Р Е Ш Е Н И Е
№
12.08.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№132/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от ***, чрез ***, чрез юрк. ***, против Р.Й.М., с която
се твърди, че между ответника- като кредитополучател и ищеца- като
кредитодател, е сключен договор потребителски заем №CREX-15171177/21.08.2017г,
за сумата от 509,03лв. Твърди се, че сумата е усвоена от страна на ответника,
удостоверено с подписа му. Твърди се, че страните са уговорили сумата да
бъде върната на 9 месечни вноски, всяка
от 63,68лв., включващи главница и договорна лихва от 29,48% ГПЛ и 3,81% ГПР.
Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията по договора на 20.10.2019г.,
като от негова страна е заплатена една месечна вноска. Твърди се, че на
основание чл.3 от Договора, вземането става предсрочно изискуемо, при забава на
две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората вноска. Посочва се, че
дължимия остатък по договора е в
размер на 509,44лв., като вземането е станало предсрочно изискуемо на
20.11.2017г.. Заедно с това се посочва също, че към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, е падежирала и
последната погасителна вноска по кредита, с падеж 20.05.2018г. Твърди се, че
ответникът дължи и лихва за забава, считано от изискуемостта на задължението-
20.11.2017г. до 11.09.2018г. Твърди се, че размерът на претенцията е 468,67лв.-
главница, 40,77лв.- договорна лихва, 58,56лв- лихва за забава, за периода
20.11.2017г.- 11.09.2018г. Посочва се, че е образувано ч. гр.д.№6936/2018г., по
което са дадени указания по чл. 415, ал.2 от ГПК. В заключение моли съдът
да признае за установено, че отв. М., че
дължи сумата от 468,67лв.- главница, 40,77лв.- договорна лихва, 58,56лв- лихва
за забава, за периода 20.11.2017г.- 11.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендират се разноски.
Ответникът Р.Й.М.,
чрез назначеният от съда особен представител адв. А.Д. в срока за отговор,
изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Посочва се, че в случая не е налице надлежно обявена
предсрочна изискуемост на задължението по договора, към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Посочва се също, че определените с договора за
кредит ГПР и ГПЛ са завишени, прави се възражение за недължимост, като по
отношение на ГПЛ моли съдът да редуцира същия до размера по чл. 10, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №4292/02.10.2018г, по ч. гр.д.№6936/2018г. по описа на ПлРС, връчена
по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. В случая е налице редовно връчване на
издадената заповед за изпълнение, чрез залепяне на уведомление.
Безспорно по делото се
установява, че между страните- ***, ***, като кредитодател, и отв. Р.М.- като
кредитополучател, съществуват договорни отношения, въз основа на сключен
договор за потребителски кредит, с №CREX-15171177/21.08.2017г., за покупка на
стоки. От съдържанието на договора се установява, че в полза на
кредитополучателя, е отпуснат кредит в общ размер 509,03лв, при девет равни
месечни вноски, с падеж на последната вноска- 20.05.2018г., в размер на 63,68лв.
Уговорен е падеж на месечните вноски- 20-то число на месеца, по погасителен
план, инкорпориран в договора за кредит, при ГПР от 33,81% и ГЛП от 29,48%; в
договора не е предвидена такса ангажимент. От съдържанието на договора се
установява също и включването на сумата от 42,03лв- застрахователна премия по застраховка
„сигурност на плащанията”, като част от
отпуснатия кредит, като съответните застрахователни сертификати са
приложени и приети по делото. Установява
се също, чл.3 от Договора, че страните
са уговорили, че при забава, се дължи обезщетение,
в размер на действащата закона лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. Установява се също, че на кредитополучателя е
предоставена необходимата преддоговорна информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, приложен по делото.
Безспорно по делото се установява
също, видно от представената касова бележка, факта на закупуването на стока, от страна на ответник,
на 21.08.2017г., на стойност 467лв. с
ДДС.
По делото се установява също,
видно от представената по делото справка от страна на ищеца, че от страна на
ответника има плащане на една от погасителните вноски, през м. 11.2017г., с
която са погасени частично вноските за м. 09. и м. 10.2017г. По делото няма
представени доказателства за други плащания от страна на ответника.
Съдът констатира също, с оглед на
приложеният по делото договор за кредит, ведно с погасителен план, че
заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№6936/2018г.
по описа на ПлРС, е депозирано след падежа на последното вноска по кредита. В
случая ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, поради което
възражението на особения представител на ответника в тази насока, е
неоснователно.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, е изцяло основателен
и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че
същият дължи сумата от 468,67лв.- главница, 40,77лв.- договорна лихва, 58,56лв-
лихва за забава, за периода 20.11.2017г.- 11.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. По делото безспорно
се установи съществуването на облигационни отношения между страните, въз основа
на сключен договор за заем, съответно- качеството на кредитор на ищеца,
изискуемостта на задължението на ответника и неговият размер. Както бе посочено
по-горе, в случая е налице изтичане на срока на договора, спрямо датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и не е налице хипотезата на
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор.
Уговорената в договора възнаградителна лихва, от 29,48% годишно, при ГПР от 33,81%, е в
рамките на законоустановеното по смисъла на чл. 19, ал.5 от ЗПК, поради което
същата не се явява нищожна. Съобразно цитираната норма, ДВ бр. 35/2014г. в сила
от 23.07.2014г., действаща към момента на сключване на процесния договор,
годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
– лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19,
ал.1 от ЗПК. Съдът намира, че в случая възражението на особеният представител
на ответника, за приложение на нормата
на чл. 10, ал.2 от ЗЗД, спрямо уговорената договорна лихва , е неоснователно. В случая не е
налице твърдяното от особеният
представител противоречие с нормата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД, с оглед на
наличието на специална норма- чл. 19, ал.4 от ЗПК, визираща рамките на
договорната лихва. До приемането на
ЗПК, законов ограничител на
размер на договорната лихва е нормата на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. / арг. Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о./. В този смисъл съдът приема , че възражението за приложение на нормата на
чл. 10, ал.2 от ЗЗД, за неоснователно.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него в настоящето производство разноски в размер на 525лв,
включващи юрк. възнаграждение от 100лв., определено от съда по реда на чл. 78,
ал.8 от ГПК, внесена д.т. от 125лв и 300лв.- възнаграждение за особен
представител.
Следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№6936/2018г. на
ПлРС, в размер на 75лв включващи юрк. възнаграждение от 50лв.., определено от
съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК и внесена д.т. от 25лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл. 240, ал.1,
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р.Й.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, представлявано
от ***- зам.управител, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк ***,
сгр.14, сумата от общо 548лв.,
от която: сумата от 468,67лв.- главница, сумата от 40,77лв.-
договорна лихва, сумата от 58,56лв- лихва за забава, за периода
20.11.2017г.- 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01.10.2018г., до окончателното й изплащане, дължими по договор за потребителски
кредит №CREX-15171177/21.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.12.2016г.
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №4292/02.10.2018г, по ч. гр.д.№6936/2018г.. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Р.Й.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ ***, ЕИК ***,
представлявано от ***- зам.управител, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк ***, сгр.14, сумата от 525лв.,
съставляващи направени по делото разноски и сумата от 75лв. – разноски по ч.
гр.д.№6936/2018г. по описа на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: