РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000841 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260324 от 09.07.2021 година, постановено по т. дело №
609/2019 година по описа на О.С. - П., е осъдено Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК
*********, ****, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица
BG/**/************, валидна до 16.06.18г., на л.а. „Р.**“ с рег.№ ** **** **,
да заплати на М. СТ. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Р.М.,
в качеството й на увредено лице, по сметка BG ** **** **** **** **** **
при Ц. АД, сумата от 50000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
29.11.2018г. до окончателното плащане, като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпяла и търпи вследствие смъртта на
брат си Г.С.С., ЕГН **********, загинал при ПТП от 16.08.2017г., състояло
се на републикански път ***-****, между с.Л. и с.Н., докато пътувал като
пътник на задна дясна седалка в л.а. „Р.**“ с рег.№ ** **** **, управляван от
1
Р.С.С., който е признат за виновен с влязла в сила на 16.10.18 г. присъда по
НОХД №1280/2018г. на ПОС.
Осъдено е Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78 ал.6
от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
П.О.С., сумата от 2000 лева държавна такса.
Осъдено е Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.38,ал.2
от ЗА, да заплати на адвокат Р.И. М., с личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността ****, сумата от 203 лева, съставляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея в производството по т.д.
№609/19г. на ПОС безплатно процесуално представителство на ищцата М.
СТ. СТ..
С решение № 260372 от 15.09.2021 година, постановено по делото,
първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива досежно размера на присъденото по реда на чл. 38 ал.
2 от ГПК адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М., като вместо 203 лева е
посочено, че същото е в размер на 2030 лева.
Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба
от ответника „Д. – О.З.“ ЕАД. Оплакванията са за нарушение на материалния
закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се,
че въз основа на събраните доказателства не може да се направи извод за
наличие на предвидените в ТР № 1/21.06.2018 година на ОСНГТК на ВКС
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата в качеството й на сестра на починалия при ПТП неин брат. Според
жалбоподателя със събраните доказателства не се установявали конкретни
житейски обстоятелства, обуславящи по-голяма близост и морални вреди,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за
връзката между сестра и брат. При условията на евентуалност се поддържа, че
определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерно завишен с оглед принципа на справедливост и съдебната и
застрахователна практика. Искането е за отмяна на решението и
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск,
като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищцата М. СТ.
2
СТ. чрез процесуалния й представител адвокат Р.М.. Становището е за
неоснователност на въззивната жалба, като се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение
с дължимия ДДС за въззивната инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Поддържа се, че със събраните по делото доказателства -
свидетелски показания, е установена материалноправната легитимация на
ищцата да получи обезщетение на неимуществени вреди, а именно наличие на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й брат и свързаните с
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
било справедливо да бъдат обезщетени. Посочено е, че от значение е и
обстоятелството, че ищцата е присъствала на катастрофата и е станала
свидетел на смъртта на своя брат, като изживеният ужас от това щял да я
преследва до края на живота й. Изразено е становище, че съдът правилно е
определил и размера на дължимото обезщетение съобразно конкретните
обективно съществуващи факти и съдебната практика, както и социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а
именно от ответника в първоинстанционното производство срещу
осъдителното решение. При подаване на въззивната жалба е спазен
предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
3
въведените с въззивната жалба оплаквания, подробно посочени по-горе.
Починалият на 17.08.2017 година в резултат на ПТП от 16.08.2017
година Г.С.С. е брат на ищцата М. СТ. СТ. / удостоверение за родствени
връзки на стр. 22 от първоинстанционното дело/. Те двамата имат още трима
братя – Р. и П. С. С., както и К. С. С., който е починал на 29.04.2015 година.
М.С. и Г. С. са най-малките от петте деца в семейството, родени съответно на
10.08.1999 година и на 03.01.2002 година.
Обстоятелствата, свързани с изключителната вина на Р.С.С. / също
брат на ищцата/ – водач на автомобила, причинил ПТП на 16.08.2017
година, при което е загинал Г.С.С., както и наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за автомобила,
с който е причинено ПТП – лек автомобил марка Р.** с рег. № ** **** **,
по застрахователна полица BG/**/************ със срок на валидност до
16.06.2018 година, са безспорни между страните по делото, установени са с
представените към исковата молба писмени доказателства и са извън
предмета на произнасяне в настоящото производство, очертан с въззивната
жалба.
Ищцата е предявила пред ответника застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на нейния брат Г. С., заведена при ответника под номер **--
****/29.11.2018 година. Безспорно е между страните, че застрахователят е
отказал да заплати на ищцата обезщетение по тази преписка. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ предявеният иск пред съда е
допустим.
Основният спорен въпрос между страните, очертан с въззивната жалба,
е дали въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че ищцата в качеството си на сестра на починалия Г. С. е сред кръга
лица, които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, причинени им от неговата смърт.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 609/2019 година по описа на ОС - П. се твърди, че М. и Г. С. са били
в изключително близки отношения, живеели са в едно домакинство,
споделяли са една обща стая, като заедно с родителите си били сплотено и
задружно семейство. Поради малката възрастова разлика между тях, те
4
изградили силна емоционална връзка един с друг, обичали се и се
подкрепяли. Още от раждането на Г. ищцата била силно привързана към него,
като впоследствие с порастването им емоционалната връзка помежду им все
повече се задълбочавала. М. като по-голяма сестра помагала на Г. във всичко,
а той от своя страна безрезервно разчитал на нея. Двете деца споделяли
всичко помежду си, имали общи приятели, излизали заедно, забавлявали се,
помежду им съществувала дълбока обич и уважение. Към момента на ПТП
Г. С. бил само на 15 години, смъртта му била неочаквана, той загинал по
трагичен начин. Двамата били заедно по време на ПТП, ищцата видяла брат
си Г. в безпомощно състояние след удара, което допълнително дълбоко я
травмирало. Разбирайки за смъртта на брат си, ищцата отказала да повярва,
че той е мъртъв, мъката й била неописуема. Със смъртта на брат си ищцата
загубила част от семейството си, най-близкия си човек, усещала празнота,
която никой не можел да запълни. В резултат на смъртта на брат си ищцата
изпаднала в тежко емоционално състояние, непрекъснато плачела, нямала
апетит, не можела да спи, изпитвала чувство на страх и безпокойство. И до
момента тя не можела да преодолее мъката от преживяната трагедия, ритъмът
й на живот бил подчинен изцяло на нейната скръб и тя без съмнение щяла да
изпитва болка и скръб до края на дните си, психиката й била белязана
завинаги с травмата от загубата на любимия й брат.
С писмения отговор на исковата молба ответникът изразява становище
за неоснователност на претенцията на ищцата за обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като тя не е от кръга на лицата, имащи право на
такова, очертан с Постановление №4/1961 година на Пленума на ВС и
Постановление 5/69 на ВС , а изложените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства сочат на обичайните, нормални
взаимоотношения между брат и сестра и не дават основание да се приеме
наличие на изключението съгласно ТР 1/2016 година от 21.06.2018 година на
ОСНГТК на ВКС, даващо основание за присъждане на обезщетение.
Поддържаното пред първата инстанция от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Г. С.,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, е прието за неоснователно
от първоинстанционния съд въз основа на изслушаните експертизи по
делото. Същото не е въведено с въззивната жалба като предмет на въззивното
производство и съдът не дължи произнасяне по него.
5
За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства,
свързани с отношенията между ищцата и починалия й брат Г. С., по делото
пред първата инстанция са изслушани две свидетелки – А.Д. и Н.Д.,
съответно майка и леля на ищцата. От техните показанията се установява, че
ищцата и нейният брат Г. са израснали заедно, заедно са ходили на детска
градина и училище, били неразделни, търсели се непрекъснато, имали обща
стая в жилището на родителите си до смъртта на Г., родителите им полагали
грижи за тях, били добро семейство, изпращали ги на училище. Ищцата и
брат й Г. си помагали с пари, с домашните, делели си залъка, не можели един
без друг, били много привързани, обичали се и се уважавали. Те се разбирали
и с другите си братя, всички членове на семейството били в много добри
отношения помежду си, но М. била много по-близка с Г., с когото били като
близнаци.Те били най-малките деца в семейството и израснали заедно. По
време на ПТП М. също била в автомобила, като споделяла със свидетелките,
че е държала брат си в ръцете си след ПТП, докато му изтичала кръвта.След
смъртта на брат си М. била в траур, сънувала кошмари нощем, събуждала се и
започвала да плаче, не можела да забрави брат си и не била весела както
преди, била мълчалива, без енергия и жизненост, често говорела за него,
ходела всяка седмица на гроба му и казвала, че няма да го забрави никога.
Майката на ищцата спяла в нейната стая, не смеела да я остави сама заради
кошмарите и чувството й за страх и уплаха и до момента, две години след
ПТП.
По делото в качеството на свидетел по искане на ищцата е изслушана
и А.Х., която също е била в автомобила по време на ПТП заедно с ищцата и
нейния брат Г., с другия брат на ищцата Р., който е управлявал автомобила,
както и със своя брат М. Г.. Свидетелката депозира показания за поведението
и преживяванията на ищцата непосредствено след ПТП. Тя заявява, че след
преобръщането на автомобила ищцата, свидетелката и брата на свидетелката
са били в съзнание, излезли през прозорците на колата. Ищцата била в шок,
започнала да крещи и да плаче. Те били много изплашени, опитали се да
издърпат останалите двама, които били в безсъзнание, от автомобила.
Ищцата се обадила на телефон 112, братът на Г. го качил в колата и тръгнал
по пътя, където пресрещнали линейката. Ищцата също участвала в
изваждането на тялото на Г. от автомобила.
Преценявайки подробно обсъдените по-горе доказателства в тяхната
6
съвкупност, съдът намира, че ищцата не е сред лицата, които са материално
правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди,
причинени от смъртта на брат й.
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. №
1/2016 година на ОСНГТК дава отговор на материално правния въпрос за
кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за
неимуществени вреди в случай на причинена смърт на друго лице. То е
приложимо в отношенията между страните по настоящия спор.
Тълкувателното решение урежда въпроса за кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на причинена смърт по
задължителен за съдилищата начин, включително за съда по настоящото
дело, съгласно разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ. С него е обявено за изгубило
сила ППВС № 2/84 година, според което кръгът от лица е изчерпателно
очертан в ППВС 4/61 година, допълнено с ППВС 5/69 година.
Съгласно т. 1 от ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение са и други лица,
които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на Тълкувателно решение е посочено, че възможността за
присъждане на обезщетение за лицата от т.нар. „разширен кръг“ съществува
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и претендиращия обезщетението да се породи особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от
традиционно съществуващите връзки между съответните родственици /в
случая между брат и сестра/ и интензитетът и продължителността на
търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек
надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на
7
съответния родственик.
По настоящото дело дори самите обстоятелства, изложени от
ищцата в исковата молба, въз основа на които претендира присъждане на
обезщетение, не сочат на житейски връзки и ситуации, придаващи на
родствената връзка брат-сестра характеристиката на изключителна. От
изложените по-горе мотиви е видно, че ищцата се позовава на съвместно
живеене с починалия си брат Г. в дома на родителите им и под техните
грижи, на задружност, привързаност и взаимопомощ между нея и брат й.
Това са нормалните отношения между братя и сестри, традиционни за
българското общество. Не се твърди и не е установена със събраните по
делото и обсъдени по-горе доказателства някаква изключителност на
връзката, надхвърляща обичайните взаимоотношения между братя и сестри.
От свидетелските показания е установено само, че ищцата и брат й са
израснали заедно, тъй като са били най-малките от общо петте деца в
семейството, ходили са заедно са училище, помагали са си и са се
подкрепяли. Липсват твърдения и доказателства за конкретни житейски
ситуации, налагащи извод за изключителност на връзката. Напротив, ищцата
в исковата молба твърди, а и разпитаните свидетели установяват само, че
ищцата и брат й Г. са се обичали, били са привързани един към друг,
подкрепяли са се, обитавали са една стая в дома на родителите си и са ходили
заедно на училище, което е нормално с оглед тяхната възраст.
Установените по делото болки и страдания, които са причинени на
ищцата от смъртта на нейния брат по своя вид, интензитет и
продължителност не надхвърлят обичайните такива при загуба на близък
човек. Тук следва да се посочи, че в исковата молба не са изложени
обстоятелства и по делото не са събрани доказателства за силни и
продължителни психически болки и страдания, надхвърлящи нормалните за
такава ситуация и изискващи специални грижи и лечение.
Установеното по делото обстоятелство, че ищцата е била в автомобила
по време на ПТП и че й се е наложило да види изпадналия в безсъзнание
свой брат и да се опита да му помогне, безспорно сочи на силни негативни
изживявания за нея в този момент. Тези изживявания обаче са по време на
самата катастрофа и не дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилата на следващия ден смърт на брат й,
8
при изложените по-горе мотиви, свързани с установените отношения между
двамата и с начина, по който тя преживява смъртта му. По делото не е
проведено пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР 1/2016
година на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, даваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне на кръга на правоимащите
съобразно ППВС 4/1961 година и 5/1969 година и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, чиито интензитет и
продължителност да надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
брат и сестра.
По тези съображения съдът приема, че ищцата не е материално
правно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат си. Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е
неоснователен. Първоинстанционното решение, с което този иск е уважен в
пълния предявен размер, включително и в частта, касаеща присъдените в
тежест на „Д. – О.З.“ ЕАД държавна такса и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да бъде отменено изцяло и
следва да се постанови ново решение по същество, с което този иск да бъде
отхвърлен.
Ищцата М. СТ. СТ. следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените разноски за първата и за въззивната инстанция.
Направените от ответника разноски пред първоинстанционния съд,
видно от списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата за реалното им
заплащане, включват 1200 лева възнаграждения за вещи лица. Претендирано
е и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Разноските на „Д. – О.З.“ ЕАД за въззивната инстанция включват
заплатената държавна такса от 1000 лева и юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, доколкото „Д. – О.З.“ ЕАД е представлявано пред първата и пред
въззивната инстанция от юрисконсулт. Съдът на основание чл. 37 от Закона
за правната помощ във връзка с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на по
250 лева за всяка една от двете инстанции – първа и въззивна.
9
Общият размер на дължимите разноски от ищцата М.С. на „Д. – О.З.“
ЕАД е 2700 лева, от които 1450 лева за първата инстанция и 1250 лева – за
въззивната.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260324 от 09.07.2021 година,
постановено по т. дело № 609/2019 година по описа на О.С. - П., в което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №
260372/15.09.2021 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на М. СТ. СТ., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ****, адв.Р.М. против Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, ****,
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат й Г.С.С., ЕГН **********, загинал
вследствие на ПТП, станало на 16.08.2017г., причинено от Р.С.С. при
управление на лек автомобил „Р.**“ с рег.№ ** **** **, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, полица BG/**/************, валидна до 16.06.18г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 29.11.2018 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. СТ. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****,
адв.Р.М. да заплати на Д. „О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, ****, разноски за
производството по делото в общ размер на 2700 лева, от които 1450 лева
разноски за първоинстанционното производство / 1200 лева разноски за
експертизи и 250 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 1250 лева разноски
за въззивното производство / 1000 лева заплатена държавна такса и 250 лева
юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11