РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Враца, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2022 г. /девети
юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 243 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ***, чрез * К.М., против Решение №19 от 28.02.2022
г., постановено по АНД №309 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2021г. С
оспореното решение е потвърдено НП № К-030331/08.10.2021 г. на Директор в Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В касационната жалба са изложени пространствени аргументи, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, включително,
че е необосновано - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
Поддържа се изложеното и в първоинстанционната жалба твърдение за неспазване в
производството по налагане на административно наказание на изискуемите от
законодателя в чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН императивно изброени реквизити. Сочи
се, че изводите на съда са изградени върху неправилните фактически констатации,
изложени в атакуваното НП, като не е извършен анализ и не са обсъдени представените
по преписката доказателства, нито са разгледани възраженията на жалбоподателя,
в резултат на което неправилно е прието, че дружеството е осъществило състава
на визираното в НП административно нарушение. Твърди се, че опороченото
административнонаказателно производство, както и допуснатите съществени
процесуални нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт, касаят
правото на защита на наказания субект и се иска
отмяна на решението на районния
съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, чрез
представено по делото писмено становище от процесуалния му представител ** С.Д.,
намира касационната жалба за неоснователна, а нарушението, за което е наложена
санкция за безспорно доказано и моли за решение, с което да се остави в сила
решението на районния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на оспореното решение, тъй като нарушението е доказано и не са
налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд – Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение № 19/28.02.2022 г., постановено по АНД № 309/2021 г. на Районен съд - Козлодуй, с
което е потвърдено НП № К-030331/08.10.2021 г. на Директор в Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на основание чл.45, ал.1 от
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ на „П.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл.10а, ал. 2 от същия закон.
За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че АУАН е съставен при
спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, съдържа задължителните
реквизити по чл.42 от същия закон, а санкционният акт е постановен съгласно изискванията
на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като описаното в
него нарушение кореспондира изцяло с
посоченото в АУАН. Същите са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.
34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и начина на констатиране на същото. При преценката за
съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с установените
факти въз основа на представените по делото доказателства, РС е приел, че след
като в договора за потребителски кредит съществува уговорка, която предвижда
потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да
си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което
същите се явяват в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК,
изрично забраняваща събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояване и управление на кредита. За да обоснове тези изводи, съдът е
установил, че таксата „Фаст“ е включена в размера на погасителните вноски,
следователно е предоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а
не от приоритетно разглеждане на искане,
без оглед на резултата от това разглеждане. По отношение на услугата „Флекси“ е
установено, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови
затруднения на длъжника, същият ще може да преструктурира задълженията си по
предварително уговорена с кредитора схема за плащания, което по същество
представлява управление на кредита. В резултат на така прието въззивният съд е
потвърдил изцяло оспореното НП, като законосъобразно.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране,
проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Противно на изложеното в
касационната жалба са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително
наведените и в касационната жалба за опорочено административнонаказателно
производство и нарушено право на защита и са формирани изводи за тяхната
неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен
състав и
на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК препраща към
тях и не следва да бъдат повтаряни. Правилно от
въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за правилно наложена
имуществена санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 45,
ал.1 ЗПК размер от 3000 лева, поради което не подлежи на допълнително редуциране от съда.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации
от тези, отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС
водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на
защита, а не релевантен по делото факт.
При осъществения
контрол по реда на чл.218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал.
5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от
100 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19/28.02.2022 г., постановено по АНД
№ 309/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА “П.К.Б.“
ЕООД, ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в
размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.