РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1471 / 27.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Св.Чераджийски, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1344 / 2022г.,
взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
ТД на НАП – Пловдив с процесуален
представител гл.юрисконсулт М.С. обжалва Решение № 782 от 12.04.2022г.,
постановено по АНД № 890/2022г. на РС – Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 604852-F608533/08.10.2021г.
на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция
на Йоана 2013 ЕООД , ЕИК ********* – в размер на 1000лв. за нарушение на чл.124
ал.5 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание
чл.182 ал.1 ЗДДС и НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в
размер на 300лв.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно,
при погрешно прието, че получаването на кредитното известие е част от
фактическия състав на нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС, както и че дружеството е
допуснало грешка, като не е отразило кредитното известие в месеца на издаването
му, а е отразено в месеца на откриване на грешката, в който случай не се налага
санкция. Относно извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила – неописано в АУАН и в НП кога е получено процесното кредитно известие,
което представлява елемент от фактическия състав на нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС, е посочено, че определението „получени“ се отнася до качеството на
регистрираното лице и цели да уточни, че се касае за получателя по доставката,
тъй като ако се приеме тезата на съда би се стигнало до обезсмисляне на втората
част от изречението – „през периода, през който са издадени“. Счита се, че
чл.125 ал.4 ЗДДС въвежда задължение за отразяване на кредитното известие /КИ/
през периода, през който е издадено, тъй като целта на разпоредбата е
ограничаване вредите за фиска чрез своевременна корекция на ползвания данъчен
кредит, като не позволява на получателя по доставката да се финансира от
бюджета чрез ползване на данъчен кредит, който реално не е внесен от доставчика
поради издаването на КИ. Предвид изложеното се счита, че получаването на КИ не
е част от фактическия състав на нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС. На следващо
място се твърди да е неправилно приетото от ПРС – след като е включено КИ в
месеца, в който е открита допуснатата от жалбоподателя грешка, не следва да се
санкционира. В тази вр. е заявено, че разпоредбата на чл.126 ЗДДС за коригиране
на допуснати грешки не изключва налагането на санкция, в който см. е нормата на
чл.180а ал.4 ЗДДС, а в случая санкционната норма е чл.182 ал.1 ЗДДС, в която не
е предвидена привилегия. Посочено е, че всички издадени от доставчиците
документи /фактури и кредитни известия/ се предоставят по един и същ начин, но
Йоана 2013 ЕООД е успяло да се снабди единствено с тези, които водят до
намаляване на резултата му по ЗДДС чрез ползване на данъчен кредит, а не е
възможно да получи документите, които водят до увеличаване на неговите
задължения. Това обстоятелство и неотразени своевременно множество КИ за дълъг
период от време, изд. от различни доставчици, сочат, че дружеството се стреми
до доведе до реализация данъчна облага чрез редовно деклариране на данъчни
задължения в по-нисък размер. Касаторът се позовава на решение № С-259/12 на
СЕС в подкрепа на поддържаното становище във вр. с чл.182 ЗДДС. При уважаване
на жалбата е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в
случай, че ответната страна претендира разноски за адв.възнаграждение над
законоустановения минимум.
Ответникът Йоана 2013 ЕООД,
представлявано от Мая Н. Иванова с пълномощник адв.Н.Н. оспорва касационната
жалба в писмено становище. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС,
основано на събраните и анализирани доказателства. Счита за правилен извода на
съда затова, че фактическият състав на нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС включва
не само издаването на КИ, но и неговото реално получаване от адресата, което
произтича от текста на нормата и доколкото отразяването в дневника за покупки
на КИ, което все още не е получено представлява обективно неизпълняемо
задължение. Заявено е, че отразяването на КИ в месеца на издаването им е общо
правило, но само при положение, че КИ е получено в месеца на издаването му.
Предвид това правилно РС – Пловдив е приел, че ако КИ е получено в месец,
следващ издаването му, е налице грешка по см. на чл.126 ал.3 т.1 ЗДДС, която е
предвидено да бъде поправена чрез включване на документа в отчетния регистър,
но не за месеца, в който е бил издаден, а за месеца, в който грешката е
установена. Този ред се твърди в случая да е спазен с оглед приетите по делото
писмени доказателства /кореспонденция по имейл/, удостоверяващи дата на
получаване на процесното КИ. Поддържа се, че моментът на реалното получаване на
КИ е от значение не само като елемент от фактическия състав за съставомерност
на деянието като нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС, но и за определяне на ред, по
който да бъде отразено КИ – чл.124 ал.5 ЗДДС или чл.126 ал.3 т.1 ЗДДС /в този
см. са Решения на ВАС №№ 15442/2020г. по адм.д.№ 8391/2020г.; 6188/2016г. по
адм.д.№ 1952/2015г.; 13290/2015г. по адм.д.№ 15523/2014г. и др.; актуалната
практика на административните съдилища/. Заявено е искане за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 750лв. /300лв. за делото
на РС-Пловдив и 450лв. за касационното дело на АС – Пловдив/, с приложено
пълномощно по настоящото дело и договор за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По
същество не е основателна.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.3,
б.“в“ е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F608533/09.04.2021г. е съставен от инспектор
по приходите в НАП. Според
обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с
АУАН : Йоана 2013 ЕООД не е отразило в дневника за покупките и в
справка-декларация, подадени в ТД на НАП-Пловдив с вх.№ от 14.10.2020г. за данъчен
период м.09.2020г. – кредитно известие № **********/28.09.2020г., издадено от
Експрес Логистика и дистрибуция ЕООД с предмет : цигари с данъчна основа общо в
размер на „минус“ 2 509,26лв. и ДДС – „минус“ 501,85лв. В НП е посочено,
че неотразяването в дневника за покупките, издадените от доставчика КИ по
фактури, за които е ползван данъчен кредит по см. на чл.72 ал.2 ЗДДС, в
законоустановения срок – от 1-во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през
който е издадено КИ, е довело до определяне на декларирания от лицето резултат
– ДДС за внасяне за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по КИ.
Според писмени обяснения на дружеството – КИ от Експрес логистика и дистрибуция
ЕООД са свързани със затваряне на трите сезонни обекта в КК Слънчев бряг и
връщане на непродадената стока от доставчика. В КИ от 28.09.2020г. е упомената
една от фактурите, по които е ползван данъчен кредит, но според обяснения на
дружеството – в КИ са включени всички закупени през сезона цигари и непродадени
към дата на затваряне на магазините. КИ от 28.09.2020г. е отразено със
закъснение в дневника за покупки и в справката-декларация, подадени в ТД на
НАП-Пловдив с вх.номер от 09.12.2020г. за данъчен период м.11.2020г. Несвоевременното
включване на издаденото КИ в дневника за покупки на получателя е довело до
определяне на резултат в подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен
период м.09.2020г. – ДДС за внасяне в по-малък размер със сумата от 501,85лв.
Нарушението е извършено на 15.10.2020г. в гр.Пловдив и е открито вр. с ПУФО,
възложена с резолюция от 05.01.2021г. Във вр. с възражение против АУАН, в НП е
посочено, че същото се преценява за неоснователно – в изпълнение на чл.124 ал.5 ЗДДС търговецът е бил длъжен да отрази получените от него КИ /ДКИ/ в дневника
за покупки за данъчния период, през който са издадени – м.09.2020г., независимо
от момента на получаване, тъй като от обективна страна изискването на закона
относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл.182 ал.1 ЗДДС се
свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на получен данъчен документ –
КИ в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период и след като се касае
за имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата,
поради които се е стигнало до нарушението.
Установените факти са квалифицирани
от правна страна за административно нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС /като в НП по
повод възражението е посочено нарушението, „визирано в чл.182 ал.1 ЗДДС/ : „(Доп.
– ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.“ и е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на основание чл.182 ал.1 ЗДДС
: „Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения
или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен
период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“.
2. РС - Пловдив приел, че в
съответствие с чл.124 ал.5 ЗДДС - елемент от обективна страна на административното
нарушение е реалното фактическо получаване на кредитното известие от адресата и
данъчно задължено лице, който задължителен елемент в конкретния случай липсва.
Доказването на един от съставомерните елементи на нарушението е в тежест на
адм.нак.орган, което доказване не е налице – фактически констатации за това не
се съдържат в АУАН и в НП, вкл.актосъставителят като свидетел е заявил, че не
се изследва достигане на КИ и получаването им от жалбоподателя. Според РС –
Пловдив отразяването в дневника за покупките на кредитно известие, което все
още не е получено, представлява обективно неизпълнимо задължение. Посочено е,
че в случай, че кредитното известие е получено в месец, следващ неговото
издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126 ал.3 т.1 ЗДДС, изразяваща
се в неотразяване на обективно съществуващ документ в справката декларация и
дневника за покупки, която грешка се поправя по реда на чл. 126 ал.3 т.1 ЗДДС
чрез включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца, в който
документа е бил издаден, а за месеца, в който грешката е установена, което
означава, че в случай на кредитни известия получени по-късно от месеца на
издаването им, корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в
дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на
получаването му, доколкото именно тогава се явява открита „грешката“. В тази
насока е отразена съдебна практика на ВАС и административни съдилища. ПРС е
изразил съображения и във вр. с решението на СЕС по дело С – 259/12г., като е
посочил изрично подчертаното - сама по себе си забавата в изпълнението на някое
от задълженията, произтичащи от данъчното законодателство - не е равносилно на
данъчна измама или на стремеж за избягване на данъчно облагане. Възприето е, че
дори да е налице нарушение, то би се дължало не на умисъл за данъчна измама, а
на обективни обстоятелства, свързани с начина на получаване на КИ от наказаното
дружество. ПРС подробно е аргументирал правните си изводи.
3. Според представени по делото доказателства
– на 27.11.2020г. е изпратен имейл от счетоводството на Йоана 2013 ЕООД относно
получен превод на стойност 6 150,78лв, на 15.10.2020г., касаещ върната
стока на обектите на Йоана 2013 ЕООД на Слънчев бряг. Посочено е, че кредитните
известия не са стигнали до дружеството, поради което е запитано дали е възможно
да бъдат изпратени. КИ са изпратени в електронен вариант на 30 ноември 2020г.
КИ от 28.09.2020г. е получено през м.ноември 2020г. и е отразено в дневника за
покупки и в справката-декларация до ТД на НАП-Пловдив за данъчен период
м.11.2020г., подадени на 09.12.2020г. АУАН е съставен на 09.04.2021г., а
резолюцията за извършване на ПУФО е от 05.01.2021г. Описаните данни са
съобразени от ПРС, като съдът ведно със съображенията за получаване на КИ като
елемент от фактическия състав на чл.124 ал.5 ЗДДС, е приел, че предвид
конкретиката на фактите – срокът за прилагане на чл.182 ал.2 ЗДДС
/привилегирован състав/ е пропуснат само с един данъчен период. Вярно е
посоченото от ПРС по отношение доброволно отразяване на КИ около пет месеца
преди съставяне на АУАН и преди да е започнала проверката, вкл. отсъствието на
други констатирани административни нарушения на данъчното законодателство до
момента на съставяне на акта.
Изложените подробни мотиви в
първоинстанционното решение се споделят от касационния състав и не е необходимо
да бъдат повтаряни, като е достатъчна препратка към същите / чл.221 ал.2 АПК /.
В случая е доказано издаването на КИ, но отсъствието на доказателства за
получаването им от санкционираното дружество в месеца на издаването им, правилно
е прието от ПРС за пречка за прилагане нормата на чл. 124 ал. 5 ЗДДС - Решение
№ 16902 от 17.12.2013г. на ВАС по адм. д. № 4780/2013г., VIII О. В тази вр.
основание за отмяна на НП е това, че получаването на кредитното известие е част
от фактическия състав на нарушението, който въпрос не е бил изследван в хода на
административнонаказателното производство, съответно в преписката отсъстват
доказателства за това кога и дали е получено кредитното известие от
санкционираното дружество, при което се съобрази, че доказването на
административното нарушение е изцяло в тежест на административнонаказващия
орган.
Дори да бъде възприета теза за
извършено административно нарушение, за което не е приложима разпоредбата на
чл.126 ал.3 ЗДДС, е необходимо да се съобразят обстоятелства като срока, в
който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на
наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи
се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването
на данъчно облагане /в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/. В
случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното
неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства
на 100% от недекларираната сума, но не по-малко от 1000 лв. и при положение, че
към момента на установяване на нарушението, същата вече е била декларирана,
макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид
видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и
начинът за определянето на нейния размер, следва да бъде прието, че наложената
санкция е в несъответствие с принципа на пропорционалност. В тази насока следва
да бъде съобразено, че преценката дали така наложената санкция е пропорционална
на допуснатото нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по
дело С-259/12, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО
- Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно
счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на
нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда -
Административна санкция.
Делото е образувано по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен
съд /България/ с акт от 15 май 2012г., постъпил в Съда на 24 май 2012г. В
разгледания от АС – Пловдив казус се касае до неотразяване анулирането на
фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на
данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182
ал.1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена
практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично
система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения,
които данъчно задължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна
практика при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта
на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в
това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат
санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи
/в този смисъл Решение от 19 юли 2012г. по дело Redlihs, C-263/11/. При това
положение, санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят
точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно
облагане и по-специално, за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените
лица за коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са
извършили приспадане, в т.ч. и както в случая се касае за коригиране
отчетността след издаване на ДКИ / КИ, не биха могли на първо място да поставят
под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на
ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи
сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС /в този смисъл
Решение от 29 март 2012г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/. СЕС сочи в
решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с
принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер. В заключение СЕС указва, че Националната
юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по спора в
главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се
тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на
пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи
глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС
към стойността на доставените стоки.
Директивите като акт на ЕС, съдържащи
правни норми, следва да бъдат транспонирани в националното законодателство на
държавите-членки. Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да
имат директен ефект, както е постановено за първи път в дело 41/74 Van Duyn
ECLI:EU:C:1974:133 и дело 148/78 Ratti ECLI:EU:C:1979:110. Когато разпоредбите
на една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези разпоредби могат да
се използват от лице срещу държавата. Една разпоредба на законодателството на
ЕС е безусловна тогава, когато не подлежи – като прилагане и ефект - на
предприемане на каквито и да било мерки - нито от страна на институциите на ЕС,
нито от държавите-членки. Освен това дадена разпоредба е достатъчно прецизна,
за да бъде използвана от лице и приложена от съда тогава, когато задължението,
което тя вменява, е формулирано по недвусмислен начин. Независимо дали дадена
разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се
тълкува в светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат
постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища
като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар
това задължение за „конформно тълкуване“ да се прилага първоначално спрямо
вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо директивата, задължението е
по-широкообхватно. СЕС пояснява, че: „Принципът националното законодателство да
се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква националните съдилища
да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното
законодателство в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се
прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея
цел /Дело C-69/10 Samba Diouf ECLI:EU:C:2011:54, параграф 60/.
Описаната фактическа обстановка дава
основание да бъде прието, че в конкретния случай предвидената в разпоредбата на
чл.182 ал.1 ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционално висока спрямо
тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Както бе посочено
по-горе, закъснението е в рамките на два месеца, а самото нарушение е отстранено
преди образуване на административнонаказателното производство. Поради това налагането
на санкция в размер на 1 000 лв., което е повече от 100% от недекларираната в
срок сума, е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Тоест,
санкционната норма на чл.182 ал.1 ЗДДС надхвърля необходимото за постигане на
целите на Директива 2006/126/ ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Спазването на принципа за примата на
европейското право над националното законодателство налага националните
правоприлагащи органи да откажат прилагане на противоречащата национална правна
норма. Налице е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление поради незаконосъобразност, произтичаща от наличието на
противоречие на чл.182 ал.1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран
в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз.
В допълнение следва да бъде посочено,
че в случая е възприето административно нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС, за което
е наложена санкция по чл.182 ал.1 ЗДДС, като в обстоятелствената част на НП е
посочено и, че нарушението по чл.182 ал.1 ЗДДС се свежда до неизпълнение на
задължение за отразяване на получен
данъчен документ – КИ в дневника за покупки и СД за съответния данъчен
период. Нарушението в случая е на чл.124 ал.5 ЗДДС, но дори да се приеме нарушение по чл. 182 ал.
1 ЗДДС, следва да бъде съобразено : нарушението на чл.182 ал.1 ЗДДС е
резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък
размер. Съгласно чл. 87 ал. 2 ЗДДС за всеки данъчен период, който е едномесечен
и съвпада с календарния месец, регистрираното лице формира резултат. Същият
според чл. 88 ал. 1 – ал. 3 ЗДДС представлява разликата между общата сума на
данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на
данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен
период, и може да бъде данък за внасяне или данък за възстановяване. Тоест, не
винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри и СД води до
определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е
изискваният от чл. 182 ал. 1 предл.
второ ЗДДС вредоносен резултат, тъй като е възможно резултатът за периода да е
данък за възстановяване и при вземане предвид невключеното в отчетните регистри
кредитно известие. Действително, неотразяването на издаден данъчен документ в
общия случай /без т. нар. "самоначисляване"/, води до некоректно
определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182
ал. 1 ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до
определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния
резултат въобще. В реда на изложеното – АУАН и НП не съдържат конкретни обстоятелства
за размерът на определения данък за данъчен период м. 09. 2020г. и как се променя
размерът на дължимия данък в резултат на несвоевременното отразяване на
кредитното известие в дневника за покупки, поради което нарушението се явява и недоказано
/в тази насока Решение № 162 от 21.06.2021г. на АС - Велико Търново по КАНД №
10139/2021г./.
Според изхода от спора се присъждат разноски на ответника
за касационната инстанция, тъй като ПРС е присъдил разноски в размер на
претендираните и реално направени пред първата инстанция. На основание чл.63д
ал.1 и ал.2 ЗАНН възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и претендираните 450лв. се
коригират на 300лв.
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив XXIV състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 782 от
12.04.2022г., постановено по АНД № 890/2022г. на РС – Пловдив.
Осъжда НАП да заплати на Йоана 2013
ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК ********* 300лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: /п/
Членове : /п/
/п/