№ 153
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213100600070 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда №260060 по НЧХД №5458/2019г. по
описа на РС- Варна, 28- ми наказателен състав, постановена на 26.10.2020г., с която
подсъдимият Г. ХР. М. е признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл.130ал.1
от НК, а именно за това, че на 15.11.2019г. в с. Слънчево причинил на М. АС. П. лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота,
като на основание чл. 78А ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.304 от
НПК е признат за невинен в това да е осъществил престъпление по чл.148ал.1т.1 във вр. с
чл.146аал.1 от НК, а именно на същата дата и място да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на М.П. в нейно присъствие, на публично място. На основание чл.45 във вр.
с чл.52 от ЗЗД подсъдимият Г.М. е осъден да заплати на гражданския ищец Панчалиева
сумата от 800лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до
първоначално предявеният размер от 3500 лева е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен
е като неоснователен и предявеният иск от пострадалата П. срещу подс. М. за
неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.148ал.1 във вр. с чл.146ал.1 от НК
в размер на 2000лв. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по сметка на ВРС и тези,
направени от частния тъжител. Тъжителката е осъдена да заплати държавна такса върху
неуважения граждански иск в полза на ВРС. С жалбата се атакува присъдата в осъдителната
част с твърдение, че е необоснована и неправилна, тъй като съдът не е обсъдил и оценил
доказателствата в тяхната пълнота и на тази основа е направил неправилен извод относно
фактите по делото и правната им квалификация. В допълнителните съображения към същата
са изложени подробни аргументи, обосноваващи неправилността на присъдата, състоящи се
в неправилна оценка на свидетелските показания и игнориране обясненията на подсъдимия.
Моли съда да отмени присъдата в осъдителната й част и да постанови оправдателна такава
поради липса на състав на престъпление по чл.130ал.1 от НК.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата срещу
осъдителната част на присъдата. Счита, че обвинението за причиняването на телесна
1
повреда не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като съдът не е приел показанията на
съпругата на подсъдимия и съседката М.Й. В тази връзка сочи, че частната тъжителка сама е
допринесла със своите действия за инцидента и не е имало нападение. Според защитата ВРС
не е съобразил при определяне на разноските, че подсъдимият е бил оправдан по част от
обвинението, като е следвало да присъди разноски в полза на М. в оправдателната част. В
последната си дума подсъдимият пледира за оправдателна присъда.
В производството по делото като частни тъжители са встъпили наследниците на
починалата М. АС. П.- АС. Т. П. и М. Т. П.. Повереникът адв. Х. е депозирал подробно
аргументирано възражение срещу подадената жалба, в което изразява становище за
правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалвания акт. В съдебно заседание се
излагат аргументи относно доказаността на деянието въз основа свидетелските показания на
очевидци. Моли въззивната инстанция да потвърди присъдата на ВРС. Относно
неправилното разпределение на разноските не се противопоставя.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което с допустими
доказателствени способи е установил обективната истина, като по предвидения в НПК ред е
събрал и проверил множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и е
назначил съдебно медицинска експертиза. Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт,
като ВОС счита, че първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства
е приел за установено по безспорен начин следното:
На 15.11.2019г. в с.Слънчево, общ.Аксаково, подс.М. разчиствал стоварения пред
двора му пясък. За да затвори пътната врата, се наложило да изчисти от пясъка металното
„Г“-образно лостче, с което вратата се затваряла. За целта той го ударил няколко пъти в
метална ограда, при което се възпроизвел неприятен силен шум. На това остро отговорила
тъжителката П., която отишла да му потърси сметка за създаденото безпокойство. Двамата
били със силно влошени отношения още отпреди и лесно влезли в поредния конфликт, при
който подс.М. ударил на няколко пъти П. по гърба с металното лостче, което държал.
Случващото се било видяно от съседите Н.К. и Н.Б.. Н.К. откарал П. до гр.Варна, където
същата била освидетелствана от съдебен лекар. По пътя тя му показала гърба си и К. видял
зачервени ивицести наранявания. В резултат на ударите П. получила травматичен оток и
кръвонасядания в областта на двете лопатки, ивицести две кръвонасядания и травматичен
оток по задната част на лявата гръдна половина. Тези наранявания според експерта би могло
да се получат най-малко от четири удара с описаното в частната тъжба „Г“-образно метално
лостче. Те клинично се проявявали с болков синдром в областта на травмите, повече при
дълбоко дишане и движение на снагата, която симптоматика отзвучавала за период от 2-3
седмици. По своята съвкупност нараняванията са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
2
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно
установена въз основа на анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на
първоинстанционното производство. Съдът е постановил присъдата си, като признал за
виновен подсъдимия Г. ХР. М. по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл.130ал.1 от НК
за следните травматични увреждания – травматичен оток и кръвонасядания в областта на
двете лопатки, ивицести две кръвонасядания и травматичен оток по задната част на лявата
гръдна половина. ВРС е постановил своето решение въз основа на анализ на всички
релевантни към делото доказателства, като направените изводи са аргументирани и
съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Приел е, че от обективна и
субективна страна е доказано, че подсъдимият Г. ХР. М. е причинил на пострадалата М.П.
лека телесна повреда по смисъла на чл.130ал.1 от НК, като травматичните увреждания,
посочени по- горе са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Настоящата инстанция намира, че тези изводи са правилни, обосновани и кореспондиращи с
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът намира жалбата на подс. М. против осъдителната част от присъда за
неоснователна, тъй като от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
с действията си, а именно удари по тялото на пострадалата П. й е причинил лека телесна
повреда.
Горното се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
заключението по назначената съдебно- медицинска експертиза. В своите показания
свидетелите Н.И. и Н.Б. сочат, че са били очевидци на случилото се, като всеки един от тях е
наблюдавал конфликта от своята къща, но никой от тях не се е намесил. И двамата твърдят,
че непосредствено са възприели действията на подсъдимия М. по нанасяне на удари на
пострадалата. Н.И. наблюдавал случващото се от балкона на къщата си, като заявява, че
видял подсъдимия да удря 2-3 пъти П. с желязо, с което се закача вратата. След това я
откарал до лекаря, за да си изкара медицинско, като лично възприел нараняванията на
пострадалата. В този смисъл са и показанията на св. Н.Б., който също твърди, че е очевидец
на станалото. В показанията си той описва по какъв начин и с какви средства подсъдимия е
причинил телесните увреждания на П., което изцяло кореспондира със заключението по
назначената съдебно медицинска експертиза. Вещото лице по същата е посочило, че за да се
получат тези наранявания при падане следва повърхността върху която пада да е много
специфична, а именно върху решетка, тъй като при равни повърхности не би могло да се
получило подобно нараняване. Същевременно е категоричен, че тези две ивицести
кръвонасядания най- вероятно са в резултат от действието на предмет с цилиндрична форма,
каквито са и доказателствата по делото. В подкрепа на обвинението са и показанията на св.
А. К.а, която сочи, че същият ден мъжът й бил в селото и се обадил да й разкаже за
случилото се, а малко след това й звъннала П., която потвърдила думите му. На другия ден
свидетелката твърди, че лично видяла нараняванията на пострадалата и тя й разказала какво
точно се е случило.
3
Втората група свидетели, чиито показания, досежно обвинението по чл.130ал.1 от НК не
са били кредитирани от ВРС са тези на съпругата на подсъдимия и св. М.. Както правилно е
посочил първоинстанционния съд и двете не са били очевидци на случилото се. Показанията
на М.а са опосредени от разказа на нейния съпруг, а М. разказва това, което й било
съобщено от М.а. Предвид горното и двете нямат непосредствени възприятия от
възникналия конфликт, а възпроизвеждат факти съобщени от другиго. От своя страна
подсъдимият отрича да е удрял тъжителката, но не отрича за възникналия конфликт същия
ден. В обясненията му се съдържа информация единствено, досежно разменените реплики
между двамата, както и поводът за възникналия конфликт, за наличието на който не се
спори по делото. В подкрепа версията на подсъдимия е разпитана и св. Н., при която отишла
пострадалата с искане да водят дело във връзка с възникналия инцидент. В показанията си
същата сочи, че това което й разказала тъжителката, нейна леля било единствено във връзка
с разменени обиди между нея и съседа й, но не била казвала, че е удряна. И тъй като при
разказа разбрала, че нямало свидетели, преценила, че било безсмислено да водят дело и й
отказала съдействие. Показанията на св. Н. в тази част с основание не са кредитирани от
първоинстанционния съд, тъй като същата не е била очевидец на случилото се. От друга
страна, при положение, че П. е посетила съдебен лекар и то час и четиридесет минути след
случилото се, и й било издадено медицинско свидетелство, няма логика да не е споделила и
за причиненото увреждане, ако действително е потърсила адвокатска помощ от
свидетелката. С оглед горното и съобразявайки заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза, според което телесните увреждания на П. са в резултат на поне
четири удара, реализирани в задната повърхност на гръдния кош в резултат на действието с
предмет най- вероятно с цилиндрична повърхност, счита, че обвинението в тази част е
доказано по несъмнен и безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното
производство доказателства. Наличието на обективните факти, досежно получените
увреждания дискредитират показанията на цитираните по- горе свидетели и оборват
защитата на подсъдимия, още повече, че според вещото лице нараняванията съответстват да
са получени по време, място и по начина, посочен в тъжбата.
Първоинстанционният съд е анализирал обясненията на подсъдимия в съвкупност със
събраните по делото доказателства. Аргументирано е посочил в кои части и относно кои
обстоятелства кредитира показанията на свидетелите. Отчел е и констатираните
противоречия в тях, като основателно стъпвайки на доказателствата по делото е отхвърлил
защитната теза, според която М. не е нанесъл описаните в тъжбата удари на пострадалата
или пък че те са в резултат от падане. По делото не е установено тъжителката да е паднала
върху повърхност, която би причинила подобни увреждания, от друга страна, средството, с
което М. й нанесъл ударите съответства напълно на получените наранявания. Нещо повече,
вещото лице категорично е посочило, че описаните увреждания нямат отношение към
отразените заболявания в Епикризата, издадена от Клиниката по Гинекология към МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, така както подсъдимият се опитва да обясни нараняванията на
пострадалата.
4
Причинените на тъжителката увреждания - травматичен оток и кръвонасядания в
областта на двете лопатки, ивицести две кръвонасядания и травматичен оток по задната част
на лявата гръдна половина, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130ал.1 от
НК, тъй като са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалата. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, видно от
действията на подсъдимия, който съзнателно е нанесъл удари на тъжителката, като е
съзнавал, че по този начин ще й причини телесни увреждания, като е желал настъпването на
тези общественоопасни последици.
В съответствие с предвиденото в чл.130ал.1 от НК наказание и чистото съдебно минало
на подсъдимия, ВРС е приложил института на чл.78а от НК. Действително от
свидетелството за съдимост на подс. М. е видно, че същият е неосъждан, за престъплението,
в което е обвинен се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
от престъплението не са причинени имуществени вреди, като подсъдимият няма
доказателства да е освобождаван по този ред от наказателна отговорност. При
индивидуализация на административното наказание Глоба правилно е било отчетено
наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно наличието на
чисто съдебно минало, което говори за липса на противорапрвни простъпки. Отчетено е
социалното му положение/пенсионер/, добрите характеристични данни. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства, при изключителен превес на смекчаващите
такива, правилно ВРС е определил наказанието към минималния размер, предвиден в закона
и е наложил на подс. М. административно наказание Глоба в размер на 1000лева.
За да уважи иска за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл. 130 ал.1 от НК
първоинстанционният съд е отчел вида на телесните увреждания, характера им,
претърпените в резултат на тях болки и страдания и по справедливост е определил размера
им на 800 лева, като за разликата до 3500лева е отхвърлил иска като неоснователен.
Въззивната инстанция счита, че ВРС правилно е определил паричния еквивалент на
моралните вреди, претърпени от пострадалата, като се е позовал на конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. В настоящият случай, първоинстанционният съд е съобразил
всички доказателства, релевантни към реално претърпените от пострадалата морални вреди
/болки и страдания/. В съответствие с принципа за справедливост е отчел
непродължителният срок за отзвучаване на уврежданията, който според вещото лице по
съдебно- медицинската експертиза сочи, че обичайно за този вид увреждания е около 2-3
седмици, като болковият синдром при тези увреждания се проявява в областта на травмите,
повече при дълбоко дишане и движение, затруднени движения на снагата. Съобразявайки
5
характера и степента на увреждания, съдът намира, че размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение в пълна степен компенсира вредите на пострадалото
лице. С оглед горното настоящата въззивна инстанция счита, че присъдата на ВРС в
гражданско осъдителната й част се явява правилна и законосъобразна, постановена при
отчитане на всички обстоятелства, релевантни за конкретния казус.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия е направил възражение срещу
присъдата на ВРС по отношение на присъдените разноски, които са изцяло в тежест на
подсъдимия, а той е бил оправдан по едно от обвиненията. В изпълнение на служебното
начало в наказателния процес настоящата инстанция счита, че следва да измени присъдата в
частта за разноските, по следните съображения: Чл.189 ал.3 НПК урежда въпроса за
възлагане на разноските при постановяване на осъдителна присъда на подсъдимия, а ако
подсъдимите са няколко съдът определя дължимата част от тези разноски за всеки от тях. В
случая е постановена оправдателна присъда за едно от обвиненията, като съгласно
чл.189ал.4 от НПК когато подсъдимият бъде оправдан по някои от обвиненията, съдът го
осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за
виновен. А съгласно чл.190ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се
възлагат на частния тъжител. Видно от присъдата и мотивите към нея, сторените от частния
тъжител разноски са в общ размер на 782лв., представляващи 12лв. държавна такса, 650 лв.
адвокатско възнаграждение и 120лв. депозит за съдебно- медицинската експертиза. С оглед
обстоятелството, че подс. М. е оправдан за едно от обвиненията, то в тежест на същия не е
следвало да бъде присъдено в цялост адвокатското възнаграждение, платено от противната
страна, поради което в тази част присъдата следва да бъде изменена като се намалят
разноските, дължими от същия на частния тъжител за адвокатско възнаграждение
наполовина- 325лв., а същевременно частния тъжител следва да му заплати сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в оправдателната част на присъдата в размер на
половината от платената, а именно 500лв.
Присъдата на ВРС в частта, с която тъжителката П. на основание чл.189ал.3 от НПК е
осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху неуважения граждански иск за
престъплението по чл.148ал.1 във вр. с чл.146ал.1 от НК следва да бъде отменена, тъй като
съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-
малко от 50 лв. Т.е. по наказателни дела не се събира държавна такса при неуважаване на
гр.иск, а единствено върху уважената част от същия.
По изложените съображения, на основание чл.337 и чл.338 от НПК, съставът на
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯВА присъда №260060 по НЧХД №5458/2019г. по описа на РС- Варна, 28-ми
наказателен състав, постановена на 26.10.2021г. в частта за разноските като:
- НАМАЛЯВА разноските, които подс. М. следва да заплати на частния тъжител от
782лв. на 457 лева;
ОСЪЖДА частните тъжители АС. Т. П. и М. Т. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на подс. М. сумата
от 500лв. за оправдаването му по чл.148ал.1т.1 във вр. с чл.146ал.1 от НК;
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която тъжителката П. на основание чл.189ал.3 от НПК
е осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху неуважения граждански иск в
размер на 80лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260060 по НЧХД №5458/2019г. по описа на РС- Варна,
28-ми наказателен състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7