Р Е
Ш Е Н
И Е №
260140
гр.Пловдив, 01.
02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д. № 2687/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.49 и чл.45
от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М.И.З., чрез адв. Т.Т., против
Решение № 260299/09.09.2020г. на
Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 13710/2019г., поправено на осн. 247 от ГПК с Решение
№260709/05.10.2020г. на Районен съд –
Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№
13710/2019г., с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Кредит Йес“ ООД, ЕИК- ****, иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1
250 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
семейните отношения на ищцата с нейния съпруг, накърняване на авторитета на
ищцата и разпространение на лични данни, вследствие на противоправни действия
на служители на ответника на 12.07.2019 г,. чрез залепяне на стикери на входната
врата на жилището на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и осъдена да
заплати сумата 395 лв. за направени разноски по делото. Моли решението да бъде
отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи предявения
иск, ведно със законните последици. Претендира разноски общо за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна „Кредит Йес“ ООД, ЕИК- ****, депозира писмен отговор,
чрез адв. Н.Ш., че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от М.И.З. против „Кредит Йес“ ООД е заведена искова молба, ведно писмено уточнение,
неразделна част към нея /на л.9/, с която посочва, че между страните е сключен договор за кредит.
Поради настъпили финансови затруднения за ищцата, същата преустановила
заплащането на кредитните вноска. Поради тази причина започнала да получава
телефонни обаждания от служители на ответното дружество, в някои от които
същите заявявали, че ищцата ще има неприятности. Непосредствени свидетели на
разговорите със служителите на дружеството ставали децата на ищцата. На
12.09.2019 г. на ищцата се обадила нейната дъщеря, която и казала, че срещнала
жени пред жилището, в което живеят и те били споделили, че някакви хора са
търсили ищцата, звънели на домофонната уредба на входа и понеже не намерили
същата, залепили стикер на входната врата. Същите тези хора обяснили, че ищцата
не си плаща кредита и щяло да стане практика да се лепят „честитки“ на вратата
на ищцата, за да разберат всички в квартала, че същата е нередовен платец. След
като ищцата се прибрала в своя дом, имало конфликт между нея и нейния съпруг по
повод залепените стикери. Децата на двамата също били притеснени. От този
момент ищцата започнала да усеща чувство за малоценност. Също така посочва, че
с разпространяване на двете имена на ищцата, служителите на ответното са
разпространили нейни лични данни. По този начин бил уронен авторитета на
ищцата. Поради изложеното предявява процесната претенция. Направено е искане за
присъждане на разноски на процесуалния
представител на основание чл. 38 от ЗА.
Към исковата молба прилага заверено копие от Протокол от 12.07.2019г.,
съставен от Домоуправителя на ЕС в гр.****.
Ответникът „Кредит Йес“ ООД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. Излага съображения, че ищцата е сключила договор за кредит, по силата на който е
следвало да заплаща месечни вноски за връщане на предоставената сума. Ищцата
изплатила две вноски и преустановила плащанията. Поради тази причина служител
на ответното дружество опитал да се свърже с ищцата по телефона, но неуспешно,
което наложило посещението на адреса на същата, като служителят залепил стикер
с предоставен телефонен номер за връзка. Доколкото контакт отново не бил
осъществен, служителят докладвал за проблемите на мениджър екип, който
организирал посещение до местоработата на ищцата, при което същата изразила
своето нежелание да заплаща предоставения и кредит. Поради изложеното се
възразява, че липсват противоправни действия от страна на служители на
дружеството, като залепянето на стикер било обусловено от поведението на
ищцата, като същата била уведомена, че е възможно извършване на посоченото
действие съгласно чл. 27 ал.8 от Общите условия по договора за кредит. Излагат
се доводи, че не са получавани и заплахи по телефона, както и че не са
разпространявани лични данни по смисъла на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679.
Към Писмения отговор
прилага копие от Договор за паричен заем № 910959 към Искане №
72656/07.02.2019г., ведно с погасителен план и Общи условия към него.
В хода на съдебното
производство са разпитани свидетелите В. В. /първа братовчедка на ищцата/ и В.
В. /без родство/, доведени от ищцата, и св. С. Ж. /без родство, работи при
ответника/.
Районният съд, за да постанови решението, излага основни съображения, че за уважаване на предявения иск следва да са се
проявили в своята кумулативно следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1.вреди, причинени на ищеца; 2. вредите да са
причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; 3. вредите да са
причинени при или по повод изпълнение на работа и 4. работникът да има вина за
причинените вреди, в която връзка са разясненията, дадени в ППВС 7/1958 г. Налага
правен извод, че в конкретния случай, ищцата не е установила при условията на
пълно и главно доказване причинени вреди, които да са в причинна връзка с
действия на работник на ответното дружество. Мотивира, че отговорността на
работодателя се ангажира при виновни противоправни действия на негов работник
/в която насока отново е ППВС 7/1958 г./, каквито не представляват тези на
свидетеля В. по залепянето на процесния стикер, доколкото същият е поставен
единствено поради нуждата от връзка на ищцата със служителя, с оглед
предоставяне на информация за причината за преустановяванията на плащанията по
договора за кредит. Районният съд аргументира, че съобщението дори обслужва
интереса на ищцата, доколкото неговата цел е доброволно уреждане на отношенията
между страните във връзка с предоставените в заем парични средства, вместо
директно да се пристъпи към действия по съдебно събиране на сумата. Районинят
съд е кредитирал показанията на свидетелите В. и Ж., доколкото същите са преки,
непосредствени и съответстващи на доказателствената съвкупност. Посочените
свидетели са служители на ответното дружество, но само по себе си посоченото
обстоятелство не може изключи посочените гласни доказателства техните показания са логически свързани и
последователни, като отговарят на представените по делото доказателства.
Единствено противоречие се установи между тях и показанията на свидетелката
В. В.
Районният съд посочва, че не дава вяра на показанията на св. В., доколкото
се е установило, че същата е бивш служител на дружеството и в приятелски
отношения с ищцата и нейния съпруг – кредитополучатели и двамата. Налага извод,
че същата се явява заинтересована от изхода на спора. Също така показанията на
свидетелката В. се явяват нелогични, а именно, че двамата съпрузи не са знаели
помежду си за предоставените им бързи кредити от ответното дружество и
противоречат на показанията на свидетелите В. и Ж., които са категорични, че
месечните вноски и по двата кредита са изплащани от съпруга на ищцата – М.,
респ. същият е знаел за сключения договор за кредит между страните в
производството. Наложен е и изводът, че и двамата съпрузи са знаели, че всеки
един от тях е сключил договор за кредит с ответното дружество. Районният съд
обосновава, че не са
налице три елемента от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
ответника, а именно - виновни противоправни действия на служител на дружеството, причинени неимуществени вреди и причинна връзка между действията по
залепяне на стикер и твърдените настъпили неимуществени вреди.
С
въззивната жалба на М.И.З. се възразява срещу
направените правни изводи в обжалваните части
на атакуваното решение и намира същото за неправилно.
Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателката се
отнася до това, че неправилно Районният съд е приел, че съставеният Протокол от
управителя на ЕС с адрес – гр.****, представляват свидетелски показания в
писмен вид. Поддържа, че протоколът представлява частен документ, чиято
констатация не е била оспорена от ответника. На следващо място, счита, че съществено
значение е и въпросът дали има неправомерно разгласяване на лични данни от
служители на „Кредит Йес“ ООД по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679, които да
са станали достояние на трети лица и ако да – дали от това са произтекли вреди.
Намира, че неправилно Районният съд е приел, че действията на служителите на
ответника по залепяне на стикери, съдържащи имена, адрес и кредитна
задлъжнялост не е нарушаване на Регламент /ЕС/ 2016/679, а още по-неправилно е
приел, че съгласието в чл.27 ал.8 от
Общите условия по договора за кредит дерогират разпоредбите на Регламент ЕС.
Също така, жалбоподателката възразява, че са неправилни изводите, че не били
събрани доказателства да са възникнали неимуществени вреди и че нямало
необходимата причинна връзка между действията на служителите и нанесените вреди.
Въззивната инстанция намира възраженията за
неоснователни. От приложения към исковата молба документ, озаглавен „Протокол“
се чете, че домоуправителят на ЕС удостоверява, че лично е констатирал, че на
входната врата на жилищния блок има залепени два червени стикера, на които
пишело следното - „Credi Yes“ напомня на М. З., че има просрочия по кредит и задълженията растат.
Моля, свържете се на телефон….Благодарим Ви. Дата 12.07.2019г. “. От
съдържанието на този документ се налага правен извод, че съдържа свидетелско показание,
поради което и същият не съставлява годно писмено доказателство по см. на
чл.180 от ГПК, което да доказва твърдяните факти и обстоятелства. Следва да се
отбележи, че издателят на този частен документ не е бил разпитан по делото като
свидетел. Без уважение следва да се оставят и оплакванията, че е налице
разгласяване на лични данни данни,
доколкото в същия стикер е отразена твърде обща информация, без каквито и да
била конкретизация като име /в стикера не са записани трите имена, а само две
имена – собствено и фамилно/, идентификационен номер, данни за местонахождение
или индивидуализиращи елементи относно сключения договор за кредит и посочване
на дължими суми към кредитора. Отделно от
това, страната по договора сама се е съгласила заемодателят, чрез негови
служители, да го посещава на обявения адрес и да се свързва с него на
предоставени телефони във връзка с неизпълнение на договора. Районният съд
правилно не е кредитирал ищцовия свидетел В., защото е бивш служител на
дружеството, а и самата тя е казала, че не е видяла стикерите, а остатъци от
тях; съобщава за конфликт между съпрузите, но описаното не звучи убедително. Обосновано,
от друга страна, са кредитирани показанията на свидетелите на ответното
дружество, които са непротиворечиви и логични.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката З. ще
бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата 300 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение, което е платено в брой съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие /на л.34 по възз.гр.дело/.
Обжалваемост.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн.
чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава
Решение № 260299/09.09.2020г. на Районен съд –
Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№
13710/2019г., поправено на осн. 247 от ГПК с Решение №260709/05.10.2020г. на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№ 13710/2019г.
Осъжда М.И.З., ЕГН- **********, да заплати на „Кредит Йес“ ООД, ЕИК- ****, сумата в размер на 300 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 2687/2020г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :