Р Е Ш
Е Н И Е № 453
гр. Пловдив,01.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и седми януари,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 2757/19г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на Военно формирование
28 000-Граф Игнатиево,ЕИК-1290101890026,представлявано
от б..ген.Д. П. против решение № 3946/21.10.2019г.на
ПдРС,15-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 16335/18г.,с което е осъдено Военно формирование 28 000-Граф
Игнатиево да заплати на И.Е.Д. *** сумата от 35 588,83лв.,представляваща
допълнително възнаграждение за некомпенсирано с почивка удължено работно време
в размер на 1824 часа за периода 12.06.2015г.–12.10.2018г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска–15.10.2018г.,до окончателното изплащане,както и сумата от 1800лв.разноски.
Жалбоподателят твърди,че решението
е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано по изложените във въззивната жалба съображения
и иска отмяната му.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемият по
жалбата И.Е.Д.,ЕГН-**********,чрез пълномощника
си адв.С.К. изразява становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
ПдОС,след преценка
на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на въззивната жалба,намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея
решение страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество,същата е неоснователна поради следните съображения:
Пред ПдРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.214,ал.1,т.3 от ЗОВСРБ и Наредба № Н-18 от
19.12.2012г.за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите,
неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД от ищеца И.Е.Д. против Военно формирование 28 000-Граф
Игнатиево.
Твърденията на ищеца са,че е изпълнявал военна
служба по смисъла на чл.133 от ЗОВСРБ по сключен договор за военна служба,като
последно заемал длъжността „**** на отделение „****“ при ответника.Със заповед
№ КВ–409/12.09.2018г.на министъра на отбраната,договорът му за военна служба
бил прекратен,а той- освободен от длъжност,от военна служба и бил зачислен в
запаса,на основание чл.146,т.2 и чл.161,т.2 и чл.163 от ЗОВСРБ,с писмено
предизвестие от негова страна,считано от 13.10.2018г.Длъжността му изисквала
работа при нормална продължителност на служебното време,но освен това ищецът
изпълнявал и дежурства съгласно договора за военна служба извън нормалната
продължителност на служебното време.Служебното време било отчитано сумирано за
месеца,в рамките на месечната продължителност на служебното време на основание
чл.34 от Наредба № Н-18 от
19.12.2012г.за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите,неговото отчитане извън нормалната му продължителност и
определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени
задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на
службата през почивни дни и в дните на официални празници.
Твърди се в исковата молба,че поради некомпенсиране на удълженото
служебно време с почивка,се натрупало превишаване на месечната продължителност
на служебното време на ищеца,като за периода 12.06.2015г.–12.10.2018г.били
натрупани 1824 часа,които се превърнали в извънреден труд след прекратяване на
служебното правоотношение.Ищецът заявява,че при прекратяване на
правоотношението ответникът не му заплатил обезщетение за удълженото и
некомпенсирано с почивка служебно време,поради което претендира осъждане на
ответното военно формирование да му заплати сумата от 35 588,83
лв.,представляваща допълнително възнаграждение за 1824 часа положен извънреден
труд за периода 12.06.2015г.–12.10.2018г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
Ответникът е възразил,че исковете са погасени по давност-с изтичане на
кратката тригодишна такава.Възразил е също ,че се касае за извънреден
труд,който не следва да се изчислява по реда на посочената от ищеца наредба, а
по реда на Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден
труд на кадровите военнослужещи,приета с ПМС № 74/23.03.2001г.,издадена на
осн.чл.203,ал.3 от ЗОВСРБ(отм.),която не била отменена.Счита също,че начина на
изчисляване също бил неправилен, а именно на база последното брутно трудово
възнаграждение,вместо на база основно тр.възнаграждение.Наредбата не
предвиждала и сумирано изчисляване на служебното време.
Районният съд след
обсъждане на събраните по делото доказателства е приел исковете за основателни
и доказани по размер,като е намерил,че приложима в случая е цитираната от ищеца
Наредба № Н-18 от 19.12.2012г.,а
не сочената от ответника Наредба за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи.Приел е също,че база за
изчисляване на допълнителното възнаграждение се явява основното
възнаграждение на ищеца,както
счита и ответника,като не е възприел възражението на Д.,според който за база за изчисляването
следвало да се вземе брутното трудово възнаграждение.Съдът е изложил мотиви,че
нито законът,нито подзаконовият нормативен акт предвиждат такава основа за
изчисляване на допълнителното възнаграждение.Размерът на претенцията е уважена
съобразно изчисленията,направени от вещото лице,изготвило ССЕ.
По отношение възражението за погасителна давност,направено от
ответника,районният съд е намерил същото за неоснователно,за което е изложил
подробни мотиви.
Във въззивната жалба оплакванията са
в три насоки:
Според жалбоподателя претенцията на ищеца е за положен извънреден труд, който не е предвиден в ЗОВСРБ; ако все пак
съдът не приеме направеното възражение,то реда за изчисляване и
изплащане на претендираното обезщетение следвало да бъде не по Наредба № Н-18 от 19.12.2012г.,както приел
ПдРС,а по Наредбата за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи,приета с ПМС № 74/23-03-01г.,която
не била отменена и действала и понастоящем.Освен това възразява относно приетия
от съда размер на обезщетението от 35588,83лв.,като счита,че се дължи сумата от
4224,34лв.,колкото е размерът на допълнителното възнаграждение,изчислен по
чл.214,ал.1,т.3 за положен труд над установеното служебно време.
С протоколно определение от 05.02.19г.съдът е признал за безспорно между
страните,че ищецът е служил в ответното военно формирование и в исковия период
е изпълнявал длъжността „***(***)“,считано от 25.03.15г.и длъжността „***“,считано
от 01.07.17г.до освобождаването му от военна
служба,както и че двете длъжности не са такива,за които носенето на
дежурства се включва в основните функционални задължения.Безспорно е също,че правоотношението
е било прекратено, считано от 12.10.2017г.по
силата на Заповед на министъра на отбраната № КВ–409/ 12.09.2018г.и
Заповед № ЛС-86/12.10.2018г.на Командира на Военно формирование 28000 – с. Граф
Игнатиево.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на РБългария,седмичната продължителност на служебното време на кадровите
военнослужещи е 40 часа,а съгласно ал.3 в случаите на превишаване общата
продължителност на служебното време по ал.2,на военнослужещия се заплаща
допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от закона.В последната
разпоредба е предвидено,че на военнослужещите се изплащат допълнителни
възнаграждения за изпълнение на възложени задължения извън установеното
служебно време.В ал.5 на същия текст е посочено, че служебното време над
нормалната му продължителност се компенсира с намалено служебно време при
условия и по ред,определени с акта на министъра на отбраната по ал. 8.
По отношение възражението на жалбоподателя,че ищецът претендирал заплащане на обезщетение за положен от него
извънреден труд,който не бил уреден в раздел VIII от ЗОВСРБ,настоящата инстанция счита,че ищецът
претендира обезщетение не за положен от него извънреден труд,а за допълнително
възнаграждение за некомпенсирано с почивка удължено работно време.Касае се за положен
труд,който надхвърля нормалната нормативно определена продължителност,до
увеличената такава на служебното време,когато разликата не е компенсирана с
намалено работно време,респ.с почивки,до деня на прекратяване на
правоотношението.Тази разлика не е извънреден труд,тъй като е в рамките на
изпълняваните наряди и дежурства по график и по аналогия от чл.136а,ал.5 от КТ
във вр.с чл.46,ал.2 от ЗНА следва да се заплаща като извънреден труд,но едва
след прекратяване на договора за военна служба,в какъвто смисъл е и трайната
практика на ВКС.Ето защо това възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Относно спорният между страните въпрос кой нормативен акт е приложим в
случая,настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд,че следва да
намери приложение Наредба № Н-18 от
19.12.2012г.В този смисъл е и цитираното от ПдРС решение №
195/28.12.17г.,постановено по гр.д.№ 4282/16г.на ВКС,според което Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи с ПМС № 74/2001г.въз основа на ЗОВСРБ(отм.) не е
приложима при определяне дължимата сума за положен допълнителен труд в рамките
на общата продължителност на служебното време,некомпенсиран с почивка.Това е
така,защото значението на тази Наредба е отпаднало след отмяната на ЗОВСРБ от
1995г.Относно реда за разпределяне на служебното време,отчитането му извън
нормалната продължителност и определянето на допълнително възнаграждение за
възложени задължения над общата продължителност на служебното време министърът
на отбраната в съответствие с делегираното му с чл.194,ал.7(сега ал.8) от
ЗОВСРБ правомощие е издал заповед № 296/19.05.13г.,заменена впоследствие с Наредба № Н-18 от 19.12.2012г.,в сила от
08.01.13г.Имено тази Наредба е приложима относно вземания за некомпенсиран с
почивка труд,възникнали при прекратяване на
правоотношение по договор за военна служба след влизането ѝ в
сила,какъвто е и настоящия случай.
Неоснователно е и оплакването в жалбата за липса
на мотиви от първостепенния съд досежно определянето на размера на полагащото
се възнаграждение на 35588,83лв.Въззивната инстанция също не споделя тезата на
жалбоподателя,че съгл.чл.43 и 44 от Наредба № Н-18/19.12.2012г.военнослужещите
имат право само и единствено на допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време.Принципно
допълнителното възнаграждение не изключва правото на получаване на основното
възнаграждение,всъщност предвидените в ЗОВСРБ допълнителни възнаграждения се
прибавят към основното и по този начин го увеличават.Да се приеме,че се дължи
само обезщетение в размер на допълнителното възнаграждение за посоченото превишение
би означавало за положения труд над нормалната до общата продължителност на
служебното време да не се заплати дори и основното месечно
възнаграждение,пропорционално на отработеното време,какъвто не е смисълът на
закона.В този смисъл е и цитираното по-горе решение № 195/28.12.17г.на
ВКС.Правилно районният съд е възприел
варианта от заключението на ССЕ,който включва изчисление на установените часове
положен труд над нормалната продължителност на служебното време в процесния
период съобразно нормата на чл.234 от
ЗОВСРБ в размер на 1824 часа.
Предвид изложеното
въззивният съд намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и като
такова същото следва да се потвърди.
По
отношение на разноските-такива се претендират и от двете страни,но с оглед изхода
на спора следва да се присъдят на въззиваемата страна за въззивната
инстанция.От представения по делото договор за правна защита и съдействие е
видно,че те са за адв.възнаграждение в размер на 2600лв.,платени в брой,поради
което следва да се осъди жалбоподателя
да заплати на И.Е.Д.
горната сума,представляваща направени от него разноски за
адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим
от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3946/21.10.2019г.на
ПдРС,15-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 16335/18г.
ОСЪЖДА Военно формирование 28 000-Граф Игнатиево,ЕИК-1290101890026,представлявано
от б..ген.Д. П.,да заплати
на И.Е.Д.,ЕГН-**********,***,сумата от 2600(две хиляди и шестотин)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: