О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
428
гр. Пловдив. 20.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 380/20г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Р., в качеството й на
защитник на подсъдимия Ю.М.Б. против протоколно определение от 29.07.2020г.,
постановено по НОХД № 63/ 2018г. по описа на ОС – Кърджали, с което е оставена без
разглеждане подадена от името на подсъдимия молба с искане за промяна на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ и е прекратено производството,
образувано по реда на чл.270 от НПК. В жалбата се излагат доводи, че атакуваният
акт е неправилен, незаконосъобразен и в противоречие с европейските норми –
чл.5 ал.4 от ЕКЗПЧ. На тази база се прави искане да се отмени определението и
да се постанови ново, с което да се отмени задържането на подсъдимия за 72 часа,
постановено на основание чл.64 ал.2 от НПК с прокурорско постановление от
28.09.2016г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
НОХД
№63/2018г. по описа на ОС – Кърджали е образувано по внесен обвинителен акт
спрямо трима подсъдими, един от които е жалбоподателя Ю.М.Б..
От негово име, защитникът е сезирал окръжният
съд с молба с правно основание чл.270 от НПК – за изменение на взета спрямо
подс. Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава. Но,
безспорно е, че спрямо този подсъдим в хода на наказателното производство не е
взета мярка за процесуална принуда от визираните изчерпателно в чл. 58 от НПК,
по реда и процедурите, предвидени в закона. Поради това искането с правно
основание чл.270 от НПК – за изменение на взета спрямо подсъдимо лице мярка за неотклонение,
е лишено от предмет, след като такава мярка изобщо не е била взета. След като
подсъдимият не е задържан, съдът е в невъзможност, както да прецени дали
задържането му е било законосъобразно, така й дали са налице основания за
вземане на по-лека мярка за процесуална принуда, в който смисъл в жалбата са
изложени подробни съображения /за липса на обосновано предположение, за характеристични
данни, семейно положение на подсъдимия и т.н./.
Или, окръжният съд няма как да се
произнесе по искане за изменение на невзета
мярка за неотклонение, а направеното искане в този смисъл следва да се остави
без разглеждане, поради липса на предмет на произнасяне. И като е стигнал до
същият извод, окръжният съд не е постановил неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който да подлежи на отмяна, както се претендира с въззивната
жалба.
Права е
защитата на подсъдимия, че българският съд е обвързан от европейските норми, с
пряко и директно действие и конкретно чл.5 §4 от Европейската конвенция за правата
на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. И когато в националното законодателство
липсва норма, осигуряваща право на едно задържано
лице да атакува законността на задържането си, то може да се позове на
посочената норма от ЕКЗПЧ. Същата и изобилната съдебна практика по приложението
й говорят, че всеки арестуван,
задържан има правото да поиска незабавен съдебен контрол върху
задържането и да бъде освободен, ако няма законово основание за лишаването му
от свобода. Налична е изобилна практика на Съда в С., според която
допустимостта на съдебния контрол върху ареста задължително се предпоставя от
реализирано на практика задържане на лицето, респективно, продължаване на
такова задържане. Ето защо в казуса чл.5 §4 от ЕКЗПЧ е неприложим. Защото, тази
норма е приложима само спрямо лишени от свобода лица и не се прилага преди
задържането или след освобождаването на лицето. Няма спор, че Б. не е бил
задържан изобщо никога, че издаденото постановление за 72 – часовото му
задържане не е породило своето правно
действие, поради което съдебен контрол върху едно евентуално, възможно, бъдещо и
несигурно задържане на подсъдимия е недопустим, а такъв контрол за формална
законосъобразност на издадено постановление на прокурора не е предвидено в
националното законодателство да се извършва от съд, а само от прокурор от
по-горестоящата прокуратура – чл.200 от НПК.
Друг е
въпроса и не може да има спор по това, че ако подс. Б. бъде предаден от
компетентните органи на К. Н. по силата на издадената ЕЗА и се намира на
територията на РБ. и спрямо него се предприемат мерки за процесуална принуда,
съответно, ако бъде задържан по силата на издаденото през 2016г. постановление,
той ще разполага с правото да оспорва законността на задържането си пред съд,
както по силата на националните разпоредби, така и по силата на пряко
приложимите, обвързващи страната ни европейски норми.
Мотивиран от всичко изложено до тук,
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П Р Е
Д Е Л
И
:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 29.07.2020г., постановено по НОХД № 63/ 2018г. по
описа на ОС – Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: