Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.01.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на седми декември през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13184 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 12.08.2020 г. СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 61395/18
г. е признал за установено, че ответникът Л.М.Ф. дължи на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 409,60
лв.-главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, жк „******, абонатен № 055091 за периода от 01.01.2015
г. до 30.04.2017 г. и 56 лв.-главница за незаплатена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. със законната лихва от 20.02.2018 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявените искове за главница за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 409,60
лв. до пълния предявен размер от 1 482,76 лв. и за периода 01.05.2014 г.
до 31.12.2014 г., иска за дължима цена на такса за услуга дялово разпределение
за разликата над уважения размер от 56,00 лв. до пълния предявен размер от 70,01
лв., иска за мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна
енергия в размер на 21,00 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 19.01.2018 г.,
както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услугата
дялово разпределение в размер на 12,53 лв. за периода от 16.09.2015 г. до
19.01.2018 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 11703/2018 г. на СРС, 63 с-в.Решението е постановено при участието
на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- Л.М.Ф.
в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената
част решението е неправилно и незаконосъобразно.Възизвникът излага оплаквания,
че по делото не е безспорно установено наличието на облигационна връзка между
него и ответното дружество и обстоятелството, че процесният имот е свързан с
топлопреносната мрежа.Твърди, че с писмения отговор е възразил срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД.Неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която е
изготвена въз основа на изходящи от ищеца документи.Твърди, че в хода на
производството не са събрани годни доказателства за твърдението, че ответникът
е собственик на имота и/или ползвател на топлинна енергия, и че използваната
топлинна енергия е в претендираното от ищеца количество.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да отхвърли въззивната
жалба.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 20.02.2018 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.М.Ф. за
сумата от 1 482,76 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., 21,00 лв.-лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 19.01.2018 г.; 70,01 лв.-главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до 19.01.2018 г. и 12,53 лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 19.01.2018
г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.Ищецът твърди, че ответникът
е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 11703/18
г. на СРС, 63 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване
на вземането.Твърди, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 18 в
гр.София, жк „Надежда-2“, бл.207, вх.Б с абонатен № 055091 г.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с
които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-1/26.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.08.2016 г.В р-л XI- от ОУ от 2014
г. /чл.33/ са определени реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.Съгласно ОУ от 2014 г. „Т.С.“
ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по съответните изравнителни сметки.С ОУ от 2016 г. /чл.33, ал.2/ е
установено, че срокът за заплащане на месечните задължения е 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира имотът на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение за топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Твърди, че за предоставената услуга
за дялово разпределение клиентите му дължат суми за разпределение на топлинна
енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334/2017
г. и чл.36, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД на потребители в гр.София.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 1 482,76
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., 21,00 лв.-лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 19.01.2018 г.; 70,01 лв.-главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до 19.01.2018 г. и 12,53 лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до
19.01.2018 г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3018040/20.02.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.М.Ф. за сумата 1 482,76 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., 121,00 лв.-лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до
19.01.2018 г.; 70,01
лв.-главница за дялово разпределение и 12,53 лв.-лихва върху главницата за
дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.На 12.03.2018 г. СРС, 63 с-в, по ч.гр.д.№ 11703/18 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено
на ищеца на 20.08.2018 г.Исковата молба е подадена на 18.09.2018 г. /в срока по
чл.415 ГПК/.
На 23.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „******е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с
„Т.С.“ ЕООД.
На 26.09.2002 г. е подписан договор № 4262 между ЕС на за
извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки с „Т.С.“ ЕООД.
С нотариален акт за покупко-продажба
№ 193 от 13.05.2013 г. по н.д.№ 185/2013 г. е оформен договор, с който Л. Н.Б.и
съпругата му С.Ц.Б.като собственици на ½ идеална част и А.В.К.и
съпругата му Л.С.К.като собственици на ½ идеална част са продали на Л.М.Ф.
апартамент № 18 в гр.София, жк „******.
Представени са и документи за главен отчет и индивидуални
справки за отопление и топла вода за процесния имот, подписани от клиента.
От заключението на техническата експертиза на в.л.М.Т.е
установено, че за исковия период абонатната станция /АС/ на процесната сграда е
захранвала три входа-А,Б и В.Технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия в АС за сметка на топлофикационното дружество.Дяловото
разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД.Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за исковия период в имота е имало три броя
радиатори с ИРРО, един брой щранг-лира в
банята и един брой щранг-лира в коридора без ИРРО.Абонатът е осигурил достъп за
отчет и главните отчети са подписани, като записаното в тях съвпада с
отразеното в изравнителната сметка, а за щранг-лирата без уред за дялово
разпределение топлинната енергия се начислява служебно /т.6.5 от Приложение №
1 към от Наредба № 16-336/2007 г./.Размерът
на главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г. е 1 712,87
лв., а за периода 01.01.2015 г.-30.04.2017 г.-1 409,60 лв., като в посочените
суми не са включени предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за
периоди извън процесния и лихви.Начислените суми за топлинна енергия са в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице И.Г.е установено, че не са постъпвали плащания за погасяване на
претендираните суми.Размерът на главницата за дялово разпределение е 56,00 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
В частта, с която са отхвърлени исковете първоинстанционното решение е
влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия като собственик на имота, като е уважил възражението на
ответника за погасителна давност и е определил размера на доставеното
количество топлинна енергия съгласно приетата по делото техническа експертиза.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а съгласно ОУ от 2016 г. /чл.33, ал.2/ срокът за заплащане на месечните задължения е
45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ
е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е бил собственик през исковия период на процесния
топлоснабден имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и носител на задължението за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия /в този смисъл са и разясненията по т.1 от ТР № 2/18.05.2017 г. по
т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.Липсват данни същият да е възразил срещу
клаузите в ОУ в предвидения в закона срок, като оспорване качеството на
потребител, направено с отговора на исковата молба не представлява възражение
по смисъла на чл.153, ал.3 ЗЕ.Поради изложеното възражението, че няма
качеството на потребител, и че не е доказано наличието на облигационно
отношение с ищеца, е неоснователно.Ирелевантно за възникване на облигационното
правоотношение и на задължението за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия е обстоятелството дали ответникът е ползвал имота през процесния
период, както и дали ОУ са публикувани
/което обстоятелство е служебно известно на съда/, тъй като качеството му на
потребител е възникнало за ответника поради притежаването на право на
собственост върху имота /в този смисъл е и определение № 1033/22.10.2013 г. на
ВКС, III ГО по гр.д.№ 4554/2013 г./.Следва да се добави,
че е налице и извънсъдебно признание от страна на ответника, тъй като същият е
подписал без възражение представените от третото лице-помагач и неоспорени
формуляри за главен отчет с показанията на уредите в процесния имот.
От приетата по делото техническа
експертиза, както и от договора, сключен между ЕС, в която се намира процесния
имот и третото лице-помагач е установено и обстоятелството, че имотът е бил топлоснабден
през исковия период.
Размерът на реалното доставено количество топлинна енергия е изчислен
при спазване на действащата нормативна
уредба и е определен от техническата експертиза.Заключението е изготвено въз основа на показанията на
измервателните уреди и изравнителните сметки, касаещи само процесния период.Липсват данни за извършени плащания от ответника за погасяване на
задълженията, както и за подадена в срока по чл.70, ал.5 от Наредба №
16-334/2007 г. за топлоснабдяването рекламация срещу изготвените изравнителни
сметки.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр.София /съответно чл.36 от
ОУ в сила от 11.08.2016 г./, както и в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г., като
стойността й е установена от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза.Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от
потребителя е да е извършена такава услуга, което обстоятелство е установено от
представените по делото изравнителни сметки и от заключението на техническата
експертиза.
С доклада по делото първоинстанционният съд е разпределил
правилно доказателствената тежест между страните, а в решението съдът се е
произнесъл по възраженията на ответника, относими към правилното решаване на
спора по същество.
Други мотивирани оплаквания не са въведени с въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият
не е подал отговор на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител
в съдебно заседание, а е подал само молба, в която е заявил бланкетно оспорване
на въззивната жалба и е заявил претенция за разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
12.08.2020 г. на СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 61395/18 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.с. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.