№ 521
гр. Благоевград, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500234 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК ,,,,,,,,,, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „П. В.“ №29, ет. 3, представлявано от Ян.Б.Ян.,
чрез юрк. Хр.А., срещу Разпореждане №285/11.02.2022 г., постановено по ч.
гр. д. №66/2022 г. на Районен съд-Сандански, с което е отхвърлено
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
За да постанови обжалваното разпореждане, РС-Сандански е приел,
че не са били изпълнени дадените указания на заявителя от съда,
инкорпорирани в Разпореждане №150/26.01.2022 г., в определения му
тридневен срок от получаване на съобщението, а именно да се изложи в
пълнота обстоятелствата, на които се основава вземането и в частност да се
посочат обстоятелства, относно това дали е сключен договор за
поръчителство между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, относно заема на Г. СТ. Г., като в случай, че има такъв
договор за поръчителство, то той да бъде представен, тъй като е свързан с
договора за паричен заем от 24.09.2020 г., от който произтича част от
процесното вземане.
1
В частната жалба се излагат твърдения, че Разпореждане
№150/26.01.2022 г., с което първоинстанционният съд е оставил без движение
заявлението по чл. 410 от ГПК, не е било надлежно връчено на адресата.
Твърди се, че чрез Системата за сигурно електронно връчване към Държавна
агенция ‚Електронно управление“ е извършено връчване на разпореждане по
ч. гр. д. №66/2022 г., по описа на РС-Сандански, но прикаченият файл е бил
погрешен. Твърди се, че е посочено Определение №53/26.01.2022 г. по ч. гр.
д. №57/2022 г., по описа на същия съд, с което е било постановено
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС-Благоевград.
С оглед на тези си твърдения, частният жалбоподател счита, че указанията на
районния съд за отстраняване на нередовностите при подаденото заявление,
не са достигнали до знанието на дружеството „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, и съответно приема, че връчването на
Разпореждане №150/26.01.2022 г. е нередовно. Моли настоящата инстанция
да отмени разпореждането на районния съд и да бъде издадена Заповед за
изпълнение на претендираните суми в заявлението по чл. 410 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, с правен интерес, при
спазване на срока по чл. 275 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради
което и процесуално допустима.
Производството пред РС-Сандански е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК
,,,,,,,,,, срещу длъжника Г. СТ. Г.. В т. 2 от заявлението е изрично посочено
връчването на книжа по делото да се осъществява чрез Системата за сигурно
електронно връчване към Държавна агенция ‚Електронно управление“, по
профила на дружеството.
С разпореждане от 26.01.2022 г. районният съд е приел, че съгласно
чл. 410, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, в заявлението
следва се изложат обстоятелствата, на които се основава искането. Съдът е
приел, че следва от страна на заявителя да се изложат в пълнота
обстоятелствата, на които се основава вземането и в частност да се посочат
обстоятелства, относно това дали е сключен договор за поръчителство между
2
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
относно заема на Г. СТ. Г., като в случай, че има такъв договор за
поръчителство, то той да бъде представен, тъй като е свързан с договора за
паричен заем от 24.09.2020 г., от който произтича част от процесното вземане.
Указано е на заявителя, че при неизпълнение на указанията в срок ще
настъпят последиците, уредени в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и съдът ще
откаже да издаде заповед за изпълнение. Разпореждането е изпратено на
26.01.2022 г. и връчено на 02.02.2022 г. чрез Системата за сигурно електронно
връчване към Държавна агенция ‚Електронно управление“.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното определение, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Съдът дължи указания на заявителя в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1
от ГПК, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК,
който препраща към чл. 127, ал. 1 и 3 от ГПК, указваща съдържание и
подписване на исковата молба, респективно заявлението и чл. 128, т. 1 и 2 от
ГПК, указваща необходимите приложения – пълномощно и доказателства за
платени такси, които не са относими в конкретната хипотеза. Съгласно чл.
127, ал. 1, т. 4 от ГПК, задължителното съдържание включва изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането.
В новата разпоредба на чл. 50, ал. 5 от ГПК - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в
сила от 30.06.2021 г., е посочено, че връчването на кредитни и финансови
институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу
потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на
търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на
пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни
услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по
реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, на посочен от тях електронен адрес. Или за
лицата, попадащи в хипотезата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, законът е изключил
избора на начин на призоваване, като ги е задължил да посочат по делото
избран от страната електронен адрес за връчване чрез единния портал за
електронно правосъдие или квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014
3
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L
257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014", посочени в чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Специалната разпоредба на чл. 50, ал. 5 от ГПК, ограничава избора на
конкретни правни субекти, между които и настоящото дружество, чиято
дейност е събиране на вземания, на начин на призоваване, какъвто по
принцип имат останалите търговци и юридически лица, само до посочения в
чл. 38, ал. 2 от ГПК. Разпоредбите са императивни, действащи и следва да
бъдат спазвани от страните. В депозираното Заявление по чл. 410 от ГПК,
заявителят „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ООД, ЕИК ,,,,,,,,,, изрично е посочил връчването на книжа по делото да се
осъществява чрез Системата за сигурно електронно връчване към Държавна
агенция ‚Електронно управление“, по профила на дружеството.
По делото са налице доказателства за изпращане и връчване на
Разпореждане №150/26.01.2022 г. именно чрез горепосочената система за
електронно връчване. Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че процесното разпореждане за без движение не е било
надлежно връчено, поради обстоятелството, че е бил прикачен друг файл,
вместо съдебния акт за оставяне без движение на заявлението по чл. 410 от
ГПК, поради следното:
На първо място, както бе отбелязано и по-горе, начинът за връчване
на съдебни книжа в случая е изрично упоменат с императивна норма на чл.
50, ал. 5 от ГПК, препращаща към чл. 38, ал. 2 от ГПК. Още повече, че самото
дружество е посочило и връчването да се осъществява чрез Системата за
сигурно електронно връчване към Държавна агенция ‚Електронно
управление“.
На следващо място, не става ясно защо, ако се приеме, че на
02.02.2022 г., „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, е получила друг файл, който според нейното
твърдение е Определение по дело №57/2022 г. за изпращане по подсъдност на
РС-Благоевград, не е върнала отговор в момента на получаване на
съобщението или в близък срок след 02.02.2022 г., а такъв е изпратен едва на
4
04.03.2022 г., видно от приложеното по делото съобщение, адресирано до РС-
Сандански.
Не на последно място следва да се отбележи, че в конкретния случай
въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК -
искането не отговаря на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй
като не са изложени в пълнота обстоятелствата, на които се основава
вземането, а именно обстоятелства, относно това дали е сключен договор за
поръчителство между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, относно заема на Г. СТ. Г. /посочено е само, че
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е солидарно задължено дружество-
поръчител, без в действителност да се изложат обстоятелства откъде
произтича това задължение/, като в случай, че има такъв договор за
поръчителство, то той да бъде представен, тъй като е свързан с договора за
паричен заем от 24.09.2020 г., от който произтича част от процесното вземане.
Необходимо е да се подчертае още, че жалбоподателят не сочи и към
настоящия момент аргументи в подкрепа на искането си, направено със
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, при все, че както в
Разпореждане №150/26.01.2022 г. на районния съд са изложени
обстоятелствата за без движение, така също и в процесното Разпореждане
№285/11.02.2022 г., с което е отхвърлено заявлението, като в същото са
релевирани доводи на съда относно причините за оставяне на заявлението без
движение с изрично посочване на нередовностите, изброени по-горе.
В светлината на горните изводи трябва да бъде посочено още, че в
действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2
от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането,
като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията
на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното
производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде
направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова
молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да
прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а
от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава
претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на
5
възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането.
В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от
препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Съгласно определение №367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №1968/2013 г.
II т. о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и
да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото
възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност
на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или
да не оспори вземането“, така и в постановените от ВКС Опр. №46 от
20.10.2011 г. по т. д. №11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр. №187 от 11.03.2011 г.
по ч. т. д. №164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение №126 от 28.01.2011 г. по ч.
т. д. №20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение №241 от 28.02.2011 г. по
ч. т. д. №115/2011 г. II т. о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор
за паричен заем между Г. СТ. Г. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за
сумата от 800.00 лв. и последвала цесия между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД /цесионер/ и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /цедент/. Релевира се, че на 24.09.2020 г. между Г.Г. и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /поръчител/ е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за заем. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, една от предпоставките
за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на
изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - изложение
на обстоятелствата в пълнота, на които основава искането си и които са от
значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В
този смисъл и т. 2. б. от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д.
№4/2013 г. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без
движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, същите не са
били отстранени, поради което заявлението не отговаря на изискванията на
6
чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.
Предвид установеното, Разпореждане №285/11.02.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. №66/2022 г. на Районен съд-Сандански, с което се
отхвърля заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, е правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване,
а частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Ръководен от гореизложените съображения, Окръжен съд-
Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №285/11.02.2022 г., постановено по
ч. гр. д. №66/2022 г. на Районен съд-Сандански, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П. В.“ №29, ет. 3,
представлявано от Ян.Б.Ян..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7