/НОХД № 442/2019 година на
ЕРС/
М ОТ И В И :
Наказателното от общ характер производство е
образувано против С.Ж.С. по обвинение в престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК за
това, че на 11.09.2019година в гр. ***, обл.Ямбол, на *** отнел чужди движими вещи -
пари на стойност 50.00 лева и един брой червено кожено портмоне на стойност
8.00 лева, всичко на обща стойност 58.00 лева от владението на собственика им М.Н.И.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор Сн.
С. поддържа изцяло повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия С.Ж.С. и предлага за извършеното
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.
„б“ от НК да му се наложи при условията на чл.55 от НК наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим
Подсъдимият С.Ж.С.
се признава за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение в
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.
„б“ от НК, съжалява за извършеното и заявява, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като желае производството да бъде разгледано по реда на глава
27 от НПК - съкратено съдебно следствие.
Служебният защитник на С.С. - адв. Н.Н. заявява, че с оглед на събраните по делото
доказателства и изявлението на подсъдимия, че се признава за виновен, и тъй
като производството се разглежда по реда на чл. 371 и сл. от НПК, желае С. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание при условията на чл.
55 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Ж.С.
е роден на *** ***. Същият е с постоянен адрес ***, като в
момента се намира в затвора гр. Бургас. Той е български гражданин,
неженен, без образование, с ЕГН - **********.
На 11.09.2019година С.Ж.С. *** и се движел по улиците на града
като около 21.40 часа бил на ул. „***“. По това време по същата улица срещу
него се движел св.М.Н.И. ***. Подсъдимият забелязал, че св.И. е незрящ и се
придвижва бавно с помощта на малко куче. Когато двамата се изравнили пред дом №
* на посочената улица, подс. С. бръкнал в предния джоб на връхната дреха /грейката/,
с която бил облечен св.И. и взел намиращото се в него червено кожено портмоне,
затварящо се с копче и парите в него – общо 50.00 лева. След това подсъдимият бързо
се отдалечил, а св.И. започнал да вика за помощ. На място пристигнали св.П. Ж.
К.и св.И. Д. Д.- служители на РУ-***.
След проведените оперативно-издирвателни мероприятия е
установено, че извършител на кражбата е подсъдимият С.Ж.С..
Видно от заключението на в.л.М.Г. Д.по назначената
съдебно – оценителна експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно,
пълно и безпристрастно изготвено, стойността на вещите - предмет на обвинението
против подс. С. е общо в размер на 58.00 лева, от които 50.00 лева са пари в
брой – в банкноти и 8.00 лева е
стойността на откраднатия портфейл.
От приложеното към ДП заключение на в.л. П. Ц.и в.л.Гергана
Атанасова по назначената съдебно
психиатрично-психологична експертиза, което също не е оспорено от
страните и съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че подс. С.С. страда от хронично душевно заболяване в смисъла на
такова, засягащо личностовата сфера и интелекта и паметта, но без симптоматика
от психотичен характер, а именно - разстройство, протичащо с налудности и
халюцинации. Въпреки наличието на известен дефицит в интелекта и паметта на нивото
на лека към умерена умствена изостаналост и данните за личностовото
разстройство от емоционално волево неустойчив тип с диссоциални прояви, вещите
лица сочат, че С. е в състояние правилно
да възприема фактите от реалната среда и да реагира съответно на възприетото,
като спадът в сферата на паметта и интелекта е на ниво, което не е пречка за
участието му в наказателното производство. Също така той е годен правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания
за тях. От тук съдът приема, че подс. С. е и годен субект-наказателно отговорно
лице и с процесуална дееспособност на страна в процеса. Вещите лица сочат, че у
С. липсват изградени социални умения, налице са поведенчески отклонения със
склонност към асоциални прояви - кражби, конфликтно поведение, слаб самоконтрол
над импулсите, скитничество.
От приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимият е видно, че С.Ж.С. е осъждан няколкократно в
периода от 2004 до 2019г. - общо 8 пъти, като осъжданията от значение за
правната квалификация на деянието са както следва:
- С Определение от 30.11.2016 година по НОХД № 6608/2016
година на РС-Бургас, влязло в законна сила на 30.11.2016 година, С. е осъден
за извършено на 09.11.2016г. престъпление по чл.326, ал.2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 26, ал.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева. Наказанието
лишаване от свобода е изтърпяно на 21.04.2017година.
- С Определение
№ 511 от 07.06.2019 година по НОХД № 3360/2019 година на РС-Пловдив, влязло в
законна сила на 07.06.2019 година, С. е
осъден за извършено на 13.04.2019г. престъпление по чл.326, ал.1 от НК
на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно от С. на 12.07.2019г., както е било приспаднато времето, през което С.
е бил задържан по ЗМВР и НПК за времето от 13.04.2019г. до влизане в сила на
определението за одобряване на споразумението, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От обективна и от субективна страна подсъдимият С.Ж.С. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „б“ от НК като на 11.09.2019година
в гр. ***, обл.Ямбол, на *** отнел чужди движими вещи - пари на стойност 50.00
лева и един брой червено кожено портмоне на стойност 8.00 лева, всичко на обща
стойност 58.00 лева от владението на собственика им М.Н.И. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
Това обвинение спрямо С.С. се доказва напълно от
обясненията на самия подсъдим, дадени в хода на ДП и от изявлението му в
съдебно заседание, от показанията на свидетелите М.И., П.
Ж. К.и И. Д. Д., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в
с.з. и от писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, като същите са безпротиворечиви
и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Както се посочи
по-горе, подсъдимият С. заяви в с.з., че се
признава за виновен и че не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в обст.
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях в
съдебно заседание. Безспорно се установи, че подсъдимият С., действайки при пряк
умисъл, съзнавайки всички елементи на престъпния състав, като е целял пряко
настъпването на вредоносния резултат, е отнел от владението на св.М. И.
инкриминираните вещи, а именно - пари на стойност 50.00
лева и един брой червено кожено портмоне на стойност 8.00 лева, всичко на обща
стойност 58.00 лева, собственост на М. И., като след деянието е
установил своя фактическа власт върху тях и се разпоредил с тях - парите похарчил
за свои нужди, а портфейла изхвърлил. Ето защо съдът счита, че подсъдимият
следва да отговаря по повдигнатото спрямо него обвинение.
Съдът прие, че в случая по отношение на подсъдимия е
налице квалифициращия признак на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК – кражба извършена при условията
на опасен рецидив, тъй като видно от приложената справка за съдимост, този
подсъдим е извършил престъплението след като е осъждан два и повече пъти за
умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, като поне по една
от присъдите изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК. Не са налице условията на чл. 30 от НК, който изключва приложението на чл. 29 от НК по отношение на подс. С., тъй като към момента на деянието
не са изминали пет години от изтърпяване на наложените от съда наказания
лишаване от свобода. Видно от справката за съдимост на подс. С.С., същият е изтърпял наложеното му
по НОХД № 6608/2016г. по описа на РС Бургас наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца на 21.04.2017г., а наказанието по НОХД № 3360/2019г. описа
на РС – Пловдив – е изтърпял на 12.07.2019 година.
Причините и мотивите за извършването на деянието съдът
намира в желанието на подсъдимия да се облагодетелства по непозволен от Закона
начин, незачитането на установения в страната правов ред, както и ниската му
правна и обща култура.
Според разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, в случаите по
чл.372, ал.4 от същия Кодекс при провеждане на съкратено съдебно следствие не
се извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като съдът при
постановяване на осъдителна присъда определя наказанието при условията на
чл.58а НК. Разпоредбата на чл.58 А от НК предвижда, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс и намалява определеното наказание с една
трета. Същата предвижда възможност съда да определи наказанието при условията
на чл.55 от НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие
на предпоставките на разпоредбата на чл.58А, ал.1-3 от НК и чл.55 от НК, съдът
следва да приложи тази на чл.55 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, следващо се на подсъдимия С.Ж.С. за извършеното от него
престъпление, съдът взе предвид както високата степен на обществена опасност на
деянието, обусловена от изключителната динамика на този вид престъпления към
момента в страната, така и степента на обществена опасност на подсъдимия, която
не е особено значителна, предвид неговата възраст и здравословно състояние,
самопризнанията му, направени в хода на ДП и
съдебното следствие и съдействието му за разкриване на обективната истина по
делото, причините и мотивите за извършване на деянието, както и ниската стойност
на откраднатите вещи. С оценка на
отегчаващо отговорността обстоятелство се взеха предвид миналите му осъждания,
включително и за същото такова престъпление, което сочи формиране на трайни
престъпни навици, очевидно и наложените, респ. ефективно изтърпявани наказания
лишаване от свобода, не са довели до поправителен ефект. От друга страна, като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид ниската стойност
на откраднатите вещи, здравословното и психо-психиатрично състояние на
подсъдимия, извън преценката за вменяемостта му, сочещо лека към умерена
умствена изостаналост и данни за
личносттово разстройство от емоционално волево неустойчив тип. Последните,
обсъдени в съвкупността си и относителната си тежест, обосновават приложение на
чл. 55 НК, тъй като са многобройни в количествен критерий и същите обосновават
несъразмерност между извършеното от С. престъпление и най-лекото предвидено в
Закона за извършеното деяние наказание, поради което в случая са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 от НК, тъй като е по-благоприятно за С..
При тези данни съдът
прие, че наказанието спрямо С.С. за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК следва да се определи при
условията на чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
Предходните осъждания на подсъдимият са пречка за
отлагане изпълнението на наложеното му наказание на основание чл.66, ал. 1 от
НК, поради което съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС,
като взе предвид наложеното наказание, обстоятелството, че същият е наказан за
умишлено престъпление и липсата на изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходните му две наложени наказания лишаване от свобода, определи С.С. да изтърпи наложено му наказание
лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
Съдът прие, че с така наложеното наказание спрямо
подсъдимия биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
На основание чл. 59, ал.1 и 2 от НК, съдът постанови при изпълнение на така определеното наказание
шест месеца лишаване от свобода да се приспадне времето, през което подс. С.Ж.С.
е бил задържан по реда на НПК и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а именно от 12.09.2019 година до влизане в
сила и привеждане в изпълнение на настоящата присъда, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.С. да
заплати направените по делото разноски в размер на 806.40 лева в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол, както и да заплати 5.00
лева държавна таксапри служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в приход
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.***
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/