Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1183
гр.Бургас, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3363 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Д.И.А. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-002191/05.06.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба”
в размер на 50 лева.
С жалбата се сочи, че в хода на
административното производство са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила изразяващи се в липса на компетентност на актосъставителя
и свидетеля по акта, неправилно посочване на мястото на извършване на
нарушението, както и несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в
НП. Застъпва се, че наказателното постановление е антидатирано, както и че е
налице нарушение на чл. 52, ал.1 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В допълнително депозирани писмени
бележки жалбоподателят поддържа и доразвива доводите си, изложени в жалбата,
като допълнително възразява срещу твърденията на актосъставителя, че и друг път
е хващал А. след употреба на алкохол. Иска се отмяна на НП изцяло.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на
жалбоподателя на 22.07.2019г., а жалбата е депозирана на 29.07.2019г., видно от
положения на същата печат). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 08.01.2019г.,
около 16.40 часа свидетелят И.Д. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас
изпълнявал служебните си задължения в ж.к. „***“. При обход на района той
забелязал лек автомобил „***“ с рег. № ***, който бил спрял на спирката на
редовните линии за обществен превоз на ул. „***“ срещу блок ***. Полицейският
служител минал покрай автомобила, след което направил завой и след около 2-3
минути отново минал по същия път, като забелязал, че автомобилът продължава да
е на същото място. Констатирал и че двигателят му е загасен, не се извършва
качване или слизане на пътници, а водачът се намира вътре в него. Св. Д.
преценил, че с поведението си водачът е осъществил състав на административното
нарушение, поради което и спрял до автомобила и поискал документите на водача.
След като установил, че това е жалбоподателят Д.А. автоконтрольорът му обяснил,
че ще му бъде съставен фиш. Водачът категорично отказал, поради което и Св. Д.
му съставил АУАН с бл. № 967726, в който обаче словесно изписал, че автомобилът
„престоява“ на спирката, както и че
същата е означена с пътен знак „Д24“. Така описаните факти свидетелят
квалифицирал като нарушение по чл. 98, ал.2, т. 3 ЗДвП.
Актът бил съставен
в присъствието на свидетел-очевидец – Станислав Събев, след което бил предявен
на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а и получил
копие от него, като в графата за възражения посочил, че ще депозира писмени
такива в законоустановения срок. В законоустановения срок писмени възражения не
били депозирани, а вместо това на 22.07.2019г. жалбоподателят депозирал в
Сектор „ПП“ – Бургас Уведомление (л.7), с което заявил, че всички срокове за
ангажиране на отговорността му са изтекли.
Междувременно на 05.06.2019г. АНО, сезиран с преписката по акта, изискал от актосъставителя „сведения“ (л.6), в които последният уточнил, че въпреки, че в АУАН е написал, че автомобилът е бил в „престой“, всъщност е искал да каже, че автомобилът е „паркиран“, който пропуск обяснява с техническа грешка.
Въз основа на АУАН и на същата дата, след приобщаване на
сведението - 05.06.2019г., било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта, с тази разлика, че АНО дал вяра на
изложеното в сведението и от фактическа страна посочил, че автомобилът е бил „паркиран“. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП, наложил на А. административно наказание – „Глоба” в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща,
обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.06.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас (удостоверение на л.21), който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Няма абсолютно никакви доказателства за твърдяното „антидатиране“ на издаденото НП, като изрично от справката за водач (л.8) също се вижда, че НП е издадено на датата, посочена в него – 05.06.2019г. Жалбоподателят не ангажира нито едно доказателство оборващо горните факти, като подозренията му в противната посока не се ползват с доказателствена сила. Следва също така да се отбележи, че производството по издаване и оспорване на НП се провежда по специален закон – ЗАНН, поради което и правилата на АПК са неприложими (освен при касационното обжалване, в който смисъл е нормата на чл. 63, ал.1, изр. последно ЗАНН). В този смисъл твърденията на жалбоподателя, че при издаване на НП са допуснати нарушения на чл. 21 и чл. 61 АПК са неотносими. Действително НП е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 08.01.2019г., а наказателното постановление е издадено на 05.06.2019г., тоест преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 1067/18г. на АдмС-Бургас и много други).
Въпреки това настоящият състав счита, че в хода на производството е допуснато друго съществено нарушение на закона, довело до опорочаване на цялата процедура и налагащо отмяна на НП. Това е така по следните причини.
Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да
се произнесе по преписката в едномесечен срок (който както стана вече дума е
инструктивен). Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН
лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно
извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето
възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази
връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо с НП
лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация
различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с различно
описание на съставомерните признаци – т.е. – на практика за различно
деяние.
В конкретния случай в АУАН е посочено,
че автомобилът на жалбоподателя „престоява“
на спирката. Същевременно така описаното от фактическа страна нарушение е
квалифицирано по чл. 98, ал.2, т. 3 ЗДвП, която предписва, че „паркирането“ е забранено на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Легалните определения за
"престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, от които може да се направи извод, че се касае до две
съвсем различни състояния. Очевидно „престояването“ на спирките не е обявено за
административно нарушение по цитираната правна норма, поради което и изначално
описаното от актосъставителя освен, че не е административно нарушение, сочи и
на съществено противоречие между словесното описание на фактите и правната
норма, под която тези факти са подведени. Така описаното поведение на
жалбоподателя не е съставомерно (не само по чл. 98, ал.2, т. 3 ЗДвП, а по която
и да е разпоредба на ЗДвП), поради което и АУАН изначално не е в състояние да
изпълни функцията си по „повдигане на обвинение“.
Очевидно АНО е констатирал тези
нарушения и именно за това е изискал от св. Д. сведения (л.6), в които
полицейският служител е заявил, че е допуснал техническа грешка и в
действителност автомобилът е бил „паркиран“, след което АНО е описал в НП от
фактическа страна именно това. По мнение на настоящия състав този подход е
незаконосъобразен и цели заобикаляне на задължението на актосъставителя да
опише в АУАН нарушението от фактическа страна, обяснявайки пропуска с
техническа грешка.
Горното нарушение на
административнопроизводствените правила не може да се приеме за техническа
грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК
и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е
предвидил възможност за поправяне й (след измененията на 248а НПК в
наказателния процес все пак е въведен институтът на ОФГ, но той е неприложим за
настоящето производство). Несъответствието на посочената в наказателното
постановление форма на деятелност (изпълнително деяние) с тази посочена в АУАН
не следва да се приема в случая за техническа грешка, а пряко влече до извод за
невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият
орган е наложил наказание. Отделно от това по дефиниция техническата грешка
представлява неволен дребен пропуск – сгрешена цифра, сгрешена буква и т.н. Не
може с институтът на техническата грешка да се подменя изцяло формата на
деятелността и да се заменя „престоява“ с „паркира“, още повече, че както стана
ясно – законът прави ясна разлика между двете.
Така допуснатото процесуално нарушение
не би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, както очевидно се е опитал да стори наказващият орган. Посочената норма
предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и
неговата вина. Цитираната норма не е основание за саниране на всяко нарушение в
АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия
акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по
реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между
описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената
като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани
единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли сроковете,
регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. Поради това съдът счита, че в конкретния
случай не може да намери приложение нормата на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
Само с оглед пълнота съдът следва да
посочи, че не споделя доводите на жалбоподателя за съществени пороци, касаещи
грешно посочване на мястото на извършеното и грешно посочен пътен знак. Относно
мястото - видно от приложената от Община Бургас скица (л.23) и направено от
актосъставителя отбелязване върху нея – спирката действително се намира на ул.
„***“ и то в непосредствена близост до посочения блок ***, поради което и по
мнение на съда – не е допуснато нарушение в тази връзка. Вярно е, че в АУАН и
НП е посочено, че пътният знак, указващ наличието на спирка е „Д24“, а в
действителност той е „Д23“, но доколкото и двата знака указват зоната на спирка
с единствената разлика, че „Д24“ касае автобусна спирка, а „Д23“ – тролейбусна
спирка, то това по никакъв начин не засяга същината на спора, доколкото при
всички положения се касае до „спирка на превозните средства от редовните линии
за обществен превоз на пътници“, каквото е и изискването на чл. 98, ал.2, т. 3 ЗДвП, поради което и това нарушение е несъществено.
Горните уточнения се правят от настоящия
състав с оглед изчерпателност и по никакъв начин не могат да санират вече
констатираните пороци в административнонаказателната процедура, които пък от
своя страна навеждат извод за незаконосъобразност при издаване на НП, която
налага отмяна на санкционния акт.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-002191/05.06.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП на Д.И.А. с ЕГН: ********** е наложено
наказание – „Глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.