№ 26
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500013 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е частично решение № 63/20.09.2024 г. по гр. д. № 143/2023 г. на
Районен съд К., с което признато за установено по предявения от Х. Х. Б., с
ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., Д. Х. Ч., с
ЕГН **********, постоянен адрес с. Я., ул. „И.“ № 2, община К., област С., Б.
Х. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., Н. Ю.
С., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., З. А. Х.,
с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., Д. Б. Н., с
ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., В. И. О., с
ЕГН **********, постоянен адрес с. Я., ул. „П.П.“ № 9, община К., област С.,
О. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., Х.
Б. С., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., Ш. В.
Б., с ЕГН **********, постоянен адрес гр. О., ул. „М.“ № 2, област Т., Х. Б. С.,
с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., М. Х. Д., с
ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С. срещу Ф. Х.
Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С. и С. Б.
Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., иск с
1
правно основание по чл. 124 от ГПК , че Ф. Х. Н., с ЕГН **********,
постоянен адрес с. М.С., община К., област С. и С. Б. Н., с ЕГН **********,
постоянен адрес с. М.С., община К., област С. не са собственици, както
следва:
- на 1/9 ид.ч., представляваща наследствения дял на починалото лице В. Б. С.,
от „Паянтова жилищна сграда на един етаж съсзастроена площ от 65 кв.м.,
състояща се от: полуподземен етаж - състоящ се от две стаи и салон, и първи
етаж, състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи“ (т.нар. „голяма
къща“);
на 8/9 ид.ч., представляващи наследствените дялове на лицата: Х. Б. С.,
Х. Б. С., Х. Б. С., Д. Б. Н., О. Б. Н., М. Б. О., В. Б. С. и А. Б. С. от
„Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 33
кв.м., състояща се от: Полуподземен етаж състоящ се от избено
помещение с площ от 22 кв.м. по вътрешни размери и първи етаж,
състоящ се от две стаи и салон“( т.нар. „малка къща“);
н а 1/9 ид.ч., представляваща наследствения дял на лицето В. Б. С. и на
1/9 ид.ч., представляваща наследствения дял на О. Б. Н. от дворното
място, представляващо „Дворно място с площ от 3 236 кв.м.,
съставляващо ПИ с пл. № 173, за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с
неуредени сметки по регулация в кв. 18 по плана на **********,
одобрени със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№
172, ПИ пл.№ 174 и ПИ пл.№ 180“.; и
на 8/9 ид.ч., представляващи наследствените дялове на Х. Б. С., Х. Б. С.,
Х. Б. С., Д. Б. Н., О. Б. Н., М. Б. О., В. Б. С. и А. Б. С. от „Паянтова
стопанска сграда със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32
куб.м.“.
Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт №
73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при РС К. , с който Ф. Х. Н., с ЕГН
**********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С. и С. Б. Н. , с ЕГН
**********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С. са признати за
собственици по давност на:
„Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65
кв.м., състояща се от: полуподземен етаж - състоящ се от две стаи и салон, и
2
първи етаж, състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи“ (т.нар.
„голяма къща“) - за 1/9 идеална част от жилищната сграда; „Паянтова
жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 33 кв.м., състояща се
от: Полуподземен етаж състоящ се от избено помещение с площ от 22 кв.м. по
вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон“( т.нар.
„малка къща“) - за 8/9 идеални части от жилищната сграда;
„Дворно място с площ от 3 236 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 173, за който
са отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки по регулация в кв. 18 по
плана на **********, одобрени със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници:
улица, ПИ пл.№ 172, ПИ пл.№ 174 и ПИ пл.№ 180“ - за 2/9 идеални части от
дворното място; и „Паянтова стопанска сграда със застроена площ от 14 кв.м.
и застроен обем от 32 куб.м.“ - за 8/9 идеални части от стопанската сграда.
Осъдени са Ф. Х. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С. и С. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С., да заплатят на О. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С.,
община К., област С., сумата от 179,00 лева (сто седемдесет и девет лева) -
държавни такси по гр.д. № 143/2023 г. по описа на Районен съд К..
Осъдени са Ф. Х. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С. и С. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С. да заплатят на Х. Х. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С.,
община К., област С., Д. Х. Ч., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Я., ул.
„И.“ № 2, община К., област С., Б. Х. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с.
М.С., община К., област С., Н. Ю. С., с ЕГН **********, постоянен адрес с.
М.С., община К., област С., З. А. Х., с ЕГН **********, постоянен адрес с.
М.С., община К., област С., Д. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с.
М.С., община К., област С., В. И. О., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Я.,
ул. „П.П.“ № 9, община К., област С., О. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен
адрес с.М.С., община К., област С., Х. Б. С., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., Ш. В. Б., с ЕГН **********, постоянен
адрес гр. О., ул. „М.“ № 2, област Т., Х. Б. С., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., М. Х. Д., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., сумата от 2427,78 лева (две хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по гр.д. № 143/2023 г. по описа на Районен съд К..
3
Осъдени са Х. Х. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С., Д. Х. Ч., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Я., ул. „И.“ № 2,
община К., област С., Б. Х. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С.,
община К., област С., Н. Ю. С., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С.,
община К., област С., З. А. Х., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С.,
община К., област С., Д. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С.,
община К., област С., В. И. О., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Я., ул.
„П.П.“ № 9, община К., област С., О. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., Х. Б. С., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., Ш. В. Б., с ЕГН **********, постоянен
адрес гр. О., ул. „М.“ № 2, област Т., Х. Б. С., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., М. Х. Д., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С., да заплатят на Ф. Х. Н., с ЕГН
**********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С. и С. Б. Н., с ЕГН
**********, постоянен адрес с. М.С., община К., област С., сумата от 283,34
лв. (двеста осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща разноски по гр.д. № 143 по описа на Районен съд К. за 2023 г.
Подадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, с
която решението е обжалвано в частта относно 1/9 ид. част от „голямата
къща“ и 3/9 ид. части от дворното място, за които не е установено, че са
собственост на ищците и не е отменен нотариалния акт за тези части. Счита,
че в обжалваемата част решението е незаконосъобразно - в нарушение на
материалния закон, неправилно, необосновано и несправедливо. Приема
мотивите на съда, че ответниците са владели идеалните части на част от
ищците, на които ответникът С. е платил цена по неформален, недействителен
договор за продажба на техните части или наследството им. Действително
тази продажба е недействителна по своята същност сделка, но доказва от
друга страна състоянието на елемента „анимус“ на владелеца и намерението
на „продавачите“ относно собствените им идеални части. Следва да се
тълкува, че това е акт на предаване и приемане на владението. Т.е. съдът
счита, че с разписките за купуване на идеалните части от ответника С. Н.,
представляващи нотариално заверени от кмет на кметство на с. М.С., общ. К.:
1. Акт № 2/18.01.1996 г. и Акт № 9/15.04.1996 г., лицата получили суми с тези
разписки, са предА. владението на идеалните си части на С. Н. - „голямата
къща“ и дворното място. Преди ответникът С. Н. да заплати на другите
4
наследници с разписки пари за техните идеални части от имота, ищецът О. Б.
една година по-рано по същия начин „купува“ и плаща на същите наследници
- другите ищци, техните идеални части от имота - „малката къща“ и дворното
място. Това е станало също с разписка с нотариална заверка от кмет на
кметство на с. М.С., общ. К.: 1. Акт № 1/26.01.1995 г. разписката се намира,
като писмено доказателство по делото. На единия брат предават владението
на голямата къща, на другия малката, но дворното място е общо, не се
конкретизира в тези разписки, дА. на единия брат се продава половината от
техните части и на другия другата половина. От тези писмени доказателства
се разбира, че за едно и също дворно място предоставят и на двамата братя
владението в различно време обаче. Въпросът е кой от тях е владял техните
идеални части от двора и колко, този който пръв е платил - ищеца О. през
26.01.1995 г. или този който е платил една година по-късно - ответника С. Н.
на 18.01.1996 г. и съответно на 15.04.1996 г. Счита, че всички наследници
получили суми за идеалните си части от поземления имот от двамата братя О.
Б. и С. Н. са предоставили владението си на тях и понеже и О. Б. и С. Н. са
жиВ. заедно в имота от рождението си без да са го напускА., разделили са си
ползването на имота, и двамата са извършвА. обработка на земята в имота, без
да се знае кой каква точно част от него е обработвал, правили са разделение на
ползването с ограда, която по-късно била премахната, счита, че те заедно
двамата са владели идеалните части на всички останА. наследници получили
суми по разписките от поземления имот, без идеалната част съсобственика В.
Б. С., т.к. той не е предавал владението си, чрез получаване на пари е разписка
и няма други доказателства освен разписките, доказващи „анимуса“ -
намерението на ответниците да владеят за себе си. Т.е. О. Б. и С. Н. всеки от
тях е владял половината от идеалните части на ищците, които са били 6/9 или
всеки един от тях по 3/9. Двамата ответници са придобили 3/9 от ПИ по
давностно владение и 1/9 от наследствения дял на ответника С. Н. или общо
4/9 ид. части, вместо 7/9 ид. части, както е прието по аналогия с решението.
Счита, че решението е неправилно и в частта за голямата къща, и страните
следвало да притежават следните идеални части от „голямата къща“, както
следва: 1/9 ид. част от „голямата къща“ за О. Б. по наследство; 1/9 ид. част от
„голямата къща“ за В. Б. С. по наследство; 1/9 ид. част от „голямата къща“ за
С. Н. по наследство; 6/9 ид. части за двамата ответници по давностно
владение. В обобщение иска да се отмени решението в обжалваните части и
5
да се постанови ново с оглед на направеното в жалбата искане.
Подаден е отговор от ответника С. Н., в който се излагат съображения за
фактическите обстоятелства.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа
жалбата.
Въззиваемите не се явяват.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е вА.дно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е частично неправилно, поради което следва да бъде частично
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Не е спорно, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение акт № 20, том III, рег. № 2136, н.д. №
247/05.12.2019г. на нотариус К.П., вписан с рег. № 667 в рег. на НК, с район на
действие РС К., вписан в СВ към АВ като акт № 73, том IV, дело 428/2019г.,
дв.вх. № 1026. От него е видно, че въззиваемите С. Н. и Ф. Н. са признати за
собственици по давностно владение на следния недвижим имот, а именно:
дворно място с площ 3236 кв.м., съставляващо поземлен имот - ПИ пл. № 173,
за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки по регулация, в
6
кв. 18 по плана на село М.С., общ. К., одобрен със Заповед № 556/17.10.1983г.,
при граници: улица, ПИ пл. № 172, ПИ пл. № 174 и ПИ пл. № 180, ведно с
построените в имота: Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 33 кв.м., състояща се от: Полуподземен етаж състоящ се от избено
помещение с площ от 22 кв.м. по вътрешни размери и първи етаж състоящ се
от две стаи и салон, Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 65 кв.м., състояща се от: полуподземен етаж, състоящ се от две стаи и
салон и първи етаж - състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи и
Паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем
от 32 куб.м.
Видно от разписка с нотариално удостоверени подписи акт № 1 от 26.01.1995г.
заверени от Х. К., завеждащ нотариалната служба при кметството на село
М.С., лицата, посочени в разписката, удостоверяват с подписите си, че са
получили суми от О. Б. Н., които суми представляват наследствените им
дялове за къщата и дворното място на баща им Б. Н. в кв. 18 имот № 175.
Посочено е, че въззивниците М. Б. О., Х. Б. С., Х. Б. С., А. Б. С., Х. Б. С., Д. Б.
Н. удостоверяват, че са получили по 2500 лв.
От декларация с нотариална заверка на подписите акт № 9 от 15.04.1996г.
заверени от Х. К., завеждащ нотариалната служба при кметството на село
М.С., е видно, че четирима от ищците декларират, че са получили суми от
ответника С. Н., които суми представляват уговорени между тях плащания за
наследствените им дялове за голямата къща и дворното място на баща им Б.
Н.. Посочено е, че лицата са получили следните суми: Х. Б. С. - 10 000лв., Х.
Б. С. - 10 000лв., Х. Б. С. - 10 000 лв., О. Б. Н. - 7500 лв. и А. Б. С. - 11 000 лв.
От разписка с нотариално удостоверени подписи акт № 2 от 18.01.1996г.
заверени от Х. К., завеждащ нотариалната служба при кметството на село
М.С., е видно, че двама от ищците - М. Б. О. и Д. Б. Н. заявяват, че двамата
като наследници на Б. С. Н. са получили по 5000 лв. от С. Н. за наследствената
им къща и дворното място в с. М.С., която е била на баща им. В тази
декларация лицата заявяват, че са съгласни брат им да живее в къщата и да
обработва земята.
Установено е, че ищецът О. Б. Н. живее в процесния имот откакто се е родил,
както и че същият е обработвал част от дворното пространство. По
твърденията на ответника С., брат му е правил леки ремонти на къщата -
7
сменял е керемиди, както и че поземленият имот не е бил разделян, но
временно е имало разделение за да се ползва от както от него, така и от брат
му О..
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то
някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без
да се съобразява с правата на останА.те. Това може да стане било като въобще
не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като
отнеме владението на останА.те съсобственици и не ги допуска да го ползват
съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците
е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на
основание, изключващо владението на останА.те, намерението му за своене се
предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което
е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е
започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останА.те съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване
на съсобственост и нА.чието на изрична правна уредба на вътрешните
отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка
с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, не
може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може
да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито
владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се
държат като собствени. /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/.
В този смисъл обосновано и правилно е приетото от районния съд, че след
смъртта на наследодателите, въззиваемите, които са били в брак, са предА.
определени суми пари на част от наследниците на починА.те лица, като имат
издадена разписка за заплатените от тях суми. В този документ се посочва, че
сумите са за т.нар. „голяма къща“ и „дворно място“, за „наследствените
дялове“. Безспорно е, че не е спазен редът нито за прехвърляне на наследство,
нито за прехвърляне на идеални части от недвижим имот, т.е. този документ
8
не прехвърля право на собственост, но показва намерението на ответниците да
своят веща (в случая имота) като своя, т.е. посредством извършеното плащане
те отблъскват намерението за своене на другите съсобственици и започват да
владеят и техните идеални части като свои. Това действие е извършено явно и
ясно демонстрира намерението на ответниците да станат собственици на
т.нар. „голяма къща“ и „дворно място“. Ответниците не са заплатили суми
само на наследниците на починалото лице В. Б. С., поради което обосновано е
прието, че по отношение на наследствения дял на това лице не е
демонстрирано ясно и категорично намерение за своене.
Обоснован е изводът, че за „малката къща“, описана в нотариалния акт като
„паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 33 кв.м.,
категорично се установява, че въззивникът О. Б. Н. през целият си живот е
живял в нея, както и, че ответниците не са предприели категорични действия,
с които да демонстрират на останА.те съсобственици, че са отблъснА.
владението им и са започнА. да своят техните части за себе си. От гласните
доказателствени средства може да се заключи, че О. Б. Н. през целият си
живот е обработвал и част от поземления имот, който не е бил поделян реално,
но е същестувало известно разделение - била е поставена ограда. Макар и О.
да е получил сума от ответниците по разписката от 1996г., то е видно, че
сумата е по-малка в сравнение с получената от другите лица, а и фактът, че
той е продължил да обработва част от дворното място, показва, че по
отношение на идеалната му част от поземления имот, която е имал по
наследство, ответниците не са отблъснА. владението му.
При установеното съдът е приел, че установеното право на собственост в
идеални части се разпределя като въззиваемите не са собственици както
следва: по отношение на т.нар. „голяма къща“ за 1/9 ид.ч., представляваща
наследствения дял на починалото лице В. Б. С., за т.нар. „малка къща“ на 8/9
ид.ч., представляващи наследствените дялове на лицата: Х. Б. С., Х. Б. С., Х.
Б. С., Д. Б. Н., О. Б. Н., М. Б. О., В. Б. С. и А. Б. С.; по отношение на дворното
място за 1/9 ид.ч., представляваща наследствения дял на лицето В. Б. С. и 1/9
ид.ч., представляваща наследствения дял на О. Б. Н.. За „ Паянтова стопанска
сграда със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32 куб.м.“ за 8/9
ид.ч., представляващи наследствените дялове на Х. Б. С., Х. Б. С., Х. Б. С., Д.
Б. Н., О. Б. Н., М. Б. О., В. Б. С. и А. Б. С..
9
При определяне на квотите от правото на собственост съдът неправилно не е
съобразил, че въззиваемите – ответници са се легитимирА. като собственици
на целия имот с Нотариален акт за собственост върху недвижимия имот,
придобит по давностно владение акт № 20, том III, рег. № 2136, н.д. №
247/05.12.2019г. на нотариус К.П., вписан с рег. № 667 в рег. на НК, с район на
действие РС К., вписан в СВ към АВ като акт № 73, том IV, дело 428/2019г.,
дв.вх. № 1026. Така те са придобили и идеалната част на съсобственика В. Б.
С. макар той да не е предавал владението си, чрез получаване на пари с
разписка, но не е оспорил правото им на собственост. Така, с оглед на
приетото от фактическа страна, въззивникът О. Б. Н. и въззиваемите, които
реално са страни по спора, са придобили по 3/9 ид ч от дворното място, което
съответства на 4/9 ид ч за О. Б. и 5/9 ид ч. за ответниците. Същите квоти от
правото на собственост се отнасят и за „Паянтова стопанска сграда със
застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32 куб.м., но поради липса на
жалба от ответниците в тази част, както и за останА.те сгради, то в тези части
решението не може да бъде ревизирано от настоящата инстанция и следва да
бъде потвърдено.
Въззивниците са претендирА. разноски, но не са представили доказателства
да са извършили такива и не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 63/20.09.2024 г. по гр. д. № 143/2023 г. на Районен
съд К. в частта, с която е признато, че Ф. Х. Н., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С. и С. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С. не са собственици н а 1/9 ид.ч.,
представляваща наследствения дял на лицето В. Б. С. и на 1/9 ид.ч.,
представляваща наследствения дял на О. Б. Н. от дворното място,
представляващо „Дворно място с площ от 3 236 кв.м., съставляващо ПИ с пл.
№ 173, за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки по
регулация в кв. 18 по плана на **********, одобрени със заповед №
556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№ 172, ПИ пл.№ 174 и ПИ пл.№
180 като вместо това постановява:
Признава за установено, че Ф. Х. Н., с ЕГН **********, постоянен
10
адрес с. М.С., община К., област С. и С. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен
адрес с. М.С., община К., област С. не са собственици н а 4/9 ид.ч., от
дворното място, представляващо „Дворно място с площ от 3 236 кв.м.,
съставляващо ПИ с пл. № 173, за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с
неуредени сметки по регулация в кв. 18 по плана на **********, одобрени със
заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№ 172, ПИ пл.№ 174
и ПИ пл.№ 180
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК , констативен
нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при РС К. , с
който Ф. Х. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С. и С. Б. Н. , с ЕГН **********, постоянен адрес с. М.С., община К.,
област С. са признати за собственици по давност за 4/9 ид.ч., от дворното
място, представляващо „Дворно място с площ от 3 236 кв.м., съставляващо
ПИ с пл. № 173, за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки
по регулация в кв. 18 по плана на **********, одобрени със заповед №
556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№ 172, ПИ пл.№ 174 и ПИ пл.№
180
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/20.09.2024 г. по гр. д. № 143/2023 г. на
Районен съд К. в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11