ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
гр. Стара Загора , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.419, ал.1, 2 и 3 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила първоначална частна
жалба вх.№ 263867/10.02.2021г., допълнена от ч.жалба вх.№
265418/25.02.2021г., и последваща втора ч.жалба вх.№ 267730/19.03.2021г.-
всички те подадени от 3 бр. отделни правни субекти- от юридическото лице
„М.“- ООД, и от 2 бр. физически лица- пълнолетните български граждани АТ.
АНГ. АТ. и АНГ. АТ. АНГ./и тримата от ***/ против Разпореждане за
незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417, т.2 от ГПК, с което те тримата трябвало
солидарно да заплатят на заявителя „Р.Б.“- ЕАД, *** съответните парични
суми за главници и лихви. Твърдят, че Разпореждането за незабавно
изпълнение е недопустимо и издадено в противоречие със ЗМДВИП, както и
в противоречие със съответното решение на УС на БН, тъй като издаването
му било направено по време на действието на мораториума, при което било
спряно плащането на банковите заеми от търговските дружества, като в този
смисъл било и решението на УС на БНБ, че плащането по банковите кредити
може да бъде спряно предвид извънредната ситуация. Твърдят и, че дори и да
има неплатена част от дълга, то тя била недължима по силата на чл.6 от
закона, като срокът на мораториума бил удължен до 31.03.2021г. Допълват и
1
че, срокът на мораториума не бил прекъснат, а неговото действие
продължавало. Заявяват, че УС на БНБ утвърдил предложеното от
Асоциацията на банките в България/АББ/ удължаване на срока на действие до
31.03.2021г. на отсрочването и уреждането на изискуеми задължения към
банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с
въведеното на 13.03.2020г. в страната извънредно положение. Този документ
представлявал частен мораториум по смисъла на гласуваните от ЕБО Насоки
– EBA/GL/2020/15 изменение на Насоки – EBA/GL/2020/02 относно
законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити,
прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19.
Подадена е и втора отделна ч.жалба вх.№ 267730/19.03.2021г. против
Определение № 260760/11.03.2021г. по същото ч.гр.д.№ 5285/2020г. по описа
на РС- Ст.Загора, с което оставено „без уважение“ искането на 3 бр. ч.
жалбоподатели по чл.420 от ГПК за спиране изпълнението по изп.д.№
20217660400058 по описа на ЧСИ- К. А., рег.№ 766, с район на действие
района на ОС- Ст.Загора, в която се сочат същите фактически и правни
аргументи, както в първоначалната и допълващата я ч.жалба от същите трима
ч.жалбоподатели-длъжници, като и пред настоящата въззивна инстанция
никой от тях тримата не е представил каквито и да са писмени доказателства,
че присъдената сума не се дължи от тях и не е направено никакво надлежно
обезпечение по реда на чл.180- 181 от ЗЗД.
Претендират разноските си в това съдебно производство.
Ответникът по частната жалба- заявителя „Р. (Б.)“- ЕАД, *** е подал в
законния 1- седмичен срок писмен Отговор вх.№ 268189/24.03.2021г., в който
оспорва ч.жалбата и твърди, че съгласно последните изменения на чл.6 от
ЗМДВИП банковите кредити, като процесните, са изключени от обхвата на
тази разпоредба, банката била адресат на забраната за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията на частноправни субекти по
договори за кредит само за периода на действие на обявеното със закон
извънредно положение от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. включително, като тази
предсрочната изискуемост на вземането е било съобщено на всеки един от
длъжниците. Поради което моли ч.жалба да се остави без уважение, като
неоснователна и недоказана, и да се потвърди изцяло атакуваното
2
първоинстанционно Разпореждане на РС- Ст.Загора, със законните последици
от това. Няма претенции за разноски по това съдебно производство. Прави
възражение за прекомерност на разноските на тримата ч.жалбоподатели в
съдебното производство по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че частните жалби са
подадени в законния срок от легитимирани да обжалват Разпореждането
правни субекти, поради което те се явяват процесуално допустими.
Разгледани от материалноправна страна по същество обаче те се
явяват изцяло неоснователни и недоказани, тъй като рроизводството пред
първоинстанционния съд е било образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417, т.2 от ГПК,
представляващ в конкретния случай извлечение от счетоводните книги на
банка- заявител. Към него е представен и договорът и анексите към него, от
който произтича вземането на банката, в това число и договор за встъпване в
дълг, както и общите условия към договора. Заповедният РС мотивирано и
законосъобразно е приел, че представения от банката- заявител писмен
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу солидарните длъжници, а искането не противоречи
на закона и на добрите нрави, поради което и е издал атакуваната Заповедта
за незабавно изпълнение № 261001/22.12.2020г. по описа на РС- Ст.Загора,
като със свое Разпореждане от същата дата е допуснал незабавно изпълнение
и е разпоредил издаването на съответния изпълнителен лист в полза на
заявителя за претендираните суми. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от
ГПК, за да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
първоинстанционни РС следва да провери дали документът по чл.417 от ГПК
е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение -
надлежно индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно разпоредбата
на чл.419, ал.2 от ГПК ч.жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение може да се основе само на съображенията, извлечени от актовете
по чл.417 от ГПК. Проверката на РС в настоящото особено производство
включва само дали този акт е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане спрямо длъжника. В
конкретния случай ч.жалбоподатели твърдят, че вземането не било въобще
изискуемо, но от извлечението от счетоводните книги на банката- заявител се
3
установява безспорно, че последното плащане по кредита е извършено на
28.08.2020г., просрочени са 7 поредни парични вноски с общ размер 10 193
лв. за времето от 11.05.2020г. до 10.11.2020г. включително, като кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 07.12.2020 г.
В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл.6 от специалния
закон/ЗМДВИП8, до отмяната на извънредното положение в страната не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване
на вещи, като този конкретен текст е изменен на два пъти- първо със ЗИД в
ДВ № 34/2020г. и повторно в ДВ № 44/2020г., като последното изменение е в
законна сила, считано от 14.05.2020г. Според него до 2 месеца след отмяната
на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции- каквито на
длъжниците- ч.жалбоподатели/с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица/, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение. Тази законова разпоредба е
напълно ясна и недвусмислена, като не подлежи на никакво съмнение, че
забраната да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения за
банките отпада с официалната отмяната на обявеното извънредно положение
в страна.В конкретния случай срокът на „извънредното положение“ е до
13.05.2020г. съгласно решение на НС, обнародвано в ДВ № 33/07.04.2020г.,
като с решение от 14.05.2020г. МС на РБ обявява новата „извънредна
епидемична обстановка“. Същевременно Европейският банков орган (ЕБО) е
взел решение да реактивира Насоки EBA/GL/2020/02 относно
законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити с нов
краен срок на прилагане на мораториума 31 март 2021г., заместващ
предходния краен срок 30 септември 2020г., като максимално допустимият
срок на отсрочванията е 9 месеца, като този срок включва и срокът на вече
одобрено отсрочване по съответната експозиция. УС на БНБ на свое
заседание от 02.12.2020г. е взел официално решение, че ще спазва
4
гласуваните от ЕБО Насоки EBA/GL/2020/15 за изменение на Насоки
EBA/GL/2020/02 относно законодателните и частните мораториуми върху
плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от
COVID-19. Като на база на гласуваните в ЕБО насоки и съобразно
определените в тях условия БНБ утвърждава проект на АББ за удължаване на
частния мораториум върху плащанията по банкови кредити, както и Реда за
отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им
дружества- финансови институции във връзка с предприетите от органите на
Република България действия за ограничаване на пандемията от covid-19 и
последиците от тях. Именно според тези утвърдени правила отсрочването на
изискуеми задължения може да се инициира от съответния
клиент/кредитополучателите- ч. жалбоподатели/ с подаване на официално
писмено искане, с което те да изразяват изричното си желание да се
възползват от официалните облекчения, предлагани от кредитора.
Предвид гореизложеното въззивният ОС- Ст.Загора намира, че
действието на забраната да се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително и последици като
предсрочна изискуемост е преустановено с изтичането на срока за
извънредното положение, поради което тази забрана се явява законово
неприложима за времето на обявената „извънредна епидемична обстановка“ в
страната и това е видно от редакцията на нормата на чл.6 от ЗМДВИП, в
законна сила от 14.05.2020г./тоест 2 месеца след въвеждането на
„извънредното положение“/, и то веднага след заменянето му с „извънредна
епидемична обстановка“.
Наред с това никой от тримата ч. жалбоподатели нито твърди, нито
представя доказателства, че по някакъв официален начин е бил сезирал
кредитора си- заявителя Райфайзенбанк (България)“- ЕАД с искане да се
възползва от облекченията, които той реално предлага на всички свои
клиенти при тази фактическа и правна обстановка в страна. С ч.жалба е
представена молба- изложение с дата 03.11.2020г./за която липсват по делото
каквито и да са данни да е официално входирана в банката- кредитор/, от
съдържанието на която се установява, че тя е била изготвена във връзка с
обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на
длъжника. Следователно, дори и да се приеме, че този проект за молба-
5
изложение представлява искане до банката за ползване на облекчения, то тя
няма достоверна дата, както и не е установено да е била получавана от
банката- кредитор/заявителя/. Поради което, след като никой от тримата
ч.жалбоподатели не е предприел нищо във връзка със затрудненията си по
погасяване на банковия кредита, те не може търсят по- благоприятни за себе
си правни последици, каквото се стремят да постигнат в това съдебно
обжалване пред въззивния съд.
Предвид горното въззивният съд намира, че процесното извлечение от
счетоводните книги на кредитора- заявител „Р. (Б.)“- ЕАД, *** е писмен
документ, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, съобразно законовите изисквания по чл.418, ал.2 от
ГПК, поради което подадените ч.жалби против Разпореждането на РС-
Ст.Загора за допускане на незабавното изпълнение на заповед се явяват
напълно неоснователни и недоказани, и следва да се оставят изцяло без
уважение, ведно със законните последици от това.
В тази връзка и предвид горното следва да се остави изцяло без
уважение и ч.жалба вх.№ 267730/19.03.2021г. против Определение №
260760/11.03.2021г. по същото ч.гр.д.№ 5285/2020г., с което оставено „без
уважение“ искането на 3 бр. ч. жалбоподатели по чл.420 от ГПК за спиране
изпълнението по изп.д.№ 20217660400058 по описа на ЧСИ- К. А., рег.№ 766,
с район на действие района на ОС- Ст.Загора, тъй като и пред настоящата
въззивна инстанция никой от тримата ч.жалбоподатели не е представил
каквито и да са писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи и не
е направено надлежно обезпечение по реда на чл.180- 181 от ЗЗД.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.419, ал.1, 2 и 3 от ГПК,
въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 263766/22.12.2020г., с което
е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 261001/22.12.2020г.,
6
издадена по ч.гр.д.№ 5285/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260760/11.03.2021г. по
същото ч.гр.д.№ 5285/2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7