Решение по дело №23536/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5098
Дата: 21 март 2024 г.
Съдия: Иво Николаев Петров
Дело: 20231110123536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5098
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110123536
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на
ЕС - ***********, проведено на 23.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че било проведено общо събрание на посочената ЕС, на
което били взети оспорени решения. По отношение на същото се релевират доводи за
незаконосъобразност поради противоречие с разпоредбите относно инициирането – чл. 13,
ал. 1 и чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и свикване на ОС - чл.13 ЗУЕС; поради нарушение на
разпоредбите относно гласуването, вкл. липсата на кворум и посочване в процетно
съотношение идеалните части на всеки от собстевниците; в нарушение на чл. 17, ал. 4 и ал.
6 ЗУЕС и по други съображения подробно изложени в исковата молба. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове, като излага твърдения, че взематите решения са с
декларативен характер и ищецът няма правен интерес от обжалването им.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Предмет на спора е отмяна на решенията по т. 2 и т. 3 взети на ОС на ЕС, проведено
на 22.03.2023г., съгласно протокол от същата дата. Предявен е иск с правна квалификация
чл.40 ЗУЕС.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е и за двете страни. Ищецът следва пълно и главно да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е собственик на самостоятелен
обект в сградата-ЕС. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на приетите
решения. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици, като според ал. 2
1
молбата за това се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В настоящия случай изрично с доклада по делото на ищеца е указана
доказателствената тежест, която носи да установи по делото, че последният е собственик на
самостоятелен обект в сграда ЕС, находяща се в ***********. Въпреки това, доказателства
в тази насока не са ангажирани по делото. Напротив, видно от представеното от ответника
копие на списък на присъстващите лица на проведеното на 23.03.2023 г. общо събрание за
апартамент 508 като собственик е посочено лицето Виолета Конишева, за която ищецът
твърди че е негова майка. Притежаването от ищеца по иск с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС на право на собственост върху индивидуален обект в сграда - ЕС обуславя неговата
материално-правна, а не процесуално-правна легитимация по делото, поради което
наличието или липсата на такава е въпрос по същество и на основателност на иска, а не на
неговата допустимост (така Решение № 2595/20.04.2017г. по в.гр.д. № 12516/2016г. на СГС).
Както вече бе изтъкнато, ищецът не ангажира доказателства, че притежава право на
собственост върху самостоятелен обект в етажната собственост. Твърденията му в тази
насока са изявленията на страна по делото в нейна полза, поради което нямат каквато и да
било доказателствена стойност. Поради това и не е налице първата и най-важна
предпоставка за основателност на предявения иск и същият подлежи на отхвърляне, като
обсъждането на останалите доводи на страните се явява безпредметно.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 1 000 лева, като
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
доколкото размера е в посочения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимум.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И., с адрес **********, срещу ЕС, НАХОДЯЩА
СЕ НА АДРЕС **********, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията по т. 2 и т. 3 на Общото събрание на Етажната собственост, взети на неговото
заседание на 23.03.2023 г.
ОСЪЖДА Д. И. И., с адрес **********, срещу ЕС, НАХОДЯЩА СЕ НА АДРЕС
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лева, представляваща съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2