РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Кнежа, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело №
20241430100224 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК.
В РС – Кн. е постъпила искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес /седалище на управление/: гр. С., п.к.1404, бул.“***“
№***, ап.*, законен представител: Хр. М. М. и П. В., пълномощник – Д. Б. -
юрисконсулт, е предявило СРЕЩУ: К. Н. М., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кн., Община Кн., Област Пл., ул. „***“ № **, иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. счл.415, ал.1 отГПК и цена на иска – 1104,82 лева - общо.
Представиха се следните писмени доказателства: Копие от Договор за паричен
кредит с № 280137/28.02.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за
предоставяне на кредит; Приложение № 1 към договора; договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022г., Извадки от приложение
№1.
Поради невъзможност да се призове ответната страна й се назначи особен
представител на когото с разпореждане беше връчено съобщение, като му е
даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в
канцеларията на съда се получи отговор.
От събраните по делото доказателства съдът счита за установена
1
следната фактическа обстановка: На 28.02.2019г. между „Сити кеш” ООД и
К. Н. М., с ЕГН **********, е сключен Договор за паричен заем № 280137 за
сумата от 600,00 лева, срок на връщане до 29.03.2019г. за общо сумата от
825,00 лева. Ищеца в исковата си молба твърди, че договорът е сключен при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, но ответника К.
Н. М. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за паричен заем.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 13.01.2022 г.,
„Сити кеш” ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към К. Н. М., с
ЕГН ********** по Договор за паричен заем № 280137. към цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, като длъжника е уведомен за
цесията на посочен от него телефонен номер на 21.03.2022г.
За събирането на вземането си „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК
********* е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК към Районен съд - гр, Кн.. Образувано било частно гражданско дело
№ 40/2024 г., по което е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът дал указания на заявителя да
предяви иск относно вземането си, на основание чл. 415, ал.1, т, 2 от ГПК,
което „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК ********* направило в
едномесечен срок.
Искането е съдът да постанови решение с което да признае за установено, че е
налице вземане на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК ********* от К. Н.
М., с ЕГН ********** в размер общо на 1104,82 лева, от които: 600,00 лева
главница по Договор за паричен заем; 20,03 лева, представляващи договорна
лихва за периода от 28.02.2019г. до 29.03.2019г.; 134,80 лева, представляващи
законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2019г. до
22.01.2024г.; 145,02 лева – представляващи неизплатени дължими такси,
дължими съгласно Тарифа за таксите и разноските, събирани от „Сити кеш“
ООД; 204,97 лева – дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.04.2024г. до окончателното им изплащане, както и направените деловодни
разноски, в заповедното производство и в исковото производство, в общ
размер на 275,00 лева и възнаграждение за особен представител в размер на
410,00 лева.
2
Процесуалния представител на ответната страна - адвокат С. Ш. от ПлАК,
счита иска за допустим, при представяне на доказателства за получаване и
усвояване на сумата от длъжника и частично основателен, като излага
мотивите си.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните изводи: Искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от
ГПК е положителен установителен иск и в тежест на ищеца е да докаже
наличието на материалноправни предпоставки за уважаването му и наличието
на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича
вземането му . Правният интерес на ищцовото дружество от предявяване на
иска се доказва с представените по делото писмени доказателства, от които се
установява, че на длъжника е издадената заповед за изпълнение № 24/24г. по
ч.гр.д.№ 40/2024г. по описа на РС-Кн., която е връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415 , ал.1
от ГПК и е допустим , а разгледан по същество се явява частично основателен.
Безспорно, е че ищцовото дружество е активно лигитимно да предяви
настоящият иск. Претенциите му произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания сключен на на 13.01.2022 г.,
Настоящият състав счита, че е на лице валидно сключен Договор за паричен
заем № 280137 от 28.02.2019г. сключен между „Сити кеш” ООД и К. Н. М., с
ЕГН **********, като заемател за сумата от 600,00 лева. Приложеният
договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 13.01.2022 г.,
между „Сити кеш” ООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* като цесионер не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност, респективно същият е валиден и е произвел действие
между страните от момента на неговото сключване. От датата на сключване
вземане към длъжника по Договора за паричен заем № 280137 от 28.02.2019г
е валидно прехвърлено в патримониума на цесионера в обема, в който го е
притежавал цедента. Ответника по настоящото дело е уведомен за цесията на
посочен от него телефонен номер на 21.03.2022г.
Съдът счита, че задълженията отразени в петитума на исковата молба, като
дължими неустойки в размер на 204,97 лева и неплатени дължими такси в
размер на 145,02 лева са нищожни и не обвързват страните, при следните
3
съображения: Всеки потребител, какъвто е и ответника разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, която е предвидена в Глава Ш-ста на
ЗЗП, но съдът е длъжен служебно да изследва този въпрос, когато данните по
делото индицират наличието на порок на неустоечната клауза. Ищецът е
посочил в исковата молба, че ответника му дължи неустойка в размер на
204,97 лева, съгласно чл, 6.2 от Договора за потребителски кредит, От
приложения по делото Договор за паричен заем кредирект № 280137, сключен
на 27/02/2019г., индивидуални условия на договора е видно, че в чл. 6 липсват
разпоредби и текстове, които да регламентират заплащане на неустойка,
Такива разпоредби за заплащане на неустойка липсват в цялото съдържание
на индивидуалния договора. Такава сума в размер на 204,97 лева фигурира в
чл, 3.10 от Договора но е договорена като „Параметри на заема”- „Такса за
експресно разглеждане“. Безспорно е, че на основание чл, 10а от Закона за
потребителските кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът счита, че
ищцовото дружество - кредитодател няма правото да претендира заплащане
от страна на креднтополучателя — К. М. на такса за експресното разглеждане
на кредита. Налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от
Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че
претендиралата сума, такса за експресно разглеждане, наречена от ищеца
„неустойка“ в размер на 204,97 лева е договорена при начална липса на
основание, поради което на основание чл. 26, an, 1 от ЗЗД следва да бъде
прогласена за неравноправна и недействителна,
Освен изложеното, сумата от 204,97 лева,договорена като дължима неустойка,
в конкретния договор е 34% от заемната сума – 600,00 лева. При съпоставка
на тези суми е видно, че размера на неустойката излиза от нейните присъщи
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което води до
неоснователно обогатяване на кредитора.
Разпоредбата на чл. 143, т, 5 от ЗЗП предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - в случая 34% от
4
заемната сума. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Начислената неустойка, увеличава дълга на
заематедя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до
увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко
това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване
на кредитора и заобикаляне на закона.
Настоящият състав счита, че доколкото договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му
следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното
правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Алинея 1 предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Въведените с договор за паричен заем №
280137/27.02.2019 г. клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение и таксите, по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Настоящият състав счита, че подобни клаузи противоречат на радпоредбите
на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания.
Настоящият състав счита, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
исковите претенции за сумата от 204,97 лв. - неустойка /такса за експресно
разглеждане на кредит/ и за сумата от 145,02 лв. - неплатени такси съгласно
Тарифа на „Ситикеш“ ООД. /
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по делото са в тежест на
ответника, както в настоящото, така и в заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл.235 и сл.от ГПК съдът ,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК, че К. Н. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кн., Община Кн., Област
Пл., ул. „***“ № **, представляван от особен представител адвокат С. Т. Ш.
от ПлАК, със служебен адрес: гр. Кн., ул. „***“ № **, ДЪЛЖИ на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., п.к. 1404, р-м Тр.,бул. „***“ , № ***, представлявано от
управителите П. В. и Хр. М., чрез пълномощник – Д. Б. - юрисконсулт,
сумите както следва: 600,00 лева главница по Договор за паричен заем №
280137/27.02.2019 г.; 20,03 лева, представляващи договорна лихва за периода
от 28.02.2019г. до 29.03.2019г. и 134,80 лева, представляващи законна лихва за
забава върху главницата за периода от 29.03.2019г. до 22.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2024г. до окончателното им
изплащане, както и направените деловодни разноски, както следва: В
заповедното производство – 25,00 лева – държавна такса; 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство: 50,00 лева
държавна такса; 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 410,00 лева –
възнаграждение за особен представител.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказаени исковите претенции за сумите
от 145,02 лева – представляващи неизплатени дължими такси, дължими
съгласно Тарифа за таксите и разноските, събирани от „Сити кеш“ ООД и
204,97 лева – дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договор за паричен заем
№ 280137 от 27.02.2019г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПлОС в 14-дневен
срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6