РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500212 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 164/09.02.2021 г. по гр. д. № 2148/2020 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) е приел за установено, че Л. П. Ж., ЕГН: **********, гр. Д., ул. „П. Р. С.“ № .. не
дължи на „ЕС“ АД, ЕИК: , гр. В , бул. „Вл В “ № , сумата от 3 174.62 лв., начислена за
периода от 26.04.2020 г. до 24.07.2020 г. по фактура № **********/31.08.2020 г. на кл. №
********** и аб. № **********. Със същото решение районния съд се е произнесъл и по
разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, в която се навеждат доводи за нейната
неправилност поради нарушение на материални закон, а именно процесното вземане било
възникнало на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да
постанови решение, с което да отмени обжалвания акт, и да постанови ново решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни.
Претендират се и разноски.
В отговор на въззивната жалба Л. П. Ж., гр. Д релевира доводи за нейната
неоснователност. Моли ВТОС да остави жалбата без уважение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, което
обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260
ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите и по правото:
По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение (чл.
271, ал. 1, изр. 1, пр. ГПК).
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, като е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Правните изводи на районния съд, формирани въз основа на така
установената от него фактическа обстановка, са също правилни, логични и обосновани.
Настоящият състав на ВТОС възприема изцяло фактическите и правните изводи на
ВТРС. Затова, защото те са изцяло в съответствие с доказателствения материал по делото и
с действащото у нас гражданско право. Ето защо на основание чл. 272 ГПК въззивния съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да намира за необходимо да ги
възпроизвежда отново. (Нещо, което би подронило на авторитета на районния съд във
връзка с правилното и законосъобразно разглеждане и решаване на гражданските дела.)
По оплакванията и по исканията на страните:
Оплакването на „Електроразпределение Север“ ЕАД срещу решението на ВТРС се
състои в това, че извършената корекция от дружеството спрямо абоната Л. П. Ж. намирала
своето основание в чл. 50, ал. 5, във вр. ал. 1, т. б ПИКЕЕ. Това било така, понеже към
процесното средство за търговско измерване (СТИ) имало монтирано (запоено)
допълнително устройство (платка). При това СТИ е било негодно да измерва правилно
преминаващата през него ел. енергия. Последното обстоятелство се явявало основание за
служебна корекция по смисъла на посочена правна норма. Тези обстоятелства дружеството
се домогва да докаже, чрез процесната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и протокола на
„Българския метрологически институт“, гр. Русе.
Първата предпоставка от фактическия състав, от който дружеството извежда
вземането си, е да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата
преминаващата през него ел. енергия (чл. 50, ал. 1 ab initio ПИКЕЕ). В настоящия случай от
СТЕ се установява тъкмо обратното. Вещото лице (ВЛ) е дало заключение, че „процесното
СТИ измерва в допустимата за класи на точност грешка преминаващата през него ел.
енергия“ (л. 41 от п. д.). Според ВЛ въпросната интервенция в СТИ чрез монтирана към него
допълнителна платка не влияе на измервателната система на СТИ при отчита на
2
преминаващата през него ел. енергия (л. 40 от п. д.). От заключението на БИМ следва, че
процесния електромер „не съответства на одобрения тип“ електромери, но не и че не
измерва (изцяло или частично) преминаващата през него ел. енергия (л. 9 гръб от п. д.).
С оглед на изложеното ВТОС намира за неоснователно оплакването на
„Електроразпределение Север“ ЕАД, че вземането му било породено на основание чл. 50,
ал. 5, във вр. с ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Напротив, както правилно е приела и ВТРС, по делото не
е установена първата предпоставка за съществуването на вземането на това основание –
СТИ да измерва неточно, било то изцяло или частично, преминаващата през него ел.
енергия. Всъщност процесният електромер измерва точно преминаващата през него ел.
енергия, но не отговаря на одобрения за това тип електромер, понеже има запоена
допълнителна платка (видно от заключението на ВЛ по СТЕ и от протокола на БИМ).
По разноските:
С оглед на този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 450 лв.
Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/09.02.2021 г. по гр. д. № 2148/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: ,
гр. В , бул. „В В “ № , да заплати съдебно-деловодни разноски на Л. П. Ж., ЕГН:
**********, гр. Д , ул. „П. Р. С “ № , в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3