№ 6034
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110209884 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, след като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 9884 по описа на СРС за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д- чл.63 и следващите от Закона
за административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „****** ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, бл.
сграда Б на Софарма, ет. 7, офис 1-2 представлявано от управителя ***, чрез
адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“, с пълномощник адв. М. У. -
САК, срещу Наказателно постановление № 23-2200245/08.07.2022 г.,
издадено от инж. ЕК. ***** Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, с което на „„***** на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на
труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение по чл. 63, ал. 2
от КТ.
В жалбата от „***** депозирана чрез адв. М. У. от САК се оспорва
процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
1
правила, неправилно приложение на материалния закон, при неизяснена
фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че НП е издадено в нарушение
на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, както и нарушение на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН поради липсата на обсъждане от страна на АНО на
направените от жалбоподателя възражения. Навеждат се и доводи за
неправилно приложение на материалния закон, включително и на чл. 63, ал. 2
от КТ, като се твърди, че е следвало да се съобрази наличието на обективен
технически проблем, свързан с прекъсване комуникациите на дружеството.
Сочи се, че дружеството е било добросъвестен работодател, като е направило
всичко възможно работникът да получи своевременно необходимите
документи, свързани с трудовото му правоотношение, като се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
санкционираното юридическо лице – ****** се представлява от адв. М. У. от
САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, или да го
измени, чрез намаляване на наложената имуществена санкция до предвидения
в закона минимум, като навежда подробни доводи в тази насока. Претендира
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за които представя
списък.
Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ в
лицето на юрисконсулт ******, редовно упълномощен пледира съдът да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Навежда доводи, че работникът е заварен в обекта на
27.04.2022 г. да полага труд, което намира за безспорно установено от
собственоръчно попълнена от ******* декларация, в която същият посочва,
че полага труд от 20.04.2022 г. и работното му време започва от 7:30 ч.
Позовава се и на данни от справка за приети и отхвърлени уведомления,
съгласно които справката се е върнала заверена на 27.04.2022 г. в 11:17 ч.,
след постъпване на Касапски на работа. Счита, че трудовият договор е
съществувал още на 26.04.2022 г. и за дружеството вече е било възникнало
задължение да не допуска лицето до работа без да му връчи справката. С
оглед на изложеното и юрк Иванов навежда доводи, че дружеството е
извършило вмененото му нарушение. Излага и аргументи за спазване на
2
процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, а НП потвърдено. Прави възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.04.2022 г. главен инспектор от Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ - гр. София - свид. К. К. и ****** от същата дирекция
извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на „******
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, бл. сграда Б на Софарма, ет. 7, офис 1-2,
представлявано от управителя ***, в качеството на работодател,
осъществяващ охранителна дейност на обект - *** намиращо се в гр. София,
кв. Панчарево, ул. „Сияние“ № 1, и в периода 11.05.2022 г. – 13.05.05.2022 г.
за приключване на проверката по документи в сградата на Д“ИТ“, гр. София,
бул. „Витоша“ № 6.
В хода на проверката на място в обекта на контрол на 27.04.2022 г.,
контролните органи заварили ****** да полага труд като охранител. Същият
собственоръчно декларирал в предоставената му декларация, че работи като
охрана в обекта, с работно време от 07:30 ч. до 19:30 ч./19:30 ч. – 07:30 ч. по
график, с почивни дни 2 на 2 по график, с трудово възнаграждение 710 лв.,
както и че има сключен трудов договор.
При извършената проверка по документи на 11.05.2022 г. в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София е представен
трудов договор № 652/26.04.2022г. с ******. Видно от справка за приети и
трудови уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ трудовият договор на ****** е
регистриран в НАП на 27.04.2022 г в 11:17 ч., след проверката на място в
обекта на 27.04.2022 г., около 10 ч. В тази връзка и от проверяващите било
прието, че жалбоподателят „****** ЕИК *********, в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда, е допуснал до работа ****** на длъжност „охранител“, без
предварително да му предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал.
3 от КТ уведомление до ТД на НАП за регистрация на сключения с него
3
трудов договор.
Административно-наказателното производство е образувано на
13.05.2022 г., със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 23-2200245 от свид. К. Г. К. на длъжност началник на
отдел „АИПО“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Актът
бил съставен срещу „*****, в присъствието на свидетел. В него свидетелката
К. описала фактическите си констатации, посочила, че нарушението е
извършено на 27.04.2022 г., в гр. София и дала правна квалификация на
същото по чл. 63, ал. 2 от КТ. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на
същата дата на Гергана Иванова Бекирянова, представител на дружеството
нарушител, която след като се запознала със съдържанието му го подписал с
възражения, че оспорва акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“- гр. София е постъпило писмено
възражение срещу така съставения акт.
Горното послужило като основание, на 08.07.2022 г. инж ЕК. *****
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - гр. София, да
издаде обжалваното Наказателно постановление № 23-2200245, с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на „*****. НП е
издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на
„***** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Наказателното постановление е било връчено на „***** на адрес гр. София,
район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, бл. сграда Б на Софарма, ет. 7,
офис 1-2, на 13.07.2022 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства по делото, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката К. Г. К.
/актосъставител/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К. К.. Същите се
потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен
материал. Свидетелката потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Тя си
спомня за случая и за нарушителя. Посочва нарушението, за което АУАН е
съставен и излага в какво се изразява последното.
4
Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка
по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
подробното им анализиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок от връчване
на НП (препис от същото е връчен на 13.07.2022 г., а жалбата е депозирана на
26.07.2022 г.). Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон
реквизити. Жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 63 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представените
заповеди и длъжностна характеристика, действащи в кръга на техните
правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в давностните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. При
осъществената служебна проверка съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП.
Нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ предписва задължение за предоставяне от
работодателя на работника на трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ. Правилото за поведение на чл. 63, ал. 2 от КТ предвижда, че на
работника преди започване на работа следва да са представени както
трудовият му договор, така и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Неизпълнението, на което и да е от двете или двете, води до осъществяване
5
от обективна страна на този състав на нарушение.
От събраните по делото доказателства е видно, че по време на
извършена проверка на място в обекта на контрол на 27.04.2022 г,
контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за
заварили ****** да полага труд в обекта, като „охранител“. Видно от
саморъчно декларираните данни в предоставената му декларация е, че същият
изрично е отразил обстоятелството, че работи като охрана по трудов договор
именно в „****** с работно време от 07:30 ч. до 19:30 ч./19:30 ч. – 07:30 ч. по
график, с почивни дни 2 на 2 по график, с трудово възнаграждение 710 лв. От
извършената справка за приети и отхвърлени уведомления в ТД на НАП по
чл. 62, ал. 5 от КТ, с изх. № 22388223182320/27.04.2022 г., се установява по
безспорен начин , че така сключения трудов договор с ****** на длъжност
“охранител“, е регистриран в ТД на НАП в 11:17 ч. на 27.04.2022 г., т.е. след
извършената проверка в обекта на контрол. Безспорно от справката се
установява и обстоятелството, че трудовият договор е регистриран именно от
работодател „*****. Следователно работодателят „***** е допуснал до
работа лицето ****** (на длъжност „охранител”), без преди постъпването му
на работа да получи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД
на НАП, с което е нарушена забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. С това от
обективна страна се реализира съставът на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя „***** за нарушението на трудовите правила.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда налагането
на административно наказание „имуществена санкция” в размер от 1 500 до
15 000 лева за работодател юридическо лице или ЕТ, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2 от
КТ. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице „*****,
което има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и е
нарушило трудовото законодателство –разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ,
която забранява допускането на работника до престиране на работна сила и
изпълнение на трудови задължения, преди на последния надлежно да бъде
връчено преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5
6
от КТ, заверено от ТД на НАП. Това законово разрешение цели защита на
трудовите права на работника и с неспазването му последните са нарушени.
С оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото
законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението е първо и
е отстранено на датата на установяване, определеният размер на
имуществената санкция наложена на дружеството жалбоподател не е
съответен на нарушението и е завишен. В тази връзка съдът приема, че
контролиращият спазване на трудовото законодателство орган е определил
неправилно размера на имуществената санкция от 2500 лв, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
отношение на размера на санкцията като бъде намален размера на
имуществената санкция, която да бъде наложена на дружеството
жалбоподател „Форс -Делта“ ООД на минималният от 1 500 лв.
Съдът счита, че няма основания за прилагането на хипотезата на
„маловажен случай” по чл. 415в от КТ. Тази разпоредба предвижда, че за
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с наказание
„имуществена санкция” или „глоба” в размер от 100 до 300 лева.
Законодателят в ал. 2 на чл. 415в от КТ изрично е посочил, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 от КТ.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, и направеното от въззиваемата страна искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено.
Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът намира, че дружеството-жалбоподател „***** следва да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София сумата от 80 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200245/08.07.2022 г.,
издадено от инж. ЕК. ***** Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ – гр. София, с което на „***** на основание чл. 416, ал. 5
от Кодекс на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „****** ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер на 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII
от АПК –пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8