№ 11463
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110165678 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Софийска вода” АД
срещу К. Т. С., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1,вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 978,90 лв., представляваща
цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода от 29.05.2019г. до
11.04.2021г., и сумата от 43,00 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 29.06.2019г. до 11.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410
ГПК – 15.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
водоснабден имот – апартамент 1, находящ се в находящ се в гр. София, жк.
„Оборище“, ул. „Марин Дринов“ № 5, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.07.2021г. по ч.гр.д. № 41562/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги до имот, находящ се в
гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 5, ап.1, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
вземания в посочените размери. Претендира разноски.
1
Ответницата К. Т. С. е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационни отношения с ищцовото дружество. Посочва, че не са представени
доказателства за реално потребена услуга, карнети за отчет, както и документи, от
които да се установява, че сградата е водоснабдена. Намира за недоказан начина на
изчисляване на дължимите суми, количеството потребена ВиК услуга, както и начина
на определяне на цената . Излага съображения, че фактурите не са основание за
плащане на процесната сума. Оспорва данните, въз основа на които са начислени
претендираните суми, а именно като формирани по показания на несертифицирано
СТИ. Поддържа, че не е отказала достъп на длъжностното лице на оператора за отчет
на водомера. Позовава се на изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
2
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и
канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото
на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е.
облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това
право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Ищцовото дружество е ангажирало доказателствени искания във връзка с
установяване наличието на право на собственост върху процесния имот, респ. за
наличие на облигационно правоотношение между страните, но от събраните
доказателства не се установява принадлежност на вещното право в полза на
ответницата. От изисканите от Столична община, дирекция "Общински приходи –
Район Оборище" документи е видно, че за процесния период от 29.05.2019г. до
11.04.2021г. данъчно задължено лице е Цанка Стефанова Баракова с ЕГН **********,
като ползвател по отношение на процесния имот. Други относими доказателства за
установяване на обстоятелствата, разпределение в доказателствена тежест на ищеца, не
са събрани. Следователно делото липсват каквито и да било писмени доказателства
относно възникнали за процесния период вещни права в полза на ответника К. Т. С.
върху жилището, като подобно обстоятелство не се установява и от приетото
заключение на СТЕ, доколкото предметът на експертизата касае установяване на
количеството доставени в имота В и К услуги и тяхната стойност, а не вещните права
върху имота, като вещото лице е посочило, че за имота е заведена партида с клиентски
номер ********** - с титуляр ответника К. Т. С., но не става ясно на какво основание
ищецът е открил партидата на името на същата. Същевременно вещото лице е
работило единствено въз основа на едностранно съставени от ищеца документи
(справки от информационната система на дружеството и фактури), които не се ползват
с материална доказателствена сила относно факта на възникнало облигационно
правоотношение между страните.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърденията му за наличие на облигационно правоотношение между страните, като
3
при изричното оспорване на ответника същият да е потребител на ВиК услуги и
собственик на процесния имот и липсата на доказателства в тази насока, това
обстоятелство остава недоказано в процеса. Ето защо, претенцията за заплащане на
договорно основание на стойността на потребените ВиК услуги в размер на 978,90 лева
за периода от 29.05.2019г. до 11.04.2021г. е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на претенцията съдът не следва да разглежда по същество
наведеното при условията на евентуалност възражение от ответницата за погасяване на
вземанията по давност.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, съответно
доколкото главният иск се явява неоснователен и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение за забава върху претендираната главница за предоставени услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни
води е неоснователен, поради което също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право
на направените от нея разноски за възнаграждение за един адвокат. В исковата молба
ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което следва да бъде определен минимално предвиденият в
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Минимално
дължимият размер на адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 301,53 лева,
съгл. чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ (в редакцията към момента на сключване на договора –
30.09.2022г.). На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 301,53 лева, които на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъдат
присъдени директно на процесуалния представител.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
4
признаване за установено, че К. Т. С. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3,
„Бизнес Център Интерпред Цар Борис“ сумата от 978,90 лева, представляваща цена на
доставени от дружеството ВиК услуги за периода от 29.05.2019г. до 11.04.2021г., и
сумата от 43,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 29.06.2019г. до 11.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК –
15.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
водоснабден имот – апартамент 1, находящ се в находящ се в гр. София, жк.
„Оборище“, ул. „Марин Дринов“ № 5, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 24.07.2021г. по ч.гр.д. № 41562/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, „Бизнес Център
Интерпред Цар Борис“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. И. от САК, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 301,53 лева,
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5