РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Перник, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Крацимир В. Тренчев
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600354 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХI от НПК.
С присъда № 260014 от 13.07.2022 г., постановена по НОХД № 1625/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник подсъдимият С. Б. Р. е признат за виновен в това, че на *** в ***,
пред входа на нощен клуб „***“, чрез нанасяне на удар с ръка причинил средна телесна
повреда на М. Д. Т. /изразяваща се в: счупване на долна челюст и експулсиран /избит/ зъб 44
/четвърти зъб долу вдясно/, при което се затруднява дъвченето и говоренето/, поради което
на основание чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1, вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на единадесет месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Районният съд е
осъдил подсъдимия С. Р. да заплати на пострадалия М. Т. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 3 300 лева, като искът за разликата до пълния
претендиран размер от 16 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С. Б. Р. е
осъден да заплати по сметка на ОД МВР – Перник сумата от 1143,92 лева, представляваща
сторени разноски в досъдебното производство за направени експертизи, а по сметка на РС-
Перник - сумата от 300 лева, представляваща разноски за експертизи в хода на съдебното
следствие. По сметка на Районен съд - Перник С. Б. Р. е осъден да заплати и 4% от
уважената част на гражданския иск в размер на 132,00 лева.
Срещу присъдата в гражданско - осъдителната й част е депозирана въззивна жалба от
частния обвинител и граждански ищец М. Д. Т., чрез адвокат Г. Т.. С посочената въззивна
жалба се развиват оплаквания за това, че при постановяване на присъдата в частта й за
определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди първоинстанционният
1
съд не се е съобразил и не е взел предвид специфичните особености на конкретния случай.
Не са отчетени броят и морфологията на телесните увреждания, начинът по който са
причинени, обстоятелствата при които е извършено деянието, болките и страданията на
пострадалия, неговата възраст, продължителността и многообразния характер на
въздействие на негативните последици като пряк резултат на деянието, които Т. е принуден
да търпи. Относно определеното обезщетение, жалбоподателят е изразил становище, че
същото е явно несправедливо. Твърди се, че в хода на производството безспорно и по
категоричен начин са установени фактическите обстоятелства, сочещи трикратно и
наложително извършване на медицинска интервенция. Сочи се, че при спазване на
съдопроизводствените правила са събрани достатъчно различни, кореспондиращи си
доказателства, обуславящи извод за множество, разнообразни по характер и продължителни
във времето вредни последици за пострадалия. Отбелязва се, че причинените вреди на Т. са
довели освен до болки и страдания и до засягане на неговата социална сфера, физическото
му състояние и невъзможност да се храни и говори нормално, което от своя страна е довело
и до психологически дискомфорт за пострадалия. В заключение се иска постановената
присъда да бъде изменена като бъде увеличен размерът на присъденото на пострадалия
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер от 3 300 лева на 16 000
лева. Прави се искане за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от
датата на увреждането до окончателното му изплащане.
В законоустановения срок не е постъпило възражение от С. Б. Р. и от РП-Перник
срещу депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП-Перник
изразява становище за неоснователност на подадената жалба като счита определеното
обезщетение за справедливо и правилно определено.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. Т. - адв. Т., изразява
становище в подкрепа на депозираната жалба. Счита, че обезщетението не е в справедлив
размер, тъй като не е съобразено с броя и вида на нанесените телесни повреди.
Защитникът на подсъдимия - адвокат К., оспорва въззивната жалба, като счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Излага подробни доводи в
подкрепа на становището си като обсъжда и събраните доказателства в производството.
В последната си дума към съда, подсъдимият С. Р. изразява становище в подкрепа на
казаното от защитника му, като пледира за потвърждаване на присъдата.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съдът констатира следното:
Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на доказателствата, събрани в
хода на производството, като в резултат на това е установил правилно фактическата
обстановка по делото относно основните факти и обстоятелства. При извършената проверка
и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, Окръжен съд Перник не
намира основание за допълване или изменение на установена фактическа обстановка, която
е следната:
Подсъдимият С. Б. Р. е роден на *** в ***, с постоянен адрес в ***, българин, с
българско гражданство, *** образование, неженен, безработен и неосъждан.
Към инкриминираната дата – *** М. Т. и свидетелката Б.Р. се намирали във връзка
помежду си. Подсъдимият С. Р. от своя страна се намирал във връзка със свидетелката Г.М..
Така посочените лица не общували помежду си, като бегло познанство имало между Б.Р. и
Г.М., но същите не общували помежду си.
На *** двете групи компании, тази на М. Т., свидетелите Б.Р., Р.К. и още лица,
приятели на посочените, от една страна и на С. Р., Г.М. и други лица, техни приятели, от
друга, се намирали в нощен клуб „***“, находящ се в ***. Двете компании били
2
разположени на отделни маси, като компанията на пострадалия М. Т. седяла на бара, а тази
на подсъдимия С. Р. – на маса, разположена на отдалечено разстояние от бара. Двете
компании не осъществили контакт помежду си по време на цялата вечер, като всяка се
забавлявала отделно от другата.
Около 04:00 часа на *** подсъдимият С. Р. и свидетелката Г.М., заедно с останалите
членове на компанията им, решили да си тръгнат от заведението, като за целта се насочили
към изхода му. В този момент, един от охранителите в заведението се приближил до М. Т.,
хванал тялото му с ръце, вдигнал го във въздуха и по този начин го пренесъл до изхода, като
Т. не реагирал на така развилата се ситуация спрямо него. Свидетелката Г.М. възприела
начина, по който Т. бил изведен от заведението, като отправила към него подигравателна
усмивка. Т. се намирал в състояние на алкохолно опиянение, а в резултат на отправената му
подигравателна усмивка от свидетелката М., същият се афектирал и й отправил реплика
„Какво ме гледаш, какво се смееш, нещо смешно ли има?“, като в същото време се насочил
към нея с вдигната във въздуха ръка. В същия момент от изхода на заведението излизал
подсъдимия С. Р., който възприел приближаването на Т. към приятелката му Г.М.. За да
предотврати евентуален контакт помежду им, подсъдимият застанал непосредствено пред
свидетелката М., съответно срещу Т.. В същият момент от изхода на заведението излязла и
свидетелката Б.Р., която продължила движението си напред от изхода. Между подсъдимия
С. Р. и М. Т. възникнал конфликт, в резултат на който подсъдимия Р. нанесъл удар с юмрук
с лявата си ръка в областта на лицето на М. Т., след което Т. паднал на земята. В резултат на
нанесения удар на М. Т. били причинени телесни наранявания, а именно - бил експулсиран
четвърти зъб долу вдясно /зъб 44/ и била счупена долната му челюст. Нараняванията били
установени след извършен преглед на пострадалия в ***, гр.***, където му била оказана и
незабавна помощ.
Въз основа на получен сигнал от дежурен следовател при *** било образувано
досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД МВР – Перник за нанесен
побой на М. Т. на ***
Изложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, посредством разпита на пострадалия М. Т.,
свидетелите Б.Р., Г.М., С.С., М.Л., Р.Б., А.С., Л.С., С. Д., П.П., Р.М., А.Т., Ч.Ч., писмените
доказателства, а именно медицински документи от извършените прегледи на М. Т., съдебно-
медицинска експертиза, дискове, съдържащи видеозаписи, видео-техническа експертиза и
допълнителна такава, комплексна съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-
психологическа експертиза.
Първостепенният съд е направил логичен и задълбочен доказателствен анализ, като
мотивирано е обсъдил на кои доказателства дава вяра и кои не цени. В тази насока
настоящият въззивен състав намира, че не следва да преповтаря доводите на първата
инстанция, които възприема изцяло. От изложените във въззивната жалба възражения,
доразвити и пред настоящия състав в проведеното заседание, се установява, че между
страните не е спорна установената фактическа обстановка, като присъдата не се атакува и в
частта относно наложеното наказание на подсъдимия. Въпреки това, и в изпълнение на
задълженията си по чл.314 НПК, настоящият състав намира следното:
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства е установено по несъмнен начин времето и мястото на извършване
на деянието, както и механизма на извършването му, а именно на *** в ***, пред входа на
нощен клуб „***“, чрез нанасяне на удар с ръка е причинена средна телесна повреда на М.
Д. Т., изразяваща се в счупване на долна челюст и експулсиран /избит/ зъб 44/четвърти зъб
долу вдясно/, при което е затруднено дъвченето и говоренето. Обстоятелствата около
времето и мястото са установени безспорно чрез свидетелските показания както на
пострадалото лице М. Т., така и на свидетелите Б.Р., С.С., А.С., М.Л. и П.П., както правилно
е посочил и първоинстанционният съд. В допълнение, настоящият състав намира, че датата
на деянието се установява и от медицинските документи относно установеното състояние на
пострадалото лице М. Т. и проведеното му лечение, а именно - епикриза от ***, издадена от
***. Относно часа на деянието също са налице безспорни доказателства - както
еднопосочните свидетелски показания, така и изготвената видео-техническа експертиза, от
която се установява хронологията на събитията от инкриминираната дата, включително и
3
часа – около 04:00 часа. В тази връзка, настоящият състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението в представената видео-техническа
експертиза. Заключението е задълбочено и компетентно извършено, като по делото липсват
данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството.
Правилно е изложеното становище от Районен съд – Перник, че показанията на
свидетелките Р.Б. и Л.С. относно основните факти, подлежащи на доказване, не следва да
бъдат кредитирани, като след проведения самостоятелен анализ, настоящият състав споделя
становището на първоинстанционния съд, че същите не излагат конкретни факти и
обстоятелства, които да допринесат за изясняване на обективната истина по делото. Съдът
правилно е отчел и установените близки отношения на свидетелката Р.Б. с подсъдимия С. Р..
Механизмът на деянието също е установен правилно от съда, като същият се
потвърждава както от свидетелските показания, заключението на видео-техническата
експертиза така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода
на досъдебното производство както и епикриза от ***, издадена от ***. Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, установените травматични увреждания
в областта на долната челюст са получени в резултат от действието на твърд предмет по
механизма на удар от такъв тъп предмет. Експертът е посочил, че по своя вид,
характеристика и морфологични особености травматичните увреждания е възможно и
отговарят да са получени по време и начин, както е отразено в свидетелските показания, а
именно чрез нанасяне на удар с ръка в областта на долната челюст на дата *** Посредством
същите доказателства правилно са установени и травматичните увреждания, които са
нанесени на М. Т. в резултат на инкриминираното деяние. В заключението си по
представената съдебно-медицинска експертиза вещото лице е посочило, че установените
травматични увреждания се изразяват в счупване на челюст и избиване на зъб 44, при което
е било затруднено дъвченето и говоренето. Посочил е още, че периодът на възстановяване е
по-дълъг от един месец. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК, така посочените
увреждания безспорно носят белезите на средна телесна повреда. С оглед установената
трайна съдебна практика, ще е налице средна телесна повреда, когато са избити зъби, а под
избиване на зъб следва да се подведат случаите, когато вследствие на удар или по друг
начин от челюстта на пострадалия е паднал зъб или когато се налага изваждането на зъб
(решение № 636 от 2.XII.1972 г. по н. д. № 581/72 г., II н. о.). Съгласно разясненията, дадени
в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС, докладчик член-съдията В.О.,
трайното затруднение на речта се осъществява чрез засягане на говора в резултат на което
увреденият загубва способността правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч.
Затрудняването на говора може да се дължи на увреждане на гласните органи, като ларинкс,
гласни връзки, език, зъби, устни и др.
Настоящият състав намира, че относно мястото на извършване на деянието също не
са налице никакви съмнения, като са събрани доказателства в достатъчен обем, като
правилно е установено от първоинстанционния съд, че същото е извършено пред нощен
клуб „***“, находящ се в ***. В подкрепа на така установеното са както еднопосочните
свидетелски показания, така и изготвената видео-техническа експертиза.
Въпросът за авторството на деянието също е изяснен в хода на първоинстанционното
производство, а и същият не е спорен между страните пред настоящата инстанция,
доколкото въззивната жалба се отнася до присъдата единствено в гражнаскоправната й част.
В допълнение към изложеното от Районен съд – Перник, настоящият състав намира, че
авторството на деянието се установява от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, като преки доказателства по този съществен за предмета на делото въпрос са
както показанията на пострадалото лице М. Т., така и на свидетелите - очевидци Б.Р., С.С.,
А.С., М.Л. и П.П.. От изложеното от тази група свидетели се установява, че на *** около
04:00 часа пред нощен клуб „***“ в *** именно подсъдимият С. Р. е нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на М. Т..
Относно субективната страна на деянието, настоящият състав намира за безспорно
установено, че подсъдимият С. Р. е действал с пряк умисъл като форма на вината. В
допълнение, Окръжен съд - Перник намира, че основание за този извод несъмнено дава
поведението на подсъдимия. Безспорно е установено от свидетелските показания, че
подсъдимият Р. е бил в състояние на раздразнение, след като е възприел развиващия се
4
конфликт между М. Т. и Г.М.. Подсъдимият Р. се намесил, като предприел действия спрямо
Т.. От така установеното поведение на подсъдимия Р. недвусмислено се извежда
намерението му за физическа саморазправа с М.Т.. Безспорно подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в резултат на което правилно е
ангажирана наказателната отговорност на същия, като му е наложено съответното
наказание.
Наложеното наказание на подсъдимия С. Р. е справедливо и по своето естество би
могло да изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК. При индивидуализацията на
наказанието, съдът е взел предвид както размера на наказанието, предвиден в санкционната
част на съответната материалноправна норма, така и степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Настоящият състав намира, че при определяне на наказанието, наложено на
подсъдимия Р., са отчетени всички относими критерии за това, като съдът е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция. За деянието по чл.129, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ в размер до шест години, като законът не е посочил минимална
граница. Съдът е определил размер на наказанието „лишаване от свобода“ в нисък размер, а
именно единадесет месеца. При формиране на решаващия си извод за размера на
наказанието, съдът се е съобразил с обществената опасност на деянието и на дееца,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на закона. Правилно
съдът е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия
личностната му характеристика, необремененото му съдебно минало и поведението му по
време на производството. Законосъобразно съдът е приел за смекчаващо обстоятелство и
житейската незрялост на подсъдимия с оглед неговата възраст. Съдебната практика приема,
че при младите пълнолетни, подобно на възприетия законодателен подход при
непълнолетните, следва да се отдаде приоритет на индивидуалната пред генералната
превенция и да се държи сметка за възможностите за реинтеграция, които намаляват при
особено продължително изолиране. Правилно съдът е постановил изтърпяването на така
определеното наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години.
В производството пред Районен съд - Перник е приет за съвместно разглеждане иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД от М. Т. срещу С. Р. за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат от извършеното деяние. Разпоредбата на
чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. В хода на наказателното производство са установени всички правопораждащи
юридически факти от сложния състав на деликтната отговорност - извършено престъпление,
получените травматични увреждания, причинна връзка между уврежданията и деянието,
както и виновното поведение на подсъдимия Р.. С оглед на това, правилно
първоинстанционният съд е приел, че предявеният и приет за съвместно разглеждане иск за
обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
Във въззивната жалба, подадена от гражданския ищец и частен обвинител, се оспорва
определеният размер на обезщетението, като се твърди, че същият е несправедливо занижен.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от
ЗЗД. Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968г., постановено от Пленум на ВС
справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактно понятие. Предполага се извършването на детайлна
преценка с оглед на установените конкретни факти и обстоятелства. Същевременно следва
да се вземе под внимание и целта на обезщетението, а именно - възстановяване на
психическото равновесие на пострадалия и компенсация за претърпените отрицателни
емоции.
5
Следователно при определяне на обезщетението трябва да се вземат предвид
характерът на увреждането, начинът на извършването му, интензивността на претърпените
болки и страдания, периодът на възстановяване, както и личността на увреденото лице.
Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че възраженията на М. Т. в
тази насока, обективирани във въззивната жалба, са частично основателни, тъй като
определеното от съда обезщетение в размер на 3 300,00 лв. не отговаря на интензитета на
получените травматични увреждания, установени в хода на производството.
Видно от изготвената по делото СМЕ и дадените разяснения в съдебното заседание,
вследствие на процесния удар, са установени травматични увреждания, изразяващи се в
двустранно счупване на челюстта на три места и избиване на зъб 44, при което е било
затруднено дъвченето и говоренето. Експертът е посочил още, че периодът на
възстановяване е по-дълъг от един месец, като пострадалият Т. е изпитвал ежедневни
затруднения в хигиенно-битов план, както и е бил затруднен при говорене и хранене.
Претърпените болки и страдания от получените травми от Т. установяват и показанията на
свидетелите Б.Р., С.С., А.С., М.Л. и П.П., които кореспондират със заключението на вещото
лице, като посочват, че Т. е бил окървавен и не е можел да говори, а челюстта му видимо е
била наранена. От показанията на свидетелката Б.Р., ценени от съда с оглед установените
близки отношения с пострадалия Т. и в контекста на останалите доказателства по делото, се
установява обективното състояние на Т. непосредствено след инцидента както и търпените
болки и неудобства по време на възстановителния период. Свидетелката Р. твърди, че след
нанасяне на удара Т. не е можел да говори, челюстта му е била изместена и целия е бил
окървавен. След инцидента Т. се виждал единствено с Р., като бил силно разстроен, имал
поставени шини в устата, които му пречели да говори и да се храни. Посочва още, че за
период от над месец и половина Т. се е хранел с пюрета, след което е започнал да се храни
постепенно нормално. Свидетелят С.С. посочва, че на инкриминираната дата е бил потърсен
от Т. с молба за помощ, тъй като бил пострадал. При отиването си, свидетелят С.С. заварил
Т. в тежко състояние като С.С. посочва, че Т. бил с висяща долна челюст, която не е можел
за затвори, имал значителни затруднения в говора и целия бил окървавен. Свидетелят е С.С.
придружил Т. при проведените му медицински прегледи след инцидента. Относно периода
след това, свидетелят С.С. посочва, че челюстта на Т. е била обездвижена за период около
два месеца, в който не е можел да се храни. Посочва още, че М. Т. бил контактен, общувал с
много хора, но след инцидента това се е променило, като не е имал желание да излиза, също
така телесното му тегло намаляло значително. Свидетелите Р.К. и Р.Б. също свидетелстват,
че постарадлият е бил окървавен и е имал затруднения в говора веднага след инцидента.
Предвид установеното от свидетелите и медицинската документация по делото,
причинените на Т. телесни увреждания се характеризират като средна телесна повреда.
Същите са довели до временно увреждане на здравето на пострадалия, необходимост от
провеждане на продължително лечение и промяна в начина на живот на пострадалия в
резултат на търпените болки за период по-дълъг от един месец. Така установените
осбостятелства дават основание на съда да приеме, че определеният от Районен съд –
Перник размер на обезщетението от 3 300,00 лв. се явява занижен и не може да постигне
целите си на пълна обезвреда на настъпилите вреди. Изложените обстоятелства налагат
извода, че справедливото обезщетение за претърпените вреди от извършеното престъпление
е в размер на 6 000,00 лева. Ето защо присъдата следва да бъде изменена в гражданско-
осъдителната й част като бъде увеличен размерът на определеното обезщетение за
неимуществени вреди до размер от 6 000,00 лева, а за останалата част над този размер
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Подсъдимият
следва да бъде осъден и за държавната такса върху увеличения размер на гражданския иск.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 3, във вр. с чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
Изменя присъда № 260014 от 13.07.2022 г., постановена от Районен съд - гр. Перник
по НОХД № 1625/2019 г. в гражданско-осъдителната част, като увеличава размера на
6
присъденото на М. Д. Т. от ***, с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** обезщетение за
неимуществени вреди от 3 300,00 (три хиляди и триста) лева на 6 000,00 (шест хиляди) лева,
като отхвърля иска за разликата до пълния му предявен размер от 16 000,00 (шестнадесет
хиляди) лева като неоснователен.
Изменя присъда № 260014 от 13.07.2022 г., постановена от Районен съд - гр. Перник
по НОХД № 1625/2019 г. в частта за разноските, като увеличава размера на държавната
такса, която подсъдимият С. Б. Р. е осъден да заплати от 132,00 (сто тридесет и два) лева на
240,00 (двеста и четиридесет) лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7