РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Кюстендил, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500225 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от Л. А. А., от гр. К., ул.
„************ ***“ №***, чрез назначения особен представител адв. В. М. срещу
Решение № 384/25.03.2025г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. №
532/2024 г. по описа на същия съд.
С оспорения съдебен акт РС – Кюстендил е признал за установено по
предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
„************ ***“ № ***, дължи на „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище: гр. К., ул. „*** *************“ № ** сумата в общ размер на 437,80
лева, от които 430,05 представляват незаплатена главница по извършена услуга по
доставка и пречистване на питейна вода за имот, находящ се на адрес: гр. К., ул.
„************ ***“ № ***, както и сумата в размер на 7,75 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.02.2023г. до 07.11.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2427/2023г. по описа на РС – Кюстендил, като е отхвърлил
предявените искове за горницата над уважената сума до пълния претендиран размер от
637,80, както и за периода на лихвата за забава от 01.01.2023г. до 03.02.2023г. поради
плащане в хода на процеса.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която се признава
дължимост на вземането в посочените по-горе размери. Изложено е, че дължимостта
на процесните суми не се доказвала в производството. Не било доказано и надлежно
1
уведомяване на ответника за наличните задължения. При надлежно разпределена от
съда доказателствена тежест, ищцовото дружество не съумяло да докаже
правопораждащите факти относими към процесното вземане. Възразява се и срещу
размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, като се приема,
че последното следва да бъде съобразено с размера на задължението на ответника. По
същество се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искови претенции изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – „Кюстендилска вода“ ЕООД чрез който се изразява становище за
неоснователност на жалбата и се моли за оставянето й без уважение. Оспорва се и
възражението за прекомерност на присъдените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото са искове на „Кюстендилска вода“ ЕООД, предявени по реда
на чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването на вземания за доставени на
ответника ВиК услуги на обща стойност 637.80 лева, от които 579.12 лева главница и
58.68 лева лихва за забава върху главницата за период от 01.01.2023 г. до 07.11.2023 г.
лв., за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 2427/2023 г. на РС - Кюстендил.
С обжалваното решение исковете са уважени частично- за сумата в общ размер
на 437,80 лева, от които 430,05 лева - незаплатена главница по извършена услуга по
доставка и пречистване на питейна вода за имот, находящ се на адрес: гр. К., ул.
„************ ***“ № ***, както и сумата в размер на 7,75 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.02.2023г. до 07.11.2023г., като за горницата над
уважената сума до пълния претендиран размер от 637,80, както и за периода на
лихвата за забава от 01.01.2023г. до 03.02.2023г., първоинстанционният съд е
отхвърлил исковете поради плащане в хода на процеса.
В исковата молба се е твърдяло наличие на договорно правоотношение между
страните, по силата на което през процесния период ищецът е доставял ВиК услуги, за
които са издадени представените по делото 4 броя фактури и които не са били
заплатени от ответника.
С оглед изложените твърдения искът правилно е бил квалифициран от
първостепенния съд като такъв за установяване съществуването на вземане за реално
изпълнение на договорно задължение, ведно с обезщетение за забава –по чл. 422 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Указанията за
подлежащите на доказване факти, дадени с доклада по делото, съответстват напълно
на така приетата квалификация на исковете, а с решението си съдът се е произнесъл в
рамките на очертания предмет по делото.
За доказване на вземанията си ищецът е представил извадка от елекронен карнет
на водомер на обекта на ответника. Вещото лице по назначената по делото счетоводна
експертиза е посочило, че за процесния период от 02.12.2022г. до 02.03.2023г. размерът
на задължението на ответницата по издадените 4 броя фактури възлиза на общо на
637,86 лева – общо главница и лихви. В открито съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че били платени през месец април и май 2024г. – на два пъти по 100 лева
или общо 200 лева, които били отнесени по първата фактура, тази с №
**********/02.12.2022г.
Установено е по делото, че ответникът е собственик на водоснабден имот,
находящ се на адрес – гр. К., ул. „************ ***“ № ***, което обстоятелство се
2
установява от приложения по делото Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 121, том I, рег. № 788, нот. дело № 78 от 2011г.,
Като собственик на имота ответникът има качеството потребител на В и К
услуга, във възникнала облигационна връзка.
С влизането в сила на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, в пар. 3 е предвидено, че условията и редът, при които
съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите
условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите В и К. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за
краткост "общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на
оператора или лица, на които това е възложено с договор с оператора, както и от лица,
представители на етажната собственост, отношенията с което също се уреждат с
договор, като съгласно чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва периодично, съгласно
посоченото в общите условия, но за не повече от 6 месеца.
Независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за
предоставяне на В и К услуги, ответникът, по силата на закона и Наредба № 4/2004 г.,
като собственик на процесния имот има качеството на "потребител " на такива услуги
с факта на придобиване собствеността върху имота. От този момент между страните е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя, причиства и отвежда вода до обекта на ответника, а последният се е задължил
да заплаща стройността на ползваните услуги.
Предвид представените по делото доказателства, съдът намира, че е установено
и доказано, че ищецът е задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна
вода за гореописания имот.
Стойността на потребената, но незаплатена В и К услуга се установява от
приетото и неоспорено експертно заключение, като правилно районният съд е отчел
извършеното в хода на производството частично доброволно плащане.
Неоснователно и преклудирано, доколкото е заявено едва с въззивната жалба, е
възражението относно непредставянето на оригиналните документи, въз основа на
които се претендира дължимост на процесната сума. При липса на изрично заявено
искане за представяне на оригиналите на документите по реда на чл. 183, ал.1, изр.
първо, предл. второ от ГПК, за страната не съществува такова задължение, а
дължимостта на процесната сума и фактурите, въз основа на които последната е
начислена, са детайлно обсъдени в приетото по делото експертно заключение.
Неоснователно е и възражението, че по делото не са представени доказателства,
че ответника е уведомен за наличието на задължения, доколкото пред
първонистнционният съд е представена адресирана до длъжника покана за доброволно
плащане, връчена на бащата на ответника.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на производството в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 400
лв. – адвокатско възнаграждание. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
3
въззиваемия и сумата от 200 лв. – възнаграждение за особения представител на
въззивника – ответник, платено предварително от ищцовото дружество.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 384/25.03.2025г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 532/2024 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН ********** да заплати на „Кюстендилска вода“ ЕООД,
ЕИК *********, разноски в общ размер от 600 лева, сторени във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4