№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание
на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 179/2022г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе № 137, ет.3, представлявано от изпълнителните директори В.М.В. и Г.А.А., чрез адв.Г.М., против Решение № 809/04.11.2021г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 3306/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 38-59/21.07.2021г. на председателя на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, с което за нарушение на чл.53, ал.1 и на основание чл.116, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. и в полза на ДАНС е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Твърди, че съдът е следвало да констатира служебно, че в случая е
налице неправилно прилагане на санкционната норма на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП,
вместо тази на чл.116, ал.3, т.3 от закона, визираща системни нарушения. В хода
назначената със Заповед № ФР-9-100/28.07.2020г. проверка, са установени общо 6
нарушения, които според АНО са нарушения на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП. За всяко от шестте нарушения са издадени шест отделни наказателни
постановления, от които четири с приложена санкционна норма на чл.116, ал.1,
т.3 от ЗМИП и отделни имуществени санкции в размер на 5000лв. За останалите две
нарушения е приложена санкционната разпоредба на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, и
имуществени санкции по 20000лв. за всяко нарушение. Позовава се на дефинициите
за „системност“ и „повторност“ и твърди, че от хронологичното и граматическо
тълкуване на разпоредбата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП следва, че за да се
определи едно нарушение за системно, е необходимо преди извършването му да са
осъществени поне още четири нарушения от същия вид в рамките на същата година,
без да е необходимо да са установени с влезли в сила наказателни постановления.
В случая, в хода на проверката по Заповед № ФР-9-100/28.07.2020г. са установени
общо шест нарушения в рамките на една година (вкл.процесното) - т.е. налице е
системност, поради което е следвало да бъде съставен един АУАН с описание на
всички шест нарушения, както и да бъде издадено едно НП, с което да се наложи
едно наказание за системност, с прилагане на санкционната разпоредба на чл.116,
ал.3, т.3 от ЗМИП. Твърди, че по този начин в нарушение на разпоредбата на
чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, отговорността на дружеството е многократно
ангажирана на едно и също правно основание, като вместо да бъде наложена една
обща санкция от 20000лв., на дружеството са наложени санкции общо в размер на
60000лв., което опорочава административнонаказателното производство и обуславя
отмяната на наказателното постановление. Твърди и че неправилно ВРС е приел, че
не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи в тази връзка, че
деянието разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, от същото не са настъпили вредни последици. Въззивният
съд изобщо не е отчел факта, че предоставените финансови средства по силата на
процесния договор за заем са в размер едва на 600лв., като към датата на
сключване на договора размерът на МРЗ за страната е бил 560лв., а месец
по-късно е била 610лв. Счита, че по препращане от чл.11 от ЗАНН, по аналогия
следва да се приложи практиката от наказателноправната доктрина, според която
при престъпленията, накърняващи обществените отношения, свързани с дейността на
стопанските отрасли, изходна база при тази преценка е стойността на предмета на
престъплението, като според възприетото в практиката становище, „маловажен“ е
този случай, при който паричната равностойност на предмета не надвишава
трикратния размер на установената за страната МРЗ. Намира за неправилни и
изводите на ВРС за правилна квалификация на нарушението по чл.53, ал.1,
вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП. Сочи, че разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗМИП единствено
въвежда изискване за начина, по който клиентите следва да бъдат идентифицирани
съгласно чл.10, ал.1 от ЗМИП - чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. Твърди, че разпоредбата не въвежда
задължение, а единствено посочва начина, по който следва да се извърши
регламентираното в чл.11, ал.1, т.1 от закона задължение. В този смисъл твърди,
че описаното в АУАН и НП деяние, представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.1,
вр.чл.15, ал.1, вр.чл.53, ал.1 от ЗМИП, а не както е посочено - на чл.53, ал.1,
вр.чл.15, ал.1. Сочи и че нарушението по чл.53, ал.1 би било осъществено ако
изобщо не е била снета самоличността на лицето, а процесният случай не е такъв.
Отделно твърди, че АНО е посочил, че процесното нарушение се състои в
неидентифициране на клиент преди сключване на договор за кредит, без обаче да
посочи коя от всички регламентирани хипотези визира разпоредбата. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна - Държавна агенция
„Национална сигурност“, оспорва касационната жалба като неоснователна по
подробни съображения, изложени в писмен отговор
С.д. № 1865/07.02.2022г. Сочи, че системността не е елемент от изпълнителното
деяние, а има значение за определяне приложимата санкционна норма и за размера
на санкцията, поради което неправилно касаторът твърди, че за всички нарушения
е следвало да се състави един АУАН, издаде едно НП и наложи една санкция. Излага
подробни съображения и за това, че не са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че обществените отношения по регулиране на
финансовата сфера имат за цел недопускане ощетяването на фиска, вкл.
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в който
смисъл са предвидените в ЗМИП мерки за превенция и контрол. Поради приоритетния
характер на тази дейност, счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима. Твърди и че фактите, свързани с конкретното деяние, не сочат
по-ниска степен на обществена опасност на деянието, същото е и формално, и за
съставомерността му не се изисква настъпването на каквито и да било последици.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави
възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че ВРС е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е
установено, че със Заповед № ФР-9-100/28.07.2020г. на директора на
специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, оправомощен да
осъществява правомощията по чл.108, ал.5 от ЗМИП със Заповед
№ З-1085/18.04.2018г. на председателя на ДАНС, на контролни органи от състава
на специализираната дирекция (определени със Заповед № З-2640/11.09.2019г. на
председателя на ДАНС), било разпоредено извършването на проверка на „МИКРО
КРЕДИТ“ АД за изпълнение на задълженията на финансовата институция, съгласно
изискванията на глава втора от ЗМИП - за периода 01.01.2019г. - 31.07.2020г.
Във връзка с проверката с Искане № 2/07.08.2020г. били изискани клиентски досиета по приложен списък, в т.ч. досието на Т.З.З. с ЕГН: **********. Досиетата трябвало да съдържат документи за идентификация и проверка на идентификацията съгласно изискванията на закона, а при липса на такива документи, дружеството следвало да представи писмени разяснения.
Изисканите документи били представени на оптичен носител - диск DVD-R, с писмо изх.№ 10832/11.08.2020г. Относно мерките по чл.53, ал.1 от ЗМИП за идентифициране на физическите лица, в писмото било посочено, че е извършена идентификация чрез представяне и събиране на копие от документ за самоличност: за българските граждани - валидна лична карта; по отношение на клиенти с разрешено постоянно пребиваване - разрешение за пребиваване. Всички договори с клиенти са сключени физически и проверката на идентичността на лицето, представящо документа за самоличност и снимката в него, се извършва на място, като всеки представен документ за самоличност се проверява за валидност онлайн в системата на МВР.
С искане № 4/12.08.2020г. от дружеството на хартиен носител били изискани досиета по списък, в т.ч. това на Т.З.З. с ЕГН: **********, ведно с документи за идентификация, а при липса на такива - писмени разяснения. В тази връзка е постъпил отговор изх.№ 10834/17.08.2020г., в който за Т.З. е посочено, че идентификацията е извършена на база разрешение за пребиваване.
Въз основа на представените документи
било установено, че на 29.01.2019г. в гр.Варна между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и Т.З. с
ЕГН: **********, бил сключен договор за заем CrediHome № 1192-00048179 за сумата 600лв. В договора била
посочена
ЛК № *********, издадена от 12.04.2017г. от МВР-София, фигурирал и подпис на
лицето. Било приложено и искане за заем CrediGo № 5342-00022522/28.01.2019г. от Т.З., с подпис на лицето,
в което била посочена ЛК № *********. В кредитното досие било приложено копие
от разрешение за постоянно пребиваване № *********, издадено на 12.04.2017г. и
валидно до 115.03.2019г. В разрешението било отбелязано, че лицето е родено на ***г.
в Армения, че е гражданин на Армения и има адрес в гр.Варна. На разрешението
имало снимка на лицето.
Проверяващите приели, че със сключване на договора между страните било установено „делово взаимоотношение“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗМИП, в който случай съгласно чл.15, ал.1 от ЗМИП, вр.чл.10, т.1 от ЗМИП, „МИКРО КРЕДИТ“ АД е имало задължение да извърши комплексната проверка на клиентите, включваща и идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници - в случая на лицето Т.З. с ЕГН: **********. Според представените документи по досието на лицето е прието, че З е била идентифицирана с разрешение за постоянно пребиваване, чийто номер и дата на издаване е вписан като номер на ЛК в искането за кредит и в сключения договор, а не чрез официален документ за самоличност по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗМИП и снемане на копие от него.
Договорите, по които при проверката са установени идентични нарушения на чл.чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП, са както следва:
|
Договор за кредит |
Кредитополучател |
|
CrediHome №1192-00048179/29.01.2019 |
Т.З. |
|
CrediHome №1192-00051111/30.03.2019 |
А.Б. |
|
CrediHome №1192-00053869/04.06.2019 |
М.Д |
|
CrediHome №1191-10188891/18.06.2019 |
А.О |
|
Microcredit №9002-00001252/31.07.2019 |
Ю.А |
|
Microcredit №9002-00009051/16.11.2019 |
Р.А.У. |
Прието било, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД, в качеството си на задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, при подписване на Договор за заем CrediHome № 1192-00048179/29.01.2019г., е извършило нарушение на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП, за което му бил съставен АУАН № ФР-10-929/09.02.2021г. В същия било отбелязано, че в хода на проверката са установени над 5 [идентични] нарушения в рамките на една година, което съгласно §1, т.15 от ДР на ЗМИП представлява системно нарушение, наказуемо по чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП.
Въз основа на АУАН било издадено НП № 38-59/21.07.2021г., с което на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. В същото е прието, че нарушението е извършено на 29.01.2019г. и е първо по ред от един и същи вид за 2019г., същото не следва да бъде санкционирано като системно.
За да потвърди наказателното постановление от правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи съгласно чл.123, ал.1 от ЗМИП, като в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е прието, че от събраните доказателства се установява, че на 29.01.2019г. в гр.Варна, преди подписване на Договор за заем CrediHome № 1192-00048179/29.01.2019г. с арменската гражданка Т.З., „МИКРО КРЕДИТ“ АД не е идентифицирало клиента с официален документ за самоличност, а чрез удостоверение за пребиваване, с което е извършило нарушение на чл.53, ал.1 от ЗМИП. Прието е също, че нарушението е системно по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗМИП, като с оглед на това, че от деянието няма настъпили вредни последици, обстоятелството, че все пак идентификация на клиента е извършена въз основа на документ, който съдържа всички необходими данни, ВРС е приел, че правилно е наложена санкция в минималния размер по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. Приети са за неоснователни оплакванията в жалбата за това, че нарушението по чл.53, ал.1 от ЗМИП би било осъществено само ако самоличността на лицето изобщо не е била установена, т.к. в случая разпоредбата указва начина, по който е следвало да се извърши идентификацията. Не е споделено и възражението за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, т.к. ЗМИП попада в обхвата на чл.34, ал.2 от ЗАНН и в случая АУАН е съставен в рамките на петгодишния срок от извършване на нарушението. Прието е и че правната квалификация на нарушението е прецизна и коректна, както и че изчерпателно са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. ВРС е изложил и подробни мотиви относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен.
Така постановеното решение е неправилно.
Не се спори, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД е
задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, което следва да прилага мерките по чл.3,
т.1 - 6 за превенция на използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. Една от мерките е тази по чл.3, т.1 от ЗМИП - за извършване
на комплексна проверка на клиента и съгласно чл.10, т.1 от ЗМИП същата включва и
идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на
документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници.
Съгласно чл.11, ал.1, т.1 от ЗМИП, лицата по чл.4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на „делови взаимоотношения“ - понятие, дефинирано в §1, т.3 от ДР на ЗМИП, а сключването на договор за кредит представлява именно делово взаимоотношение.
Съгласно чл.15, ал.1, пр.1 от ЗМИП, в относимата редакция ДВ, бр.27 от 2018г., мерките за комплексна проверка на клиентите по чл.10, т.1 и 2 се прилагат преди установяването на делови взаимоотношения.
Съгласно чл.52 от ЗМИП, идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.
Съгласно чл.53, ал.1 от ЗМИП, идентифицирането
на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. Според ал.2 на с.р., при
идентифицирането на физически лица се събират данни за: 1/ имената;
2/ датата и мястото на раждане; 3/ официален личен идентификационен номер или
друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален
документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има
снимка на клиента;
4/ всяко гражданство, което лицето притежава; 5/ държава на постоянно
пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен). Според ал.5 на
с.р., когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни
по ал.2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други
официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто
срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на
копие от тях. При липсата на друга възможност, събирането на данните по ал.2,
т.3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи
или документи от надежден и независим източник - чл.53, ал.6 от ЗМИП.
Съгласно §1, т.12 от ДР на ЗМИП, „Официален документ за самоличност“ е документ по смисъла на: а) чл.13 (лична карта, шофьорска книжка, паспорт и заместващите ги документи) и чл.14, ал.1 (документи за самоличност на бежанци) от Закона за българските лични документи; б) §1, т.3 от ДР на Закона за чужденците в Република България - паспорт или замесващ го документ за пътуване; в) чл.21, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства - лична карта или паспорт; г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство. Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Според §1, т.3а от Закона за чужденците в Република България, „Разрешение за пребиваване“ е всяко е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Съгласно чл.1, ал.5, вр.чл.3, ал.4 от ЗБЛД, документите за пребиваване са български лични документи, които удостоверяват само правото на пребиваване на територията на РБ. Според чл.14, ал.2 от ЗБЛД, същите се издават на пребиваващите в РБ чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по ЗЧРБ.
От цитираното общо правило по чл.52, вр. чл.53 от ЗМИП следва, че за целите на идентификация на лицата като част от мерките и контрола срещу изпирането на пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата данни съгласно официалните документи – тези, признати от закона за документи за удостоверяване на самоличност. При невъзможност обаче да се ползват официални данни или източници, законът допуска възможност за идентификация въз основа на документи от надежден и независим източник.
Видно от отговор относно Искане № 2
с изх.№ 10832/11.08.2020г., изпълнителният директор на дружеството по отношение
на мерките по чл.53 от ЗМИП изрично е посочил, че идентификацията на клиентите
с българско гражданство се извършва с лична карта, на клиентите с постоянно
пребиваване се извършва чрез разрешително за пребиваване. В отговор
изх.№10834/17.08.2020г. по Искане № 4 отново е посочено, че идентификацията на
клиентите - чуждестранни граждани, които притежават разрешително за
пребиваване, се извършва с копие на документа, удостоверяващ разрешителното за
пребиваване, а в случаите, в които е имало възможност - и чрез събиране на
копие от паспорта. В разясненията по клиенти, относно Т.З. изрично е посочено,
че идентификацията е извършена чрез
снемане на копие от разрешение за пребиваване.
С оглед горецитираните правила за идентификация на лицата, правилно АНО и ВРС са приели, че при доказано извършено идентифициране на кредитополучателя въз основа единствено на разрешителното му за пребиваване – на което по силата на закона е отречена силата на официален документ за самоличност (вж. §1, т.12 от ДР на ЗМИП и чл.1, ал.5, вр.чл.3, ал.4 от ЗБЛД), дружеството формално е извършило нарушение на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Неоснователно касаторът твърди, че в случая е следвало да се приложат правилата за санкциониране на системност. Според дефиницията по §1, т.15 от ДР на ЗМИП, „системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на правилата за прилагането от същия вид в рамките на една година.
Действително в хода на проверката от ДАНС са установени следните идентични (на чл.53, ал.1, вр.чл.15, ал.1 от ЗМИП) административни нарушения:
|
Договор за кредит |
Кредитополучател |
АУАН |
НП |
Основание и размер на наложената санкция |
|
CrediHome
№1192-00048179/29.01.2019 |
Т.З. |
№
ФР-10-929/09.02.2021 |
№
38-59/21.07.2021 |
чл.116, ал.1,
т.3 ЗМИП - 5000,00лв. |
|
CrediHome
№1192-00051111/30.03.2019 |
А.Б. |
№
ФР-10-930/09.02.2021 |
№
38-60/21.07.2021 |
чл.116, ал.1,
т.3 ЗМИП - 5000,00лв. |
|
CrediHome
№1192-00053869/04.06.2019 |
М.Д |
№
ФР-10-931/09.02.2021 |
№
38-61/21.07.2021 |
чл.116, ал.1,
т.3 ЗМИП - 5000,00лв. |
|
CrediHome
№1191-10188891/18.06.2019 |
А.О |
№
ФР-10-932/09.02.2021 |
№
38-62/21.07.2021 |
чл.116, ал.1,
т.3 ЗМИП - 5000,00лв. |
|
Microcredit
№9002-00001252/31.07.2019 |
Ю.А |
№
ФР-10-933/09.02.2021 |
№
38-63/21.07.2021 |
чл.116, ал.3,
т.3 ЗМИП - 20000,00лв. |
|
Microcredit
№9002-00009051/16.11.2019 |
Р.А.У. |
№
ФР-10-934/09.02.2021 |
№
38-64/21.07.2021 |
чл.116, ал.3,
т.3 ЗМИП - 20000,00лв. |
В случая обаче процесното нарушение
е първо по време (на извършване и установяване), поради което не е извършено в
условията на системност. В контекста на дефиницията по §1, т.15 от ДР на ЗМИП и
на императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание,
правилно ответникът поддържа, че хипотезата на системност има отношение само към
определяне на санкционната норма, респ. на размера на санкцията.
Неоснователни са и останалите оплаквания досежно допуснати процесуални нарушения и неправилна правна квалификация. На същите ВРС е отговорил вярно и аргументирано, поради което и по арг. от чл.221, ал.2 от АПК изложените в тази връзка мотиви не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция.
Според настоящият състав обаче неправилна е преценката, че в конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че обществените отношения по регулиране на финансовата сфера имат за цел недопускане ощетяването на фиска, вкл. използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в който смисъл са предвидените в ЗМИП мерки за превенция и контрол, сред които и тези свързани с идентификацията на лицата.
В случая не се спори, че при
сключване на процесния договор за кредит лицето, което не е български
гражданин, е идентифицирано с разрешително за пребиваване, което удостоверява
правото на пребиваване, но не представлява официален документ за самоличност. В
същото време обаче, от тълкуването на разпоредбите на чл.52 и чл.53, ал.6 от ЗМИП следва, че за целите на идентификацията на лицата може да се ползват освен
данните от официален документ за самоличност и други документи от надежден и
независим
източник – при липса на друга възможност за събиране на данните по чл.53, ал.2,
т.3 от ЗМИП.
Съгласно чл.57, ал.1 от ЗБЛД, чужденците, на които е разрешено пребиваване в Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България, се легитимират с национален документ за задгранично пътуване и удостоверяват правото си на пребиваване с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. Съдържанието на документите за пребиваване по чл.59, ал.2 и ал.2, е регламентирано в чл.61а от ЗБЛД.
Единния формат на разрешенията за пребиваване на граждани на трети страни е утвърден с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година, като според съображение (5) от същия, от основно е този единен формат на документа за пребиваване да съдържа всички необходими данни и да отговаря на много високи технически стандарти, особено по отношение на гаранциите срещу подправяне и фалшифициране. Това ще бъде принос към превантивните мерки спрямо нелегалната имиграция и пребиваването с нередовни документи и борбата срещу тях. Форматът трябва да бъде пригоден за използване от всички държави-членки и да съдържа хармонизирани, разпознаваеми навсякъде и видими с просто око елементи за сигурност.
Така според съображение (8), за да се гарантира, че въпросната информация ще остане известна само на необходимия кръг лица, от централно значение е всяка държава-членка да възложи отпечатването на единните документи за пребиваване на един-единствен орган, като си запазва правото да го смени при нужда. По съображения за сигурност всяка държава-членка следва да информира Комисията и останалите държави-членки за определения от нея орган.
Според чл.4а от Регламента, единният формат на разрешенията за пребиваване включва носител за запаметена информация, съдържащ изображение на лицето и две изображения на пръстови отпечатъци на притежателя, и двете в съвместими формати. Данните са с гарантирана сигурност и носителят на запаметена информацията има достатъчен капацитет и способност да гарантира целостта, истинността и поверителността на данните.
Според чл.4б от Регламента, за целите на настоящия регламент държавите-членки снемат биометрични идентификатори, състоящи се от изображение на лицето и два пръстови отпечатъка, от гражданите на трети страни. Процедурата се определя съгласно националната практика на съответната държава-членка и при спазване на гаранциите, предвидени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. Биометричните идентификатори, които се снемат са следните: — снимка, предоставена от заявителя или направена по време на подаване на заявлението; и — два цифрови пръстови отпечатъка, снети с притискане на плоска повърхност.
При тази регламентация на разрешителните за пребиваване, процедурата, по която се издават и извършваната в тази връзка идентификация на лицата, в т.ч. биометрична, основателно касаторът твърди, че същите имат характер на документи от „надежден и независим източник“, и при изпълнение на условията по чл.53, ал.6 от ЗМИП – за липса на друга възможност, могат да се използват за целите на идентификация на лицата при извършване на комплексната проверка по чл.15, ал.1 от ЗМИП.
В тази връзка следва да се посочи, че с разпоредбите на ЗМИП са транспонирани разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.
Съгласно чл.13, пар.1, буква а) мерките за комплексна проверка на клиента обхващат идентифициране на клиента и проверка на неговата идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надежден и независим източник. Доколкото обаче Директива (ЕС) 2015/849 е директива за минимална хармонизация, дори в случаите, в които държавите членки са транспонирали надлежно чл.13 от нея, чл.5 от същата им позволява да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби, стига същите да целят засилване на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. В този смисъл няма пречка държавата членка сама да определя въз основа на какви данни да извършва идентификацията на клиента, стига те да отговарят на общото условие да са получени от надежден и независим източник. В този контекст са и правилата по чл.53, ал.1 от ЗМИП.
В случая макар да не е удостоверено от „МИКРО КРЕДИТ“ АД, че е липсвала друга възможност за идентификация на клиента при сключване на договора за кредит – чрез официален документ за самоличност, такава безспорно е извършена, при това по друг, допустим от закона начин - чрез разрешително за пребиваване, данните за лицето в което са установени от компетентен орган и по надлежния ред, към момента на издаването му. Отделно, с възраженията по акта е представено и копие от паспорта на лицето, който потвърждава установената въз основа на разрешителното самоличност на кредитополучателя.
Тези обстоятелства сочат на извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, в сравнение с другите нарушения от същия вид, поради което са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и приемането на случая за маловажен.
Като е стигнал до друг краен извод, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
При този изход на спора в полза на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят
сторените в производството разноски. Пред ВРС са представени договор за правна
защита и съдействие от 01.08.2021г. и фактура
№ 304/27.09.2021г. за сумата 696лв., за която е посочена, че следва да се плати
„по сметка“. Не са представени доказателства за реалното изплащане на сумата по
банков път, поради което настоящият състав преценява тези разноски за
недоказани. Пред касационната инстанция са представени договор за правна защита
и съдействие от 20.12.2021г., фактура
№ 330/16.02.2022г. за сумата от 696лв. с ДДС и преводно нареждане са същата от
17.02.2022г.
Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, т.к. същото (данъчната основа по фактурата) е определено в минималния размер по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 580лв., като съгласно §2 от ДР на Наредбата същото се дължи с начисления върху него ДДС.
Водим от горното и на основание
чл.222, ал.1, Варненският административен съд,
I-ви тричленен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
Решение № 809/04.11.2021г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 3306/2021г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 38-59/21.07.2021г. на председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“, с което за нарушение на чл.53, ал.1 и на основание
чл.116, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на „МИКРО КРЕДИТ“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско
шосе
№ 137, ет.3, представлявано от изпълнителните директори В.М.В. и Г.А.А., е
наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ да заплати на „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Цариградско шосе № 137, ет.3, представлявано от изпълнителните директори В.М.В.
и Г.А.А., разноски за производството в размер на 696,00лв. (шестстотин
шестдесет и девет лева).
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.