводателите им /техните
родители/, поради което намира, че е придобил изключителна собственост
върху него по силата на давностно владение. Излага съображения още, че
единствено ответникът Ш. Ю. С. е защитил своето право на собственост
върху имота досежно 1/7 ид.ч., поради което във воденото съдебно
производство по гр.д.№ 360/2015г. по опИ. на РС-Хасково съдът е признал
този ответник за собственик на 1/7 ид.ч. и е отменил процесния нотариален
акт до посочения размер. Впоследствие този ответник отново е престанал да
се интересува от имота. Предвид казаното, намира иска за неоснователен.
Прави евентуално искане за допускане на съдебна делба на процесния
недвижим имот при посочени квоти.
В срок са постъпили писмени отговори и от ответниците Ш. Ю. С., Н.
Е. Ю., Ф. Ю. М., в които изразяват становище за допустимост и основателност
на предявения иск за делба.
В своите отговори ответниците Ш. Ю. С. и Ф. Ю. М. също правят
искане с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК за присъждане на
обезщетение, като искането е насочено срещу ответника Б. Я. Ю.. Претендира
се обезщетение в размер на по 100 лева месечно, считано от влизане в сила на
определението на съда до окончателното извършване на делбата, ведно със
законната лихва.
С определение, постановено в съдебно заседание на 14.07.2025г., е
2
прекратено, на основание чл.233 от ГПК, производството по делото в частта
на предявената претенция от ответницата Ш. Ю. С. против ответника Б. Я. Ю.
за сумата в размер на 100 лева месечно, представляваща обезщетение с правно
основание чл.344, ал.2 от ГПК, считано от влизане в сила на определението на
съда до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва,
поради отказ от претенцията.
Безспорно по делото се установява, че страните по делото са наследници
на общите им наследодатели Ю. Ю. М., починал на *****г. и С. А. М.,
починала на *****г., което е видно от Удостоверение за наследници, изх.№
35/03.11.2023г., издадено от Община Минерални бани. Страните не спорят
също, че родителите им са притежавали приживе спорния имот.
От представения като доказателство Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, № 171, том II, рег.№ 2893, дело №
267/2014г. на нотариус И. Б., рег. № ***, с район на действие - района на
Районен съд – Хасково, съдът установи, че ответникът Б. Я. Ю. е бил признат
за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.
По делото съдът прие като писмено доказателство препис от влязло в
сила Решение № 677/09.11.2015г., постановено по гр.д. № 360/2015г. описа на
Районен съд - Хасково, с което, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, е прието за
установено по отношение на ответника Б. Я. Ю., че Ш. Ю. С. е собственик по
наследство на 1/7 ид.ч. от имота, предмет на настоящия спор, и на основание
чл.537, ал.2 от ГПК е бил отменен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 171, дело № 267/2014г.
на нотариус И. Б., с рег.№ ****.
Представи се Удостоверение за данъчна оценка на имота, видно от което
доказателство е, че лицата, записани като собственици на имота, нямат
непогасени данъчни задължения. При прочит на цитираното доказателство се
установява, че като собстненици на имота са били записани настоящите
страни в процеса, като се събраха данни и за заплащани от тях данъци в
периода 2022г., 2023г., 2024г. и 2025г.
С оглед основното възражение на ответника Б. Я. Ю., че той е
изключителен собственик на имота, което право на собственост е придобил на
основание давностно владение и се е снабдил с нотариален акт на посоченото
основание, съдът допусна събиране на гласни доказателства.
От разпита на свидетелите може да се направи обобщен извод, че
ищецът и част от ответниците винаги са проявявали интерес към имота и са
посещавали същия, но често срещали съпротивата на ответника Б. Я. Ю..
Последният дори им отправял заплахи чрез трето лице, чуждо на настоящия
спор. В подкрепа на извода си, че останалите наследници не са преставали да
3
считат имота също за свой, съдът намира, че следва да посочи именно
съдебното решение, цитирано по-горе, с което са били отречени права на
ответника Я. в обем от 1/7 ид.ч. в полза на съделителката Ш. Ю. С.. В същия
смисъл е и Прокурорска преписка № 5290/2022г. по опИ. на Районна
прокуратура - Хасково, като видно от събраните материали по същата е, че
ответникът Б. Я. Ю. не е допускал останалите наследници в наследствения
имот, като ги е заплашвал. Макар и да не са се установили данни за извършено
престъпление, съдът счита, че поведението на Ю. е било именно в насока да
отблъсква останалите съсобственици и да завладее имота само за себе си.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По отношение на останалия в наследство недвижим имот съдът намира,
че не може да се приеме, че съделителят Б. Я. Ю. е придобил на основание
давностно владение правото на собственост върху него. За да е налице
посоченото основание, е необходимо установилият владение върху имота да
го владял на първо място в продължение на 10 години, съгласно нормата на
чл.79 от ЗС. На следващо място, нужно е това владение да е явно и в същото
време необезпокоявано. Следвало е владелецът ясно и недвусмислено да
покаже, че владее имота като свой, т.е. да демонстрира своето намерение за
своене, като в същото време владението е следвало да бъде необезпокоявано
от останалите съсобственици. Тук именно съдът намира, че не се доказаха
тези важни две предпоставки, и особено втората от тях. Обстоятелството, че
една от наследниците - ответницата Ш. Ю. С. е предявила иск срещу
ответника Б. Я. Ю., за да установи своето право на собственост върху 1/7 ид.ч.
от имота и този иск е бил уважен, според съда е достатъчно показателно. От
друга страна са били подавани жалби от ищеца Р. Й. Ю. и ответницата Ш. Ю.
С. до надлежни органи /РП - Хасково/ с оплакване именно в насока, че не са
допускани в имота от съделителя Б. Я. Ю.. Следва да се посочи, че
Прокурорската преписка е от 2022г., а посоченото гражданско дело № 360 е от
2015г. по описа на Районен съд -Хасково, което налага извода, че ответникът е
бил притесняван именно във връзка с правата на собственост върху имота от
част от останалите съсобственици.
От мотивите на съда по гражданско дело № 360/2015г става ясно още, че
до смъртта на наследодателите на страните не са извършвани разпоредителни
сделка и имотът е бил записан на техния баща Ю. Ю. М., починал през ****г.
След неговата смърт, а след това и след смъртта на майка им през 2013г.,
отново няма данни да са извършени разпоредителни сделки, поради което
следва да се приеме за несъмнено, че имотът е останал в наследство на всички
наследници - страните в настоящия процес. Не е без значение да се отбележи,
че страните, в т.ч. и ответникът Б. Я. Ю., живеят преимуществено в Република
4
Турция, като посещават имота, считайки го за бащин имот, но както бе
посочено по-горе, единствен ответникът Ю. е оспорил правото им, като се е
снабдил с нотариален акт, макар и от доказателствата по делото да се
установи, че не е бил изтекъл в негова полза срок, достатъчен да го направи
собственик на основание давностно владение.
Предвид казаното се налага извода, че до делба следва да бъде допуснат
описания в исковата молба недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
пл.№ 139, кв.34, с площ от 1030 кв.м., за който имот според плана на
с.Караманци, Община Минерални бани, одобрен със Заповеди № 231/1997г. и
№ 170/2012г., е бил отреден парцел II, ведно с построените в имота
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 84 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТ с
площ от 11 кв.м., при граници на имота: от две страни улици и земеделска
земя, при квоти: по 4/28 ид.ч. за всеки един от съделителите Р. Й. Ю., Ш. Ю.
С., Ф. Ю. М., Н. Я. М., Б. Я. Ю., Ю. Ю. И. и по 1/28 ид.ч. за всеки един от
съделителите Ф. Ш. Ю., Н. Е. Ю., Е. Е. Ю. и Б. Е. Ю..
По отношение на предявената претенция от ищеца Р. Й. Ю. и ответника
Ф. Ю. М. против ответника Б. Я. Ю. с правно основане чл.344, ал.2 от ГПК за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за времето до окончателното
приключване на делбеното производство, съдът намира следното:
Претенцията е за сума в размер на 20.14 лева месечно за ищеца Р. Й. Ю. и
в размер на 100 лева месечно за ответника Ф. Ю. М.. Следва да се посочи, че
предявеното искане е привременна мярка и представлява претенция за
периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда до
приключване на делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК, в
решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не ползват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
заплащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК е всеки
съделител, който не ползва съсобствения имот съобразно правото си на
собственост. Разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК има за цел да охрани
правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва
реално имота, предмет на делбата или да получава съответното обезщетение,
ако е лишен от това ползване. Това искане може да се направи през цялото
развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на
делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за
това. Характерът на искането касае привременна мярка в процеса, т.е.
произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на
5
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се
разрешава окончателно материалноправен спор между страните. Действието
на определениего е за определено време, като същото може да бъде
обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата по арг. от нормата на чл.344, ал.3 от ГПК.
В случая искането изхожда от легитимирани лица, тъй като е безспорно,
както бе посочено по-горе, че ищецът Р. Ю. и ответникът Ф. М. са
съсобственици на имота. Освен това от доказателствата по делото се установи,
че ответникът Б. Ю. не им е предоставил достъп до имота, а поведението му е
принудило част от останалите съсобственици да търсят намеса дори на
прокуратурата. Показателен съдът намира и фактът, че ответникът Б. Ю. се е
снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение,
т.е. счита себе си за единствен собственик на имота, оспорвайки правото на
останалите съсобственици.
Следва да се посочи, че претенция по чл.344, ал.2 от ГПК, освен
ищецът и ответникът Ф. М., предяви и ответницата Ш. С., която по-късно
направи отказ и в тази част производството бе прекратено на основание чл.233
от ГПК.
Както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК
съдържа в себе си две хипотези на разпределение на ползването на
съсобствената вещ, съобразно правата на съделителите или заплащане на
обезщетение за лишаването от ползване на някои от тях, и то след
съобразяване с правата на собственост. Това са привременни мерки и имат
действие до окончателното приключване на делбата.
В случая претенцията е за заплащане на обезщетение поради лишаване
от ползване, като съдът е обвързан от искането. Съгласно константната
съдебна практика и предвид указанията, дадени в Тълкувателно решение №
7/02.11.2012г. по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващият общата вещ съсобственик надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не
се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, т.е. касае само отношенията като
такива, без да се отчитат правата на трети лица.
За определяне размера на претенцията съдът назначи и изслуша
заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено. Видно от същото е, че месечният пазарен наем за
процесния имот възлиза на 141 лева. Според притежаваното от ищеца Р. Ю. и
ответника Ф. М. право на собственост върху имота в размер на по 4/28 ид.ч.
съдът установи, че на същите им се следва сумата от по 20.14 лева за всеки
6
един от тях от общия пазарен наем за един месец. В посочения размер
претенцията е основателна и следва да се уважи, като ответникът Б. Ю. бъде
осъден да заплаща на ищеца Р. Ю. сумата в размер на 20.14 лева месечно,
считано от влизане на определението в сила, както и да бъде осъден да
заплаща на ответника Ф. М. също сумата в размер на 20.14 лева месечно,
считано от влизане на определението в сила. Претенцията няма характер на
иск, а представлява привременна мярка, която се постановява от влизане в
сила на определението до окончателното извършване на делбата. В останалата
част претенцията на ответника Ф. М. до пълния предявен размер от 100 лева
месечно, като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед характера на производстото и фазата, в която се намира същото,
както и като взе предвид константната съдебна практика в тази насока, съдът
счита, че на страните не следва да бъдат присъждани разноски в тази фаза на
делбата.
Ответникът Б. Я. Ю. не следва да бъде осъждан да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково държавна такса върху размера на уважената срещу него
претенция по чл.344, ал.2 от ГПК, доколкото въпросът за разноските ще бъде
разрешен с окончателния съдебен акт по извършване на делбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р. Й. Ю., ЕГН
**********, от с.К., Община Минерални бани, Ш. Ю. С., ЕГН **********, от
гр.Х., ул.“******, Ф. Ю. М., ЕГН **********, от с.К., ул.“****, Община
Минерални бани, Н. Я. М., ЕГН **********, от с.К., ул.“*****, Община
Минерални бани, Б. Я. Ю., ЕГН **********, от с.К., ул.“***** Община
Минерални бани, Ю. Ю. И., ЕГН **********, от с.К., ул.“*****, Община
Минерални бани, Ф. Ш. Ю., ЕГН **********, от с.К.,, ул.“*****, Община
Минерални бани, Н. Е. Ю., ЕГН **********, от с.К., ул.“*****, Община
Минерални бани, Е. Е. Ю., ЕГН **********, от с.К., ул.“******, Община
Минерални бани и Б. Е. Ю., ЕГН **********, от с.К., ул.“******, Община
Минерални бани, на следния техен съсобствен имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.
№ 139, кв.34, с площ от 1030 кв.м., за който имот според плана на с.К.,
Община Минерални бани, одобрен със Заповеди № 231/1997г. и № 170/2012г.,
е бил отреден парцел II, ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с
7
площ от 84 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТ с площ от 11 кв.м., при
граници на имота: от две страни улици и земеделска земя, при квоти: по 4/28
ид.ч. за всеки един от съделителите Р. Й. Ю., Ш. Ю. С., Ф. Ю. М., Н. Я. М., Б.
Я. Ю., Ю. Ю. И. и по 1/28 ид.ч. за всеки един от съделителите Ф. Ш. Ю., Н. Е.
Ю., Е. Е. Ю. и Б. Е. Ю..
ОСЪЖДА Б. Я. Ю., ЕГН **********, от с.К., ул.“******, Община
Минерални бани, да заплаща на Р. Й. Ю., ЕГН **********, от с.К., Община
Миинерални бани, сумата от 20.14 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползването на собствените му 4/28 ид.ч. от делбения имот,
считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното
извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Я. Ю., ЕГН **********, от с.К., ул.“****, Община
Минерални бани, да заплаща на Ф. Ю. М., ЕГН **********, от с.К., ул.“****,
Община Минерални бани, сумата от 20.14 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползването на собствените му 4/28 ид.ч. от делбения имот,
считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното
извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като претенцията в
останалата й част до пълния предявен размер от 100 лева месечно, като
неоснователна – отхвърля.
Решението в частта на произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК и имащо
характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, а в останалата част с въззивна жалба в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред Окръжен съд-
Хасково.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8