Р Е
Ш Е Н
И Е №63
гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, Гражданско отделение,
в открито съдебно заседание
на двадесет
и пети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при участието
на съдебен секретар Р. С., като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д. № 16/2020 г. по описа на КнОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, действаща чрез
пълномощника ст. юрисконсулт Е. М. Г., с адрес за съобщения и призовки: гр. Б.,
ул. „****“ №*– *****, насочена против Решение №741/05.12.2019 г., постановено
от Районен съд – Дупница по гр.д.№417/2019 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт ДнРС е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С. ул.“***“ №
** да заплати на С.К.С., от гр. ***, бл.**,
ет.*, ап.*** обезщетение в размер на ***
лв. по застрахователно събитие от 29.11.2017 г., ведно с законната лихва от
25.02.2019 г. до окончателно, както и *** лв. деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва
изцяло с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на решение, по силата на
което предявената от ищеца искова претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, алтернативно се прави искане за намаляване на размера
на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна – С.К.С., чрез пълномощника адв. М.О.. По
същество приема въззивната жалба за неоснователна и моли за оставянето й без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Окръжен съд- Кюстендил, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен
представител, насочена е срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й,
поради което съдът я намира за допустима.
Решението на ДнРС, е валидно, но е
недопустимо по следните съображения:
Пред районен съд е бил предявен иск за сумата от *** лв., представляваща
пропусната полза вследствие неизпълнение на задължение, произтичащо от чл. 184,
ал.1 от ЗМВР, според която служителите на МВР задължително се застраховат срещу
смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена
работоспособност вследствие на злополука по сметка на държавния бюджет, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Районният съд е уважил предявеният иск,
приемайки, че е осъществен фактическия състав на чл. 45-49 от ЗЗД, като е
присъдил сумата *** лв. като обезщетение по застрахователно събитие.
В правомощията на съда е
да се произнесе само в пределите на търсената защита и то само в онези рамки и
по онзи начин, който е поискан от ищеца. Диспозитивното начало в процеса
изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита и доколкото
ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в
противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика
правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда,
което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално
правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на
диспозитивното начало на гражданския процес. В константната практика на
съдилищата се приема, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с
исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на
диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран,
тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.
В настоящия случай в предявената искова молба са изложени твърдения, че ищецът е служител на ГД
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, че на 29.11.2017
г. е претърпял злополука, вследствие на която е бил във временна
неработоспособност, както е била намалена работоспособността му. Заявено е също
така, че към датата на злополуката ответната ГД „Изпълнение на наказанията” не
е сключила задължителния застрахователен
договор, покриващ рисковете смърт, временна неработоспособност или трайно
загубена или намалена работоспособност, поради което претендираните вредите от
ответника представляват пропусната полза
и произтичат от неизпълнение на задължението му да сключи задължителната
застраховка по чл. 184, ал.1 от ЗМВР. Така посочените в исковата молба факти
сочат за неизпълнение на договорно задължение, което изключва приложимостта на
чл. 45 от ЗЗД . Още повече, че в исковата молба не е заявено искане за присъждане на обезщетение по
застрахователно събитие в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционния
съд. Посоченото води до извод за
наличието на постановено недопустимо решение и на основание чл.270, ал.3, изр.3
от ГПК, същото следва да се обезсили, като делото се върне на районен съд, за
произнасяне по предявения иск.
При произнасяне по делото
дължи преценка относно необходимостта от извършването на нов доклад по делото,
именно с оглед правната квалификация на предявения иск и следващите от това
процесуални действия на съда по даване на указания на страните и разпределение
на доказателствената тежест, както и следва де се произнесе по депозираната
молба по чл. 214 от ГПК
Водим от горното, КнОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №741/05.12.2019 г., постановено
по гр.д. № 417/2019 г. по описа на ДнРС
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне по предявения иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: