Р Е Ш Е Н И Е
№ 3671, 07.10.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 30.09.2019 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7976 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представляван от пълномощника му ...... К.А., твърди, че в
качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а Закон за енергетиката продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008
г., като по силата на чл. 7, т. 1 от същите и подадени
документи е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на А.З.А.,
за който е открит клиентски номер № .........., находящ се в гр. ...., на ул.
....... № ...., ИТН ......., като ответникът, от своя страна съгласно чл. 11,
т. 1 от Общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения свързани
със снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18,
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. Твърди се още, че за периода 27.11.2014 г. –
24.02.2015 г. ищецът е доставил за обекта на ответника ел. енергия на обща
стойност 250.95 лева, цените на която не са заплатени в срок, поради което по
партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава за периода
27.01.2015 г. – 22.10.2017 г. в общ размер на 68.11 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16867
по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството е предявили настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
А.З.А. с ЕГН **********, адвокат И.В.Ч., оспорва предявените искове, като
твърди, че вземанията са погасени по давност, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни.
Продължение на решение по гр. д. № 7976/18 г. на РСПд
– стр. 2/4
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 16867 по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г. на 15.12.2017 г. и
издадена Заповед № 12059 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът А.З.А.
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД: сумата от 250.95 лв. –
стойност на ел. енергия, доставена за периода 27.11.2014 г. – 24.02.2015 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН ......., находящ се в гр.
......, ул. ...... № ...., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда - 23.10.2017 г., до окончателното й изплащане; сумата 68.11
лв. – лихва за забава от 27.01.2015 г. до 22.10.2017 г.; сумата от 25 лв.
разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 45, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указания дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия
и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/,
според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия.
Легална дефиниция на понятието „клиент” е дадена в §
1, т. 27б ДР на ЗЕ и това е клиент на едро или краен клиент на енергия или
природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен
газ, а според § 1, т. 27г ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, като съобразно §
1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ крайният клиент е „потребител на енергийни
услуги“. Съгласно Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /приети
като доказателство по делото и наричани накратко в настоящото изложение ОУ/,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г.,
приложими също в отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
неговите клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се
разбира както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на
„потребител на електрическа енергия”, като според вида потребление
потребителите се разделят на две групи : потребители на електрическа енергия за
битови нужди - физически лица, собственици или ползватели на имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на
Продължение на решение по гр. д. № 7976/18 г. на РСПд
– стр. 3/4
„ЕВН
България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, които
ползват електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа
енергия за стопански нужди – физически или юридически лица, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет, които купуват електрическа енергия
за стопански и/или обществени нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
съгласно действащото законодателство. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение
на енергийните предприятия, каквото е и ищцовото дружество по смисъла на § 1,
т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността си в интерес на обществото и на
отделните клиенти и в съответствие с изискванията на ЗЕ и другите нормативни
актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, включително защита на
обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката,
непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и
природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на
околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите, като срещу
задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки клиент, присъединен към
електроразпределителната мрежа, с ел. енергия стои задължението на клиента да
заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ /чл. 11, т. 1 ОУ/.
В тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да
установи качеството на ответника на свой клиент, който ползва ел. енергия за
домакинството си, съответно купува електрическа енергия за описания в исковата
молба обект с ИТН ......., находящ се в гр. ......, ул. ...... № ...., като в
тази връзка по негово искане третото лице Община .......- Дирекция „Местни
данъци и такси“ бе задължено да представи копия на подадена от ответника
данъчна декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси ведно с приложен
към нея документ за собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. ....., на
ул. ....... № ...., в изпълнение на което от страна на последното бе изпратено писмо
изх. № ......../17.07.2019 г., в което е посочено, че А.З.А. няма декларирани
недвижими имоти.
А щом последният няма декларирани на територията на Община
.......недвижими имоти, то и предвид липсата на други доказателства,
установяващи твърдението на ищеца, че А. е собственик на описания в исковата
молба недвижим имот, то съдът го приема за недоказано, а от тук намира, че
дружеството не доказа и при условията на главно пълно доказване, че през
исковия период ответникът е бил негов клиент за обект, находящ се в гр. .....,
на ул. ....... № ..... Следователно в правната сфера на последния не е
възникнало задължение по чл. 11, т. 1 ОУ да заплати стойността на доставената в
посочения обект електрическа енергия, поради което установителните главни и
акцесорни искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени само по тези
съображения, без да се обсъжда направеното в отговора на исковата молба
правопогасяващо възражение.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 7976/18 г. на РСПд
– стр. 4/4
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул.
„Христо Г. Данов” № 37, представлявано от пълномощника му .... Р.С.-Ч., искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.З.А. с ЕГН **********, му дължи :
сумата от 250.95 лв. – стойност на ел. енергия, доставена за периода 27.11.2014
г. – 24.02.2015 г. по партидата на А. с клиентски номер ........., за обект с ИТН
......., находящ се в гр. ......, ул. ...... № ...., ведно със законната лихва
от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 68.11 лв. – лихва за
забава от 18.11.2014 г. до 08.11.2017 г., за които вземания дружеството се е
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 16867 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г., като
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ