Разпореждане по дело №16/2024 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 102
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20247270700016
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…….

гр.Шумен, 19.01.2024г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

Административен съдия: Христинка Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 16 по описа за 2024г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от М.А.А., регистриран като Едноличен търговец „М.А.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, против Ревизионен акт № Р-03002723001194-091-001/11.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 251/08.12.2023г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи, че възлагането на ревизията се отнася само и единствено до едноличния търговец, който има самостоятелно предприятие. Твърди се, че липсва възлагане на ревизия досежно земеделския производител М.А.А., поради което неправомерно данъчните служители събират оборотите на ЕТ с тези на земеделския производител. Оспорващият заявява, че оборотите от търговската дейност на ЕТ са такива, че не изискват задължителна регистрация по ЗДДС. Като земеделски производител, осъществяваната дейност не е такава на търговец. Там се извършват дейности, типични за земеделието, а именно – отглеждане на животни и добив и продажба на мляко. Законът прави рязко разграничаване между стопанската дейността на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и такива, които са търговци, т.е. извършват дейност търговски сделки по смисъла на чл.286 от ТЗ. Жалбоподателят сочи, че отразеният оборот за регистрация по ЗДДС не отговаря на действителния оборот за извършване на регистрацията. Според изложеното в жалбата, НАП незаконосъобразно събира двете дейности – тази на ЕТ и тази на земеделския производител.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на РА изтъква, че началната дата, определена за ревизията по ДДС е от 01.12.2017г., поради което не може с категоричност да се установи дали е следвало да се регистрира по ЗДДС, тъй като периодът от 14.01.2015г. до 01.12.2017г. е извън обхвата на ревизията. За този период не е възлагана ревизия и такава не е извършвана.

Наред с изложеното, оспорващият твърди, че след като бива регистриран по ЗДДС със задна дата, то той има право да ползва данъчен кредит за този период от време. В случая данъчният кредит не е приспаднат.

 Въз основа на изложените аргументи настоява за отмяна на обжалвания ревизионен акт.

При проверка допустимостта на оспорването съдът е констатирал, че към жалбата не е приложен документ, удостоверяващ внесена държавна такса, поради което с определение №45/09.01.2024г. е оставил същата без движение, като е дал указания на оспорващия за отстраняване на нередовностите.

С молба рег.№ ДА-01-168/18.01.2024г.  жалбоподателят представя документ за внесена държавна такса, с което констатираните нередовности са отстранени. 

След като се запозна със съдържанието на жалбата и приложените към молба рег. №ДА-01-168/18.01.2024г. доказателства, оспорвания административен акт и административната преписка, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - М.А.А., регистриран като Едноличен търговец „М.А.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** и ответник - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, във вр.с чл.160, ал.2 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия следва да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания РА;

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и изискванията за форма, както и при наличие на посочените в него материално правни основания.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Конституира като страни в настоящото производство, както следва:

оспорващ: М.А.А., регистриран като Едноличен търговец „М.А.“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***;

ответник: директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Варна.

Насрочва АД № 16/2024г. по описа на ШАдмС за 21.02.2022г. от 10.00 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените по делото адреси.

Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания РА.

Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и изискванията за форма, както и при наличие на посочените в него материално правни основания.

 

 

                                     Административен съдия: