№ 26
гр. Враца, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20231400200009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода Е. Г. М., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Е. М..
В съдебно заседание участието на лишения от свобода е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Заедно със служебният защитник-
адв.Д. Н. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане М. да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част и докладна записка за настъпили промени
след изготвяне на доклада по чл.155 от ЗИНЗС, свързани с отказ на осъдения от работа.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 09.07.2022 г. на
предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Е. М.,
постановен с определение № 313/01.07.2022 г. по ч.н.д. № 325/2022 г. по описа на ОС-
Враца, до настоящия момент е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
Е. Г. М. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 8
месеца, наложено му с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 121/2021 г. по описа на
РС-Кула, за деяние по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК-грабеж, в условията
1
на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 1 година и 8
месеца лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 21.02.2022 г. Първоначалният
режим за изтърпяване на наказанието бил общ. Към датата на постановяване на
настоящото определение-13.01.2023 г. от това наказание е изтърпял 1 година, 6 месеца
и 12 дни, от които 10 месеца и 22 дни фактически, 5 месеца и 8 дни предварителен
арест, а от работа 2 месеца и 12 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 18 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 90 точки, в границите на високите стойности. Рискът от вреди
за обществото е среден и се обуславя от користно-насилствения характер на
настоящото деяние, като този риск е насочен към случайни непознати. Като дефицити,
по които има остра нужда от корекции са определени зоните: настоящо
правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, образование
и обучение, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение и
умения за мислене. Рискът от вреди за лишените от свобода е нисък, а за служителите
на затвора е среден. Рискът от бягство и укривателство е висок, поради извършено през
2008 г. бягство от ЗО Казичене. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на
присъдата са заложени като цели и задачи: пълноценно оползотворяване на престоя в
затворническото общежитие чрез участие в културно-масови и спортни мероприятия,
ограничаване на участието в субкултурни дейности, приучване към системно полагане
на труд и формиране на трудови умения и навици, разпознаване на проблемите,
откъсване от миналото и формиране на самокритичност.
При последващата ревизия на оценката на риска е констатирано, че рискът от
рецидив при осъдения е бил понижен до актуалните 86 точки, запазвайки се в
границите на високите стойности. Промяната в тези стойности се дължи на допусната
неточност при изготвяне на първоначалната оценка. Констатирани са дефицити във
всички първоначално установени проблемни зони, най-вече в разделите отношение
към правонарушението и умения за мислене. В този аспект е отчетено, че осъденият
продължава да е с оневинителни нагласи по отношение на извършеното престъпление
и само формално изразява мотивация за обмисляне на бъдещите си действия и
недопускане на други правонарушения; със слаба грамотност е; все още среща
трудности при управление на финансите и доходите, въпреки трудовата си
ангажираност; податлив е на влиянието на криминалните среди, нарушител е на
ЗИНЗС, склонен е към импулсивно и безразсъдно поведение; макар да разпознава част
от проблемите, все още е със слаби възможности за разрешаването им по адекватен
начин и продължава да не осъзнава достатъчно нуждата от позитивна промяна.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време
на престоя в затвора М. е бил дисциплинарно наказван три пъти, като две от от
наказанията му са заличени. Актуално е дисциплинарното наказание, което му е
наложено на 17.06.2022 г. за държане на неразрешена вещ.
В доклада са отчетени и постигнатите с осъдения положителни резултати. В
затвора първоначално е полагал доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС като бакар, а от
01.09.2022 г. е назначен на същата длъжност към домакинския щат на затворническото
2
общежитие, като не са констатирани случаи на лошо изпълнение на трудовите му
задължения; пълноценно оползотворява престоя си в затвора, като освен с трудова
дейност, епизодично е ангажиран и с участие в спортни турнири; установява социално
приемливи взаимоотношения с околните, не влиза в междуличностни спорове и
конфликти и няма дискриминационни нагласи. Към длъжностните лица се отнася
според възприетите норми.
От допълнително представената докладна записка от ИСДВР е видно, че на
11.01.2023 г. осъденият е отказал да изпълнява трудовите си задължения и със заповед
№ Л-123/11.01.2023 г. на началника на ЗООТ "Враца" е бил освободен от заеманата
длъжност, считано от 12.01.2023 г. В саморъчно изготвеното обяснение е посочил, че
причина за отказа е нежеланието му да бъде преместен на първия етаж на
общежитието и че "ще работя, ако си остана на етажа".
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата
не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с лишения от
свобода трябва да продължи в посока постигане на положителна промяна в нагласите и
формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение.
Освен това прогнозите за успешна ресоциализация на лишения от свобода са
относително неблагоприятни. Ниската образователна степен и липсата на
професионална квалификация са фактори, които са пречка за реализация на трудовия
пазар, а отсъствието на постоянни и сигурни доходи, в съчетание с интеграцията в
криминалните среди и отчетените сериозни дефицити, са предпоставка за евентуалното
продължаване на престъпната дейност след освобождаването му от затвора.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
М. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Е. М. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. Стойностите на риска от рецидив при него-86 точки, макар и
понижени в сравнение с първоначалните, остават във високите граници. Не са
изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а две от основните
дефицитни зони при осъдения – отношение към правонарушението и умения за
мислене, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като не
осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си и не е самокритичен
към извършеното. Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е взел участие в
трудови и спортни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани.
Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи
за трайното му поправяне. Напротив, от данните по делото е видно, че през последната
година от престоя си в затвора лишеният от свобода е бил дисциплинарно наказан на
17.06.2022 г. Очевидно е, че той все още е затруднен да спазва правила, и то в
условията на контролирана среда, не осъзнава наличните си проблеми, не полага
достатъчно усилия за преодоляване на създадения порочен модел на поведение и
продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на
престъпната му дейност. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел
до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока
снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените
дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
3
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното
е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Е. Г. М., роден на
*** в гр.Белоградчик, обл.Видин, българин, български гражданин, с постоянен адрес
с.***, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец и 18 дни, от
наказанието в размер на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, определено му по
н.о.х.д. № 121/2021 г. по описа на РС-Кула.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4