№ 65
гр. Кюстендил, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251500600316 по описа за 2025 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния тъжител по първоначалната
тъжба С. В. В., ЕГН ***, от гр. К. срещу Присъда № 20/13.05.2025 г. на
КнРС, постановена по НЧХД № 781/2024 г. по описа на съда, с която
подсъдимия по неговата тъжба Б. И. В. е признат за невиновен и е оправдан за
извършване на престъпление по чл.130 ал.1 НК и е отхвърлен гражданския
иск за неимуществени вреди от престъплението за сумата от 2000 лв., а С. В. е
признат за виновен по насрещната тъжба на Б. В. в извършване на
престъпление по чл.130 ал.1 НК и е уважен гражданския иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за сумата от 2500 лв., както и е осъден с присъдата да
заплати разноските на тъжителя по насрещната тъжба в размер на 1512 лв. и
по сметка на КнРС – сумата от общо 775 лв. д.такса и разноски. Присъдата се
обжалва само в осъдителната й част по отношение на жалбоподателя С. В..
Релевирани са оплаквания за необоснованост на присъдата, изразяващи се
във възприемане от съда на фактическа обстановка по делото, която не е
съобразена с решението на ТЕЛК на жалбоподателя С. В., според което той
има 91% намалена неработоспособност и отразените в него диагнози инфаркт,
исхемичен инсулт, поради което се поддържа, че той не може да повдигне
1
двете си ръце настрани и нагоре, за да удари Б. В., както неправилно е приел
съдът. Този извод на съда противоречи и на заключението на СМЕ, която сочи,
че ръката не може да бъде вдигната на по-голяма височина и това
противоречи на заявеното от Б. В., че С. В. е вдигнал над главата си 3 пъти
бастуна и с един от ударите е ударил пръста на Б. В., както и на отразеното в
амбулаторния лист графа“Анамнеза“ на Ст.В.. В тази връзка се сочи, че пък в
анамнезата на Б. В. не пише, че е бил ударен от друго лице с бастун, което
води на извода, че Б. В. е ударил С. В. с юмрук в дясната му вежда и по този
начин си е причинил увреждането на пръста. И като защитна реакция след
подаване на тъжбата от С. В. и Б. В. е решил да предприеме подаването на
своя тъжба. Поддържа се още нарушение на материалния закон от съда, който
незаконосъобразно при така събраните доказателства е приел обективна
несъставомерност на деянието по първоначалната тъжба, което се счита от
повереника за доказано по несъмнен начин, както и е наложил на С. В. едно
несправедливо наказание предвид възрастта и физическото му състояние. По
тези съображения се моли за отмяна на присъдата като неправилна и
незаконосъобразна и за постановяване на нова осъдителна присъда и цялостно
уважаване на гражданския иск на С. В. за сумата от 2000 лв.. Алтернативно се
моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, както и за изменение на присъдата в
частта относно наказанието до предвидения минимум и намаляване размера
на уважения граждански иск, който се счита за завишен и некореспондиращ с
принципите на справедливостта. Направено е възражение за завишеност на
присъденото адвокатско възнаграждение от 1500 лв. на Б. В.. Доказателствени
искания в жалбата и допълнението към нея не са направени.
В о.с.з. жалбата се поддържа от жалбоподателя. Процесуалният представител
на С. В. адв. В. моли за отмяна на присъдата с постановяване на обратен
резултат и по двете тъжби по съображения за недоказаност авторството на
престъплението, в чието извършване С. В. е признат за виновен – не е
съобразено, че той е с 91 % ТЕЛК , както и заключението на СМЕ. Поддържа
се, че именно Б. В. е ударил с юмрук С. В. и така е наранил пръста си и
следователно е осъществил виновно деянието по чл.130 ал.1 НК и следва да
бъде признат за виновен, като му се наложи съответно наказание и се уважи
гражданския иск на С. В. в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деянието.
2
Процесуалният представител на Б. В. адв. А. акцентира върху факта, че е
обжалвана само осъдителната част на присъдата по отношение на С. В. и няма
жалба в частта, в която Б. В. е признат за невиновен по тъжбата на С. В..
Предвид това обстоятелство и забраната reformatio in peius съдът няма право
да се произнася по тази част на присъдата. Адв.А. заяви, че оспорва жалбата
на С. В., тъй като е недоказано авторството на деянието, установено от
показанията на четирима свидетели, както и от становището на СМЕ, че С. В.
може да извършва определен обем движения. По тези съображения се моли за
потвърждаване на присъдата в осъдителната й част по отношение на С. В..
Жалбоподателят С. В. изрази съгласие със заявеното от адвоката му и като
последна дума поиска да бъде оправдан.
КнОС, след запознаване с доводите на страните и с проверявания съдебен
акт, в рамките на визираните му от чл.313 и сл НПК процесуални
правомощия, намери постановената присъда за постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, което формира абсолютното
отменително основание на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК.
Съображенията за това са следните:
НЧХД № 781/2024 г. на КнРС е образувано по частна тъжба на С. В. В.
против Б. И. В. с повдигнато частно обвинение срещу подсъдимия Б. В. за
престъпление по чл.130 ал.1 НК, описано словесно в тъжбата. Делото е било
насрочено за разглеждане в о.с.з. с Разпореждане № 682/18.07.2024 г. за
1.09.2024 г.
На 16.08.2024 г. е подадена насрещна тъжба с вх. № 9576/на л.11 от делото
на КнРС/ от Б. И. В. против С. В. В. с повдигнато обвинение за престъпление
по чл.130 ал.2 НК, извършено на същата дата, посочена в първоначалната
тъжба, но в друг времеви период.
В първото по делото с.з. на 10.09.2024 г. адв. В. като повереник на тъжителя
С. В. е заявил, че поддържа своята тъжба и оспорва насрещната тъжба, а
адв.А. като повереник на тъжителя по насрещната тъжба Б. В. е заявил, че
поддържа насрещната тъжба и оспорва първоначалната тъжба.
Съдът е приел за разглеждане гражданските искове, предявени с двете тъжби
и е конституирал и С. В., и Б. В. като граждански ищци – съответно по
предявения от всеки от тях иск срещу другия.
3
Последвала е смяна на съдебния състав и новият съдебен състав, постановил
и обжалваната присъда, е провел първото си заседание на 14.11.2024 г. Съдът е
докладвал двете тъжби, като е отбелязал, че НПК не познава института на
насрещната тъжба и законосъобразното протичане на процесуалните действия
в тази хипотеза изисква депозиране на тъжба и образуване на отделно
производство по втората тъжба, след което след извършване на преценка за
обединяване на двете дело под един номер с оглед гарантиране правата и на
двете страни. Въпреки това за процесуална икономия и предвид изминалото
време от депозиране на тъжбите е приел да разгледа и двете тъжби в едно
производство, като е приел за съвместно разглеждане двата граждански иска,
предявени в двете тъжби и е указал на страните, че всеки от тях има
качеството на частен тъжител и на граждански ищец, както и на подсъдим и е
допусната поправка на ЯФГ в цифровото изписване на правната
квалификация на деянието в насрещната тъжба, а именно - да се счита
квалифицирано по чл.130 ал.1 НК.
По-нататък делото е разглеждането по същество, като са събирани гласни и
писмени доказателства и е постановен съдебният акт - Присъда №
20/13.05.2025 г. на КнРС, постановена по НЧХД № 781/2024 г. по описа на
съда. С нея съдът е признал подсъдимия Б. В. за невинен в извършване на
престъпление по чл.130 ал.1 НК по отношение на С. В. и е оправдан по това
обвинение, като е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди,
предявен от С. В. против него за сумата от 2000 лв. С присъдата подсъдимия
С. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 НК по
отношение на Б. В., освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание по чл.78 а НК глоба в размер на 1000 лв. и
гражданския иск на Б. В. е уважен за сумата от 2500 лв.
Така постановената по посочения процесуален ред присъда, с приетата за
съвместно разглеждане т.нар. „насрещна тъжба“ е незаконосъобразна. Тя е
постановена при съществено нарушение на процесуални правила, довели до
ограничаване правата и на двете страни. Практически се е получило, че в едно
и също наказателно производство С. В. и Б. В. са имали двойно качество – и на
частен тъжител и граждански ищец, и на подсъдим. При тази ситуация не е
ясно очертан от съда предмета на доказване по всяка една от тъжбите и оттук
е било затруднено правото на защита и на двете страни, притежаващи
едновременно двойствени качества – и на подсъдим, и на частен тъжител.
4
Това е така, защото е различна тежестта на доказване при различните
процесуални качества съответно на частен тъжител и подсъдим. Тази неяснота
в предмета на делото и процесуалните качества на страните е довела до
объркване и в мотивите на присъдата - в частта за разноските за сумата от 100
лв. в последния абзац от мотивите, което пък е в противоречие с
постановеното в диспозитива на присъдата осъждане на С. В. за сумата от 100
лв.
Горните изводи са изведени и от императивната разпоредба на чл.247 ал.1
НПК, съгласно която производството пред първа инстанция се образува по
обвинителен акт и по тъжба на пострадалия от престъплението. Т.е.
единствено тези сезиращи документи могат да бъдат повод за образуване на
наказателно дело. Липсва законодателно уреждане на института „насрещна
тъжба“, както правилно е разсъждавал районният съд, но е отстъпил от това
си законосъобразно становище. Има изолирани решения, постановени при
приета и разгледана „насрещна тъжба“. Но настоящият състав счита, а и
такава е трайно установената съдебна практика, че в случая е следвало Б. В.
да предяви не насрещна тъжба в същото дело, а да подаде своя отделна тъжба,
по която естествено предвид разпоредбата на чл.247 НПК ще се образува
друго дело и след извършена преценка двете дела биха могли да се обединят
под номера на по-рано заведеното дело, като валидното правно основание за
това е чл.41 ал.1 НПК. В този случай всяка страна ще има по едно качество –
на частен тъжител и на подсъдим по всяко от делата и съответна линия на
защита, но съдебният акт ще бъде един с оглед процесуална икономия.
По горните съображения присъдата в нейната цялост е постановена при
наличие на отменителното основание на чл.348 ал.3 т.1 НПК, което налага
отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. Правилният процесуален ред при новото разглеждане на делото
е по по-късно подадената тъжба да се образува друго дело и след това, при
преценка за идентичност, двете дела да се обединят под номера на по-рано
образуваното дело. В този случай делата ще се разглеждат общо, но всяка
страна ще има само по едно качество по съответно инициираното от нея дело.
Само по този процесуален ред се гарантира ясното очертаване на рамката на
обвинението и гарантиране правата на всички страни, както и възможността
да организират защитата си.
5
Относно възражението на адв. А. и позоваване на забраната „реформацио
ин пеиус“ настоящият състав намира, че независимо от предмета на въззивно
обжалване цялата присъда е постановена при съществено нарушение на
процесуални правила. Затова съдът не е обвързан от периметъра на въззивната
жалба. Той има правомощията да отмени присъдата и по отношение на
необжалвалите я страни съгласно чл.314 ал.2 НПК. Основанията за тази
отмяна се посочиха в настоящото решение.
Предвид гореизложеното за въззивния съд е приложима хипотезата на
чл.335 ал.2 НПК, тъй като констатираното съществено процесуално
нарушение е отстранимо от първоинстанционния съд. С настоящото решение
ще се отмени изцяло присъдата на КнРС и делото ще се върне за ново
разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд поради допуснатите с нея
отстраними съществени процесуални нарушения.
При така констатираното отменително основание настоящият състав не
може да се произнесе по правилността на обжалваната присъда, както и по
искането за диференциране на разноски. При новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да съобрази оплакванията във въззивната
жалба и да се произнесе по присъждане на разноските. За прецизност на
изложението следва да се посочи, че в проверяваната присъда второто име на
Б. В. е сгрешено и тази грешка следва да се отстрани с новия съдебен акт.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 20/13.05.2025 г. на КнРС, постановена по
НЧХД № 781/2024 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7