Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../13.06.2016 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                                   СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1417 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният срещу „ВИ ТИ СИ" АД – гр. Варна иск е с правно основание чл. 236 от КТК, а предявеният срещу „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД – гр. Варна иск е с правно основание чл. 240 от КТК, като към двата иска обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „АМАНТЕ КЪМПЪНИ ИНК" (Amante Company Ink), дружество, регистрирано съгласно законите на Либерия, с адрес на управление: 80, Брод стрийт, Монровия, Либерия, представлявано от директора Д.Б., чрез пълномощника адв. М.П., със съдебен адрес:***, е поискало да бъдат осъдени ответниците „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление 9000 Варна, Морска гара, сградата на рейдови пост, представлявано от управителя К.Я.Т. и „ВИ ТИ СИ" АД, ЕИК *********, с адрес на управление 9000 Варна, район „Одесос”, Южна промишлена зона, представлявано от Р.Я.Ч. и Т.И.М., да му заплатят сумата от 36 086,91 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреди на моторен кораб „Ориентал" при провеждане входяща маневра за влизане на кораба в сух док на корабостроителен завод „Булярд" - Варна, на 01.09.2014 г., от които - 18 043,46 евро (50%) в тежест на ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, за лошо изпълнение на пилотското провеждане на кораба при входящата му маневра на 01.09.2014 г. и 18 043,46 евро (50%) в тежест на ответника „ВИ ТИ СИ" АД, за лошо изпълнение на осигуряването на кораба с влекачи при входящата му маневра на 01.09.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата от 36 086,91 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ищцовото дружество твърди, че е собственик на м/к „Ориентал", с ИМО
N 9127629, с тегло 26322 брт, плаващ под флага на Либерия, с класификационна организация „Лойдс Регистър".

Посочва, че първият ответник „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД е дружество, специализирано в извършването на морски пилотаж и е единствената пилотска организация по чл. 282а от КТК, извършваща пилотски услуги в района на пристанище Варна. Вторият ответник „ВИ ТИ СИ" АД, ЕИК е дружество, специализирано в извършването на буксировка, влачене или тласкане на кораби в района на пристанище Варна. Сред оперираните от него влекачи са м/в „Санмар ХII",м/в „Санмар XIII",м/в „Санмар XIV" и м/в „Фекда".

В края на август 2014 г ищецът насочил кораба към пристанище Варна, за извършване на планов ремонт в сух док на корабостроителен завод „Булярд" . Във връзка с предстоящото посещение на кораба, ищецът назначил за корабен агент „Бон марин агенция"ООД, с обичайните правомощия по чл. 222 от КТК.

Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба N 1/2001 г. за условията и реда за извършване на пилотска дейност в Република България, пилотажът е задължителен при придвижването на кораби от подходите към пристанищните и заводските акватории до кейовите места и извеждането им до чисти води, преместването им в акваториите на разстояние по-голямо от една корабна дължина, въвеждане и извеждане на кораби в ремонтни съоръжения, придвижване по вътрешните канали и езера и поставяне на кораби борд на борд за провеждане на претоварни или други операции на рейда. Съгласно чл. 24 от задължителните правила за морските пристанища на Република България (2009 г.), маневрирането на кораби в района на българските морски пристанища с тонаж, равен или по-голям от 1000 бт, се извършва задължително с помощта на влекачи. Предвид тези задължителни изисквания, агентът договорил от името и за сметка на ищеца пилотирането на кораба при влизането в акваторията на корабостроителен завод „Булярд" да бъде извършено от първия ответник, а осигуряването му с влекачи – от втория ответник.

В исковата молба се излага, че на 01.09.2014 г. корабът започнал маневра за влизане в акваторията на корабостроителен завод „Булярд" и заставане в сухия док на завода. За извършване на пилотирането на борда на кораба се качил назначеният от първия ответник пилот Е.Н.. За осигуряване на маневрата вторият ответник изпратил влекачите „Санмар XII", „Санмар XIII", „Санмар XIV" и „Фекда". Следвайки указанията на пилота и с помощта на четирите влекача, корабът подходил за влизане в доковата камера. Поради недобра комуникация между пилота и влекачите и неспособността на влекачите да подсигурят маневрирането, същите не успяват да насочат добре кораба към входа на камерата. В резултат на това носът на кораба се ударил и приплъзнал в ръба на камерата. Инцидентът бил отразен в корабния дневник и в рапорт на пилота N 128 от 01.09.2014 г.

На 03.09.2014 г. корабът е бил инспектиран в сухия док на корабостроителен завод „Булярд" от представители на неговия застраховател „Омур Марин" и на класификационната му организация „Лойдс Регистър". Констатирани са били повреди на корпуса на кораба - деформации на обшивката и на ребра в предната част на десния борд, в областта на първия баластен танк. Представителите на класификационната организация изискали повредите
задължително да бъдат отстранени във Варна.

Излага се, че ищецът е възложил ремонт на кораба за отстраняване на повредите на „Фаетон Навигейшън Инк". Ремонтните работи, подробно описани в работна ведомост, възлезли на стойност 36 086,91 евро. Тази сума била фактурирана от извършителя на ремонта и платена от ищеца.

Ищецът твърди, че в резултат на описания по-горе инцидент е претърпял загуби в размер на 36 081,91 евро. Навежда доводи, че загубите са причинени от лошото изпълнение на договор за пилотски услуги от страна на първия ответник и на договор за буксировка от страна на втория ответник. Счита, че вината за предизвикването на инцидента се разпределя поравно между двамата ответници, поради което претендира обезщетение в същото съотношение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ВИ ТИ СИ" АД, чрез пълномощника адв. И.Т., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на предявения срещу него иск. Твърди, че по време на инцидента с кораб „Ориентал", възникнал при входящата маневра в завод „Булярд" на 01.09.2015 г., на борда на влачения кораб „Ориентал" се е намирал пилот от „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД и се е оказвало съдействие от четири влекача, предоставени от „ВИ ТИ СИ" АД. Позовава се на това, че съгласно българското право, навигационното ръководството при такова влачене на кораб се извършва от капитана на влачения кораб, а именно от капитана на м/к „Ориентал". Съответно, при възникване на щети в резултат на такова влачене, отговорността се носи от корабопритежателя на влачения. С оглед на това твърди, че влекачите и съответно „ВИ ТИ СИ" АД по никакъв начин не могат да носят отговорност за евентуални навигационни грешки при операцията за влачене на м/к „Ориентал” и за причинената щета на кораба. Ответникът „ВИ ТИ СИ" АД оспорва и размера на предявения срещу него иск с твърдението, че същият не е доказан, като липсват и доказателства за плащане на претендираната от ищеца сума.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, чрез пълномощниците адв. С.С. и адв. А.П., е подал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на предявения срещу него иск с твърдението, че не е налице виновно поведение от страна на пилота, осъществил пилотската услуга от страна на първия ответник, както и не е налице твърдяната от ищеца не добра комуникация между пилота и влекачите, подсигуряващи маневрирането на кораба към входа на камерата на сухия док. На второ място, ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 240 от КТК, в която е предвидена ограничена отговорност за щети към кораба причинени по вина на пилота по време на изпълнение на служебните задължения. Тази отговорност не може да надвишава десетократния размер на пилотската такса, платена за пилотските услуги. На следващо място, твърди се, че между „Мармарас Навигейшън Лимитед" и „Пилотска станция Варна - П" ЕООД с посредничеството на агента „Бон Марин Агенция"ООД има сключен договор за пилотска услуга, според който страните са определени и ищеца не е сред кръга на тези лица. Искът срещу ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД е оспорен и по размер с твърдението, че фактурната стойност от 36 086.91 евро не отговаря на действителното платената стойност за отстраняване на щета и от там същата е неоснователно претендирана за заплащане от двамата ответници.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

В допълнителните отговори по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. М.П. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД се представлява от законния представител К.Я.Т. – управител на дружеството, както и от пълномощниците адв. С.С., адв. А.П. и адв. Р.Н., които молят да бъде отхвърлен предявения срещу дружеството иск. Претендират присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По делото е представена и писмена защита, в която се поддържа искането за отхвърляне на така предявения иск.

В съдебно заседание и с писмена защита ответникът „ВИ ТИ СИ" АД, чрез процесуалния си представител адв. И.Т., моли да бъде отхвърлен предявения срещу дружеството иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът „АМАНТЕ КЪМПЪНИ ИНК" е собственик на моторен кораб „Ориентал" с ИМО N 9127629, с тегло 26322 брт, плаващ под флага на Либерия, с класификационна организация „Лойдс Регистър".

На 01.09.2014 г. корабът е следвало да постъпи за планов ремонт в КЗ „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД – Варна. За тази цел корабът е следвало да влезе в сухия дог на завода, което е налагало извършването на маневри в акваторията на пристанище Варна и на самия завод. С оглед на това се е налагало същият да ползва услугите на ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, доколкото по силата на чл. 238, ал. 1 от КТК, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/31.01.2001 г. за условията и реда за осъществяване на пилотска дейност в Република България, използването на пилотски услуги е задължително при придвижването на кораби от подходите към пристанищата и заводските акватории до кейовите места и извеждането им до чисти води, преместването им в акваториите на разстояние по-голямо от една корабна дължина, въвеждането и извеждането на кораби в ремонтни съоръжения, придвижване по вътрешни канали и езера и поставяне на кораби борд на борд за провеждане на претоварни или други операции на рейда. В случая моторният кораб е осъществявал придвижване в района на пристанището и акваторията на КЗ „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД – Варна, като е следвало да бъде въведен в сухия док на завода. По тази причина ищецът е сключил чрез назначения корабен агент „Бон Марин Агенция" ООД – гр. Варна, договор за пилотска услуга с ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД.

Така, както са посочени характеристиките на моторния кораб, същият е с тонаж 26 322 бруто тона и 14 814 нето тона, което налага задължително придвижване в района на пристанището с помощта на влекачи по силата на чл. 24, ал. 1 от Задължителните правила за морските пристанища на Република България. По тази причина, чрез назначения корабен агент „Бон Марин Агенция" ООД – гр. Варна, е бил сключен договор за влачене с ответника „ВИ ТИ СИ" АД.

На 01.09.2014 г. е започнала маневра за влизане на моторен кораб „Ориентал" в акваторията на КЗ „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД и заставане в сухия док на завода. В изпълнение на сключения с „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД договор за пилотска услуга на борда на кораба се е качил определения от този ответник пилот Е.Г.Н.. От своя страна ответника „ВИ ТИ СИ" АД е предоставил по сключения между него и ищеца договор за влачене влекачите „Санмар ХII”, „Санмар ХIII” и „Санмар XIV”, които са били собственост на дружеството. Освен това във влаченето на кораба е участвал и влекачът „Фекда”, който не е бил собственост на „ВИ ТИ СИ" АД, а е предоставен от Параходство „Български морски флот”. Влекачът „Санмар ХII” е бил подал въже и е влачел моторния кораб при носа му, „Санмар ХIII” е бил подал въже на кърмата, от левия борд на кораба е бил влекачът „Санмар XIV”. Влекачът „Фекда” е осигурявал движението на кораба откъм десния му борд. Е.Г.Н., който е изпълнявал функциите на пилот на моторния кораб в деня на инцидента, е разпитан в качеството на свидетел по делото, като от неговите показания се установява, че същият е съставил приложения към исковата молба рапорт № 128/01.09.2014 г. /л. 39/. В него е посочено, че носът на кораба се е приплъзнал по ръба на дока, но това според свидетеля е нормална практика, доколкото корабите понякога влизат с приплъзване по кейовете. Често някои капитани имали молба това обстоятелство да се отбелязва, защото не е възможно понякога кораба да не се приплъзне. Свидетелят предполага, че може да е имало приплъзване на кораба, но той не е видял и не е почувствал такова, а не е забелязал следи от такова и при огледа на кораба след слизането на свидетеля от него. Е.Н. сочи, че ако влечакът успее да компенсира движението на кораба, той влиза без приплъзване, а в противен случай влиза с приплъзване, а понякога и чрез удар. Според свидетеля в случая е имало само приплъзване като мястото, от което той е наблюдавал е около 100 -150 метра и не може точно да прецени какво е станало. Свидетелят сочи, че не е сигурен, че има действително приплъзване, а е налице само съмнение за такова. След слизането си от кораба свидетелят е извършил оглед на кораба от кея откъм предполагаемото място на приплъзване и не е открил щети. Във връзка с извършването на самата маневра по влизане на кораба в сухия док, свидетелят сочи, че за целта е следвало кораба да направи десен завой, за да може да влезе в доковата камера. При тази маневра той е осъществявал комуникацията с влекачите и с капитана на моторния кораб. С последния комуникацията е осъществявана на английски език, докато комуникацията с влекачите е осъществявана на български език. Като свидетели по делото са разпитани и капитаните на влекачите „Санмар ХIII” и „Санмар ХIV”, а именно Р.Ж.Н. и В.Ц.Г.. От съвкупната преценка на същите се установява, че действително, за да влезе в сухия док корабът е следвало да извърши десен завой. Движението на носа е било направлявано от влекача „Санмар XII". В случай, че отклонението на носа е повече от необходимото, това отклонение е следвало да бъде компенсирано чрез влекача „Санмар XIII", който се е намирал на кърмата на кораба. От своя страна намиращите се на двата борда на моторен кораб „Ориентал" влекачи е следвало да ограничават движението откъм страната на двата му борда. При извършването на маневрата влекачите са получавали команди от намиращия се на моторния кораб пилот, които са били на български език. Командите са били получавани чрез УКВ станции по предварително уговорен канал. Връзката е била конферентна, поради което подаваните от пилота команди са се чували от всички капитани на влекачите, като не е имало проблеми при осъществяване на връзката. На свидетелите не е направило впечатление и същите не са разбрали за настъпването на инцидент по време на маневрата. От страна на ищеца е разпитан в качеството на свидетел П. Йорданов Д., който е управител на „Виктория Маритайм Трейдинг” ЕООД, което дружество се занимава с мениджмънт на кораби и който на 01.09.2014 г. е бил повикан да извърши оценка на щетите на моторен кораб „Ориентал" вследствие на твърдяния от ищеца инцидент. При огледа свидетелят е констатирал две вдлъбнатини, в зоните на които боята е била свежо ожулена. Според свидетеля едната вдлъбнатина е била около 2,5 метра на 50 см. с огъване навътре около 10-15 см., а другата вдлъбнатина е била по-малка. Освен от външната част на борда на кораба, деформации е имало и от вътрешната му страна. Въз основа на огледа свидетелят е съставил доклад, който се намира на л. 42-46 от делото. С оглед на това, може да бъде прието за установено, че при извършването на маневра за влизане на м/к „Ориентал” в сухия док на КЗ „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД – Варна, на 01.09.2014 г. е настъпило съприкосновение между десния борд на кораба и батапортата на сухия док.

От обясненията на вещите лица А.Г.А. и Д.М.Щ. по изслушаната по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза в съдебното заседание на 13.05.2016 г. е видно, че при такава маневра, каквато се е извършвала от моторния кораб, всички влекачи работят заедно, за да го насочат. С тези влекачи и с помощта на корабните двигатели и руля се извършва развъртане на кораба и насочването му в наводнения голям док, към който кораба трябва да се насочи под определен ъгъл. Ролята на влекачите е да регулират скоростта на кораба. Те могат да спрат във всеки един момент неговото насочване, тъй като при влизането на кораба в дока под кораба остава малко вода и той става трудно управляем. Този малък воден слой пречи на маневреността на кораба, която той би имал в нормални условия, поради което се налага използването на влекачи. В случая, базирайки се на рапорта на пилота, в който е записано, че при започналото развъртане за влизане в камерата, поради ограничения район за работа на влекача „Фекда”, същият не е могъл да компенсира въртенето надясно, в следствие на което носът на моторния кораб се е приплъзнал по ръба на дока и в който рапорт не е упоменато, че някой от влекачите е засилил кораба, вещите лица сочат, че самият кораб е тръгнал малко по-бързо. В този случай капитанът е могъл с даване на заден ход и завъртане на руля в определена позиция да компенсира това по-голямо завъртане, което се е получило. Както е посочено в заключението, в приложение № 9 към исковата молба е отбелязано, че при извършения на 03.09.2014 г. оглед на кораба са констатирани две вдлъбнатини с размери: горна 0,55 х 0,40 х 0,004 м, долна 2,30 х 0,55 х 0,100 м, а вътре в танка е имало видима деформация на стрингер № L19 с дължина 2,4 м. Тези повреди са констатирани и от вещите лица въз основа на представените по делото доказателства. Същите обаче сочат, че в горните части на тези щети има доста по-стари щети /силно ръждясали места и дълбоки деформации с по-различен профил от, видно, по-новите, окръжаващи ги зони, със следи от приплъзване/. Вещите лица излагат, че на база декларираното газене на кораба, носово 3,02 м. и кърмово 4,75 м. и от данните за щетите се установява, че горния край на по-голямата горна щета се намира по-ниско от горния хоризонтален ръб /край/ на доковата камера. От това следва, че единственият възможен контакт/приплъзване според рапорта на пилота Е.Н. е между борда на кораба и вертикална, равна част от дока, по която няма видими следи от контакт, което изключва получаването на дълбоки деформации в ограничени участъци така, както същите са посочени в предварителния доклад на „Омур Марин” ЕООД за извършения оглед на 03.09.2014 г. Така, както са посочили вещите лица, дълбоките деформации по корпуса на кораба са от предходен период. Именно тези силно ръждясали, с дълбоки деформации, зони са основание за решението и препоръките на представителя на Лойд Регистъра, базирани на официално приетите стандарти на IACS. Същевременно с това вещите лица сочат, че мястото, където при евентуален контакт с борда на кораба са възможни щети, съответстващи по вид и характер с процесните, е на ръба при входа в доковата камера, оставащ извън нея при затварянето й с батапорта. Горният край на ръба е на нивото на морското равнище и по него, доколкото е възможно да се види, липсват видими следи от контакт с кораб, а останалата част от ръба остава скрита под водата и е невъзможно да бъде огледана от брега. Съгласно обясненията на вещите лица А.Г.А. и Д.М.Щ., дадени в съдебното заседание на 13.05.2016 г., самият профил на двете щети има два елемента: първият е с малки частици, с дълбоки импресии, с тъмни петна с профил, който не би могъл да бъде произведен от приплъзване или сблъсък с вертикалната стена на сухия док. Останалите по-големи площи на двете щети са от обрушване, което на технически език означава сваляне на горния слой на боята. Затова малките сектори от щети вероятно са възникнали много отдавна, защото те са със силна корозия, която не би могла да се получи за двата дни между маневрата за влизане на кораба в сухия док и извършването на огледа на 03.09.2014 г. Същевременно от посоченото заключение /въпрос 6/ и останалите събрани доказателства /л. 291 - л. 295 от делото/, се установява, че общата стойност на целия извършен ремонт на кораб „Ориентал” е в размер на 69847,84 евро, в която сума е включена и сумата за ремонт на процесната щета от 01.09.2014 г. Стойността на ремонтните работи за отстраняване на повредите от 01.09.2014 г. съгласно заключението на вещите лица възлиза на сумата 3526,06 евро. С оглед на това, съдът намира, че доколкото може да бъде ангажирана евентуалната отговорност на двамата ответници за вреди, настъпили при извършената на 01.09.2014 г. маневра за влизане на моторен кораб „Ориентал" в сухия док на КЗ „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД, то това може да стане само до размера на сумата, която е необходима за отстраняване на двете нови щети, но не и на по-старите такива. С оглед на това, евентуалната отговорност на ответниците би могла да бъде ангажирана до сумата от 3526,06 евро.

Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид следното. Отношенията между ищеца и ответника „ВИ ТИ СИ" АД се уреждат от сключен между тях договор за влачене по реда на чл. 231 и сл. от КТК. Отговорностите, които настъпват за вредите, причинени на влачения кораб в случаите на такъв договор са уредени в чл. 236, ал. 1 от КТК. Съгласно тази разпоредба отговорността за вредите, причинени на влачения кораб /тласкания кораб или плаващото средство/ или на намиращите се на него хора и имущества, когато капитанът на влекача /тласкача/ управлява и влачения кораб /тласкания кораб или плаващото средство/, при липса на друго споразумение се носи от корабопритежателя на влекача /тласкача/, освен ако се докаже, че не е виновен. Разпоредбата има диспозитивен характер, доколкото предвижда възможност между страните по договора да бъде уговорено друго, като въвежда и оборима презумпция за отговорността на капитана на влекача /тласкача/ в уредената в нея хипотеза. От разпоредбата е видно, че отговорността за причинените вреди се определя от това кой ръководи дейността по влаченето /тласкането/. Разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от КТК възлага тази отговорност на корабопритежателя на влекача в случаите, когато дейността се ръководи от капитана на влекача. По аргумент на противното, в случаите когато дейността се ръководи от капитана на влачения кораб, независимо дали лично от него или с помощта на пилот, отговорността се възлага на корабопритежателя на влачения кораб. Това следва и от тълкуването на чл. 236, ал. 1, във вр. с ал. 2 от КТК. Съгласно чл. 236, ал. 2 от КТК, отговорността за вреди, причинени на влекача /тласкача/ и намиращите се на него хора и имущества, когато капитанът на влачения кораб /тласкания кораб или плаващото средство/ управлява и влекача /тласкача/, при липса на друго споразумение се носи от корабопритежателя на влачения кораб /тласкания кораб или плаващото средство/, освен ако се докаже, че няма вина. В конкретния случай, видно от данните по делото, дейността се е ръководела от намиращия се на борда на м/к „Ориентал” пилот Е.Г.Н., който освен с капитаните на влекачите е контактувал и с капитана на моторния кораб. Това следва и от разпоредбата на чл. 243 от КТК, съгласно която присъствието на пилота на кораба не освобождава капитана от отговорността за управлението му, като по силата на чл. 237, ал. 2 от КТК по време на пилотското водене пилотът е под ръководството на капитана на кораба, а не обратното. Затова следва да бъде прието, че дейността по влачене на моторен кораб „Ориентал" е била ръководена от капитана на влачения кораб, поради което и отговорността за вредите, причинени на кораба при тази маневра следва да бъде понесена от корабопритежателя, който в случая е ищец по делото. С оглед на това, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника „ВИ ТИ СИ" АД, за причинените на моторен кораб „Ориентал" вреди.

По отношение на ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД следва да се има предвид, че по силата на чл. 240 от КТК отговорността за щети е налице в случаите, когато същите са причинени по вина на пилота при изпълнение на негови служебни задължения. Разпоредбата не предвижда презумпция за вина на пилота, подобна на тази по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Освен това, видно от същата, за да възникне отговорността на „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД за обезщетение за причинени на кораба вреди, следва да бъде доказано конкретно действие на пилота, което е довело до настъпване на вредите и че това действие е извършено при и по повод на служебните му задължения. Данни за такова действие по делото не са събрани, като извод за тях не може да бъде направен както от представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Данни за такова действие липсват и в заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-технически и икономическа експертиза с вещи лица А.Г.А. и Д.М.Щ.. Освен, че не е доказано наличието на такова действие, както се посочи по-горе, следва да бъде доказано и наличието на виновно поведение от страна на пилота при изпълнение на неговите служебни задължения. В случая доказателства за това не са събрани, поради което не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД за настъпилите в следствие на маневрата на 01.09.2014 г. вреди на моторен кораб „Ориентал". Наред с това следва да се има предвид и обстоятелството, че по силата на чл. 92, ал. 3 от КТК капитанът на кораба е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползва пилотски или лоцмански услуги. Затова разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Задължителните правила за морските пристанища в РБ дава възможност, ако капитанът при осъществяване на пилотажа счете, че пилотът не изпълнява добросъвестно задълженията си, може да се откаже от пилотската услуга, за което уведомява пилотската станция и оператора на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването. По тези причини дори да се приеме, че с даването на командите на влекачите на български език пилотът е нарушил разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 1/31.01.2001 г. за условията и реда за осъществяване на пилотска дейност в РБ, която го задължава да подава командите си на български език за кораби, плаващи под българско знаме и на английски език за корабите, плаващи под чуждо знаме, това само по себе си не е основание за ангажиране на отговорността на ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД. По силата на чл. 31, ал. 3 на същата Наредба, командите на пилота, дадени в присъствието на капитана на пилотирания кораб или на упълномощено от него лице, са в сила, ако са приповторени или ако не бъдат незабавно отменени от капитана или от присъстващото упълномощено лице. Поради тази причина капитанът винаги разполага с възможността да не потвърди подадената команда и да отмени същата, като в случай, че не направи това, той носи отговорността за настъпилите в следствие на това последици, което е видно и от разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, съгласно която пилотът е само съветник на капитана на пилотирания кораб, като присъствието му на борда не освобождава капитана от отговорност. Наред с това, цитираната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредбата обхваща само случаите, когато се осъществява пилотаж на кораб и затова от нея не може да бъде направен изричен извод, че в случаите на влачене пилотът следва да подава командите към влекачите на английски език. Още повече, че не е доказана причинна връзка между това действие на пилота и настъпилите вреди. Освен това, по силата на чл. 315 от КТК, правилата на чл. 312, чл. 313 и чл. 314 от КТК, отнасящи се до последиците от сблъскване на кораби, сочещи, че отговорност за тях се носи от собственика на кораба, по чиято вина е станало сблъскването, се прилагат и в случаите, когато сблъскването е станало по вина на пилота, дори и когато ползването на услугите му е било задължително. Затова в случаите, когато не е доказано неизпълнение на задълженията от страна на пилота по повод на служебните му задълженията, то отговорността на пилотската станция за настъпилите вреди не може да бъде ангажирана.

С оглед на всичко гореизложено, предявените искове с правно основание чл. 236 от КТК и чл. 240 от КТК срещу двамата ответници се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а като зависещи от тях следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По отношение на разноските:

 

С оглед изхода на делото и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК /л. 440 и л. 442/, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД сумата от 4200,00 лв., от които 3600,00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № **********/01.10.2015 г. и 600,00 лв. внесен депозит за вещи лица, а на ответника „ВИ ТИ СИ" АД да заплати сумата от 2719,20 лв., от които 1920,00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.09.2015 г., 481,20 лв. разноски за превод на документи, 300,00 лв. внесен депозит за вещи лица и 18,00 лв. държавна такса за препис, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АМАНТЕ КЪМПЪНИ ИНК" (Amante Company Ink), дружество, регистрирано съгласно законите на Либерия, с адрес на управление: 80, Брод стрийт, Монровия, Либерия, представлявано от директора Д.Б., със съдебен адрес:***, искове, с които е поискано да бъдат осъдени ответниците „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос”, Морска гара, сградата на рейдови пост, представлявано от управителя К.Я.Т. и „ВИ ТИ СИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос”, Южна промишлена зона, представлявано от Р.Я.Ч. и Т.И.М., да му заплатят сумата от 36 086,91 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреди на моторен кораб „Ориентал" при провеждане входяща маневра за влизане на кораба в сух док на корабостроителен завод „Булярд" - Варна, на 01.09.2014 г., от които - 18 043,46 евро (50%) в тежест на ответника „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, за лошо изпълнение на пилотското провеждане на кораба при входящата му маневра на 01.09.2014 г., на основание чл. 240 от КТК и 18 043,46 евро (50%) в тежест на ответника „ВИ ТИ СИ" АД, за лошо изпълнение на осигуряването на кораба с влекачи при входящата му маневра на 01.09.2014 г., на основание чл. 236 от КТК, ведно със законна лихва върху сумата от 36 086,91 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „АМАНТЕ КЪМПЪНИ ИНК" (Amante Company Ink), дружество, регистрирано съгласно законите на Либерия, с адрес на управление: 80, Брод стрийт, Монровия, Либерия, представлявано от директора Д.Б., със съдебен адрес:***, да заплати на „ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА - П" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос”, Морска гара, сградата на рейдови пост, сумата от 4200,00 лв. /четири хиляди и двеста лева/ разноски по делото, а на „ВИ ТИ СИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос”, Южна промишлена зона, да заплати сумата от 2719,20 лв. /две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: