№ 430
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503782 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 4486 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело № 16385/2016г.
на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на К. Й. М. сумата 120 000 лева,
като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина
му И. К. Й., загинал при ПТП на 28.03.2016г., причинено по вина на водача В. Й.
Р., при управление на л.а „БМВ 325” с рег. № ***, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2016 г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен за разликата над присъдените 120 000 лева до претендираните 200 000
лева, както и е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от
12.08.2016г. до 14.11.2016г.; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, К.Й. е осъден да плати
на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 2814,40 лева, съразмерно
отхвърлената част от иска; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е
осъдено да плати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер 3981,60 лева с
ДДС, съразмерно с уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД
„Бул Инс” АД е осъдено да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 4 800
лева и разноски за вещо лице в размер 120 лева, съразмерно уважената част от
иска.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от К.
Й. М., чрез пълномощника адв. П. К.. Жалбоподателят смята, че присъденото
обезщетение е занижено по размер, като съдът не е отчел в пълна степен възрастта
1
на ищеца и загиналия му син, установената по делото изключително силна връзка
между бащата и детето, изпълнена с обич, разбирателство и взаимна подкрепа,
както и преживяванията на ищеца след неочакваната и преждевременна загуба.
Сочи, че съдът не е взел предвид съдебната практика, постановена за сходни
случаи и застрахователните покрития към момента на ПТП. Жалбоподателят
оспорва извода на състава на СГС, че загиналият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поемайки риска да пътува с алкохолно повлиян водач и
поддържа, че наличието на алкохол в кръвта на водача е отговаряло на лека степен
на алкохолно опиване, като това състояние е трудно различимо за околните и че
не е установено по делото наличието на знание у загиналия син на ищеца за
изпитото количество алкохол от водача. Жалбоподателят оспорва също и извода
на съда, че законна лихва върху обезщетението се дължи, считано от 14.11.2016г.,
а не от 12.08.2016г. Сочи, че по делото е категорично установено, че ищецът е
отправил писмена претенция към застрахователя на 12.08.2016г. поради което
именно от тази дата следва да бъде начислена и лихвата за забава върху
претендираното обезщетение. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде
отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен до сумата 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 12.08.2016г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД не взема становище по
въззивната жалба на К.М..
Въззивна жалба е подадена и от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв.
Я. Д., срещу решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати
на К.М. обезщетение за неимуществени вреди над 70 000 лева до присъдените
120 000 лева. Този жалбоподател смята, че решението в атакуваните части е
неправилно и необосновано, тъй като по делото не е установено по категоричен
начин виновното и противоправно поведение на водача на л.а. БМВ 325; че
присъденото обезщетение е силно завишено и излиза от функциите и характера на
репариране на реално причинени вреди, като по този начин води до
неоснователно обогатяване на ищеца; че определената от съда степен на
съпричиняване на загиналия за настъпването на вредоносния резултат е занижена.
Предвид това застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител,
иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над 70 000 лева
до 120 000 лева. Претендира разноски за производството пред САС.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от К.М., чрез пълномощника адв. П. К. е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като
неоснователна.
Подадена е частна жалба от К. Й. М., чрез пълномощника адв. П. К., против
постановеното по делото определение от 25.06.2020г., с което е оставена без
уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от М., за изменение
на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските.
Решението на СГС в частта, с която, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на К.М. обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на сина му И. Й., загинал при ПТП на 28.03.2016г. в
2
размер 70 000 лева, ведно със законната лихва от 14.11.2016г. до окончателното
плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от К. Й. М. с искова молба, с която
против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева,
причинени от смъртта на И. К. Й.-син на ищеца, загинал при ПТП на 28.03.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016г. (уточнена начална датата на
претенцията в о.с.з. на 28.03.2018г.) до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2016г., около 00,45 часа, в с. *** по
ул. „Първа”, л.а. „БМВ 325”, управляван от В. Й. Р. самокатастрофирал, при което
пътувалият в автомобила И. Й.-син на ищеца, загинал. Сочи се, че вината за
настъпването на инцидента е на водача Р., който поради движение с несъобразена
скорост, изгубил контрол върху МПС, то излязло от пътното пътно и се блъснало
в крайпътното дърво. Твърди се, че във връзка с ПТП било образувано ДП №
152/2016г. по описа на РУП - Червен бряг. Сочи, че към 28.03.2016г. за л.а. БМВ
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество-
застрахователна полица със срок на действие от 15.01.2016г. до 14.01.2017г., като
на основание чл. 380 КЗ ищецът предявил пред дружеството претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че към момента на смъртта синът му бил 17-годишен, че
двамата имали много силна връзка-на обич, привързаност и взаимна подкрепа, че
и до днес не може да преживее смъртта на детето си, че завинаги бил лишен от
възможността да общува с него, че изгубил неговата морална и физическа
подкрепа, на които разчитал на старини. Предвид изложеното ищецът иска да
бъде осъден ответникът да му плати претендираното обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2016г. – датата на която застрахователят е
получил писмената претенция по чл. 380 КЗ, до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, но оспорва описания в ИМ механизъм на
настъпване на инцидента и наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на застрахования водач. Смята, че претендираното обезщетение е силно
завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, като твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан; че му
било известно, че водачът Р. не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство и че е бил алкохолно повлиян по време на инцидента, като
смята, че приносът на загиналия следва да бъде определен на 90%.
3
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 28.03.2016г. около 00,45 часа в с. *** на ул. Първа,
срещу дом № 2 е самокатастрофирал л.а. БМВ 325 с рег. № ***, управляван от В.
Й. Р., вследствие на което загинал водачът и още двама пътници, сред които и И.
К. Й.-син на ищеца.
С постановление от 07.12.2016г. образуваното по случая ДП № Д-58/2016г.
по описа на ОП-Плевен е прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПС във вр. с
чл. 24, ал.1, т.4 НПК, поради смъртта на водача Р..
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред
въззивния съд. В първоинстанцционното производство са приети констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбум към него, материали от ДП № Д-58/2016г. по описа на ОП-Плевен;
изслушано и прието е заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. М.,
въз основа на които САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на
28.03.2016г. около 00,45 часа в с. *** по ул. Първа се движи със скорост 164
км/час л.а. БМВ 325, управляван от В. Р.. На участък от пътя с десен завой водачът
губи контрол върху автомобила и същият се отклонява наляво със завъртане около
вертикалната си ос, плъзва се с лява странична част напред, излиза от банкета и се
удря с лява странична част в дърво, след което автомобилът се разцепва на две
части напречно около средната лява колонка. След разцепването на МПС на две
части, предната му част продължава движението си надясно и след около 30-40
метра се установява вдясно на пътното платно, а задната част спира в лявата част
на платното, на разстояние около 6 метра. Вещото лице е посочило, че причина за
настъпването на ПТП е управлението на автомобила със скорост по-висока от
критичната за завоя, което е довело до загуба на контрол върху МПС, както и
рязката употреба на органите за управление на превозното средство (спирачна и
кормилна уредба) върху неравното пътно платно. Изчислило е, че ПТП е било
предотвратимо при движение със скорост 117 км/час. Обяснило е, че л.а. БМВ е
било оборудвано с предпазни колани, като при описания механизъм на ПТП-удар
в дърва с лявата странична част и деформации на купето с разкъсване на две части
напречно остават живи единствено пътниците в дясната странична част на купето,
където и вратите са слабо деформирани.
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че загиналият И. Й. е пътувал в процесния автомобил на задната
лява седалка (зад шофьора).
От заключението на приетата в първоинстанционото производство СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р Ц. Г.-съдебен лекар, се установява, че при ПТП И.
Й. е получил тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, съчетана с
тежка лицево-челюстна травма, които са довели до неговата смърт. Посочено е, че
при загиналия не се установяват т.нар. коланни травми, характерни за действието
на поставен предпазен колан. Уточнено е, че според практиката, предпазните
колани са най-ефективни при скорост 60 км/час и при челен удар, както и че са
4
по-малко ефективни при висока скорост и при произшествия, при които ударът е
страничен. Д-р Г. е обяснил, че с оглед конкретния механизъм на настъпване на
ПТП, при управление на автомобила със скорост 164 км/час, страничният сблъсък
в крайпътно дърво и разцепването на МПС на две части, тежките смъртоносни
травми по тялото на И. Й. биха настъпили и при поставен обезопасителен колан,
вследствие навлизането навътре в автомобила на деформирани части от него,
както и поради увреждането на органите на пътника от инерционните сили при
движение на автомобила с толкова висока скорост.
Свидетелката Л. Д. К.-пътувала в автомобила по време на инцидента, твърди,
че преди да се качат в автомобила били в парка на селото и се черпели по повод
рождения ден на Л.. Спомня си, че рожденичката донесла мента и пили от нея,
като изпили по една чаша. Сочи, че се черпели, играели и танцували. Твърди, че с
В. два пъти си казали наздраве, като не си спомня той дали е отпивал. Поддържа,
че той изглеждал трезвен.
Според СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Ц. Г.-съдебен лекар, в кръвта на
водача В. Р. е открита концентрация на алкохол 0,8 промила. Експертът е обяснил,
че тази концентрация съответства на лека степен на алкохолно опиване и това
състояние се характеризира с лека еуфория, разговорливост, повишена
самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание и контрол, известно
сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информация, загуба на
ефективност за реакция при управлението на превозното средство.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката Д. Н. И. твърди, че познава ищеца от 25 години, както и
неговият син И. Й., който бил и съученик на дъщеря й. Сочи, че бащата и сина
живеели заедно в един дом и били много сплотено семейство и много си
помагали, че К. бил лъчезарен и усмихнат човек. Твърди, че две години преди
инцидента починала майката на И., както и че той имал по-малки брат и сестра.
Поддържа, че И. помагал на брат си и сестра си с ученето, че бил много добро и
лъчезарно дете. Твърди, че бащата К. много тежко преживял смъртта на сина си,
че на погребението му бил в шок, плачел и не можел да осъзнае какво се случва;
че от ден на ден „гаснел”, спрял да говори, затворил се в себе си, отговарял с по
една дума, вече не бил същият човек. Сочи, че след смъртта на И. ищецът
продължавал да работи като овчар в селото, но сега е една развалина, винаги бил с
наведена глава, затворен в себе си, „смачкан” от тежката загуба. Твърди, че в
семейството спазват обичаите за почитане паметта на починалия.
Не се спори по делото, че към 28.03.2016г. за л.а. БМВ 325 с рег. № *** е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”; че на
11.08.2016г. ищецът е отправил по реда на чл. 380 КЗ писмена претенция до
застрахователя за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на сина му. Не се спори, че ЗД „Бул Инс” АД не е определило, нито
изплатило обезщетение.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
5
Със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на
чл.432 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД - застраховател на деликвента В. Р. спрямо увредения ищец, а
именно: наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване
на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите - управление
на пътно превозно средство в нарушение правилата за движение по пътищата-
чл.20 и чл. 21, ал.1 ЗДвП, причиняване на ПТП и смъртта на сина на ищеца;
вредоносен резултат - причиняване на неимуществени на ищеца-болки и
страдания от неочакваната и преждевременна загуба на детето му; причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на
дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за изплащане на
обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на ищеца, съпричинил ли е загиналият му син настъпването на
вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан и съгласявайки се
да пътува с алкохолно повлиян водач и в каква степен, кой е началният момент, от
който се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
По първия спорен въпрос: Заложените критерии в задължителната за
съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно
установените за всеки отделен случай обективни факти. Като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са
посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и
лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика
му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищеца възззивният съд съобразява показанията на свидетелката И.
относно отношенията между бащата и загиналия му син, както и относно
преживените от ищеца болки и страдания след смъртта му. Този състав, взе
предвид установеното по делото обстоятелство, че И. Й. е бил добър и грижовен
син, бил е опора на баща си след смъртта на майка си, бил е лъчезарно и добро
дете. Съдът съобрази, че баща и син са живеели заедно в едно домакинство, както
и установените отношения на обич, взаимна грижа, подкрепа и разбирателство
между тях. Съдът съобрази възрастта на загиналия към момента на настъпване на
смъртта- 17 годишен и възрастта на ищеца - 50 годишен. САС отчете
установените по делото преживявания на ищеца след смъртта на сина му-скръбта
на преживелия баща по неочаквано загиналото му дете, неспособността му да
преодолее тежката загуба-затворил се в себе си, бил все с наведена глава,
изглеждал „смачкан” и сякаш „гаснел”. САС взе предвид обстоятелството, че
ищецът след смъртта на сина си завинаги е лишен от радостта от общуването
6
помежду им, от опората и обичта на детето си. Въззивният съд отчита и че с
времето бащата все по ясно ще осъзнава тежката, мъчителна и непреодолима
загуба, която го е сполетяла и с напредването на възрастта все по-силно ще усеща
липсата на помощ и опора от страна на загиналия си син. Съобразявайки всички
това, както и обществено-икономическите условия в страната при настъпването
на процесното ПТП-28.03.2016г., размера на застрахователното покритие към
същия момент, както и актуалната съдебната практика по сходни случай, САС
приема, че за обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди следва
да бъде определено обезщетение в размер 150 000 лева. При определяне размера
на обезщетението, съдът съобрази и обстоятелствата, при които е настъпил
пътния инцидент, както и че неочакваната и насилствена смърт на И. Й. са
шокиращо емоционално и психическо сътресение, водещо до интензивно стресово
състояние, което ще съпътства баща му до края на живота му. САС намира, че
посоченият размер е съобразен с обществения критерии за справедливост по чл.52
ЗЗД и доказаната в случая интензивност на болките и страданията на ищеца,
причинени от неочакваната смърт на детето му.
По въпроса за съпричиняването: Предмет на въззивна проверка са
своевременно релевираните от застрахователя възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия, който е пътувал без поставен колан
и който се е съгласил да се качи в автомобил, управляван от алкохолно повлиян
водач.
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя,
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Трайна и непротиворечива е съдебната практика
относно това, че обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен
колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В разглеждания случай съдът кредитира обсъдените заключения на САТЕ и
СМЕ, приети от първата инстанция, тъй като същите са съобразени с данните по
делото-с установения механизъм на произшествието, с констатираните
деформации по автомобила и с характера и вида на телесните увреждания на
загиналия, обосновани и категорични са в изводите си и не почиват на
вероятности и предположения. Доколкото и двамата експерти са категорични, че
дори и с правилно поставен предпазен колан, телесните увреждания на И. Й. биха
били същите и биха довели до летален изход, този състав на САС намира, че
загиналият не е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като е пътувал
в автомобила на задната му лява седалка без поставен предпазен колан, поради
което това възражение на застрахователя е неоснователно.
САС напълно споделя извода на състава на СГС, че другото възражение на
7
ответника за съпричиняване - че И. Й. е допринесъл за собственото си увреждане,
приемайки да пътува с алкохолно повлиян водач, е основателно. По делото
категорично се установи от показанията на свидетелката Л. К., че водачът на
лекия автомобил и всичките му спътници преди инцидента са употребили
алкохол, не се спори и че съдържанието на алкохол в кръвта на водача Р. е било
0,8 промила, тоест доказан е по делото обективният факт, че пострадалият и
водачът са били заедно преди ПТП и заедно са употребявали алкохол. Не се
твърди, нито се установява, пострадалият, макар и непълнолетен към датата на
ПТП, да е бил психически или емоционално незрял, нито да е бил неспособен да
разбира и ръководи постъпките си за да се приеме, че същият не е знаел за
установената в закона забрана за управление на МПС след употреба на алкохол и
влиянието, което алкохолът оказва. Загиналият син на ищеца, пътувайки в
автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, макар да не е допринесъл за
възникване на самото ПТП, е допринесъл за настъпване на собственото си
увреждане, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Рисковото
поведение - пътуване с превозно средство, управлявано от алкохолно повлиян
водач, е проява на съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на
който е бил известен този факт или който е могъл да предвиди, при проявена
нормална дължима грижа. Именно поемането на този предвидим и реално очакван
риск или неговото неоправдано игнориране е поведение, представляващо
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. Предвид изложеното
съдът намира, че в случая И. Й., поемайки риска да пътува с превозно средство,
знаейки че водачът му е употребил алкохол, е допринесъл за настъпването на
собственото си увреждане. ( в този смисъл т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д.
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). По тези съображения САС намира, че това
възражение за съпричиняване е категорично доказано. Въззивният съд приема, че
приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат следва да бъде
определен на 20%. Предвид това, искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата 120 000 лева.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законна лихва върху
обезщетението:
Въззивният съд, като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 128 от 04.02.2020г. по т.д. 2466/2018 г., I ТО, намира, че са основателни
оплакванията във въззивната жалба на ищеца относно началния момент, от който
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението. Обсъди се вече, че
ищецът е отправил писмена претенция към ответника по реда на чл. 380 КЗ на
11.08.2016г. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение, застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава.
Следователно прекият иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане от застрахователя на
обезщетение за забава за периода от 12.08.2016г. до 14.11.2016г. е основателен и
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
присъди от 12.08.2016г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
8
първоинстанционния съд, поради което решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 12.08.2016г. до
14.11.2016г. и вместо това следва да бъде постановено друго, с което, на
основание чл. 86 ЗЗД, ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъдено да плати на К.М. законна
лихва върху сумата 120 000 лева-присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 12.08.2016г. до 14.11.2016г. В останалата обжалвана част
решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба против определението на СГС от
25.06.2020г.:
С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК ищецът е поискал
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, които са
възложени в негова тежест-да плати на ЗД Бул Инс АД адвокатско
възнаграждение в размер 2814,40 лева, съразмерно отхвърлената част от иска. В
молбата са изложени съображения, че по делото липсват доказателства, че
застрахователят действително е направил разноски за адвокатско възнаграждение
и че съдът не е съобразил, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса
и разноски. Сочи се и че съдът математически неточно е изчислил размера на
разноските, като според наредба № 1/2004г. и с оглед отхвърлената част от иска,
на ЗД „Бул Инс” АД следва да се присъди сумата 2 654,40 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, а не 2 814,40 лева.
С атакуваното определение съставът на СГС е оставил без уважение молбата
с правно основание чл. 248 ГПК, като е приел, че не са налице основания за
изменение на решението в частта, с която в полза на ответника са присъдени
разноски за вещи лица и за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Частната жалба против това определение е подадена в срок от активно
легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
САС дължи разглеждането й по същество.
Още с отговора на исковата молба процесуаният представител на ответника
ЗД „Бул Инс” АД е поискал присъждане на деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска. Представен в
първоинстанционното производство е договор за правна защита и съдействие, с
който уговореното възнаграждение е в размер 15 000 лева, като същото е
заплатено по банков път, видно от представеното платежно нареждане от
06.03.2018г. Съставът на СГС е уважил своевременно направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ответника и е приел, че според Наредба
№1/2004г. същото следва да бъде намалено до 6636 лева, с начислен ДДС и след
като е съобразил съотношението между уважената и отхвърлена част от иска и
представения списък с разноски по чл. 80 ГПК, съдът е присъдил в полза на
ответника разноски в общ размер 2814,40 лева, в които са включени разноските за
платено адвокатско възнаграждение, така и за внесени от застрахователя депозити
за вещи лица. Предвид това, въззивният съд намира, че липсва основание да бъде
изменяно първонистанционното решение в частта за разноските.
9
Въведеният в молбата по чл. 248 ГПК и поддържан в частната жалба довод,
че разноските са присъдени в нарушение на постановеното вече разпореждане по
чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от такси и разноски е несъстоятелен.
Отговорността за съдебни разноски, извършени от насрещната страна се определя
с оглед изхода на делото и няма отношение към уредената в чл. 83, ал.2 ГПК
възможност за освобождаване на страната от разноски при липса на достатъчно
средства за заплащането им. На основание чл. 83, ал.2 ГПК страната се
освобождава от внасянето на държавни такси и разноски за производството по
делото, които се изплащат от бюджета на съда, т.е. при определени от закона
предпоставки се преодолява пречката страната да получи достъп до правосъдие
поради финансови ограничения - разходите за водене на делото се поемат от
бюджета на съда до постановяване на влязло в сила решение по съществото на
правния спор. С решението по съществото на правния спор съдът се произнася и
по въпроса за съдебните разноски, които се поемат от страните съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. Отговорността за направените от насрещната страна
разноски за водене на делото е основана на поведението на страната,
неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните разходи се
дължат винаги при условията на чл. 78 ГПК съобразно изхода на делото - при
отхвърляне на иска, ищецът макар и освободен от такси и разноски, дължими към
съда, отговаря за разноските на ответника.
Следва да бъде посочено също, че е налице трайна и непротиворечива
съдебна практика-напр.решение №148/19.10.2012г. по т.д. №39/2012г. на II ТО на
ВКС и др. според която предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от
такси и разноски при наличието на предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК цели
облекчаване за същия на завеждането и провеждането на съдебното производство,
като разпоредбата представлява гаранция за упражняване конституционното
право на защита на всеки гражданин- чл.56 от Конституцията на Република
България - на нарушени или застрашени негови права или законни интереси,
предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно
производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.
Това право на ищеца, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и
в случай на неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с
принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди, залегнал в
разпоредбите на чл. 78 ГПК, съответно за всяка от страните в производството.
Следователно, кумулирането на чл. 78, ал. 3 ГПК с чл. 83, ал.2 ГПК, е не само
допустимо, но и справедливо: освободената от заплащане на разноски предвид
затрудненото си материално положение страна, претърпяла негативен изход от
съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната. Противното е
неизводимо чрез тълкуване на процесуалните разпоредби и противоречи на
принципа на справедливостта.
Предвид изложеното частната жалба против определението на СГС от
25.06.2020г. следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея
определение да бъде потвърдено.
При този изход на спора и поради отхвърляне и на двете въззивни жалби,
съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за отхвърляне
жалбата на насрещната страна. За защитата срещу отхвърлената жалбата на
застрахователното дружество, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, на адв.П. К. следва
10
да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер 2030 лева. За процесуално
представителство на ЗД „Бул Инс“ АД пред САС за защитата срещу отхвърлената
въззивна жалба на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер 2 930 лева, като в случая САС намира за основателно своевременно
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника. САС намира за
основателно своевременно направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателите ищци за прекомерност на претендираното от
въззиваемия ответник адвокатско възнаграждение. От представения във
въззивното производство договор за правна защита и съдействие се установява, че
застрахователното дружество е уговорило възнаграждение в размер 6 000 лева и
са налице данни, че възнаграждението е платено. На първо място, съдът съобрази,
че процесуалните действия, извършени от адвокатите на ответника-
застрахователно дружество се изразяват единствено в явяване в откритото
съдебно заседание пред САС, без подаване на отговор на въззивната жалба на
ищеца. Съдът отчете и фактическата и правна сложност на спора пренесен пред
тази съдебна инстанция и намира, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД за защита пред САС по
въззивната жалба на ищеца, следва да бъде намалено до посочената сума 2 930
лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4486 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело №
16385/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, в частта, с която е
отхвърлена претенцията на К. Й. М. по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 12.08.2016г. до
14.11.2016г. и вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на К. Й. М.
законна лихва върху сумата 120 000 лева-присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 12.08.2016г. до 14.11.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4486 от 19.06.2019г., постановено по гр.дело
№ 16385/2016г. на Софийския градски съд в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 25.06.2020г., постановено по гр.дело №
16385/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, с което е оставено без
уважение искането на К. Й. М. по чл. 248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на адв.П.
К. адвокатско възнаграждение в размер 2030 лева.
ОСЪЖДА К. Й. М. да плати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 2 930 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
11
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12