Р Е Ш Е Н И Е № 157
Гр.Сливен, 12.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 414 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 94 от 15.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД са установени следните публични държавни вземания: по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 085,62 лева и лихва за забава 2 961,95 лева; по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 870,00 лева и лихва за забава 1 060,03 лева; и по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 063,14 лева и лихва за забава 3 410,43 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно основание; административният орган не е приложил института на погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: към момента на издаване на акта не са били налице предпоставките за неговото издаване съгласно чл. 166 от ДОПК и чл. 195б от ЗВ, тъй като са липсвали установени по основание и размер съгласно предвидения в чл. 194б от ЗВ ред задължения, за които да бъде издаден АУПДВ; няма данни да са изпълнени процедурите по чл. 194б от ЗВ, поради което към датата на издаване на акта посочените в него задължения не са ликвидни и изискуеми; поради липса на изискуемо и просрочено задължение, не са налице и основания за определяне на задължения за лихви за забава върху главните задължения, определени в акта; административният орган неправилно е приел, че посочените в акта такси са просрочени от датата, определена в тарифата, действала за съответната година, което е в противоречие със ЗВ; не е надлежно уведомен за започване на административното производство; административният орган е тълкувал и приложил неправилно § 9 от ПЗР на ЗВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 г. и 2011 г.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
1. С Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г., с продължен срок на действие с Решение № РР-788/26.10.2009 г. издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води от вододайна зона "Олук дере" - дренаж и вододайна зона "Соуджак" - дренаж "Карагьоджук 1" и каптаж "Карагьоджук 2", с цел на водоползването: питейно-битови цели, разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 34 000 м3, място на водоползването: за питейно-битово водоснабдяване на с. Градско, община Сливен, с краен срок на действие на разрешителното: 09.06.2035 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2010 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2010 г. е 53 949 м3 /л.113/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2011 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2011 г. е 63 030 м3 /л.105/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2012 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2012 г. е 72 369 м3 /л.97/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2013 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2013 г. е 64 165 м3 /л.89/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2014 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2014 г. е 32 307 м3 /л.81/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2015 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2015 г. е 34 465 м3 /л.73/.
Видно от Справка за подадена вода за район Сливен – села за 2016 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Градско за цялата 2016 г. е 33 996 м3 /л.66/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. – с. Градско, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 72 369 м3 /л.129/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. – с. Градско, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 64 165 м3 /л.130/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. – с. Градско, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 32 307 м3 /л.131/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. – с. Градско, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 34 465 м3 /л.132/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. – с. Градско, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 33 996 м3 /л.133/.
С Констативен протокол № СЛ 593 от 20.10.2017 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.51-л.52/, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г.. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 53 949 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 53 949 м3 = 1078,98 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 63 030 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 63 030 м3 = 1 260,60 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 72 369 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 72 369 м3 = 1 447,38 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 64 165 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 64 165 м3 = 1 283,30 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 32 307 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 32 307 м3 = 646,14 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 34 465 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 34 465 м3 = 689,30 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 33 996 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 33 996 м3 = 679,92 лева.
2. С Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води посредством два броя хоризонтални дренажи Баня 1 и Баня 2 разположени в поземлени имоти № 000276 и № 000277 в землището на с. Баня, общ. Нова Загора, с цел или цели на ползваната вода: питейно-битово водоснабдяване на с. Баня, община Нова Загора, разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 16 557 м3, с краен срок на действие на разрешителното: 24.11.2034 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2010 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2010 г. е 118 500 м3 /л.115/, като 102 500 м3 са от ЦПС Червенаково, а 16 000 м3 от собствени водоизточници.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2011 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2011 г. е 146 400 м3 /л.107/, като 124 800 м3 са от ЦПС Червенаково, а 21 600 м3 от собствени водоизточници.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2012 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2012 г. е 132 500 м3 /л.99/, като 102 500 м3 са от ЦПС Червенаково, а 30 000 м3 от собствени водоизточници.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2013 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2013 г. е 121 300 м3 /л.91/, като 103 000 м3 са от ЦПС Червенаково, а 18 300 м3 от собствени водоизточници.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2014 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2014 г. е 16 300 м3 само от собствени водоизточници /л.83/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2015 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2015 г. е 15 560 м3 само от собствени водоизточници /л.75/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора за 2016 г. по месеци и населени места, издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Баня за цялата 2016 г. е 25 740 м3 само от собствени водоизточници /л.68/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. – с. Баня, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 30 000 м3 /л.119/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. – с. Баня, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 18 300 м3 /л.120/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. – с. Баня, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 16 300 м3 /л.121/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. – с. Баня, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 15 560 м3 /л.122/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. – с. Баня, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 25 740 м3 /л.123/.
С Констативен протокол № СЛ 524 от 15.09.2017 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.53-л.54/, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г..Констатирано е, че поради недостиг на вода населеното място допълнително се водоснабдява от ЦПС Червенаково, и че за измерването и отчитането на отнетите и подадени водни маси от трите водоизточника е монтирано водомерно устройство, което е изправно. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 118 500 м3 като 102 500 м3 са от ЦПС Червенаково, а 16 000 м3 от собствени водоизточници. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 16 000 м3 = 320,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 146 400 м3 като 124 800 м3 са от ЦПС Червенаково, а 21 600 м3 от собствени водоизточници. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., , и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 21 600 м3 = 432,00 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 132 500 м3, като 102 500 м3 са от ЦПС Червенаково, а 30 000 м3 от собствени водоизточници. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 30 000 м3 = 600,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 121 300 м3, като 103 000 м3 са от ЦПС Червенаково, а 18 300 м3 от собствени водоизточници. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 18 300 м3 = 366,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси от собствени водоизточници, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 16 300 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 16 300 м3 = 326,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси от собствени водоизточници, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 15 560 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 15 560 м3 = 311,20 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси от собствени водоизточници, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 25 740 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 25 740 м3 = 514,80 лева.
3. С Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г., с продължен срок на действие с Решение № РР-1081/15.12.2010 г. издадено от Директора на БД ИБР, на “ВиК Сливен“ ООД е предоставено право на водовземане от подземни води посредством два броя каптирани извори КЕИ 1 и КЕИ 2, разположени в землището на с. Научене, община Нова Загора, с цел на водоползването: питейно-битови нужди, параметри на разрешеното водно количество: годишно до 17 030 м3, обект на водоснабдяването: водоснабдяване на с. Научене, община Нова Загора, с краен срок на действие на разрешителното: 17.12.2020 г.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2010 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2010 г. е 80 900 м3 /л.116/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2011 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2011 г. е 78 950 м3 /л.108/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2012 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2012 г. е 81 450 м3 /л.100/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2013 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2013 г. е 57 857 м3 /л.92/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2014 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2014 г. е 18 000 м3 /л.84/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2015 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2015 г. е 18 000 м3 /л.76/.
Видно от Справка за подадена вода за район Нова Загора – села за 2016 г., издадена от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД, подадената вода за с. Научене за цялата 2016 г. е 18 000 м3 /л.69/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2013 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. – с. Научене, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. е 81 450 м3 /л.124/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 31.01.2014 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. – с. Научене, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е 57 857 м3 /л.125/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 30.01.2015 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. – с. Научене, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е 18 000 м3 /л.126/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2016 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. – с. Научене, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. е 18 000 м3 /л.127/.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 16.01.2017 г., от Управителя на „ВиК Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. – с. Научене, че иззетото количество вода за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е 18 000 м3 /л.128/.
С Констативен протокол № СЛ 523 от 15.09.2017 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при БД ИБР /л.59-л.60/, е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. В протокола е констатирано, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води, дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на е 80 900 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 80 900 м3 = 1618,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 78 950 м3. Дължимата годишна такса за периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 78 950 м3 = 1 579,00 лева.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., и са както следва:
През отчетения период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 81 450 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 81 450 м3 = 1629,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 57 857 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 57 857 м3 = 1157,14 лева.
През отчетения период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 18 000 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 18 000 м3 = 360,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 18 000 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 18 000 м3 = 360,00 лева.
През отчетения период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси, съгласно годишната справка и представената декларация по чл. 194б от ЗВ, възлизат на 18 000 м3. Дължимата годишна такса за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. възлиза на: T= E х W= 0,02 лв/м3 х 18 000 м3 = 360,00 лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-105 от 24.10.2017 г., “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б "б" от ЗВ, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води № 300984 от 08.06.2005 г., № 31510205 от 24.11.2009 г. и № 301183 от 16.12.2005 г., представляващо такса за правото на водовземане от подземни води и от повърхностни води за питейно - битово водоснабдяване за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г., в размер на 17 018,76 лева, върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
Горепосочената покана заедно с Констативните протоколи № СЛ 593 от 20.10.2017 г., № СЛ 524 от 15.09.2017 г. и № СЛ 523 от 15.09.2017 г. са връчени на оспорващото дружество на 26.10.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 94 от 15.11.2017 г., издаден от Директора на БД ИБР, са установени по основание и размер задължения на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД по горепосочените разрешителни, а именно: дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 085,62 лева и лихва за периода на забава 2 961,95 лева; дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 870,00 лева и лихва за периода на забава 1 060,03 лева; и дължима такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 063,14 лева и лихва за периода на забава 3 410,43 лева.
Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. по посочените разрешителни.
В хода на съдебното дирене е представен споразумителен Протокол от 07.06.2012 г. между “ВиК Сливен“ и БД ИБР, по силата на който задълженията на дружеството за такси за водоползване за периода 2010 – 2011 г. са разсрочени за плащане от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, комплексна съдебна експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“ и от вещо лице - икономист, заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещите лица дават заключение, че: към момента на изготвяне на експертизата, водните количества за посочените в АУПДВ водовземания и периоди могат да бъдат определени единствено на база приложените към делото документи; механизмът на отчитането е ставал съобразно чл. 194б от ЗВ – на базата на ежегодно подадени от “ВиК Сливен“ към БД ИБР декларации /за годините 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016/ и от Таблица-справка за подадени количества вода /за годините 2010 и 2011/ за иззети водни количества от съответния водоизточник; по данни от приложените по делото документи, задълженията по Разрешителни № 300894, № ********* и № 301183 /главница и лихва до датата на издаване на акта/ са: по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 085,62 лева и лихва за периода на забава 2 907,00 лева; по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 870,00 лева и лихва за периода на забава 1040,73 лева; и по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 063,14 лева и лихва за периода на забава 3 344, 63 лева. Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт. Налице е разлика при изчислените от вещите лица лихви върху главните задължения. Видно от експертизата /л184/, че няма разлики между проверените справки и количествата, посочени в констативните протоколи, на база на които е издаден АУПДВ; разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата за 2010 г., считано от 01.01.2011 г., а вещото лице се е съобразило с тарифата и е изчислило лихвата, считано от 01.02.2011 г., а лихвата за годините след 2012 г., тъй като срокът за плащане е изменен с чл. 15 от Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. в сила от 01.01.2012 г. - не по-късно от 31 март на следващата година, е изчислило лихвата, считано от 01.04. на съответната година, както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
По делото е изготвена, изслушана и приета допълнителна комплексна съдебна експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“ и от вещо лице - икономист, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, в частта в която установява факти и не го кредитира в частта на дадените отговори на правни въпроси.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващото дружество на 20.11.2017 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по пощата на 04.12.2017 г. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за водовземане от подземни води.
Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане. Начинът на изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В разглеждания случай относимите тарифи са: Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм., бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратените покани за доброволно изпълнение, съставени въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от оспорващия данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативните протоколи № СЛ 593 от 20.10.2017 г., № СЛ 524 от 15.09.2017 г. и № СЛ 523 от 15.09.2017 г., съставени въз основа на информацията, предоставена от оспорващия.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от ЗВ/. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години. За периода 2012 г.-2016 г. са представени и декларации по чл. 194б от ЗВ. Посочените количества в тези справки и съответно в декларациите, са идентични със стойностите, установени като задължения с оспорения АУПДВ.
По делото не се спори, че таксите за процесния период 01.01.2010 г.– 31.12.2016 г. не са заплатени от оспорващото дружество.
Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза. Изчислените от вещите лица такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт.
Противно на твърдяното от оспорващото дружество, такса за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води без основание. Това нормативно решение е регламентирано в разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, съгласно която, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база цялото отнето водно количество по подадените справки по години и декларации от "Водоснабдяване и Канализация" ООД гр.Сливен, независимо от констатациите по допълнителната експертиза, че за с. Баня и с. Научене се използват други водоизточници. Дружеството е задължено по силата на чл. 194, ал.1 от ЗВ да заплати такса на база цялото отнето водно количество - иззето от съответния водоизточник, на база декларирания от него годишен обем вода. Този извод се подкрепя и от дадените в Решение № 4570/02.04.2014 г. постановено от състав на ІІІ отделение на ВАС по адм.д. 14965/13 г., в Решение № 8579 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2014 г., III о., и Решение № 7016 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2014 г., III о., тълкувания на понятието "водоползване" извлечено от разпоредбите на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /отменена с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., но в сила за процесния период /и Закона за водите. Съгласно цитираните съдебни актове съдържанието на тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от тарифата следва изводът, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т.е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Член 4 от ЗВ регламентира, че "воден обект" е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият случай). В § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г.) е дефинирано понятието "водоползване" (променено впоследствие на "водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Тоест това са две различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а втората представлява всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите му. Затова прилагането на § 9 от ПЗР на ЗВ касае само и единствено използването на водите. Предвид горното правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база цялото отнето водно количество от "Водоснабдяване и Канализация" ООД Сливен.
Частично основателни са твърденията на оспорващия относно началната дата, от която се дължи законната лихва за забава върху таксите. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г., таксите за водовземане са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г., таксите се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се дължи законната лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни вземания се събират със законната лихва. Следователно, върху установеното задължение за 2010 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.02.2011 г., а върху установените задължения за периода 2011 г. – 2016 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 01.04. на съответната следваща година. Поради изложеното, в разглеждания случай началната дата 01.01.2011 г. на дължимите лихви за задълженията за 2010 г. е определена незаконосъобразно от административния орган, вместо 01.02.2011 г., а началната дата на дължимите лихви за задълженията за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – 01.04. на съответната следваща година, е определена законосъобразно от административния орган.
Не се споделя тезата на оспорващия, че задължението за заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съобразно чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона, доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В чл. 194, ал. 6 от ЗВ изрично е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В горепосочените тарифи е определен начинът на изчисляване на таксите за водовземане и срока за плащането им. Използваното количество вода се измерва от титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера на таксата от директора на басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението. Задължението за такса за водовземане, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Размерът на дължимите такси за водовземане се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода. Нещо повече, пълното или неточно изпълнение на това задължение не означава, че се освобождава титулярът на разрешителното за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените от закона срокове. Задълженията за такса възникват по силата на закона с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на това задължение, законодателят е обвързал с издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Предвиденото в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ задължение за директора на басейновата дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който да е правопораждащ за тези задължения и който да ги прави ликвидни и изискуеми. Посоченото уведомление не е индивидуален административен акт за установяване размера на задълженията. Този акт има само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. По изложените съображения, когато задълженото лице не е получило съобщение по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, директорът на съответната басейнова дирекция има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховен административен съд на Република България, включително: Решение № 1755 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 109/ 2016 г., VII о.; Решение № 16853 от 16.12.2013 г. по адм. дело № 9638 / 2013 г., VII о.; Решение № 9518 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 15528 / 2008 г., I о.
Гореизложеното следва и от разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В цитираната разпоредба не е посочено като основание за издаването на акта изпращане на уведомление по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен характер. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения са изпратени покани за доброволно изпълнение и са съставени констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задълженията.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и за 2011 година, съдът счита следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С оглед предвидените срокове за плащане на таксите, съответно в чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г. / не по-късно от 31 януари на следващата година/ и в чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. /не по-късно от 31 март на следващата година/, давностният срок за задълженията за 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г., а за задълженията за 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г.
Видно от представения по делото двустранен споразумителен протокол– Вх. № КД-05-1724 от 07.06.2012 г. по описа на БД ИБР, задължението на “ВиК Сливен“ ООД за такса за водоползване за периода 2010 – 2011 г. в размер на 1 269 401 лева е разсрочено, като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски по 97 450 лева за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си горепосоченото споразумение представлява разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 3 от ДОПК, давността спира, когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
От изложеното следва, че давността за задълженията за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан споразумителен протокол Вх. № КД-05-1724 от 07.06.2012 г., и е започнала да тече отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срокът на разсрочването по този протокол. В този смисъл давността за тези задължения би изтекла в средата на 2018 г.
Давността за задълженията за 2011 г. е започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 01.01.2018 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения АУПДВ /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/.
Съставянето и предявяването на оспорения АУПДВ № 94 от 15.11.2017 г. е прекъснало горепосочените давностни срокове, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/. Не е изтекъл и 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, съгласно който с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
По изложените съображения задълженията за 2010 г. и за 2011 г. не са погасени по давност.
Относно размера на определените в оспорения акт лихви за забава, съдът намира жалбата за частично основателна. Изчислените от вещите лица лихви върху главните задължения са с различна – по-ниска стойност, от определените в АУПДВ лихви. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, като изготвено компетентно, безпристрастно и съобразено, както със сроковете за плащане на таксите, определени в съответните тарифи, така и с нормите на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен, ал. 2 на Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /ОЛП на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта/. Разликите в размера на лихвите са по причина, че административният орган е изчислил лихвата за 2010 г., считано от 01.01.2011 г., а вещото лице се е съобразило с тарифата и е изчислило лихвата, считано от 01.02.2011 г., както и поради това, че за всички години административният орган е изчислил лихвите на база 365 дни, а вещото лице е изчислило лихвите на база 360 дни, съобразно ПМС за определяне на законната лихва.
С оглед на изложеното, оспореният акт е незаконосъобразен в следните части: в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г. е установено задължение за лихва за забава в размер над 2 907,00 лева до 2 961,95 лева; в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г. е установено задължение за лихва за забава в размер над 1040,73 лева до 1060,03 лева; и в частта, с която по отношение на „ВиК Сливен“ ООД по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г. е установено задължение за лихва за забава в размер над 3 344,63 лева до 3 410,43 лева. В горепосочените части оспореният акт следва да бъде отменен.
Във всички останали части оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него в тези части жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от жалбата, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество направени по делото разноски в размер на 10,87 лева /140,05 : 24 451,17 = 0,006 х 1812 = 10,87/.
Воден
от гореизложеното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 94 от 15.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., задължение за лихва за забава общо в размер над 2 907,00 лева до 2 961,95 лева; В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., задължение за лихва за забава общо в размер над 1040,73 лева до 1060,03 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………….., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., задължение за лихва за забава общо в размер над 3 344,63 лева до 3 410,43.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 94 от 15.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, В ЧАСТИТЕ, с които на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………….., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., са установени следните задължения: по Разрешително № 300894 от 08.06.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 085,62 лева и лихва за забава общо в размер на 2 907,00 лева; по Разрешително № 31510205 от 24.11.2009 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 2 870,00 лева и лихва за забава общо в размер на 1040,73 лева; и по Разрешително № 301183 от 16.12.2005 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 063,14 лева и лихва за забава общо в размер на 3 344,63 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – гр. Пловдив, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., сумата от 10,87 /десет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: