№ 15550
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110142364 по
описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от Застрахователно дружество „....“ АД срещу
Застрахователно акционерно дружество „...“, с която е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 274,42 лева,
представляваща регресна претенция по платено от ищеца застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ № ..../08.07.2022 г. за
вреди по лек автомобил „...“, рег. № ... вследствие на виновно и противоправно
поведение на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 28.07.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 26.03.2023 г. в района на с. ..., област ..., е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. марка „...“ с рег. № ... и л.а.
марка „...“, рег. № .... Ищецът сочи, че съгласно Двустранен констативен
протокол (ДКП) от 26.03.2023 г. вина за ПТП има водачът на МПС с рег. № ...,
който не спазвал необходимата дистанция от намиращото се пред него МПС с
рег. № ..., удрил го в задната част, вследствие на което настъпили щетите по
застрахования при ищеца лек автомобил. Ищецът сочи, че между него и
собственика на л.а. „...“, рег. № ... е имало сключен застрахователен договор
„Каско на МПС“ № ..../08.07.2022 г., с валидно застрахователно покритие към
1
датата на ПТП. За нанесените по автомобила щети ищецът заплатил
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в
размер на 1 259,42 лв., от която сума прихванал дължимата му се четвърта
вноска в размер на 180,43 лв. от застрахователната премия по договора. Сочи
се, че гражданската отговорност на водача, управлявал л.а „...“, рег. № ... към
момента на ПТП била застрахована при ответника. Поддържа, че на основание
чл. 411 КЗ ищецът встъпил в правата на увреденото лице и поканил ответника
с покана, получена от последния на 28.04.2023 г. да му плати сума в размер на
1 274, 42 лв., представляваща платено обезщетение в размер на 1 259,42 лв. и
15 лв. ликвидационни разноски. Плащане не последвало. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от
ответника ЗАД „...“, който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е
налице валидно застрахователно правоотношение между него и ... по силата
на застрахователна полица № ... със срок на действие 06.08.2022 г. – 05.08.2023
г., както и че ищецът ЗД „....“ АД е заплатил застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № ********** в размер на 1 274,42 лв. Оспорва
механизма на ПТП и размера на изплатеното застрахователно обезщетение.
Твърди, че водачът ... на застрахованото в ЗАД „...“ МПС се е движел
съобразно с предвидените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение, на път с
предимство и в рамките на разрешената за градските условия скорост, поради
което липсва един от елементите по чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно
поведение, като не е възникнала и никоя от останалите предпоставки за
ангажиране на неговата деликтната отговорност. Поддържа, че е налице
значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС, който е предприел маневра за включване в
движението, но не се е убедил, че извършването й е безопасно, като не е
пропуснал движещия се на път с предимство л.а. „...“, рег. № ..., макар и да е
разполагал с обективна възможност за това. С тези свои действия водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил е нарушил чл. 25 ЗДвП и е причинил
ПТП. Ответникът поддържа, че е било възможно ремонтните дейности да
бъдат извършени при по-разумни финансови условия, чрез влагане на труд,
материали и части от алтернативни доставчици. Оспорва констатациите в
представения ДКП. Оспорва искането за присъждане на лихва като
неоснователно.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответникът го оспорва.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и
правните норми, уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.
По иск с правна квалификация чл. 411 КЗ в тежест на ищцата е да докаже
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увредено лице; плащането на застрахователно
обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, което представлява покрит застрахователен риск: деяние –
настъпилото ПТП, противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, вреда –
щетите по МПС, застраховано при ищеца; причинна връзка между това
деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди;
наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“
между делинквента и ответника по спора;
С доклада по делото са обявени за безспорни следните обстоятелства:
наличието на валидно сключена застраховка „Каско на МПС“ за МПС, марка
„...“, рег. № .... в ЗД „....“ АД с полица № ..../08.07.2022 г., валидна от
23.07.2022 г. до 22.07.2023 г.; наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на водача на МПС, марка „...“, с peг. № ..., валидна
от 06.08.2022 г. до 05.08.2023 г. между ЗАД „...“ и собственика на МПС марка
„...“, с peг. № СВ 2979 АК, към датата на процесното ПТП, изплащането на
обезщетение от ЗД „....“ АД в полза на увреденото лице в размер на 1 274, 42
лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-автотехническа
експертиза (л.69-76), което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, и от което се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е
следният: на 26.03.2023 г., около 18:27 ч., лек автомобил "..." с рег. № ... се
движи в село .... По същото време и същата посока пред лек автомобил "..." с
рег. № ... се движи лек автомобил "... ....", с рег. № ...., на който водачът в даден
момент предприема маневра за ляв завой за паркиране, вследствие на което
траекториите на двете МПС-та се пресичат и настъпва удар между тях.
Съгласно показанията на свидетеля П. Д., дадени в открито съдебно заседание,
проведено на 11.03.2024 г., неговата съпруга е карала лек автомобил "... ....", с
рег. № ..... Същата се е движела в дясната лента и е предприела маневра, за да
престрои в лявата лента, дава мигач и завива, другият шофьор обаче не може
да спре. Помолил полицаите да види камерите, разположени на джамията, и се
убедил, че водачът на лек автомобил "..." с рег. № ... е виновен.
3
Съгласно показанията на свидетеля Р. А. на 26.03.2023 г. той се е намирал на
пътя с предимство в село .... Посочва, че съпругата на другия свидетел е
излязла пред него и той я е "закачил" леко. Предложил да викнат полиция,
но тя отказала, защото щетата била малка. Твърди, че последната е излязла от
място със знак "Стоп". На сутринта му се обадили да подпише някакъв
документ, защото им трябвал за автокаското и той им го подписал.
Съгласно двустранен протокол за ПТП, намиращ се на л. 8 от делото, на
26.03.2023 г., около 18:27 ч., лек автомобил "..." с рег. № ... се движи в село ....
По същото време и същата посока пред лек автомобил "..." с рег. № ... се
движи лек автомобил "... ....", с рег. № ...., на който водачът в даден момент
предприема маневра за ляв завой за паркиране, вследствие на което
траекториите на двете МПС-та се пресичат и настъпва удар между тях.
Между страните не се спори, че към датата на ПТП наличието на валидно
сключена застраховка „Каско на МПС“ за увредения лек автомобил, марка
„...“, рег. № .... в ЗД „....“ АД с полица № ..../08.07.2022 г., валидна от
23.07.2022 г. до 22.07.2023 г., както и че ищецът е заплатил сума в размер на
1274,42 лв. за ремонт.
При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля П. Д., чиито показания следва да бъдат кредитирани като
ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи със заключението на
вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза, която при
преценката й по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно
и компетентно дадена, настоящият съдебен състав приема за установено, че на
26.03.2023 г., около 18:27 ч., лек автомобил "..." с рег. № ... се движи в село ....
По същото време и същата посока пред лек автомобил "..." с рег. № ... се
движи лек автомобил "... ....", с рег. № ...., на който водачът в даден момент
предприема маневра за ляв завой за паркиране, вследствие на което
траекториите на двете МПС-та се пресичат и настъпва удар между тях, като
щетите се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. В
тази връзка следва да се поясни, че съдът не кредитира показанията на св. Р.
А., доколкото същите са изолирани и ен кореспондират с останалата по делото
доказателствена съвкупност.
В този смисъл съдът приема, че по делото е доказано, че действията на водача
на автомобил „...“ с рег. № ... съставляват граждански деликт. Той е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл. 23, ал. 1
ЗДвП. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна
връзка от него са настъпили твърдените увреждания на застрахования при
ответника автомобил. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение №
1/2021 от 01.08.2022 г. по тълк. дело № 1 по описа за 2021 г. на ОСГТК на ВКС
пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност
за настъпването или е превърнал създадената от делинквента реална опасност
в действителност. При така установената фактическа обстановка, съдът
4
намира, че водачът на "... ....", с рег. № ...., с поведението си не е създал
предпоставка за настъпване на вредоносния резултат.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Действителната стойност на увреденото имущество
е възприето като горна граница и в специалната норма, уреждаща
обезщетението в полза на третото увредено лице при задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 499, ал. 2 КЗ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото –
съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на
новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че
ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт,
строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се
възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.
В тази връзка следва да се отбележи, че от заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил "... ....", с рег. №
...., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 493,40 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „...”, с рег.№ ...,
изчислена на база средни пазарни цени, включително при използване на части
от алтернативни доставчици, към датата на ПТП е 1373,36 лв.
Предвид обстоятелството, че в глава XIV, чл. 26, ал. 5, т. 1 от Общите условия
на ищеца за застраховка на моторни превозни средства „Каско“ (л.13-л.14) е
предвидено, че застрахователят обезщетява застрахования до размера на
вредата от настъпилото застрахователно събитие, и застрахователят е
5
изплатил застрахователното обезщетение на доверен автосервиз, отстранил
повредите по пострадалия автомобил в размер на 1274,72 лв., съдът намира, че
размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи на
база на средните пазарни цени, а не на база средните пазарни цени,
включително при използване на части от алтернативни доставчици, тъй като в
застрахователния договор и общите условия към него не е предвидено
използването на части от алтернативни доставчици. Поради това, на ищеца се
дължи пълния размер на заплатеното застрахователно обезщетение от 1274,72
лв.
На застрахователя се дължи и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, която
предвид заключението на вещото лице, съдът не намира за прекомерна.
Предвид изложеното, предявения иск по чл. 411 КЗ е основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 1289,72 лв.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца. В откритото съдебно
заседание, проведено на 11.03.2024 г. ищецът е направил искане за
присъждане на разноски и е представил списък на разноските. Същият
доказва разноски в размер на 50,98 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за
изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, 50 лв. депозит за разпит на
свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 450,98 лв. Поради това, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 450,98 лв. разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „...“, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на Застрахователно
дружество „....“ АД , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
сумата от 1289,72 лева (хиляда двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и
две стотинки) главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на "... ....", с рег.
№ ...., причинени в резултат на реализирано ПТП на 26.03.2023 г. в гр. София,
по вина на водач на л.а. „...“ с рег. № ..., застрахован по договор „Гражданска
6
отговорност“ при ответника, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаването на
исковата молба – 28.07.2023 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „...“, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати на Застрахователно
дружество „....“ АД , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
сумата от 450,98 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7