Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
21.03.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Васил
Александров
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8133 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 18.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 18511/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53
състав, е допусната ДЕЛБА между съделителите „С.” ЕООД- гр.
София /ЕИК*******/ и М.Р.Г. /ЕГН **********/ на
недвижим имот, представляващ МЕЗОНЕТ- тип Б, находящ се в гр.
София, район „Изгрев”, ул.„********, разположен на първи и втори мансардни
етажи в шест-етажната масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен /мазета и
гаражи/, партер, офисен етаж, три жилищни и два мансардни етажа, находяща се в
град София, СО- Район „Изгрев”, ул.„********, първо ниво на кота +13.75 метра и
второ ниво на кота +16.50 метра, с обща застроена площ от 205.10 кв.м, състоящ
се на първо ниво от: входно антре, кухня, дневна- трапезария, спалня, баня с
тоалетна, една тераса и един балкон; на второ ниво, състоящ се от: антре, три
спални, баня с тоалетна, мокро помещение, дрешник и килер, при граници на
първото ниво: стълбищна клетка, първо ниво на мезонет- тип А, двор, ул.„Атанас
Далчев” и ул.„********”, и при граници на второ ниво: помещение за ревизия,
второ ниво на мезонет- тип А, двор, ул.„Атанас Далчев” и ул. „********”, заедно
с МАЗЕ № 2 с площ от 4.40 кв.м, при граници: подземна улица, мазе № 3, двор и
помещение на абонатна станция, и заедно със съответните принадлежащи към
мезонета идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ от 680
кв.м, който имот- съгласно действащия подробен устройствен план съставлява
парцел VII- 1442 от кв.62 по плана на гр. София, м.„Изток”, при граници:
ул.„Атанас Далчев”, ул.„********” и от две страни- парцел, отреден „за ОЖС“ /общинско
жилищно строителство/, и магазини, при следните делбени квоти: 1/2 идеална част- за „С.” ЕООД- гр. София /ЕИК*******/,
и 1/2 идеална част- за М.Р.Г. /ЕГН **********/.
Постъпила
е въззивна жалба от съделителя М.Р.Г.,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения по делото делбен иск.
Въззиваемата
страна „С.” ЕООД- гр. София оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение
като правилно да бъде потвърдено.
Производството е делбено във фаза по
допускане на делбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество- правилно,
поради което и следва да бъде потвърдено.
Предявеният
от „С.“ ЕООД иск за съдебна делба е основателен.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, преценени съвкупно, безспорно се
установява наличието на имуществена общност между страните по делото,
легитимиращи се като собственици на по 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот- мезонет в сградата на ул.„******** в гр. София, ведно с принадлежности.
Съделителят
М.Г. /ответник по делбения иск/ е купувач на процесния имот: МЕЗОНЕТ- тип Б,
находящ се на І и ІІ мансардни етажи в сградата на ул.„******** в гр. София,
придобит по силата на сключен на 17.09.2003 г., през времетраенето на брака му
със С.П.Г./сключен през 1981 г.- според посоченото в приложения брачен договор/
договор за покупко- продажба, оформен с Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижими имоти в груб строеж № 48, том IV, peг.№ 11386, дело № 495/ 2003 г. на
софийски нотариус с peг.№ 260 на НК.
Съделителят
„С.“ ЕООД- гр. София е купувач на 1/2 идеална част от имота, придобита в
резултат на извършена през периода 2.09.2013 г.- 2.10.2013 г. публична продан,
приключила с Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2013 г.,
издадено по изп. дело № 2010844 0401933 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, по
силата на което му е възложен недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда, представляващ МЕЗОНЕТ- тип Б, находящ се в град
София, район „Изгрев”, ул.„********, а именно процесният имот, за който е
заплатена сумата 72 005 лв. Според събраните в делбения процес доказателства
възлагателното постановление е влязло в сила и въз основа на него е извършено
вписване в имотния регистър на 19.08.2014 г., видно от приложената справка за
вписване по персоналната партида на длъжника по изпълнението С.Г./л.43 от
делото на СРС/. Постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е
едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим
имот е възложен на купувача, при определена цена. От деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане /чл.496, ал.2, изр.1 ГПК/ купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. възлагането има
вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез публична
продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл.77 ЗС.
С оглед предвиденото, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота /чл.496, ал.2 ГПК/, както и с оглед възможността третите лица
да защитават правата си върху продаден на публична продан имот с иск за
собственост /чл.498, ал.2, изр.2 ГПК/, публичната продан се характеризира като деривативен придобивен способ, при който, за разлика от
Л.2 на Реш. по гр.д.№
8133/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
гражданскоправните
сделки, няма договаряне между страните. Проданта на имота на длъжника се
извършва независимо от неговата воля, при спазване на формалните изисквания за
поредицата от процесуални действия и актове на съдебния изпълнител, водеща в
съвкупност до крайния му властнически акт, имащ вещноправни последици.
Публичната продан се концентрира в рамките на образуваното срещу длъжника
изпълнително производство и макар всяко едно от процесуалноправните действия от
фактическия й състав да има своето значение за осъществяване на този способ, то
възлагането на имота с постановлението на съдебния изпълнител, обусловено от
внасяне на дължимата сума от купувача, е правопораждащият юридически факт за
придобиване на правото на собственост. Разпоредбите на Глава Четиридесет и
трета ГПК гарантират именно осъществяването на фактическия състав на публичната
продан като способ за принудително изпълнение и правото на купувача да придобие
собствеността върху продавания недвижим имот след плащане на цената и влизане в
сила на постановлението за възлагане, т.е. едновременно и като способ за
придобиване на правото на собственост.
Предвид
горните съображения, правилно е прието от първо-инстанционния съд, че
цитираното възлагателно постановление е влязло в сила и легитимира съделителя „С.“
ЕООД /предявил делбения иск/ като собственик на 1/2 идеална част от делбения
имот. Това е така, тъй като подадената от длъжника по изпълнението С.Г.на
28.10.2013 г. жалба срещу това постановление е отхвърлена с Решение № 8717/
05.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 904/ 2014 г. на СГС, TO, VI- 2 състав /л.546- л.550 от приложеното
изп. дело/, което е окончателно /чл.437, ал.4 ГПК/, а подадената от третото за
изпълнението лице М.Г. на 28.10.2013 г. жалба /вх.№ 51662/ 28.10.2013 г./ е
върната, поради неизпълнението на указания за отстраняване на нередовности, с разпореждане
на ЧСИ от 26.11.2013 г., обективирано върху молба на жалбоподателя с вх.№
56226/ 21.11.2013 г. /подадена от Св. Г./, което е съобщено на съпругата му С.Г.на
7.05.2014 г., видно от съдържанието на молба вх.№ 15464/ 10.04.2014 г. и
ръкописните отбелязвания върху нея /л.466 от приложеното изп. дело/, т.е.
разпореждането на ЧСИ от 26.11.2013 г. е влязло в сила преди датата, отбелязана
от ЧСИ като дата на влизане в сила на възлагателното постановление. Следва да
се отбележи в тази връзка, че въззивникът, позоваващ се на неприключило обжалване
на възлагателното постановление, не представя доказателства да е подал частна
жалба срещу цитираното разпореждане на ЧСИ за връщане на жалбата му по чл.435 ГПК, предвид въведените в хода на делбения процес твърдения, че му е известно
постановяването на такова преграждащо обжалването разпореждане. Поради това и
ирелевантно за преценката относно стабилитета на възлагателното постановление е
твърдяното наличие на подадена от Г. жалба по чл.435, ал.3 ГПК.
Ирелевантно
за приемане на горните изводи е и наличието на подадена от Н.М.Г.- в качеството
на присъединен ипотекарен кредитор /според молбата й за конституиране от
28.08.2014 г.- л.561 от изп. дело/, жалба срещу действията на ЧСИ по чл.435,
ал.3 ГПК /л.555 от изп. дело/, тъй като от една страна подаването на тази жалба
следва влизането в сила на възлагателното постановление на 5.08.2014 г. и
вписването му в книгите за вписвания към имотния регистър, извършено на
19.08.2014 г., и от друга страна- като присъединен кредитор Н. Г. не е включена
в изчерпателно определения кръг на участниците в изпълнителния процес, легитимирани
да обжалват този акт на ЧСИ.
Видно от
книжата по делото, изпълнително дело № 20108440401933 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844
на КЧСИ е образувано по молба на взискателяК.И.А.въз основа на издаден по
гр.д.№ 25592/ 2010 г. на СРС, 58 състав срещу С.П.Г.изпълнителен лист за
заплащане на посочените в листа суми, като по изпълнителното дело са
присъединени като взискатели и Държавата- относно публични държавни вземания /удостоверение
на НАП от 10.09.2010 г./, И.А.П., „Н.” ООД и Г. Б. С.- за събиране на
вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 14850/ 2011 г. на СГС, I ГО,
14 състав.
В рамките
на соченото принудително изпълнение въз основа на издадено от ЧСИ на 8.09.2010
г. постановление върху процесния недвижим имот е наложена възбрана, вписана по
персоналната партида на С.Г./длъжник по изпълнението/ на 16.11.2010 г.-
съгласно справка по лице, издадена от Служба по вписванията- гр. София за
периода 1.01.1992 г.-15.02.2017 г. /л.40/, и писмо изх.№ 31567/ 10.11.2010 г.
на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ /л.42- л.57/, приети като неоспорени от
ответника.
Според
представения като доказателство по делото Брачен договор от 12.04.2013 г.,
вписан в АВп на 12.04.2013 г. /акт 156, том IV, вх. рег.№ 16382/ 2013 г./, между
съделителя М.Р.Г. и съпругата му С.П.Г.е сключен брачен договор, уреждащ
имуществените им отношения относно придобити през време на брака им недвижими
имоти, включая и МЕЗОНЕТ- тип Б, находящ се в гр. София, Район „Изгрев”, ул. „********
/процесния имот/, за който двамата са се споразумели да остане изключителна
собственост на съпруга М.Р.Г. /л.25- л.26 от делото на СРС/.
При тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че
процесният имот е бил придобит през 2003 г. при условията на съпружеска
имуществена общност между С.П.Г.и М.Р.Г.
/чл.19, ал.3 СК- 1985 г. /отм.//, която била прекратена в резултат на проведено
за събирането на личен дълг на съпругата принудително изпълнение, в рамките на
което е извършена публична продан на притежаваната от същата 1/2 идеална част
от имота, приключила с влязло в сила възлагателно постановление, издадено от
ЧСИ на 16.10.2013 г. и влязло в сила на 5.08.2014 г., когато е постановено
цитираното съдебно решение в производство по чл.435, ал.3 ГПК. Съгласно нормата
на чл.27, ал.4 СК изпълнението, насочено от кредитор срещу вещ- съпружеска
имуществена общност, по реда на Глава ХХІV от ГПК за личен дълг на единия от
съпрузите, прекратява общността върху тази вещ, тоест в случая бездяловата
съпружеска имуществена общност /СИО/ е трансформирана в обикновена
съсобственост, като притежаваната от С.Г.1/2 идеална част е придобита от
наддавача в публична продан „С.“ ЕООД, комуто е възложена с влязлото в сила
възлагателно постановление, а другата 1/2 идеална част е останала индивидуално
притежание на съпруга М.Г..
Неоснователно
е въведеното от последния възражение срещу допускане делбата на процесния апартамент-
мезонет, основано на твърдението, че е негов изключителен собственик, тъй като придобил
притежавания от съпругата си С.П.дял по силата на сключения през 2013 г. брачен
договор. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че сключеният съгласно
чл.37, ал.3 СК на 12.04.2013 г. брачен договор-
като валидно сключен
Л.3 на Реш. по гр.д.№
8133/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
с
указаните в чл.38 и чл.39, ал.1 СК съдържание и форма е проявил
регламентираното в чл.40, ал.1 СК правно действие на 12.04.2013 г., когато е
бил сключен и съответно- вписан. Този договор, обаче, е непротивопоставим както
на взискателя по изпълнителното дело, така и на съделителя „С.“ ЕООД /наддавач
в публичната продан/, легитимиращ се с влязло в сила възлагателно
постановление, тъй като съгласно нормите на чл.452 ГПК, уреждащи действието на запора и на възбраната по отношение на взискателя,
когато изпълнението е
насочено върху имот, недействителността има действие за извършените от длъжника
след вписване на възбраната разпореждания с възбранения имот- чл.452, ал.2 ГПК,
какъвто е настоящият случай, а също и тъй като на взискателя и на присъединилите
се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на
вещни права, които не са били вписани преди възбраната- съгласно чл.453, т.1 ГПК. В случая възбраната на продаваемата 1/2 идеална част от процесния имот-
мезонет, е била вписана на 16.11.2010 г. /въз основа на издадено от ЧСИ на
8.09.2010 г. постановление/, а процесният брачен договор е сключен и вписан в
АВп на 12.04.2013 г., поради което и извършеното с него от страна на длъжника С.Г.разпореждане
се явява недействително по отношение на взискателите по изпълнението и се явява
ирелевантно към преценката за легитимацията на съделителя „С.“ ЕООД като
собственик на част от процесния имот.
При това
положение, тъй като съделителят „С.“ ЕООД валидно е придобил права върху 1/2
идеална част от процесния недвижим имот- мезонет в гр. София, делбата му, която
е допустима, правилно е допусната между него и съделителя М.Г., притежаващ
другата 1/2 идеална част от имота.
При тези
съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на делбения спор обжалваното първофазно делбено решение, което е правилно,
следва да бъде потвърдено.
Разноски
за въззивното производство не са поискани, поради което и такива с настоящото
въззивно решение не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.04.2017 г., постановено
по гр.д.№ 18511/ 2015 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 53 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.