№ 12885
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110140369 по описа за 2021 година
Предявен е осъдитилен иск по чл.59 КТ във връзка с чл.222,ал.3 КТ.
В исковата молба ищецът А. Р. П. твърди, че от 09.01.1985г. до 20.09.2020г. е
работил в системата на МВР и има прослужен трудов стаж от общо 30 години , 7 месеца и
17 дни , както следва : от 09.01.1985г. до 01.03.1993г. като специалист и главен специлист
(8 години , 1 месец и 22 дни);
от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. на военизирана щатна длъжност по ЗМВР (6 години, 1 месец
и 9 дни) и от 03.05.2004г. до 20.09.2020г. по трудов договор в ответната Д”УССД” при МВР
(16 години, 4 месеца и 17 дни). Трудовото му правотношение било прекратено на основание
чл.328,ал.1, т.10, предл.1 КТ поради придобиване право на пенсия със заповед № УРИ
5785з-2016/25.08.2020т. на директора на Д”УССД” пи МВР. Според ищеца бившият му
работодател не му изплатил полагащото му се еднократно допълнително обезщетение по
чл.42,ал.2 от колективния трудов договор (КТД) в МВР в размер на 4 месечни брутни
възнаграждения , дължимо на работещи над 25 години в системата на МВР , като отказал да
включи при изчисленията на трудовия стаж прослуженото от ищеца време по ЗМВР.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати еднократно
допълнително обезщетение по чл.42,ал.2 КТД в МВР от 2019г. , дължимо при прекратяване
на трудово правоотношение със служител, придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст с непрекъснат трудовстаж в МВР над 25 години в размер на 3 957,24 лв
(чл.59 КТ във връзка с чл.222,ал.3 КТ), заедно със законната лихва върху това обезщетение
от 20.09.2020г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.
1
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 19.10.2022г. адвокатът на ищеца е пледирал
за уважаване на иска. Изложените в хода на съдебното производство доводи за
основателността на иска са посочени и в представените на 19.10.2022г. писмени бележки от
пълномощника на ищеца, озаглавени „Допълнителни пояснения и възражения по отговора
на исковата молба”.
Ответната страна – ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ” ПРИ МВР оспорва изцяло предявените искове по основание и
по размер видно от изявленията на пълномощника му в представения на 13.08.2021г.
отговор на исковата молба. Твърди се, че липсва доказателство ищецът да е член на
синдикат , подписал КТД , рег. № 812100-19523/27.12.2019г., респективно да се е
присъединил към същия по реда и при условията на чл.7 КТД. Изтъква се , че прослуженото
време от ищеца по трудово правоотношение в МВР е общо 24 години , 6 месеца и 9 дни и е
за периодите : от 09.01.1985г. до 01.02.1989г. и от 03.05.2004г. до 20.09.2020г., а през
периода от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. ищецът е бил държавен служител по смисълая на
ЗМВР , като при освобождаването му от длъжност със заповед № К-1271/29.03.1999г. на
Министъра на вътрешните работи на ищеца е било изплатено обезщетение по чл.261,ал.1
ЗМВР/отм./ , поради което този стаж не е включен при изисляване на обезшетенията по
чл.42 КТД, защото означава ищецът да получи два пъти обезщетение с гратификационен
характер, което е недопустимо. Отбелязва се , че обезщетението по чл.42,ал.1,т.2 КТД от 6
месечени заплати е изплатено на ищеца при прекратяването на трудовото му
правоотношение с ответника.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 19.10.2022г. юрисконсулт на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са посочени и
в представените на 19.10.2022г. писмени бележки от пълномощника на ответника.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира
за установено следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :
Въпреки, че предявеният осъдителен иск по чл.59 КТ във връзка с чл.222,ал.3 КТ
произтича от трудово правоотношение между страните , той не е сред изброените в чл.310
ГПК, поради което следва да бъде разгледан не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия
исков ред по чл.124 и сл. ГПК.
Относно основателността на предявения иск :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят, че между тях е същесвувало трудово правоотношение, което е
прекратено със заповед № УРИ 5785з-2016/25.08.2020г. на директора на Д”УССД” при
МВР на основание чл.328,ал.1,т.10, предл. КТ поради придобиване право на пенсия за
2
осигурителен стаж и възраст , считано от 20.09.2020г. Уволнителната заповед е представена
с исковата молба.
Като писмено доказателство по делото е приета Служебна бележка, рег. №
120/14.04.2022г. от председателя на Националния синдикат на гражданската
администрация /НСГА/ в МВР , от която се установява , че ищецът е бил редовен член на
тази синдикална организация през цялата 2019г. и до месец септември 2020г. Следователно
възражението на ответника за недоказаност на синдикалното членство на ищеца е
неонователно.
В настоящото съдебно производство и двете страни са представили Колективен
трудов договор от 2019г. между Министъра на вътрешните работи и синдикални
организации , сред които и Националния синдикат на гражданската администрация
/НСГА/ в МВР, чийто член е бил ищецът.
Според чл.42,ал.1,т.2 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение със
служител , придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , независимо от
основанието за прекратяване , ако непрекъснатия трудов стаж е над 10 години се изплащат 6
месечни брутни възнаграждения. Страните не спорят , че при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца му е било платено обезщетение по чл.42,ал.1,т.2 от КТД от 6
брутни заплати.
Съгласно чл.42,ал.2 от КТД когато служителят има трудов стаж в МВР над 25
години , на него му се изплаща освен обезщетението по чл.42,ал.1,т.2 от КТД и
допълнително еднократно обезщетение в размер на 4 месечни брутни възнаграждения.
Спорът между страните по настоящото дело е дали за ищеца е възникнало вземане за
допълнителното еднократно обезщетение чл.42,ал.2 от КТД.
Твърдението на ищеца , че има стаж в системата на МВР от 30 години , 7 месеца и 17
дни (т.е. повече от 25 години, колкото се изисква по чл.42,ал.2 КТД ) е недоказано.
Ответникът изрично го оспорва , като твърди , че ищецът няма стаж в МВР над 25 години.
По делото е доказано чрез представеното с исковата молба Удостоверение, обр. УП-3
№ 578500-7057/15.09.2020г. , че ищецът има осигурителен стаж, изчислен по реда на чл.38 и
чл.39 НПОС за периода от 03.05.2004г. до 20.09.2020г. , т.е. 16 години, 4 месеца и 17 дни .
Това не се оспорва от ответника. Страните не спорят , че за този стаж (който е над 10
години, но не и 25 години) на ищеца е било изплатено обезщетение по чл.42,ал.1,т.2 от КТД
от 6 брутни заплати.
С исковата молба ищецът е представил и Удостоверение № 5485 , издадено на
11.04.1999г. (т.е. преди повече от 20 години) , което обаче не е подписано , не е подпечатано
, като дори не е посочено лицето (чрез вписване на имената и длъжността му) , което го е
написало. Поради тези причини това удостовеение не може да бъде кредитирано като
писмено доказателство , съответно посочения в него трудов стаж не може да се приеме за
безспорно доказан.
Други документи , удостоверяващи трудов стаж на ищеца в системата на МВР през
3
периода от 09.01.1985г. до 01.03.1993г., не са представени по настоящото дело.
Относно трудовия стаж на ищеца през периода от 01.03.1993г. до 10.04.1999г.
ответникът е представил Акт за встъпване в длъжност от 01.03.1999г. и заповед № К 1271/4
от 29.03.199г. от МВР за освобождаване от длъжност .Тези документи не са достатъчни за
установяване непрекъснатостта на трудовия стаж, но ответникът не оспорва този стаж.
Посоченият трудов стаж на ищеца обаче е с обща продължителност 6 години, 1 месец и 9
дни (според посоченото от ищеца в исковата молба) и дори и да бъде прибавен към
установения стаж от 16 години , 4 месеца и 17 дни , не е достатъчен за да стане целия
стаж на ищеца в системата на МВР над 25 години, който е необходим , за да възникне за
него вземане за обезщетение по чл.42,ал.2 КТД.
Същественото е , че според твърдението на ответната страна за трудовия стаж в
системата на МВР от от 01.03.1993г. до 10.04.1999г. ищецът е получил обезщетение по
чл.261,ал.1 ЗМВР/отм./. Това твърдение на ответника не е доказано , но не се оспорва от
ищеца.
Според чл.261,ал.1 ЗМВР /1997г. - отм./, който е действал към датата на
освобождаването от длъжност на ищеца през 1999г. на освободените от служба служители
на МВР се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на токлова брутни месечни
възнаграждения , колкото прослужени години имат , но не повече от 20. Съгласно
чл.261,ал.2 ЗМВР /1997г- отм./ при повторно освобождаване от служба от дължимото
обезщетение по ал.1 се приспада обезщетението , получено при предишното уволнение.
Получаването на обезщетение по чл.261,ал.1 ЗМВР /отм./ изключва плащането на
последващи еднократни обезщетения при прекратяване на трудово или служебно
правоотношение поради прослужен стаж (каквито са и обезщетенията по чл.42,ал.1,т.2 КТ и
по чл.42,ал.2 КТД) за същия периода на трудовия стаж, тъй като това означава
съответният служител в МВР да получи два пъти обезщетение за прослужен един и същ
стаж. Следователно ищецът не може да получи обезщетение по чл.42,ал.2 КТД за трудовия
стаж през периода от 01.03.1993г. до 10.04.1999г., тъй като вече е получил еднократно
обезщетение по чл.261,ал.1 ЗМВР /1997г. - отм./ за този стаж.
Поради посочените причини по настоящото дело не е доказано, че за ищеца е
възникнало претендираното от него вземане за допълнителното еднократно обезщетение
чл.42,ал.2 от КТД. Предявеният иск по чл.59 КТ във връзка с чл.222,ал.3 КТ е неосонвателен
и следва да бъде отхъврлен.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е отхъврлен.
Ответната страна претендира присъждане на направените юрисконсултско
възнаграждение, каквото и се полага , тъй като е предсталявана по делото от юрисконсулт.
Това искане следва да бъде уважено. Безплатността на производството по трудовоправните
спорове, установена в разпоредбата на чл.359 КТ , се отнася до задължението на работника
или служителя за плащане на разноски към съда (държавна такса, разноски за свидетели и
4
вещи лица) , но не го освобождава от отговорността му за разноските, направени от другата
страна по делото за адвокат, когато тя е спечелила съдебния спор - в тези случаи
платения от противната страна адвокатски хонорар, респективно дължимото
юрискосултско възнаграждение, не може да бъде за сметка на бюджета на съда , както е с
останалите разноски по делото. Поради това съдът следва да присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК – 50 лв. В останалата му част до пълния предявен
размер от 300 лв искането на ответника за юрисконсулско възнаграждение следва да бъде
отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от А. Р. П., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър”, ул. „Професор Иван Шишманов”, бл.41, ет.6, ап.2, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к. „Изток” , ул. „Чарлз Дарвин” № 25, бл.2, офис 34, чрез адв. Николай Касабов,
против ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”
ПРИ МВР, гр.София, ул. "Княз Борис І" № 124, осъдителен иск по чл.59 КТ във връзка с
чл.222,ал.3 КТ за заплащане от ответника на еднократно допълнително обезщетение по
чл.42,ал.2 КТД в МВР от 2019г. , дължимо при прекратяване на трудово правоотношение
със служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с непрекъснат
трудовстаж в МВР над 25 години в размер на 3 957,24 лв ( три хиляди деветстотин
петдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), заедно със законната лихва върху това
обезщетение от 20.09.2020г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Р. П. , ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, ул.
„Професор Иван Шишманов”, бл.41, ет.6, ап.2, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Изток” ,
ул. „Чарлз Дарвин” № 25, бл.2, офис 34, чрез адв. Николай Касабов, ДА ЗАПЛАТИ на
ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ” ПРИ
МВР, гр.София, ул. "Княз Борис І" № 124, на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляващи полагащото се на
ответника юрисконсулско възнаграждение по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника Д
„УССД” при МВР за юрисконсулско възнаграждение до пълния предявен размер от 300 лв
(триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6