МОТИВИ към ПРИСЪДА № 87
от 15.10.2019г. по НОХД № 891/2019г. по описа
на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Г.Р.Б. за
престъпление по чл.343, ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, извършено
на 21.09.2017г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия, тъй като намира извършеното
от него деяние за безспорно установено от събраните по делото доказателства. Предлага
при определяне на наказанието съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и да
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца с
отлагане на изпълнението за срок от 3 години. Моли също подсъдимият да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от 2 години, тъй като били санкциониран по
административен ред за множество нарушения на ЗДвП.
Частният обвинител А.М.Ю. в съдебно заседание се явява лично и с
повереник, който моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение. Пледира, че от събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установило осъществяването на престъпния състав от
обективна и субективна страна. Настоява на подсъдимия да бъдат наложени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години с отлагане на изпълнението
при условията на чл.66 от НК за срок от 4 години, както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок между 1 година и 6 месеца и 2 години. Претендира и за
присъждане на направените от частния обвинител разноски.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, както и дадената правна
квалификация на деянието. Изтъква, че подсъдимия се признал за виновен и съжалил
за постъпката си, не оспорил доказателствата по делото. Моли съдът да отчете
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на Б., както и
съдействието, което оказал за разкриване на обективната истина. Счита, че
справедливо се явявало съдът да определи наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, което щяло да постигне целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият Г.Р.Б. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява съжаление и разкаяние
за извършеното деяние и моли за по-леко наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Г.Р.Б. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан
/реабилитиран е по право/, с ЕГН **********.
На 21.09.2017г., след обяд, подсъдимият Г.Б. от гр.Момчилград
пристигнал в гр.Кърджали с лекия си автомобил марка „Пежо 306“ рег.№ К 8867 АР, тъй като възнамерявал да обслужи кредит в „Уникредит Булбанк“-клон Кърджали.
Той управлявал автомобила, в който пътувал и негов приятел. Същият ден времето
било дъждовно и валял слаб дъжд.
Около 17.00 часа на 21.09.2017г. св.А.М.Ю. *** с двете си деца. След
като заплатила такса за кабелна телевизия, тя се насочила с децата си по ул.„Сан
Стефано“ в гр.Кърджали, към кръстовището образувано с ул.„Булаир“.
На 21.09.2017г., след като заплатил кредита си в „Уникредит Булбанк“-клон
Кърджали, подсъдимият Г.Б. се разхождал с лекия автомобил марка „Пежо 306“ рег.№ К 8867 АР в гр.Кърджали, като автомобила отново управлявал той. Около 17.00 часа
насочил моторното превозно средство по ул.„Миньорска“ в града. На кръстовището,
където се намирала сградата на НОИ-Кърджали, подсъдимият завил с автомобила по
ул.„Булаир“, в посока към комплекс „Орфей“. По същото време пешеходката А.М.Ю.
стъпила на пешеходната пътека, намираща се на кръстовището образувано от ул.„Булаир“
и ул.„Сан Стефано“, гр.Кърджали, за да я пресече. В този момент св.К. З. В.
управлявал лекия си автомобил, в който пътувала и св.Н.Г.В., по ул.„Булаир“ в
посока към Районен съд-Кърджали. Св.В. забелязал пресичащата пешеходна пътека М
8.1 тип „Зебра“ пешеходка св.А.Ю. с двете деца и спрял, за да изчака да
преминат.
Подсъдимият Б. управлявал автомобила „Пежо 306“ с рег.№ К 8867 АР по ул.„Булаир“ в гр.Кърджали със скорост от около 20 км/ч. След като
преминал първата пешеходна пътека М 8.1 тип „Зебра“, намираща се на ул.„Булаир“
до СОУ „Йордан Йовков“ гр.Кърджали , той насочил превозното средство към
втората пешеходна пътека М 8.1 тип „Зебра“, намираща се на кръстовището
образувано от ул.„Булаир“ и ул.„Сан Стефано“, гр.Кърджали. В този момент
подсъдимият погледнал наляво и не забелязал никакви пешеходци, като не
забелязал и пресичащата пешеходка А.Ю.. Г.Б. продължил движението си с
управлявания от него автомобил марка „Пежо 306“ с рег.№ К 8867 АР. Стигайки до пешеходната пътека, не намалил скоростта на движение на
автомобила и не спрял. Подсъдимият не пропуснал пресичащата с предимство
пешеходка А.Ю. и я ударил с предната част на автомобила. От удара св.А.Ю.
паднала на земята, като получила контузни рани в областта на лявото коляно. Действията
на водача били забелязани от свидетелите К. В. и Н.В.. Веднага след удара, подсъдимият
Б. спрял управлявания от него автомобил и отишъл до пострадалата Ю.. Погледнал
я, при което й заявил, че нищо й нямало. След това, подсъдимият се качил в
автомобила си и потеглил в неизвестна посока, напускайки местопроизшествието. За
причиненото пътно-транспортно произшествие той не уведомил компетентните служби
на Министерството на вътрешните работи и не ги изчакал да пристигнат на място. От
мобилния си телефон св.Н.В. съобщила на телефон 112 за настъпилото ПТП и продиктувала
номера на автомобила предизвикал произшествието. Не след дълго на място
пристигнал автопатрул на Пътна полиция при ОД на МВР-Кърджали, в състав
свидетелите Ж.И. и Т.Т.. Полицаите установили, че от ПТП-то била пострадала св.А.Ю..
Установили още, че водача предизвикал пътно-транспортното произшествие бил напуснал
местопроизшествието. Същият бил обявен за издирване, а пострадалата св.Ю. била
отведена в СПО при МБАЛ-Кърджали за оказване на медицинска помощ.
По-късно същият ден подсъдимият Г.Б. бил установен от свидетелите Т.Т.
и Ж.И.. В разговор той признал, че предизвикал пътно-транспортното
произшествие, като с автомобила си бил ударил пешеходката св.А.М.Ю.. За
допуснатите административни нарушения на разпоредбите на чл.119, ал.1, чл.123, ал.1,
т.2 б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, на подсъдимия Б. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 978/21.09.2017г.
При разследването св.К. В. разпознал подсъдимият Г.Б. като лице
управлявало лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег.№ К 8867 АР, предизвикало
пътно-транспортно произшествие на 21.09.2017г.
От заключението на вещото лице изготвило съдебномедицинската експертиза
по делото се установява, че на А.М.Ю. е било причинено разкъсване на
колатералната връзка на лявото коляно. Причинено било трайно затрудняване в
движението на левия крак, което се дължало на разкъсване на колатералната
връзка на коляното.
От заключението на вещото лице изготвило съдебната автотехническа
експертиза се установява, че мястото на удара се намира на пешеходната пътека
на ул.„Булаир“, до жилищен блок „Освобождение“ в гр.Кърджали. Скоростта на движение
на автомобил марка „Пежо
306“ с рег.№ К 8867 АР преди употребата на спирачната уредба била
20,47 км/ч. Лекият автомобил управляван от Г.Б. *** към комплекс „Орфей“. Когато
пешеходката Ю. навлязла на 4 м. на платното за движение, тя била ударена с
дясната част на предната броня на автомобила в лявото коляно. Удара бил под
масовия й център, а скоростта на автомобила ниска. Пешеходката загубила
равновесие и била избутана напред и вдясно от него, при което паднала на
асфалта. Видимостта пред автомобила била повече от 100 метра, а опасната зона
била 10,5 метра. Б. имал техническа възможност да предотврати удара, ако е
реагирал навреме на създалата се ситуация.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите А.Ю., Т.Т., Ж.И., Н.В. и К. В., кредитирани изцяло като
логични, кореспондиращи помежду си и
взаимно допълващи се; обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, на
които съдът дава вяра отчасти; Заключение по изготвена на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 155/2018г.; Заключение
по автотехническа експертиза № 74/15.04.2019г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.09.2017г.;
Съдебномедицинско удостоверение № 230/2017г.; Епикриза на А.Ю., издадена от
Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД
гр.Кърджали; Акт за установяване на административно нарушение № 978/21.09.2017г.;
Наказателно постановление № 17-1300-000978 от 19.10.2017г.; Протокол
от 31.05.2018г. за разпознаване на лица, ведно с приложен фотоалбум; Протокол
от 03.12.2018г. за разпознаване на лица, ведно с приложен фотоалбум; Протокол
от 28.02.2019г. за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, ведно с
приложен фотоалбум; Справка за нарушител/водач на подсъдимия; Справка на РЦ
112-Кърджали от 31.05.2018г., ведно с приложен компакт диск, съдържащ два
броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони на приети повиквания;
Решение № 110 от 10.07.2019г. по канд № 113/2019г. по описа на АС-Кърджали; Характеристична справка на подсъдимия; Справка
за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, както
и другите приети и приобщени по делото писмени доказателства. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Г.Р.Б. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.343, ал.3 б.“а“ вр.
ал.1 б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от
НК, тъй като на 21.09.2017г. в
гр.Кърджали при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо
306“ с рег.№ К 8867 АР, нарушил правилата за движение, а именно чл.119, ал.1 от ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост причинил на А.М.Ю. *** средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване
на колатерална връзка на лявото коляно, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак, като дееца е напуснал местопроизшествието и деянието
е извършено на пешеходна пътека. От обективна страна с действията си подсъдимия
е нарушил правилото за движение, регламентирано в чл.119, ал.1 от ЗДвП, който гласи следното: при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Налице са основните
признаци на изпълнителното деяние, а именно управление на моторно
превозно средство, като управлението му от страна на Г.Б. в нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП е в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат - настъпилото произшествие и
причиненото на пострадалата А.Ю.
увреждане, характеризирано като средна телесна повреда. Всичко това се подкрепя
безусловно от гласните доказателства по делото и заключението на автотехническата
експертиза, която установява механизма на пътно-транспортното произшествие.
Полученото от св.Ю. увреждане е било именно в резултат на настъпилото
пътно-транспортното произшествие, като вида и характера на това увреждане е
установено от съдебномедицинската
експертиза. Няма спор, че ПТП е
нестъпило на пешеходна пътека, по която е пресичала пострадалата, както и че
дееца е напуснал местопроизшествието веднага след извършване на деянието, а
това квалифицира извършеното от него по по-тежкия текст на чл.343, ал.3 б.“а“ от НК. От субективна страна деецът е действал при несъзнавана
непредпазливост - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но като правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Г.Б., съдът се ръководи от разпоредбата на
чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, съдът отчете степента
на обществена опасност на деянието - типична за този вид престъпление; степента
на обществена опасност на дееца - ниска, предвид липсата на предходни осъждания;
смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца, направеното
още на досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в
рамките на съкратеното съдебно следствие/ и проявеното критично отношение към
извършеното деяние; отегчаващите отговорността обстоятелства - налаганите на
подсъдимия административни наказания за предходни нарушения по ЗДвП. Предвид
така изложеното и констатирайки липсата на предпоставките по чл.55 от НК, съдът прие, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на 18 месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали с
1/3. Така на същия бе определено наказание от 12 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като дееца не е осъждан, а срока на
наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно
съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за
поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи реално
наказанието, поради което отложи същото с изпитателен срок от 3 години съгласно
чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК и съобразявайки обуславящите отговорността обстоятелства, коментирани
по-горе, съдът постанови Г.Б. да
изтърпи и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца. Така определените наказания ще изпълнят целите по
чл.36 от НК и ще спомогнат както за превъзпитаването на подсъдимия, така и ще
подействат възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство - компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки
на електронни картони на приети повиквания, да остане към делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК настоящата
инстанция осъди подсъдимият Г.Р.Б.
да заплати на частния обвинител А.М.Ю. сумата от 1 800 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение /в
досъдебното и съдебното производство/, тъй като бе направено такова
искане.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Г.Б. да заплати сумата
от 571.06 лв., представляваща направени на досъдебното производство разноски,
по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: